РЕШЕНИЕ
№ 4379 18.11.2019
г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд
ХV граждански състав
На осемнадесети
ноември две хиляди и деветнадесета
година
В открито
заседание на шестнадесети октомври 2019г. в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар: Катя Янева
Като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско д. № 2744 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът К.К.Д., ЕГН **********,*** твърди, че при
пътнотранспортно произшествие, настъпило на ******* г., реализирано от
застрахован при ответното застрахователно дружество „ЗАД ОЗК -
Застраховане" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Възраждане, ул. „Света София" № 7, ет. 5, представлявано от А.П.Л.
и Р.К.Д., водач, са причинени телесни увреждания на К.К.Д., вследствие от което
ищецът търпи имуществени вреди -загуба на доход поради трайно намалена
работоспособност.
Обстоятелствата,
при които е настъпило събитието, са следните: На ******* г. Д.Г.Г. управлявал
л. а. марка „Фиат", модел „Мареа" с д. к. № ***** в гр. С.. В района
на ***************** водачът нарушил правилата за движение по пътищата, като се
е движил със скорост несъобразена с конкретните пътни условия и ограничения,
вследствие на което реализирал удар с движещата се пред него ****, управлявана
от ищеца К.К.Д., при което са причинени телесни увреждания на ищеца. По случая
било образувано д. п. № ******г. по описа на РУП - С. и пр. пр. № **** г. по
описа на РП - Пловдив. Произшествието е настъпило по изключителната вина на
водача Г., който грубо е нарушила правилата за движение по пътищата
- чл. 3 от ППЗДвП - като не бил предпазлив към живота и здравето
на ищеца.
- чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - като се движил със
скорост, несъобразена с конкретните пътни условия и със законовите ограничения
и не спрял пред предвидимото препятствие.
Г. е имал възможност да
предотврати произшествието, ако се е движил със съобразена с конкретните пътни
условия и законови ограничения скорост и е спрял пред предвидимото препятствие.
Получените от ищеца тежки
увреждания се намират в пряка причинна връзка с механизма на ПТП.
Прекият делинквент е
извършил деянието виновно при форма на вината непредпазливост. Водачът не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, а именно, че ще
причини ПТП, в резултат на което ще пострада ищеца К.Д., но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди и предотврати, ако не е бил допуснал посочените по-горе
нарушения на правилата за движение по пътищата. На основание чл. 300 от ГПК и
чл. 413, ал. 2 от НПК извършването на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца са установени с влязъл в сила акт на наказателния съд -
Решение ******** г. по АНД ******** г. по описа на PC Пловдив.
След ПТП-то ищецът е
получил спешна медицинска помощ и първоначално лечение в УМБАЛ „Св.
Георги" ЕАД, гр. Пловдив, където бил приет в увредено общо състояние.
Извършени били по спешност множество хематологични, рентгенови изследвания и
медицински интервенции. Била поставена следната диагноза:
*****************************************************************
В периода ******* г. ищецът бил подложен на медикаментозна и
обезболяваща терапия. Направени са били множество рентгенографии. След
изписването на ****** г. лечението продължило амбулаторно с назначени контролни
прегледи, предписан режим и обезболяващи.
На **** г. на контролен преглед били констатирани последици от
*******. При извършено образно-диагностично изследване налице били данни за
изразена ************. На 10.06.2014 г. при последващ контролен преглед е била
поставена диагноза за други уточнени ****************************************.
Вследствие на ******************, което представлявало **********************,
К. се оплаквал от силно главоболие, гадене и повръщане. Това състояние
предизвиквало верига от ранни и късни реакции. Вследствие на ПТП-то е развил **********,
с което ********** на ищеца е бил поразен - ********* за скорошни събития и
активността на мислене му се забавила.
Връщайки се у дома, ищецът започнал да се оплаква от *************************.
Имал чести ************, което наложило постоянното присъствие на човек до
него. Бил емоционално-волево неустойчив. Бързо се изморявал. Имал песимистична
нагласа към света, бил видимо напрегнат и трудно се адаптирал. Повтарял една и
съща дума по много пъти. Чувал понякога гласове и шумове около себе си.
Вследствие на ПТП-то е налице намалена концентрация и памет, нестабилна походка
и световъртеж.
Ищецът не може да спи добре, има пристъпно главоболие, много
забравя, не помни големи периоди от случилото се. На моменти имал затруднено
дишане вследствие фрактурата на ребра. Има проблемен и непълноценен сън, като
често сънува кошмари. Многократно и мисловно преживява случилото се. Станал е
раздразнителен, много раним и чувствителен. Лесно се уморява и е бил затруднен
с елементарни дейности от бита. За един продължителен период от време ищецът е
изпитвал изключително големи битови неудобства - невъзможност да се придвижва,
да се грижи за личната си хигиена, да задоволява ежедневните си битови и
физиологични нужди, като с това се ангажирало семейството му, тъй като при
ставане получавал световъртеж. Доверителят ми е изпитвал изключителен
дискомфорт от това, тъй като не е свикнал да бъде зависим от други хора. Чувства
се безполезен, защото винаги той е бил главата на семейството и именно той се е
грижил за прехраната. Сега всичко това е променено, поради един нелеп
инци¬дент, породен от незнание и нехайство.
Вследствие получените при произшествието увреждания К.К.Д.
търпи имуществени вреди - пропуснати ползи от загуба на доход.
Преди настъпването на произшествието К.Д. е бил напълно
работоспособен. Макар да не е работил по трудов договор непосредствено преди
ПТП, ищецът осигурявал издръжката си с работа „на частно", като ***, ***,
като последно непосредствено преди ПТП се занимавал с *****************************.
Благодарение на полагания от него труд Д. осигурявал достатъчно средства за
собствената си издръжка.
След ПТП ищецът станал неработоспособен. Бил освидетелстван с
Решение на ТЕЛК от *********** г., с което били определени 72% т.н.р. за срок
от 2 години. С Решение на ТЕЛК от ********* г. били определени 50% т.н.р. с чужда
помощ за срок от 1 година. С Решение на ТЕЛК от ****** г. били определени 50%
т.н.р. с чужда помощ за срок от 2 година. Ищецът останал без източник на доходи
и бил регистриран в Бюрото по труда без да може да намери подходяща за него
работа.
Досегашният му месечен доход, възлизащ на не по-малко от
размера на минималната работна заплата за страната, бил изгубен. Вместо това на
ищеца била отпусната пенсия от НОИ в минимален размер. Разликата между размера
на получаваната пенсия и размера на минималната работна заплата за страната
представлява имуществена вреда - пропусната полза за К.К.Д.. Тези вреди ще
бъдат търпени и занапред, доколкото не се очаква в бъдеще работоспособността на
ищеца да бъде възстановена.
Основания за пряк иск срещу застрахователя и пасивната
легитимация на ответника:
Автомобилът - марка „Фиат", модел „Мареа" с д. к. № *****,
при управлението на който виновно е причинено ПТП-то, има сключена застраховка
„ГО" в „ЗАД ОЗК Застраховане" АД, ЕИК *********, полица № ***********,
валидна от 01.01.2014 г. до 22.04.2014 г., което ангажира отговорността на „ЗАД
ОЗК Застраховане" АД, ЕИК ********* за обезщетяване на причинените
вследствие на ПТП-то имуществени вреди.
Между страните по делото
съществува сила на пресъдено нещо относно извършения от Д. Г. Г. деликт,
допуснатите нарушения на закона за движение по пътищата, вината на водача и
причинната връзка между допуснатите нарушения и настъпването на ПТП, както и по
отношение на получените от ищеца увреждания и причинната връзка между тези
увреждания и настъпването на ПТП, както и по отношение на наличието на валидно
застрахователно правоотношение между ответното застрахователно дружество и
водача Г.. Сила на пресъдено нещо е формирана и по отношение на
неоснователността на наведеното от застрахователя възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца (Решение № 99 от 04.08.2017 г. по
т.д. № 207/2015 г. по описа на Софийски окръжен съд, Решение № 690 от
22.03.2018 г. по в.гр.д. № 5097/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд,
Определение №27 от 23.01.2019 г. по т.д. № 1833/2018 г. по описа на ВКС, I
т.о.).
С оглед изложеното моли съда да осъди ответника „ЗАД ОЗК -
Застраховане" АД да заплати на К.К.Д. сумата от 21 000 лв., представляващи
обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи от загуба на
работоспособност и доход), причинени вследствие ПТП на ******* г., реализирано
от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите водач при управление на лек автомобил с д.к.№ ***** за периода
от 17.02.2014 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Моли съда да осъди ответника „ЗАД ОЗК - Застраховане" АД
да заплаща на ищеца ежемесечно обезщетение в размер на сумата от 300 лв.,
представляващи обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи от загуба на
работоспособност и доход) причинени вследствие ПТП на ***** г., реализирано от
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите водач при управление на лек автомобил с д.к.№ ***** за периода
от датата на подаване на исковата молба до настъпване на юридически факт,
представляващ основание за изменение на размера или за отпада не на
задължението за изплащане на присъденото месечно обезщетение, заедно със
законната лихва върху размера на всяко месечно плащане, считано от първо число
на съответния месец, за конто се дължи окончателното плащане. Претендира
разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в
едномесечния срок, като е направил възражение за изтекла погасителна давност.
