Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 14.06.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, пети състав в публично
съдебно заседание, проведено на единадесети май две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно
дело № 846 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК.
Образувано е по жалба вх. № 5576/06.04.2022г. на В.К.Н., ЕГН: **********,***,
чрез адвокат К.К. срещу Решение № 58/18.03.2022г. и Решение № 60/18.03.2022г.
на Директора на ТД на НАП гр. Варна. С Молба с.д. № 6098/14.04.2022г.
жалбоподателят е направил уточнение, че в настоящото производство обжалва Решение
№ 60/18.03.2022г. на Директора на ТД на НАП гр. Варна, с което е оставена без
разглеждане депозираната от нея жалба вх. № 7393/21.02.2022г. срещу отказа на
Главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ на ТД на НАП гр. Варна за
заличаване на задължения с изтекла давност по Изпълнително дело №
**********/2015г. – глоба по АНД № 887/2014г. на ВРС в размер на 1000.00 лева и
глоба по АНД № 887/2014г. на ВРС – 434.52 лева, или общо в размер на 1444.52
лева. Жалбоподателят намира обжалваното решение за постановено при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните
разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Иска се съдът да отмени решението.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директора на Териториална
дирекция на НАП гр. Варна, с депозирани писмени бележки с.д. №
7288/09.05.2022г. чрез процесуален представител оспорва жалбата. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответната
страна.
Административен съд - Варна, като прецени събраните по делото доказателства и
изложените от страните доводи, намира за установено следното от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу акт подлежащ на обжалване
по съдебен ред. Същата е подадена от активно легитимирана страна, след проведено
административно обжалване, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
С депозирани възражения вх. № 5505/08.02.2022г. и
5506/08.02.2022г. жалбоподателят е поискал да бъдат отписани от данъчно-осигурителната
му сметка публични вземания в размер на 1458.50 лева, като погасени по давност
на основание чл.173 от ДОПК и да бъде прекратено производството по принудително
изпълнение по ИД № **********/2015г. по отношение на публичните вземания, във
връзка с които е образувано.
Във връзка с подадено възражение с вх. №
5505/08.02.2022г. е издадено Разпореждане с изх. №
С220003-137-0002242/23.02.2022г., с което на основание чл.225, ал.1, т.7, във
връзка с чл.168, т.3 от ДОПК и чл.82, ал.1 от ЗАНН публичният изпълнител е
прекратил частично производството по принудително изпълнение на публично
вземане в размер на 10.00 лева по изпълнително основание: НП № 373/22.04.2013г.
на ОД на МВР гр. Варна поради изтекла погасителна давност и е отказал прекратяване на производството по
принудително изпълнение на публични вземания в размер на 1435.65 лева / в т.ч.
главница: 1255.94 лева и лихви: 179.71 лева/ по изпълнително основание: ИЛ по
АНД № 887/2014/30.03.2015г.
Предвид подаденото от жалбоподателя възражение с вх. №
5506/08.02.2022г. от орган по приходите в Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП
гр. Варна е издадено Уведомително писмо с изх. №
ПО-03000322011965-УПС-001/10.02.2022г., с което е уведомен, че публичните
вземания към 10.02.2022г. по изпълнително основание Декларация обр.7, вх. № 034811501659203/07.09.2015г.
за период 18.08.2014г. – 31.08.2014г. в размер на 13.99 лева са погасени по
давност на основание чл.171 от ДОПК и отписани от данъчно-осигурителната сметка
на длъжника на основание чл.173 от ДОПК. Уведомителното писмо е обжалвано от Н.
с жалба вх. № 7393/21.02.2022г.
С обжалваното в настоящото производство Решение №
60/18.03.2022г. директорът на ТД на НАП гр. Варна е оставил без разглеждане
подадената жалба като недопустима в частта й срещу мълчалив отказ на публичен
изпълнител да се произнесе по възражение с вх. № 5505/08.02.2022г. и е прекратил производството по обжалването.
Оспореното решение е издадено от компетентен орган в
писмена форма. Разпореждане с изх. № С220003-137-0002242/23.02.2022г. също е
издадено от компетентен орган – публичен изпълнител в компетентната териториална
дирекция на НАП и в рамките на правомощията му. Налице са валидни
административни актове, в писмена форма, с изложени фактически и правни
основания за постановяването им.
Действията на публичния изпълнител съобразно
разпоредбата на чл.266, ал.1 от ДОПК, каквото представлява и разпореждането по
молба/възражение вх. № 5505/08.02.2022г. с искане за погасяване на публични
вземания поради изтекла погасителна давност/, могат да се обжалват от длъжника
или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална
дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил, в 7-дневен срок от
деня на съобщението. Съобразно чл.268, ал.1 от ДОПК, в посочените случаи
/чл.267, ал.2, т.2, 4, 5 и 6/, актът на решаващия орган може да се обжалва пред
административния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника. На
основание чл.168, т.3 от ДОПК публичното вземане се погасява по давност, като в
посочения случай се „отписва“ съобразно правилото на чл.173 от ДОПК.
Предявяването на възражение за изтекла давност е право на длъжника, което той
може да не упражни, а да изплати доброволно погасеното по давност задължение. В
обратната хипотеза – при изтекла погасителна давност и след позоваване на този
юридически факт, е налице основание за прекратяване н действията по
принудителното изпълнение на публично вземане от страна на публичния
изпълнител. От момента на настъпване на основанието за прекратяване на
принудителното изпълнение същото става недопустимо и следва да бъде прекратено.
Публичният изпълнител е длъжен да съобрази този факт при наведено възражение, а
в случай, че не възприеме възражението за изтекла погасителна давност,
решаващият орган по чл.266, ал.1 от ДОПК, като инстанция по същество следва да
констатира изтичането на давностния срок, респективно настъпването на основание
за прекратяване на изпълнителното производство, при което да отмени евентуално
извършените действия по принудителното изпълнение на такова вземане. В
настоящия случай жалбоподателят с възражение вх. № 5505/08.02.2022г. е поискал
да бъдат отписани от данъчно-осигурителната му сметка публични вземания в
размер на 1458.50 лева, като погасени по давност на основание чл.173 от ДОПК и
да бъде прекратено производството по принудително изпълнение. С последвалото
обжалване и депозиране на жалба вх. № 7393/21.02.2022г. е оспорен отказа за
заличаване на задължения с изтекла давност и искане за тяхното заличаване. Т.е.
и във възражението и в подадената жалба жалбоподателят не е посочил, че обжалва
мълчалив отказ на публичния изпълнител, а е заявено, че се обжалва, както беше
посочено по-горе отказа за заличаване на задължения с изтекла давност.
Като е оставил без разглеждане като недопустима
жалбата на Н. в частта й срещу мълчалив отказ на публичен изпълнител да се
произнесе по възражение с вх. № 5505/08.02.2022г. и е прекратил производството по обжалването,
административния орган е постановил незаконосъобразно решение. Подадената жалба
се явява основателна.
С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е
основателно. Предвид направеното от ответната страна възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение и съобразно разпоредбата на чл.8, ал.3 от
Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, е дължимо присъждане на разноски в размер – 10.00 лева държавна
такса и 500.00 лева адвокатско възнаграждение.
Водим от горните съображения, както и
на основание чл.268, ал.2 от ДОПК, Административен съд гр. Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №60/18.03.2022г. на Директора на ТД на
НАП гр.Варна, в частта с която е оставена без разглеждане жалба вх. №
7393/21.02.2022г. в частта й срещу мълчалив отказ на Т И – главен публичен
изпълнител в Дирекция „Събиране“ на ТД на НАП гр.Варна, да се произнесе по
подадено Възражение с вх. № 5505/08.02.2022г. като недопустима и прекратява
производството.
ОТМЕНЯ Разпореждане изх. №
С220003-137-0002242/23.02.2022г. на Т И - главен публичен изпълнител при ТД на
НАП гр. Варна в частта, с която е разпореден отказ за погасяване по давност на
задължения по ИД № **********/2015г. по изпълнително основание: ИЛ по АНД № 887/2014/30.03.2015г.
ВРЪЩА преписката на публичен изпълнител при ТД на НАП
гр.Варна за произнасяне по възражение № 5505/08.02.2022г. на В.К.Н., с искане за
погасяване на публични вземания поради изтекла погасителна давност, в частта за
погасяване по давност на задължения в размер на 1435.65 лева / в т.ч. главница:
1255.94 лева и лихви: 179.71 лева/ по изпълнително основание: ИЛ по АНД № 887/2014/30.03.2015г.
ОПРЕДЕЛЯ срок за изпълнение на съдебното решение – 7 дни
след получаване на съобщение за постановяването му с изпращане на преписката.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на НАП гр. Варна да
заплати в полза на В.К.Н., ЕГН: **********,***, сторените съдебно-деловодни
разноски в общ размер на 510.00 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия: