№ 6417
гр. София, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20251100505306 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 2747 от 19.02.2025 г. по гр.д. № 19232/2024 г. по описа на СРС, 76
с-в са отхвърлени, като неоснователни, предявените от „Първа инвестиционна банка“
АД, ЕИК *********, срещу К. Х. М., ЕГН **********, обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.
чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 9 и 10
ЗПК /отм./ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено, че К. Х. М. дължи на
„Първа инвестиционна банка“ АД сумите от:
- 1000,00 лв., представляваща главница по Договор за издаване на
револвираща кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит овърдрафт по
разплащателна сметка № ********08.08.2008 г., ведно със законна лихва за период от
12.06.2023 г.- датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК в съда до
изплащане на вземането,
- 2 320,06 лв., представляваща договорна лихва за период от 19.03.2014 г. до
05.06.2023 г.,
- сумата от 1,92 лв., представляваща мораторна лихва за период от
06.06.2023 г. до 11.06.2023 г.,
- сумата 60,00 лв., представляваща разноски за връчване на покана за
1
предсрочна изискуемост чрез ЧСИ,
за които суми в полза на ищеца са издадени Заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК № 25637/28.08.2023 г. и изпълнителен лист от 28.08.2023 г. по ч.гр.д. №
38216/2023 г. по описа на СРС, 76 с-в.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца „Първа
инвестиционна банка“ АД, като са изложени доводи за неправилност на постановеното
решение; необоснованост и незаконосъобразност, поради допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
За да стигне до извода, че вземанията са погасени по давност, районният съд
неправилно приел, че договорът е прекратен още през 2014 г. Съгласно клаузите на чл.
3 от договора и т. 36.1 и т. 36.2 от Общите условия на "ПИБ" АД, договорът за кредит
се бил подновявал автоматично за едногодишен период, и бил прекратен едва с
получаване от длъжника на изявлението на ищеца за обявяване предсрочната
изискуемост на кредита на 06.06.2023 г. Ето защо изводът на СРС относно момента на
настъпване изискуемостта на вземанията бил неправилен, съответно неправилен бил и
изводът, че вземанията са погасени по давност. Моли съда да отмени
първоинстанционното решение и вместо това постанови друго, с което да уважи
изцяло предявените искове. Претендира разноски за заповедното, исковото и
въззивното производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение, като за тези във
въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна и ответник в производството К. Х. М. е подал писмен
отговор на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК, в който изразява становище
за неоснователност на въззивната жалба. Излагат се доводи, че първоинстанционното
решение е правилно, като обосновано и мотивирано, като в производството и при
постановяването му не са допуснати процесуални нарушения. Моли за потвърждаване
на решението, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в
процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с
2
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. На
основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се
добави и следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че договорът за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт между страните е подновяван автоматично до 2013 г. вкл., като след
изтичане на последния едногодишен срок през м. 08.2014 г. договорът не е бил
подновен и действието му е прекратено. С оглед това е приел, че приложимия
петгодишен давностен срок за вземането за главница е изтекъл най-късно на
07.02.2017 г. - денят, следващ изтичането на 5 години от датата на най-късно
падежиралата вноска за главница. Поради това, съдът е приел, че вземането за
главница на кредитора ищец е погасено по давност. Приел е, че на основание чл. 119
ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. С оглед така
формираните правни и фактически изводи е отхвърлил като неоснователни
предявените искове.
Решението е правилно.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК: с правно основание чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 9 и 10 ЗПК /отм./ и чл. 86,
ал.1 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от:
- 1000,00 лв., представляваща главница по Договор за издаване на
револвираща кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит овърдрафт по
разплащателна сметка № ********08.08.2008 г., ведно със законна лихва за период от
12.06.2023 г.- датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК в съда до
изплащане на вземането,
- 2 320,06 лв., представляваща договорна лихва за период от 19.03.2014 г. до
05.06.2023 г.,
- сумата от 1,92 лв., представляваща мораторна лихва за период от
06.06.2023 г. до 11.06.2023 г.,
- сумата 60,00 лв., представляваща разноски за връчване на покана за
предсрочна изискуемост чрез ЧСИ,
3
за които суми в полза на ищеца са издадени Заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК № 25637/28.08.2023 г. и изпълнителен лист от 28.08.2023 г. по ч.гр.д. №
38216/2023 г. по описа на СРС, 76 с-в.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е
оспорил предявените искове по основание и размер с редица възражения, вкл. е
релевирал правопогасяващо възражение за давност. Отправил е искане до съда за
отхвърляне на исковете като неоснователни.