Направил е искане за оставяне на исковата молба без движение,
тъй като същата не отговаря на изискванията на чл. 127 от ГПК, доколкото
обстоятелствата на които се основава искът са непълни. Не са представени всички
писмени доказателства, на които се основава искът. Отделно от изложеното
формулираният петитум е неясен с оглед факта, че не е конкретизиран краен
период, за който се твърди да са налице пропуснати ползи от загуба на доход на
първо място, защото пропуснатите ползи, за които се претендира обезщетение,
трябва да имат качеството на реалност и сигурност, като реалността им се
разкрива само в доказаната възможност да бъде увеличено имуществото на ищеца, а
не чрез логически предположения и на следващо, но не последно място, защото в РБ
доходът от трудово правоотношение не е пожизнен, а регламентиран с КСО, който е
зависим от настъпването на неопределен юридически факт.
Съдът намира така направеното искане за неоснователно. Ищецът
в достатъчна степен е конкретизирал претенцията си по размер, както и период,
като наведените от ответника възражения касаят основателността на иска, а не
водят до нередовност на исковата претенция. Ето защо искането е оставено без
уважение.
Ответникът оспорва изцяло предявените кумулативно искове по
основание и в предявения размер, като счита същите за недължими и прекомерно
завишени. За да възникне отговорността на застрахователя за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи по своето естество
пропуснати от загуба, в конкретния случай намалена работоспособност и доход, е
необходимо да съществуват кумулативно следните елементи от фактическия състав
на отговорността; валиден застрахователен договор, застрахователно събитие,
противоправно поведение, загуба на работоспособност н доход кумулативно, които
да се намират в причинно - следствена връзка с противоправното поведение на
застрахован при застрахователя водач. В конкретния случай не са налице всички
елементи на фактическия състав, дори отсъстват повече от един от изброените
елементи. Безспорно установено е настъпилото пътно транспортно произшествие с
пострадал, с участието на водач застрахован по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" в ответното дружество, но
макар и да е налице установено виновно поведение на застрахования водач, то
причина за настъпилото произшествие не е извършеното от него нарушение на
правилата за движение по пътищата, а именно поведението на пострадалия, който е
управлявал нерегистрирано превозно средство с животинска тяга, в тъмната част
на денонощието извън населено място без да има два червени светлоотразителя, отзад
разположени симетрично от двете страни на превозно средство, както и от ляво
светещо тяло, излъчващо бяла или добре различима светлина, поради което водачът
на автомобила не е имал възможност да възприеме движещото се превозно средство
и да предотврати произшествието. В конкретния случай именно неправомерното
поведение на ищеца е довело до настъпване на произшествието, тъй като той
самият е нарушил редица норми, като например цитираният вече чл. 71 от ЗДвП, а
също и чл. 106 от ЗДвП, който задължава водачите на ППС с животинска тяга да
носят светлоотразителни жилетки, каквато от представените доказателства няма
данни пострадалият да е носил и на следващо, но не и на последно място, е
управлявал превозното средство, след значителна употреба на алкохол. Приносът
на пострадалия е основание за отхвърляне на искането или намаляване размера на
застрахователното обезщетение на основание чл. 51, предл. 2-ро от ЗЗД. В
конкретния случай, пострадалият е създал реална възможност за настъпване на
вредоносния резултат, не е положил необходимата грижа за опазване на
собственото си здраве и живот, като се е качил и управлявал ППС, без да спази
изискванията за технички неизправност на превозното средство, не е упражнил
необходимият контрол върху животното, не е носел светлоотразителна жилетка и
няма данни ППС да е било маркирано с необходимите по закон светлоотразители,
които да дадат на другите участници на пътя представа за габаритите и размера
на придвижващото се по пътя превозно средство. По този начин при осъществяване на
маневра "изпреварване" в разрешен за това пътен участък, водачът на
ППС с животинска тяга е съпричинил вредоносния резултат. Оспорва загубата на
доход, както и загуба на работоспособност, които се намират в
причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие, като в условията на
алтернативност навежда довод за съпричиняване от самия пострадал, както и
принос на предходни травматични увреждания. По отношение на загубата на
работоспособност, счита че от представените от ищеца медицински документи не се
установява загуба на работоспособност, а само намалена работоспособност. На
следващо място не става ясно защо ищецът твърди, че преди произшествието
пострадалият се издържа изцяло с работа в сивия сектор или „на частно", а
след произшествието разчита само на доход по трудово правоотношение. Оспорва
твърдението, че към момента ищецът има доход от работа „на частно", с
оглед представената от ищеца медицинска документация - 3 бр. решения на ТЕЛК, в
които е отразено, че противопоказни условия на труд са: "Психоемоционално
пренапрежение, качване на височини, близост до водни басейни, горящи предмети,
движещи се механизми", а доходът на ищеца от данните, изложени в исковата
молба, тъй като такива доказателства няма нито по отношение на вида на
полагания труд, нито по отношение на размера на дохода, преди произшествието е
от работа като "***" и "********", все дейности, които не
попадат в изброените като противопоказни условия на труд. Оспорва твърдението,
че „загубата на доход", ако такава въобще е налице, се намира в причинно -
следствена връзка с настъпилото ПТП, тъй като от представените по делото книжа,
се удостоверява само че след инцидента ищецът не е бил в трудово
правоотношение, но по никакъв начин не се удостоверява, че преди инцидента се е
реализирал в определена професия или дейност, както и че е работил изобщо
някога по трудово правоотношение. Сочи, че към момента на настъпване на
събитието ищецът е бил на 47 години, тоест достатъчно време човек да се е
утвърди в поне една сфера или дейност. Не на последно място невъзможността да
започне работа по трудов договор освен поради наличие на здравословен проблем,
който обаче засяга само определена сфера, може да е поради липса на придобит
образователен ценз или поради установената алкохолна полиневропатия, за която
инцидента няма никакъв принос и в тази връзка счита, че е недопустимо искането
на ищеца да черпи блага от собственото си поведение, което вреди на
здравословното му състояние и да търси средства то да бъде подхранвано.
Заявява, че от изслушаната комплексна експертиза по вече приключило
в.гр.д.5097/2017г., по описа на САС, 12 - ти състав, образувано по предявен иск
за неимуществени вреди от К. Д., която може да бъде използвана само за сведение
на съда, че /"....констатираната след инцидента промяна в поведението на
ищеца се дължи до голяма степен на претърпения **** през 2013г. и хроничната
злоупотреба с алкохол, която вероятно продължава и към настоящия момент ...
" « В тази връзка оспорва твърдението на процесуалния представител на
ищеца, че последиците от **** са констатирани на 14.04.2014г., тоест след
инцидента, с оглед представен ТЕЛК с № ***************, в който е отразено че е
„ понесен **** с давност юли 201Зг". Оспорва и твърдението, че състоянието
на ищеца се дължи на настъпилото ПТП, като оспорванията се базират на база
представените по делото документи, а именно амбулаторен лист № *************,
видно от който на ищеца е назначено лечение с *****************, като от
предписание на производителя на ****ствените продукти употребата им е напълно
несъвместима с употребата на алкохол. От представен ТЕЛК с № **** се
установява, че при ищеца е налице алкохолна невропатия, тоест употребата на
алкохол не е преустановена, с оглед на което счита, че след като ищеца сам не
спазва препоръките на ****, не може да очаква и промяна в състоянието си.
Оспорва твърдението за постоянен месечен доход в цитирания от
ищеца размер. Оспорва твърдението, че инцидентът е станал причина за този
процент намалена работоспособност, както и твърдението, че именно намалената
работоспособност е причина за липсата на трудово правоотношение към момента.
Оспорва твърдението за липса на доход от работа „ на частно" след ПТП. В
условията на алтернативност оспорва и периода, за който се претендира, с оглед
факта, че по делото е установена намалена работоспособност с крайна дата *********г.,
поради което счита предявения иск спрямо ответното дружество за неоснователен,
в това число и по размер.
Оспорва механизма на осъществяване на твърдяното събитие,
както и твърдението за наличие на причинно - следствена връзка на
претендираните вреди с пътнотранспортното произшествие.
Оспорва твърдението, че в резултат на процесното
пътнотранспортно произшествие за ищеца са възникнали всички описани в исковата
молба като вид и характер вреди.
Оспорва твърдението за изключителна вина на водача на лек
автомобил "Фиат Мареа" с peг. № ***** за настъпване на вредоносния
резултат.
Алтернативно, в случай че бъде установено, че водачът има вина
за настъпване на пътнотранспортното произшествие, навежда довод за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, тъй като се е движел с
нерегистрирано пътно превозно средство с животинска тяга, в тъмната част на
денонощието извън населено място без да има два червени светлоотразители отзад,
разположени симетрично от двете страни на превозно средство, както и отзад
вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина, без
светлоотразителна жилетка, като е нарушил разпоредбата на чл. 71, чл. 106 ал.
2, както и чл. 5 от ЗДвП. Оспорва настъпването на имуществени вреди,
представляващи обезщетение за пропуснати ползи от загуба на работоспособност и
доход. В условията на алтернативност оспорва техния размер. Оспорва по
основание и размер претендираната законна лихва, както и началната дата, от
която същата се претендира, по аргумент за неоснователност на главния иск,
както и на основание разпоредбите на Кодекса за застраховане.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
Не се спори
между страните, а и от приложеното към настоящото производство АНД № ******* г.
по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ н.с., се установява, че обв.Д.Г.Г. е
признат за виновен в това, че на ****** г. на *************** при управление на
МПС – л.а.марка „Фиат Мареа“ с рег. № *****, е нарушил правилата за движение и
по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на К. К.Д., изразяваща се
в ***********************, временно опасно за живота – престъпление по чл.343,
ал.1, б.б, пр.2 вр. с чл.342, ал.1 от НК, като същият е бил освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание.
Липсва спор
между страните, а и от представената застрахователна полица № *********** от *****
г., издадена от ЗАД „ОЗК - Застраховане”, се установява, че автомобилът,
собственост на причинителя на ПТП, е имал валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с покритие от 01.01.2014 г. до 31.12.2014
г.
От заключението
на съдебната автотехническа експертиза, която съдът възприема като обективна,
изготвена с необходимите знания и опит и неоспорена от страните, се констатира,
че липсват безспорни доказателства управляваното от ищеца пътно транспортно
средство – **** да е било оборудвано с необходимите светлоотразители и светлини.
Ако **** е била оборудвана с необходимите светлоотразители и светлини, същата
щеше да бъде възприета като опасност по – рано от водача на лекия автомобил –
на разстояние над 100 до 200 м. Ако **** е била оборудвана с необходимите
светлоотразители и светещо тяло отзад вляво, водачът на лекия автомобил би я
възприел на повече от 200 м. разстояние и най – вероятно удар между тях не би
настъпил. Ударът е настъпил в дясната лента на платното за движение, на място,
което приблизително се намира по широчината на пътното платно на около 2,5-3,2
м.северно от южния край на платното за движение. **** се е движили по средата
на дясното платно за движение непосредствено преди и в момента на удара, а
лекият автомобил първоначално се е движил на около 1,40м. от левите гуми до
осевата линия, като това разстояние до момента на удара намалява до 0,5м. от
осевата линия. Ако **** се е движила плътно вдясно, с десните гуми на банкета,
а лекият автомобил се движи на 1,25м. от осевата линия и предприеме същите
действия за предотвратяване на удара, най – вероятно не би настъпил удар между
превозните средства.Няма безспорни доказателства водачът на ППС- **** да е
носил светлоотразителна жилетка. Наличието й би допринесло за забелязването й
на повече от 100-120м. и при правилна и своевременна реакция от страна на
водача на лекия автомобил, би допринесла и за предотвратяване на
произшествието. Съгласно действащия към момента на ПТП закон за движението по
пътищата е забранено движението на превозни средства с животинска тяга.
От разпита на
св. К.Е.М. се установи, че ищецът претърпял катастрофа преди
4-5 години. Той с **** разкарвал работи на „****“, където работел. К. бил
пострадал доста тежко при катастрофата и лежал доста време в болницата. Получил
някакви епилептични припадъци, гърчове получавал, получил някаква ***********
травма. Крака си бил счупил и доста време се възстановявал в болницата. Преди
да стане катастрофата, той работел към „*******“. Разкарвал въглища, дърва, а
през другото време ***************************, такива работи.
Точно какви пари е изкарвал, св. не
можа да каже, но 500-600 лева сигурно си е докарвал на месец. След катастрофата
той не работил, защото въобще не е добре с тези ********. Наскоро пак били
казали, че е получил ***** и бил ходил пак по болници, по ****. Преди да стане
катастрофата, той си работел на частно. Като има работа, приятели, познати го
викат и разкарвал с ********************. Сега, след катастрофата, е закъсал
доста и е с помощи от приятели и роднини, взима и иска назаем.
Няма спомен дали той някога е работил
на трудов договор, постоянна работа. Гледал си кончето, ходел да маже, ако го
извикат някъде. Той живеел със сина си преди ПТП-то. След ПТП- то пак е със
сина. Много рядко виждал К. в нетрезво състояние. Като всеки човек може да
изпие по 1-2 ракии. Нормално, пийват си, когато седнат на двора.
След ПТП-то той получава ************.
Преди ПТП-то К. не е взимал заеми, но след ПТП-то е взимал заеми.
От заключението
на съдебно – медицинската експертиза се установява, че след инцидента на ********
г. на ищеца Д. е била причинена тежка ****************, с решение на ТЕЛК е
постановена 72% трайно намалена работоспособност. Предвид характера на
уврежданията, установени с медицинската документация не може да се направи
прогноза за продължителността и изхода на оздравителния процес – установената
травматична *********** с големи **************** / причиняваща постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота/ и травматичната ***************** с
органична промяна на личността / причиняваща постоянно общо разстройство на
здравето, неопасно за живота/ продължават вече няколко години без данни за
подобрение на състоянието. По отношение на употребата на алкохол няма данни,
потвърждаващи или отхвърлящи това за времето след процесното събитие.
Цитираната ************** в решение на ТЕЛК от *****г. фиксира факти до момента
на извършените прегледи по повод явяването пред ТЕЛК, а ************** се
развива с години. Всички описани увреждания – както тежката **************,
така и установените по –късно последици от нея, са с пряка причинно –
следствена връзка с претърпяното ПТП. Възможно е преживеният *************,
както и злоупотребата с алкохол също да оказват известно влияние върху
състоянието на пострадалия.
От разясненията
на експерта в съдебно заседание се установи, че алкохолът е протоплазмена
отрова и винаги уврежда организма, независимо дали е здрав или е болен. Ако има
злоупотреба, разбира се, уврежданията ще бъдат по-тежки. Дори и малки
количества алкохол, при продължителна употреба, без съмнение увреждат
организма. В случая има отбелязана *************, която най-вероятно е в
резултат на алкохолната употреба. По отношение на **************, тя е
отбелязана още при първото решение на ТЕЛК, но тя се развива с години, така че
това увреждане е започнало доста преди това. По отношение на исхемичният
инсулт, отбелязана е само една 2013 г. без нищо друго по-съществено, но
приемаме, че 2013 г. е претърпял *********. Какъв процент от увредата може да
бъде обяснен с тези заболявания, не може да се каже, но и двамата ***********,
които са разгледали много подробно документацията, отбелязват, че за
състоянието му имат принос и понесения исхемичен инсулт, както и количества
алкохолна употреба, но преди всичко до голяма степен увреждането е в причинна
връзка с претърпяното ПТП и експертът заяви, че напълно е съгласна с тяхното мнение.
„**********“ е
прием за епилепсията, а „*********“ е за психосоматичните оплаквания, но дали
сега употребява алкохол, няма данни по документацията, но не трябва да
употребява алкохол при употребата на такива ****. Употребата на алкохол би
трябвало да засилва влиянието им и да действа неблагоприятно на организма.
От заключението
на съдебно – икономическата експертиза се установи, че разликата между размера
на минималната работна заплата за страната и получаваната от Д. пенсия от НОИ
за *********, за периода 17.02.2014 г. – 17.02.2019 г. е в общ размер на
15 119,46лв. Разликата между размера на минималната работна заплата за
страната и получаваната от Д. месечна пенсия от НОИ за ****** за периода
17.02.2014 г. – 30.06.2019 г. е в общ размер на 1685,93лв. Към датата на
изготвяне на заключението – 01.07.2019 г., разликата между месечния размер на
получаваната от ищеца пенсия и месечния размер на минималната работна заплата е
в общ размер на 16 805,39лв.
Не се възприема
възражението на ответника, че не е установен при условията на главно и пълно
доказване получаваният доход преди увреждането. Съгласно посоченото в решение №
57/10.04.2009 г. по к.т.д.№ 824/ 2008г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО,
неполученото от увредения трудово възнаграждение за исковия период непосредствено
засяга наличната му имуществена сфера, получаването на трудово възнаграждение е
бъдещо сигурно, но неосъществено увеличаване на имуществото му и съставлява
имуществена вреда. Не се касае за бъдещо влошаване на имуществото на ищеца –
пропусната полза, а за имуществена вреда, за намаляване на имуществото, за
което се дължи обезщетение, като в този смисъл е и практиката на ВКС/ решение
№1/ 10.01.2006 г. по т.д.№431/2005г., решение № 448/21.05.2008 г. по
т.д.№80/2008 г./. Прието е, че когато лицето е работило по трудово
правоотношение, то обезщетението следва да се яви разликата между получаваното
трудово възнаграждение и пенсията, а в случай, че такова правоотношение не е
било налице, като база следва да се приеме средната работна заплата за
страната.
