СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Б" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
при участието на
секретаря Донка Шулева, разгледа докладваното от мл. съдия Миразчийска въззивно
гражданско дело № 5333 по описа на съда
за 2018 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение
№ 341155 от 16.02.2018 г., постановено по гр.д. № 26571/2017 г. по описа на
СРС, ГО, 138 състав, изцяло са отхвърлени предявените кумулативно обективно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Г.Н.Л. дължи на „Т.С.”
ЕАД следните суми: сумата от 1531,51 лв. – главница за топлинна енергия за
периода от м.05.2014 г. до м.04.2015 г. в имот с адрес: гр. София, ж.к. „****************,
аб. № 283384, ведно със законната лихва, считано от 07.12.2016 год. до
окончателното изплащане и сумата от 164,80 лв., мораторна лихва за периода от 15.11.2015
г. до 24.11.2016 г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 71577/2016 г., СРС, 138 състав.
Срещу решението е подадена въззивна
жалба в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Във въззивната
жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното
решение. Твърди се, че ответникът е признал с отговора на исковата молба, че е
собственик на процесния имот. Релевират се доводи, че законовите разпоредби
дават алтернативна възможност задълженията да бъдат търсени както от
собственика на имота, така и от лицето – вещен ползвател. Сочи се, че е без
значение кое лице реално е консумирало топлинна енергия за процесния период.
Претендират се разноски.
В
законоустановения срок ответникът по
жалбата Г.Н.Л. е депозирал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като
неоснователна. Претендира разноски.
Софийски градски съд,
след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.
1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
Не е спорно, а и се установява от доказателствата по
делото, че сградата, в която се намира процесния имот е топлоснабдена. Ответникът
с отговора на исковата молба заявява, че не оспорва размера на начислената
топлинна енергия за процесния период и нейното счетоводно отразяване, поради
което тези факти са безспорни по делото.
Спорно е дали ответникът има качеството потребител на
топлинна енергия за процесния период. Установява се от приетия по делото
Нотариален акт за покупко-продажба № 55, том V, рег. № 6721, дело 815/2008 год., че
на 13.06.2008 г. ответникът е станал собственик на процесния имот, като И.Г.Л.
си е запазил правото на ползване върху целия имот до края на живота си. Видно
от препис-извлечение акт за смърт И.Л. е починал на 16.08.2015 г. От приетото
по делото като доказателство съдебно удостоверение, издадено от СРС се установява, че ответникът по
настоящото дело се е отказал от наследството на И.Л. на 21.10.2015 г. От така установените факти, съдът прави
правния извод, че за процесния период от м.05.2014 г. до м.04.2015 г.
собственик на топлоснабдения имот е ответникът Г.Л., а вещен ползвател е И.Л.. Съгласно
чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Въззивният съд споделя доводите,
наведени от въззивника с въззивната жалба, че законът урежда алтернативна
възможност за кредитора да търси вземането си както от собственика, така и от
вещния ползвател на имота. Поради изложеното, настоящият съдебен състав счита,
че ответникът Г.Л. е задължено лице за доставената топлинна енергия в имота,
негова собственост за периода, в който вещен ползвател е било друго лице – И.Л..
В случай, че собственикът не е ползвал доставената топлинна енергия, той има
облигационно право срещу вещния ползвател или наследниците му, когато същият е
починал, което обстоятелство не променя правото на кредитора да търси вземането
си от собственика. По изложените съображения, въззивният съд счита, че
ответникът като собственик, макар и при наличие на вещен ползвател, отговаря за
задълженията за доставена топлинна енергия в собствения му имот. Размерът на
доставената и незаплатена топлинна енергия за процесния период не е спорен по
делото.
Основателността на главния води до основателност и на
акцесорния иск за забава в погасяването на главния дълг. При забавено
изпълнение на парично задължение във времево отношение за кредитора
възниква правото да получи обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Искът с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
основателен за целия претендиран периода от 15.11.2015 г. до 24.11.2016 г. Съдът
определи размера съгласно чл. 162 ГПК. Искът е основателен за претендираната
сума от 164,80 лв.
Поради изложеното, кумулативно съединените искове се
явяват основателни и следва да бъдат изцяло уважени, а първоинстанционното
решение – отменено.
По
разноските
При този изход на спора, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, ответникът Г.Л. следва да бъде осъден да заплати на ищеца „Т.С.” ЕАД съдебно-деловодни
разноски в размер на 177,33 лв. за първоинстанционното производство и в размер
на 155,63 лв. за въззивното производство и 83,93 лв. за заповедното
производство.
С оглед на цената на иска въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 2 ГПК, във
вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 341155 от 16.02.2018 г., постановено по гр.д. № 26571/2017 г. по
описа на СРС, ГО, 138 състав, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК, че Г.Н.Л., ЕГН ********** дължи
на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******** следните суми: сумата от 1531,51 лв. – главница за
топлинна енергия за периода от м.05.2014 г. до м.04.2015 г. в имот с адрес: гр.
София, ж.к. „****************, аб. № 283384, ведно със законната лихва, считано
от 07.12.2016 год. до окончателното изплащане и сумата от 164,80 лв., мораторна
лихва за периода от 15.11.2015 г. до 24.11.2016 г., които вземания са предмет
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. №
71577/2016 г., СРС, 138 състав.
ОСЪЖДА Г.Н.Л., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 177,33 лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Г.Н.Л., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 155,63 лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Г.Н.Л., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******** сумата от 83,93
лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.