Фактическата страна по спора е била правилно установена от първата инстанция
и по идентичен начин се установява от въззивната инстанция.
Така, чрез събраните пред първата инстанция доказателства се установява, че
между страните е сключен Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №
********08.08.2008 г., към който съгласно чл. 9 и чл. 11 от договора, са приложими
Общите условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa /т.е. Общите
условия от 2007 г., публикувани на официалната интернет страница на банката, които
съдът приема за публично известни/.
Съгласно чл. 1 от договора по искане на титуляра /ответника/ банката приема да
открие и води на негово име картова разплащателна сметка с IBAN BG******** и да
издаде към нея на негово име или на други посочени него оправомощени държатели
револвираща/и международна/и кредитна/и карти/и с чип Visa - класическа.
Според чл.2, банката предоставя на титуляра банков кредит овърдрафт по
картовата разплащателна сметка в размер на 1 000 лв., който може да бъде усвояван с
ползване на всяка от картите, издадени към картовата му разплащателна сметка.
Според т. 13 от Общите условия разрешеният овърдрафт може да се ползва само
по картовата разплащателна сметка с използване на всяка от издадените карти.
В чл. 3 от договора е уговорен срок за ползване на овърдрафта до 08.08.2010 г.,
както и че той се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в
Общите условия, - т.е. съгласно т. 36.1. от Общите условия, а именно, че срокът за
ползване на овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов 1 -годишен срок,
при условие че титулярът не е уведомил банката за прекратяване на договора най-
малко 60 дни преди изтичане на текущия срок, респ. при условие че банката не е
уведомила титуляра за прекратяване на договора най-малко 30 дни преди изтичане на
текущия срок.
Съгласно чл. 4 от договора титулярят се задължава да погасява предоставения
овърдрафт в срокове и по начина, договорени в Общите условия.
В чл. 6 е уговорено, че за ползвания овърдрафт титулярят ползва гратисен
4
период до 45 дни, като ако до датата на падежа погаси изцяло дебитното салдо по
картовата си разплащателна сметка, формирано до края на последния отчетен период,
не се начислява лихва, а според чл. 7 при непогасяване до датата на падежа на пълния
размер на дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен период, той
заплаща на банката след изтичане на първите 3 отчетни периода годишен лихвен
процент в размер на 16 % - за извършване на безналични плащания на ПОС терминал,
и 18 % - за всички останали трансакции.
Съгласно т. 18 от Общите условия титулярът се задължава всеки месец до
падежа или на следващия работен ден, ако падежът е в неработен ден, да внася по
сметката минималната погасителна вноска, посочена в извлечението, като
неполучаването на извлечението не го освобождава от задължение да внесе в срок до
падежа минималната погасителна вноска.
В чл. 8 от договора е уговорено, че при неплащане на месечна погасителна
вноска или надвишение на разрешения кредит лимит банката начислява наказателна
лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12 %.
Съгласно т. 1, б. „ж“ от Общите условия „отчетен период“ е всеки период от
срока на действие на договора, считано от 20-о число на всеки месец до 19-о число на
следващия месец, за който банката издава на титуляра отчет по сметка.
Според т. 1, б. „з“ от Общите условия „падеж“ е датата, до която титулярът е
длъжен да погаси изцяло задълженията си по сметката или минималната погасителна
вноска, като за дата на падежа се счита всяко 5-то число от месеца, а ако то е
неработен ден, дата на падежа е първият следващ работен ден.
В т. 1, б. „к“ от Общите условия „минимална погасителна вноска“ е определена
като сума, която титулярът е длъжен да погасява ежемесечно от датата, следваща края
на отчетния период, до датата на падежа, и представляваща 5 % от дебитното салдо по
сметката към последния ден от отчетния период, но не по-малко от 10 лв., или целия
размер на усвоения кредитен лимит, ако е по-малък от 10 лв.
Съгласно т. 25 от Общите условия, ако в дадения от банката срок титулярът не
погаси всички свои изискуеми задължения, банката има право да деактивира картата,
да обяви всичките му задължения за изцяло и предсрочно изискуеми и да прекрати
едностранно договорните си отношения с титуляра и оправомощените държатели на
всички издадени към сметката допълнителни карти.
В т. 28, б. „а“ от Общите условия е уговорено, че банката има право да обяви
ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем след писмено предизвестие до
титуляра за срок, определен от банката, в случай че титулярът не извърши което и да е
плащане по договора и тези Общи условия повече от 5 работни дни след датата, на
която плащането е станало изискуемо.
Страните не спорят и се установява, че с покана с вх. № 20738/29.03.2023 г.,
5
връчена на ответника на 04.04.2023 г. при отказ /л. 22-23 от делото на СРС/,
ответникът е бил уведомен от банката за размера на задълженията му по договора,
като му е бил даден 7-дневен срок от получаването й за доброволното им погасяване,
като е посочено, че в противен случай банката ще счита кредита за изцяло и
предсрочно изискуем.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приета пред първата
инстанция, която настоящия състав изцяло кредитира, по реда на чл.202 ГПК, се
установява, че усвояването на суми по кредитната карта е започнало на 11.08.2008 г.
/видно от приложението на л. 120 от делото на СРС/, като картата е ползвана
регулярно до 11.01.2012 г., когато е последното регистрирано теглене на АТМ.
Установява се, че общо усвоените средства за този период са в размер на 2656.50 лв.
Съответно, начислените такси за картови операции до 2012 г. възлизат на сума от 181
лева /след датата на последното усвояване на суми по кредита банката е начислявала
за 2012, 2013 и 2014 г. единствено еднократна такса в размер на 39 лева за поддръжка
на картата./. Начислените лихви до датата на преоформяне на дълга от банката
/19.12.2016 г./ възлизат на 3102.72 лева, от които договорни лихви до 19.12.2016 г. в
размер на 2240.36 лева, наказателни лихви за невнесена минимална вноска в размер на
547.92 лева и наказателни лихви за надвишен лимит - 314.44 лева.
Установява се, че вноски по кредита са извършени в периода от 05.09.2008 г. до
07.05.2019 г. и възлизат общо на сумата 4039.12 лв. Всички плащания по кредита след
19.12.2016 г. /в общ размер на 870 лева/ са били отнесени от банката за погасяване на
начислената договорна лихва, а не и за дължимата главница. Няма плащания, отнесени
за погасяване на главницата по кредита след края на 2016 година. Установява се, че
остатъкът от задълженията към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение са: 1 000 лв. - главница; 1058 лв. - договорна лихва за период от
19.03.2014 г. - 19.12.2016 г. /датата, на която кредитът е преоформен от банката/;
1213.68 лева - договорна лихва за период от 19.12.2016 г. - 06.06.2023 г.; 1.92 лева -
законна лихва от 06.06.2023 г. до 11.06.2023 г. 60 лв. - разноски. Установява се от
констатациите на ССчЕ, че съгласно Протокол за получаване на международна
кредитна карта с чип Visa, от 08.08.2008г. на „Първа инвестиционна банка“ АД, К. Х.
М. е получил кредитна карта с чип Visa на 08.08.2008г., валидна до м.08.2011г.
Съгласно Движение на преиздадена кредитна карта от 08.08.2011г. на „Първа
инвестиционна банка“ АД, К. Х. М. е получил втора пластика на кредитна карта с чип
Visa на 31.08.2011г., валидна до м.08.2014г.
Установява се и страните не спорят, че К. Х. М. е усвоил лимита по кредитната
карта през 2012г., и излиза извън лимит от м.август 2012г. Вещото лице по ССчЕ
разяснява, че не могат да се извършват банкови операции от длъжника и да се
усвояват суми по кредита при усвоен лимит.
6
Съгласно Движение на преиздадена кредитна карта от 01.08.2014г. на „Първа
инвестиционна банка“ АД, титулярът К. Х. М. не е получил картата и пластиката е
унищожена на 12.12.2014г. След тази дата не е издавана, респективно - предавана,
друга кредитна карта на длъжника.
От правна страна:
Договорът е търговска сделка, като кредитната линия е пределният размер на
кредита, който клиент на банката може да изтегли в рамките на определен времеви
период. При този вид контракт кредитополучателят може многократно да изтегля
средства и да ги изплаща в рамките на периода, в който договорът между него и
финансовата институция е валиден. Като кредит овърдрафтът е договор, по силата но
който Банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и
при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. С услугата овърдрафт клиентът
получава в заем пари до определено уговорено равнище по всяко време, но не
съществува изградена програма за плащане. Тази услуга е създадена, за да се ползва,
когато е необходимо да се покрива краткосрочен недостиг на пари в брой. Обикновено
на месечна база на датата на падежа за периода на плащане се дължи лихвата, а
главницата се погасява с всяко постъпление по сметката, надвишаващо размера на
лихвата по усвоената главница. При изцяло усвоена главница, минималните месечни
вноски следва да са в размер на уговорения процент за лихва върху усвоената
главница, или за изцяло усвоена главница се дължи месечна лихва, но усвоената
главница следва да се погаси на падежа, но това в конкретния случай не е сторено от
ответника.
С оглед наведените от страните доводи, спорен пред настоящата инстанция е
въпросът погасени ли са по давност вземанията на ищеца, отговорът на който въпрос
зависи от това кога е настъпила изискуемостта на вземанията по договора за кредит,
респ. кога договорът е бил прекратен - с изтичане на посочения в чл. 3 срок последно
подновен през м.08.2014 г., или с връчване на ответника на покана, с която банката
кредитор е обявила предсрочната изискуемост на кредита, считано от 06.06.2023 г.
Съгласно т. 3 от договора от 08.08.2008 г. за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна
сметка № ********08.08.2008 г., сключен между ответника и "Първа инвестиционна
банка" АД, срокът за ползване на овърдрафта е до 08.08.2010 г., като същият се
подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите условия на
"ПИБ" АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с
чип Mastercard и Visa, за които в т. 11 от договора кредитополучателят декларирал, че
са му предоставени и е запознат с тях. Според т. 8 от договора, при неплащане до
падежа на минималната погасителна вноска, банката начислява върху непогасената
7
част на минималната погасителна вноска наказателна лихва в размер съгласно
действащите Тарифа и Общи условия на Банката. В т. 6 от договора не е посочена
лихва, такава е посочена в т. 7, съгласно който при непогасяване до датата на падежа
на пълния размер на дебитното салдо по сметката, формирано до края на
съответстващия отчетен период, титулярят заплаща на банката годишна лихва в
размер съгласно действащите Общи условия и Тарифа за таксите и комисионите на
банката. Към датата на подписване на договора годишната лихва, начислявана от
банката върху дебитното салдо по сметката е в размери, както следва: 16 % - за
дебитни салда, формирани в резултат на ПОС-трансакции, и 18 % - за всички останали
дебитни салда по сметката.
Съгласно клаузата на т. 36 от ОУ, срокът за ползване на овърдрафта е съгласно
договора. Според т. 36.1, срокът на договора, респ. срокът за ползване на овърдрафта,
се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период при условие, че никоя
от страните не е уведомила другата за прекратяване на договора най-малко 60 дни
преди изтичане на текущия срок; Съгласно т. 36.3, правото на ползване на
предоставения овърдрафт се прекратява незабавно и автоматично с обявяване от
страна на банката на овърдрафта за изцяло предсрочно изискуем, респ. при настъпване
на което и да е от основанията за предсрочна изискуемост съгласно т. 28. Клаузата на
т. 28 от ОУ, макар да визира настъпване на автоматична предсрочна изискуемост,
предвижда, че банката предприема незабавно действия за принудително събиране на
вземанията си във всички случаи, когато: б. "а". е налице забава в плащането на което
и да е изискуемо задължение на титуряра към банката за срок, по-дълъг от 150
календарни дни, считано от датата, на която това задължение е станало изискуемо.
Същевременно, съгласно т. 24 от ОУ, ако титулярът не извърши което и да е
плащане по овърдрафта повече от 5 работни дни след датата, на която такова плащане
е станало изискуемо, банката има право да блокира всички издадени към сметката
карти. Картите се деблокират по молба на титуляра, след погасяване на просрочените
плащания; Според т. 25, ако в срока по т. 28, б. "а" титулярът не погаси което и да е
свое задължение, банката има право да деактивира издадените към сметката карти и да
предприеме незабавни действия за принудително събиране на дължимите суми, вкл.
по съдебен ред.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на ССЕ, което не
е оспорено от страните, а съдът кредитира се установява, че направените погасителни
вноски от ответника общо за периода от 05.09.2008 г. до 07.05.2019 г. са в размер на
4039.12 лв. при начислени задължения по договора за:
такси за картови операции до 2012 г. в размер на 181 лева /след датата на
последното усвояване на суми по кредита банката е начислявала за 2012, 2013 и 2014
г. единствено еднократна такса в размер на 39 лева за поддръжка на картата./;
8
начислени лихви до датата на преоформяне на дълга от банката /19.12.2016 г./ в
размер на 3102.72 лева, от които договорни лихви до 19.12.2016 г. в размер на
2240.36 лева, наказателни лихви за невнесена минимална вноска в размер на 547.92
лева и наказателни лихви за надвишен лимит - 314.44 лева.
Същевременно се установява, че К. Х. М. е получил кредитна карта с чип Visa
на 08.08.2008г., валидна до м.08.2011г. и втора пластика на кредитна карта с чип Visa
на 31.08.2011г., валидна до м.08.2014г.
Както е посочил експерта по приетата пред СРС, съдебно-счетоводна
експертиза, ответникът е усвоил лимита по кредитната карта през 2012г., и излиза
извън лимит от м.август 2012г. Освен това, както е посочил експерта, не могат да се
извършват банкови операции от длъжника и да се усвояват суми по кредита при
усвоен лимит. Поради това и преиздадената от банката нова кредитна карта и пластика
от 01.08.2014г. не е била предадена и съответно получена от ответника, а същата е
била унищожена от банката на 12.12.2014г.
При установяване, че последната дата, на която ответникът е изтеглил сума в
размер на 30 лв. по овърдрафта, е 11.01.2012 г. съобразно действащите към този
момент Общи условия, изискуемостта на вземанията /погасителните вноски/ по
процесния договор е настъпила с определената месечна падежна дата 05.02.2012 г.
/неделя/, т.е. в първия работен ден - 06.02.2012 г. С оглед това, доколкото
изискуемостта на всички задължения на длъжника по кредита е настъпила още през
2012 г., отправеното едва през 2023 г. изявление на банката за обявяване на кредита за
„предсрочно“ изискуем, не е породило целените правни последици и не би могло да
промени датата на изискуемост на задълженията по кредита.
Предвид изложеното, установената дата на настъпилата по процесния договор
изискуемост на последното вземане - 06.02.2012 г., е и най-късният момент от който,
съгласно чл. 114 ЗЗД, е започнала да тече и погасителната давност за най-късно
падежиралото вземане.
Ето защо и на основание чл. 110 ЗЗД с изтичане на приложимия петгодишен
давностен срок ищцовото вземане за главницата се е погасило най-късно на 07.02.2017
г. - денят, следващ изтичането на 5 години от датата на най-късно падежиралата вноска
за главница. С извършеното плащане на суми през 2019 г. /870 лв./ ответникът не е
признал вземането, т.е. не е прекъсната давността за вземанията, доколкото така
извършеното конклудентно действие на ответника не се отнася до главното
задължение и не представлява изявление за съществуването на самото задължение
съобразно дадените разяснения с Тълкувателно решение № 4 от 14.10.2022 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2019 г., ОСГТК, както правилно е посочил в постановеното решение
СРС.
Предвид изложеното, съдът намира, че направеното от ответника възражение за
9
изтекла погасителна давност по отношение на главното вземане се явява основателно
и вземанията на кредитора за главница в размер на 1000 лева се явяват изцяло
погасени.
Съобразно нормата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да
не е изтекла. Предвид гореизложеното и доколкото се установява, че главницата е
погасена по давност, то същото се отнася и за акцесорните вземания, касаещи
договорна и законна лихви. Като е достигнал до тези изводи, съдът е приложил
правилно материалния закон и правилно е отхвърлил предявените искове, като
неоснователни.
Доводите в подадената въззивна жалба съдът намира за неоснователни.
Логическото тълкуване на клаузите на т. 24, т. 25, т. 36.1 и т. 36.3 от ОУ на банката
обуславя извод, че договорът се продължава автоматично за срок от още една година
само в случаите на нормално развитие на облигационното правоотношение, каквото в
процесния случай не е било налице. С оглед предвиденото в т. 28, 36.1 и 36.3 от ОУ,
банката е имала право да блокира картата. Индиция, че това е направено е и
обстоятелството, че след 06.08.2014 г. банката не е начислявала възнаградителни
лихви по договора.
По делото не се твърди и няма данни след изтичане срока на валидност на
картата банката да е предоставила валидна такава на кредитополучателя. Такава няма
как да му е предоставена и с оглед предвиденото в ОУ блокиране на валидна карта при
просрочие над 5 дни, а при просрочие над 150 дни - и деактивирането й. Следователно
след изтичане на срока на договора през м.08.2014 г. банката не е предоставяла на
кредитополучателя кредит овърдрафт в рамките на уговорения лимит, нито
кредитополучателят е имал възможност да ползва такъв предвид изтичане срока на
валидност на кредитната карта. Ето защо правилно районният съд е приел, че
договорът не се е подновил автоматично. От този момент, вземанията на банката по
договора са станали изцяло изискуеми, респ. от този момент е започнал да тече 5-
годишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД, с който се погасява вземането за главница.
Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 12.06.2023 г. давностният
срок е бил изтекъл, поради което предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК главен иск
е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Доводите в жалбата са неоснователни, а крайните изводи на двете инстанции
съвпадат, поради което атакуваното решение следва да бъде потвърдено на основание
чл.271, ал.1, пр.1 ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски се следват на
ответника в размер на 960.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
10
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2747 от 19.02.2025 г. по гр.д. № 19232/2024 г. по
описа на СРС, 76 с-в.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, да заплати на К.
Х. М., ЕГН **********, на основание чл.78, ал. 3 ГПК, сумата от общо 960.00 лева -
разноски в производството пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11