С оглед
изложеното, съдът намира, че е налице виновно и противоправно поведение на причинителя
на увреждането, както и причинна връзка между това поведение и настъпилите
увреждания на здравето на пострадалия ищец.
По правилата на чл.45 от ЗЗД обезвреда
на причинените щети дължи делинквентът. В Кодекса за застраховането е уредена
възможността увреденият да предяви претенциите си направо пред застрахователя.
В настоящия
случай, както от заключението на СМЕ, така и от свидетелските показания на св.М.
и решението на ТЕЛК за определяне на трайно намалена работоспособност, се
установява, че ищецът не може да полага труд от вида на този, полаган преди
злополуката предвид установените заболявания, настъпили вследствие на инцидента.
Ето защо на същия следва да се присъди обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в разликата между минималната работна заплата за страната и получаваната
пенсия.
Съгласно
неоспореното по делото от страните заключение на СИЕ, имуществените вреди възлизат
на 15 119,46лв., представляващи разликата между получаваното от ищеца
възнаграждение по договори за услуги в размер на минималната работна заплата и
получаваната от него пенсия, до който размер искът се явява основателен и
доказан и ще се уважи. Над този до пълния претендиран размер от 21 000лв.
същият ще се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Предвид влошеното
здравословно състояние на ищеца, макар решението на ТЕЛК да е с определен срок
и определен процент намалена, а не напълно загубена работоспособност, то от
разпита на св.М., както и от разясненията на експерта по съдебно – медицинската
експертиза, се установи, че ищецът не може да полага труд от вида на този,
упражняван преди злополуката. Вещото лице заяви, че липсва благоприятна прогноза
за възстановяване на работоспособността на ищеца. От заключението на съдебно –
икономическата експертиза се установи, че за м.януари 2019 г. разликата между
размера на минималната работна заплата за страната и размера на получаваната от
ищеца пенсия възлиза на 383,54лв. Ето защо на същия следва да се присъди
обезщетение в размер на претендирания такъв от 300лв. месечно от датата на
предявяване на иска до настъпване на основание за намаляване или прекратяване
изплащането на обезщетението.
Във връзка с направеното от ответното застрахователно
дружество възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, съдът
намира, че относно това възражение е налице влязло в сила съдебно решение – по
т.д. № 207/ 2015 г. по описа на Софийски окръжен съд. С решение № 690/
22.03.2018 г., постановено по в.гр.д. № 5097/ 2017 г. по описа на САС е прието,
че възражението за съпричиняване не е доказано от страна на същия ответник.
Следователно, в настоящото производство съдът не може да изследва соченото възражение,
тъй като относно същото е налице произнасяне на съд, разглеждащ последиците на
процесното ПТП относно причинените на ищеца неимуществени вреди. При повторно
разглеждане на това възражение би могло да се стигне до противоречиво решаване
на същия въпрос, което е недопустимо. Соченият факт е ползва със сила на
пресъдено нещо и обвързва настоящия съдебен състав.
Съгласно
трайната съдебна практика – в частност решение № 206 от 12.03.2010г.
по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. №
596/12г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 16 от 04.02.2014г. по т.д. № 1858/1 Зг.
на ВКС, ТК, I т.о., решение № 99 от 08.10.2013г. по т.д. № 44/2012г. на ВКС,
ТК, II т.о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г. на ВКС, ТК, II
т.о., решение № 33 от 04.04.2012г. по т.д. № 172/2011г. на ВКС, ТК, II т.о. и
др., постановени по реда на чл.290 ГПК, за да бъде намалено на основание чл.51,
ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно
релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд
и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно
доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да
се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като
е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Относно това възражение вече е налице влязло в сила
съдебно решение и въпросът не може да бъде пререшаван.
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 1 КЗ/отм./, с
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени
или неимуществени вреди.
С оглед изложените съображения за наличие на валидно сключен договор за
застраховка между делинквента и застрахователното дружество, съдът намира, че последното следва да бъде осъдено да заплати
на ищеца сочените обезщетения.
Ищецът
претендира заплащане на законната лихва от датата на подаване на исковата молба
относно обезщетението за имуществени вреди до датата на исковата молба. Съдът
намира искането за основателно. Следва да се присъди и обезщетение за забава
върху всяка ежемесечна вноска, считано от второ число на всеки месец / предвид
падеж на задължението първо число на съответния месец/.
Относно наведеното
от ответника възражение за давност, съдът намира, че предвид депозиране на
исковата молба в пощенска станция на 16.02.2019 г., то макар същата да е
постъпила в съда на 18.02.2019 г.,
петгодишният давностен срок не е изтекъл и възражението се явява
неоснователно. Давностният срок при застраховка „Гражданска отговорност“ е 5 –
годишен, съгласно разпоредбата на чл.197 от КЗ/отм./, като предвид изложените
по – горе съображения съдът намира, че същият не е изтекъл към датата на
депозиране на исковата молба.
Досежно претенцията
на ищеца за присъждане на разноски по производството, съдът намира същата за
основателна с оглед изхода на делото, поради което на основание чл.78, ал.1 от ГПК на същия следва да се присъди претендирано адвокатско възнаграждение.
Същият е представил доказателства за заплатено такова в размер на 1484лв.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на разноските в тази част.
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, то минималното такова възлиза на
1160лв. Предвид фактическата и правна
сложност на делото обаче, претендираният размер не следва да бъде намаляван,
тъй като не се е явява прекомерен. Съразмерно на уважената част от исковете, на
ищеца ще се присъди сумата от 1209,57 лв.
Ответникът
претендира разноски, като съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер
на 5880,54лв., на ответното дружество следва да се присъдят такива в размер на 95,24
лв. / изчислени върху разноски по производството в общ размер от 215лв. и
300лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на Наредбата за
заплащане на правната помощ съгласно чл.78, ал.8 от ГПК/.
Предвид
освобождаване на ищеца от държавни такси, то ответникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Пловдив сумата от 200лв. – разноски за съдебно – медицинска и съдебно –
икономическа експертиза и сумата от 1036,78лв.–държавна такса за уважаване на
двата обективно съединени иска/ съответно 604,78лв. за иска с цена
15 119,46лв. и 432лв. – за иска с цена 10 800лв. – изчислена на
основание чл.69, ал.1, т.7 от ГПК/.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК - Застраховане" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Възраждане, ул. „Света София" № 7, ет. 5,
представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. да заплати на К.К.Д., ЕГН **********,***,
на основание чл.226, ал. 1 от Кодекса за
застраховането/отм./, сумата от 15 119,46 лева /петнадесет хиляди сто и
деветнадесет лева и 46ст./, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, причинени вследствие ПТП на **** г., реализирано от застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите водач
Д.Г.Д. при управление на лек автомобил с д.к.№ *****, изразяващи се в разликата
между минималната работна заплата за страната и получаваната от ищеца пенсия, претърпени
за периода от 17.02.2014 г. до датата на подаване на исковата молба –
17.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
исковата молба – 18.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да
заплаща ежемесечно обезщетение в размер на сумата от 300 лв./триста лева/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие същото ПТП,
дължими за периода от датата на подаване на исковата молба – 18.02.2019 г. до
настъпване на основание за изменение или прекратяване на плащането на
присъденото месечно обезщетение, изразяващи се в разликата между минималната
работна заплата за страната и получаваната от ищеца пенсия, заедно със
законната лихва върху размера на всяко месечно плащане, считано от второ число
на съответния месец, за който се дължи плащането до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата
1209,57 лева/хиляда двеста и девет лева и 57ст./ - разноски по делото, като над уважения до пълния претендиран размер от 21 000 лв. –
обезщетение за имуществените вреди за периода 17.02.2014 г. – 17.02.2019 г., ОТХВЪРЛЯ
предявения иск като неоснователен.
ОСЪЖДА К.К.Д.,
ЕГН **********,***, да заплати на
Застрахователно акционерно дружество
„ОЗК - Застраховане" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Възраждане, ул. „Света София" № 7, ет. 5,
представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д., сумата от 95,24 лв./деветдесет и пет лева и 24ст./ – разноски по
производството, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК - Застраховане" АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, ул. „Света София" № 7,
ет. 5, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – Пловдив сумата от 1036,78лв./хиляда
тридесет и шест лева и 78ст./–държавна такса и сумата от 200лв. /двеста лева/– разноски за съдебно – медицинска и съдебно –
икономическа експертиза.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от
получаването на препис от него от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с
оригинала!
КЯ