Р Е Ш Е Н
И Е
№ 1460
гр. Пловдив, 27 юли 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ
състав, в открито съдебно заседание на девети май през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
с участието на секретаря
ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 203 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 268, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/.
Образувано
е по жалба на Г.Д.А., ЕГН **********, с посочен адрес: ***, чрез адв. Т.,***,
против Решение № 319/29.12.2021г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, с
което е оставена без разглеждане жалбата на А., против изявление по чл. 231,
ал. 3 от ДОПК изх. № 210016-138-0000063 от 06.12.2021г., издадено от К. Ч. -
публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. Пловдив и е прекратено
административното производство.
В
жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалваното решение и потвърденото с
него действие на публичен изпълнител. Неправилно според жалбоподателя публичният
изпълнител е заявил прекратяване на участието на А. в дружеството „Версо
травъл“ ЕООД, тъй като не са налице предпоставките за това. Твърди се, че не е
проведено неуспешно принудително изпълнение по отношение на други движими вещи
на длъжника, не е ясно и по какъв начин е изчислена стойността на дружествените
дялове в дружеството. В тази връзка се посочва, че следва да се има предвид, че
спрямо дружеството „Версо травъл“ ООД, към което е насочено заявлението, не е
извършвано ревизионно производство, в което да са установени допълнително
задължения за данъци и ЗОВ, а публичните задължения на жалбоподателя биха могли
да бъдат погасени чрез насочване на принудително изпълнение към активите на
друго притежавано от А. дружество, а именно „Тракия фуудс 2017“ ЕООД. С тези
съображения от съда се иска да отмени обжалваното решение на директора на ТД на
НАП – гр. Пловдив. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в
депозирана по делото писмена защита от пълномощника адв. Т., в която е заявена
претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
– директор на ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си представител юр. п.,
оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли като такава, по
мотивите на обжалваното решение и доводи изложени в хода на устните състезания.
С аргументи за процесуална и материалноправна законосъобразност на действията
на публичния изпълнител и на обжалваното решение, моли жалбата срещу решението
да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от
500лв., съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция), за което е
представен списък на направените разноски (л. 9).
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е процесуално
ДОПУСТИМА. Решение № 319 от 29.12.2021г. на директора на ТД на НАП – гр.
Пловдив е връчено на упълномощено лице, чрез лицензиран пощенски оператор, на 13.01.2022г.
Жалбата е подадена чрез административния орган на 19.01.2022г., т.е. в
законоустановения срок.
Разгледана по
същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Не е спорно по
делото, че с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
С210016-022-0057764 от 09.08.2021г., издадено от К. Ч. – главен публичен
изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – гр. Пловдив е наложена
обезпечителна мярка запор върху дружествените дялове на Г.А. в дружеството „Версо
травел“ ООД (51бр.) с номинална стойност 2 550лв. за обезпечаване на
публично задължение на ФЛ съдружник по ИД № *********/2021г. в общ размер на
66 308,18лв., в т.ч. главница в размер на 41 756,37лв. и лихви в
размер на 24 551,81лв. По делото не са представени доказателства за
обжалване на посоченото ПНОМ по административен и съдебен ред. В последствие е
издадено и процесното изявление по чл. 231, ал. 3 от ДОПК изх. №
С210016-138-0000063 от 06.12.2021г. от същия публичен изпълнител, с което е
заявено прекратяване участието на ЗЛ Г.А. в дружеството „Версо травъл“ ООД, въз
основа на наложените обезпечителни мерки и запорно съобщение изх. № С210016-121-0000966
от 09.08.2021г.
В решението на
горестоящия административен орган са изложени аргументи, че жалбата против
изявлението на публичния изпълнител, на основание чл. 231, ал. 3 от ДОПК е
процесуално недопустима за разглеждане, тъй като длъжникът А. няма правен
интерес за това, поради това, че не е засегната непосредствено и негативно
неговата правна сфера. На следващо място, е посочено, че с изявлението не се
установяват или изменят публични задължения на длъжника, а само е подготвително
действие към предприемане на последващи действия от публичния изпълнител по
принудителното изпълнение.
В хода на съдебното производство не са
ангажирани допълнителни доказателства.
При така установеното от фактическа
страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:
Преди всичко следва да бъде съобразено,
че в голямата си част възраженията в жалбата се отнасят до законосъобразността
на наложената обезпечителна мярка запор върху дружествените дялове на
жалбоподателя А. в дружеството „Версо травъл“ ООД. Доколкото
законосъобразността на евентуално наложени обезпечителни мерки се преценява в
производство по чл. 197, ал. 2 от ДОПК с предмет постановлението, с което са
наложени, в настоящия случай не следва да бъдат излагани аргументи по отношение
на тях.
Не следва да бъдат обсъждани и
възраженията относно изискуемостта на публичните задължения на А., доколкото
същите са установени в хода на ревизионно производство с предмет отговорност по
чл. 19 от ДОПК за задължения на дружеството „Тракия фуудс 2017“ ЕООД и
ревизионният акт не е влязъл в сила (предмет е на съдебно оспорване).
За пълнота на изложението следва да
бъде посочено, че по повод публичните задължения са наложени предварителни
обезпечителни мерки, чието действие е продължено под формата на запор върху
вземане на лицето от трето задължено лице „Изипей“ АД и запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
доверително управление, находящи се в „Уникредит Булбанк“ АД (ПНПОМ на
основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК на л. 22 – 22 гръб и постановление за
продължаване на действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на
основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК на л. 24 – 24 гръб). Постановлението, с което
са наложени обезпечителни мерки запор върху дружествените дялове на А. в
дружествата „Тобо БГ“ ООД и „Версо травъл“ ООД (л. 32) е издадено след ПНПОМ и
с него е наложена друга по вид обезпечителна мярка, но това е изцяло
предоставено на преценката на публичния изпълнител. На длъжника е предоставена
възможност да поиска замяна на наложена обезпечителна мярка с друга, при
наличие на предпоставките по чл. 199 от ДОПК, за упражняването на които си
право не е представил доказателства по делото.
Едва с писмената защита са изложени
допълнителни аргументи по отношение ненадлежно връчване на изявлението по чл.
231, ал. 3 от ДОПК не на адресата, както и допълнителни такива по отношение
вида на наложената обезпечителна мярка и евентуалната й замяна с друга
обезпечителна мярка. По отношение ненадлежното връчване на изявлението по чл.
231, ал. 3 от ДОПК, настоящият съдебен състав споделя аргументите, изложени в
решението на горестоящия административен орган, който е приел, че предвид
ненадлежното връчване, жалбата следва да се счита за подадена в
законоустановения срок. По отношение вида на наложените обезпечителни мерки и
възможността за замяна на една обезпечителна мярка с друга, аргументи бяха
изложени по-горе в настоящото решение.
В настоящия случай,
преценката, която следва да бъде извършена по спорния въпрос е, дали е налице
правен интерес за жалбоподателя по отношение обжалването на издадения от
публичния изпълнител ИАА и дали не е налице изключението по чл. 21, ал. 5 от ДОПК.
По отношение правния
интерес на жалбоподателя за обжалване на изявлението, издадено по чл. 231, ал.
3 от ДОПК, настоящият съдебен състав приема следното. Изявлението има действие
на изявление за напускане на дружеството от съдружник и с него се уведомява
длъжникът за предявяване на иск от взискателя пред окръжния съд по седалище на
дружеството за неговото прекратяване. В случая е дадена възможност за
погасяване на публичното вземане по изпълнителното дело или за изплащане от
дружеството по посочена от публичния изпълнител банкова сметка *** – длъжник
част от имуществото, определено съгласно чл. 125, ал. 3 от Търговския закон.
Предвид дадените различни възможности на длъжника по изпълнителното дело и на
дружеството, в което същият притежава дружествени дялове и те са предмет на
обезпечителна мярка, изявлението е адресирано и до двете лица. Същото не засяга
пряко нито правната сфера на длъжника, нито дружеството, доколкото и двете лица
се уведомяват, че при неизпълнение на задълженията по изпълнителното дело, след
изтичане на 3 месеца публичният изпълнител или публичният взискател ще предявят
иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване.
Това означава, че изявлението на публичния изпълнител се явява част от фактическия
състав по прекратяване на дружеството, в което предмет на обезпечителна мярка
са дружествените дялове на ограничено отговорен съдружник – длъжник и това
прекратяване ще се извърши чрез предявяване на иск пред окръжния съд по
седалището му.
В този смисъл с
изявлението на публичния изпълнител на основание чл. 231, ал. 3 от ДОПК не се
установяват или изменят публични задължения, а е предпоставка, за да се
предприемат последващи действия, включително такива, които биха довели до
прекратяване на дружеството. Тези последващи действия биха се предприели
единствено в случай, че в посочения в изявлението срок не бъдат погасени
задълженията на длъжника по изпълнителното дело. Казано по друг начин, с
процесното изявление не се засяга пряко и непосредствено правната сфера на
жалбоподателя, правен интерес от обжалване би имало дружеството, в което
жалбоподателят е съдружник, тъй като при неизпълнение на задълженията по
изпълнителното дело, против него би се провело производство пред окръжния съд
по седалището му, с предмет прекратяването му. А жалбоподателят би реализирал в
пълнота правото си на защита именно в производството, което би се провело пред
окръжен съд по седалището на дружеството.
При това
положение ще следва да се приеме, че оспореният в настоящото производство акт е
постановен от компетентния за това административен орган в съответствие с
материалния закон. Не се констатират нарушения на процесуалноправните норми.
Властническото волеизявление е облечено в писмена форма, в която са
обективирани фактическите и правни основания за постановяването му. Спазена в
пълнота е целта, която законът преследва с издаването на актове от категорията
на процесния такъв. Изложеното до тук обуславя извод за неоснователност на
жалбата. Тя ще следва да бъде отхвърлена.
По делото ответната страна ТД на НАП –
гр. Пловдив е надлежно представлявана от юрисконсулт, която претендира
присъждане на разноските по делото в размер на 500 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък. Искането е
своевременно заявено до приключване на устните състезания, поради което се
явява допустимо, а на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК и основателно, с
оглед изхода на спора.
Водим
от горното Административен съд – Пловдив, ХVІІІ състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Д.А., ЕГН **********, с посочен адрес: ***, против Решение №
319/29.12.2021г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, с което е оставена
без разглеждане жалбата на А., против изявление по чл. 231, ал. 3 от ДОПК изх.
№ 210016-138-0000063 от 06.12.2021г., издадено от К. Ч. - публичен изпълнител
при ТД на НАП – гр. Пловдив и е прекратено административното производство.
ОСЪЖДА
Г.Д.А., ЕГН: **********, с посочен адрес: *** на да
заплати на Национална агенция за приходите гр. София, сумата от 500 (петстотин)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 197, ал.4 от ДОПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: