№ 45
гр. Луковит, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ
при участието на секретаря Веселка Кр. Петкова
като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Гражданско дело
№ 20214320100061 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадена искова молба от „ЧЕЗ Електро България“
АД, със седалище и адрес на управление в ****** юрк. С.Т., против Й. М. Т., ЕГН
**********, с адрес в ******, с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 107
ЗЕ – с цена на иска 269.09 лева.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът „ЧЕЗ Електро България” АД се е
намирало в облигационни правоотношения с ответника, които се регулират от Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД,
които са общоизвестни и са публикувани са в редица издания на периодичния печат и
съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния
снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Съгласно тях дружеството е изпълнило задължението си за доставка на електрическа
енергия за периода 30.04.2020 г. до 30.07.2020г., но от своя страна ответникът не е изпълнил
задължението си да заплати доставената електрическа енергия по издадени от дружеството
фактури.
Твърди се, че „ЧЕЗ Електро България” АД е доставчик на електрическа енергия на
обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за доставка на
електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/ 01.07.2013 г.
Дружеството е доставяло на ответника Й. М. Т., с електроснабден имот находящ се в гр.
Луковит, ******, с ИТН ****** електрическа енергия за периода от 30.04.2020 г. до
30.07.2020 г., за което е издало отделни фактури. В тях са посочени конкретно дължими
суми, а именно: Фактура № ********* от 31.05.2020 г. на стойност 115.92 (сто и петнадесет
лв. и деветдесет и две ст.) лева за периода 30.04.2020 г. - 29.05.2020 г.; Фактура №
********* от 30.06.2020 г. на стойност 118.74 (сто и осемнадесет лв. и седемдесет и четири
1
ст.) лева за периода 30.05.2020 г. - 29.06.2020 г.; Фактура № ********* от 31.07.2020 г. на
стойност 29.17 (двадесет и девет лв. и седемнадесет ст.) лева за периода 30.06.2020 г. -
30.07.2020 г.
Твърди се, че така посочените задължения по различните фактури са станали
изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД, абонатът разполага с десетдневен срок за плащане
на задълженията за консумираната електрическа енергия през който период от време
вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за
принудително изпълнение по съдебен ред. В тази връзка се сочи, че чл. 19, ал. 8 от Общите
условия изрично постановява, че неполучаването на съобщението не освобождава
потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума.
Отправено е искане до съда да постанови решение, с което да признае за установено,
че ответникът Й. М. Т., с електроснабден имот находящ се в гр. Луковит, ******, ИТН
******, по издадената Заповед за изпълнение дължи на „ЧЕЗ Електро България” АД
следните суми: 263.83 (двеста шестдесет и три лв. и осемдесет и три ст.) лева - главница за
използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 30.04.2020 г. до 30.07.2020 г.;
сумата от 5.26 (пет лв. и двадесет и шест ст.) лева, представляваща законна лихва за забава,
считано от 24.06.2020 г. до 25.09.2020г., съгласно приложената по делото справка за
възникнали задължения, както и законна лихва за забава върху главницата, считано от
момента на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
до окончателното заплащане на главницата;
В подкрепа на твърденията в исковата молба, ищецът представя като писмени
доказателства копия на следните документи: Счетоводна справка за консумация на клиента,
издадена на основание чл. 107 от ЗЕ; Справка - извлечение за възникнали задължения и
постъпили плащания; Заявление за продажба на електрическа енергия за битови нужди от
07.12.2015 г.; Три броя фактури с номера *********, ********* и *********; Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД,
публикувани в електронната страница на „ЧЕЗ Електро България” АД, на интернет адрес:
www.cezelectro.bg; Лицензия № Л-409-17/ 01.07.2013 г. за доставка на електрическа енергия.
Направено е доказателствено искане за допускане на съдебна експертиза по делото,
която след проверка да установи редовността на воденото счетоводство на дружеството и да
отговори на следните въпроси: 1. Редовно ли е водено счетоводството на „ЧЕЗ Електро
България” АД? 2. Отразени ли са в счетоводството на „ЧЕЗ електро българия” АД като
задължение на ответника плащането посочените в исковата молба фактури? 3. Отразено ли е
в счетоводството на „ЧЕЗ Електро България” АД извършено от ответника плащане по
горепосочените и приложени към исковата молба фактури? При наличие на отбелязване за
подобно плащане, в какъв размер е същото и за коя фактура се отнася? 4. Има ли открита
партида в счетоводството на „ЧЕЗ Електро България” АД, която да отразява извършеното
снабдяване с електрическа енергия на ответника, има ли данни за предходни плащания по
издадени от дружеството фактури? 5. Какъв е размерът на дължимата сума от ответника по
2
делото, по всяка една от приложените фактури, издадени от „ЧЕЗ Електро България” АД и
какъв е общият размер на главницата? 6. Какъв е размерът на дължимата лихва за забава по
всяка една фактура за периода от настъпване на изискуемостта до датата на издаване на
справката за възникнали задължения - 25.09.2020 г. и какъв е общият размер на законната
лихва? 7. Какъв е общият размер на задължението на ответника към „ЧЕЗ Електро
България” АД, включващо сбора на главниците по всяка една издадена фактура, сбора на
дължимата лихва за забава по всяка една издадена фактура за периода от настъпване на
изискуемостта до 25.09.2020 г.
В срока по чл. 131 от ГПК от страна на назначения особен представител на ответника
– адв. Н.Л., е постъпил отговор на исковата молба, с който се излага становище по
допустимостта и основателността на предявения иск. Сочи, че при процедура по връчване на
книжата на ответника, са събрани данни от съседката Р.Н. Т., че същият не живее в гр.
Луковит, ******, тъй като имотът е продаден отдавна. В тази връзка се отправя
доказателствено искане, съдът служебно да изиска справка от Службата по вписвания при
Pайонен съд Луковит, за това продаден ли е имота и кога, с какъв нотариален акт.
В съдебното заседание ищецът, редовно призован, не се представлява.
Ответната страна не се явява в съдебно заседание. Явява се назначеният й особен
представител – адв. Н.Л. от ЛАК, която оспорва иска и моли да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен и недоказан. Твърди, че задължението за уведомяване при промяна на
собствеността на електроснабдения имот тежи върху новия собственик.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, а това се установява и от приложеното към настоящото частно
гр. дело № 483/2020 г. по описа на РС - Луковит, че на основание чл. 107 то ЗЕ и въз основа
на заявление от 06.10.2020 г. в полза на заявителя „ЧЕЗ Електро България” АД, е била
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумите, които са предмет на
настоящото производство. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5
от ГПК – чрез залепване на уведомление, при което съдът, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК, е указал на заявителя възможността да предяви иск за вземането си.
Между страните не е спорно също, че дружеството „ЧЕЗ Електро България“ АД
притежава лицензия № Л-409-17/01.07.2013 г. за доставка на електрическа енергия като
доставчик от последна инстанция, издадена от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране.
Не се спори и по отношение на това, че отношенията между страните са се уреждали
от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро
България“ АД.
По делото е приложено Заявление за продажба на електрическа енергия за битови
нужди № ********** от 07.12.2015 г. В него заявителят – Й. М. Т. е посочила като
електроснабдителен адрес имот находящ се в гр. Луковит, ******. Посочила е също, че е във
3
владение на имота на основание Нотариален акт № 140, том. V, Нот. дело № 965 от
20.11.2015 г.
Процесният обект, находящ се в гр. Луковит е бил присъединен към
електропреносната мрежа, с потребител ответника, за което е бил открит клиентски номер
******.
От изисканата справка от Службата по вписванията – гр. Луковит се установява, че с
Нотариален акт за покупко-продажба № 140, том. II, Нот. дело № 965 от 20.11.2015 г.
ответницата е придобила 12/20 идеални части от следните имоти: сграда с площ 15.000 кв.
м; сграда с площ 61.000 кв. м.; поземлен имот с площ 621.000 кв. м.; сграда с площ 14.000
кв. м., всички находящи се на процесния адрес в гр. Луковит, област Ловеч, ******.
Установява се също, че с Нотариален акт за дарение № 139 от 02.10.2015 г.
ответницата е придобила 5/20 идеални части от гореописаните имоти.
От приложената към исковата молба Справка за консумация на клиенти и Справка –
извлечение за възникнали задължения и постъпили плащания се установява, че дружеството
редовно е доставяло електрическа енергия до процесния имот, като за използването й е
издавало фактури всеки месец. Ответницата Т. е извършвала плащания по начислените й
задължения до дата 31.05.2020 г., от когато не са постъпвали плащания.
По делото е приложен Нотариален акт за покупко-продажба № 153, том III, дело №
366 на нотариус Б.М., от който е видно, че на 09.08.2019 г. ответницата е продала на Н.Б.Б.
84/100 идеални части от сграда с площ 15.000 кв. м; сграда с площ 61.000 кв. м.; поземлен
имот с площ 621.000 кв. м.; сграда с площ 14.000 кв. м., всички находящи се на процесния
адрес в гр. Луковит, област Ловеч, ******. Установява се също, че на същата дата с
Нотариален акт за дарение ответницата е дарила и 1/100 идеална част от гореописаните
обекти на същото лице.
За използваната електроенергия през периода от 30.04.2020 г. до 30.07.2020 г. ЧЕЗ
„Електро България“ АД е начислило задължения на ответницата, като е издало 3 броя
фактури, в които са описани конкретните размери на дължимите суми, а именно: Фактура №
********* от 31.05.2020 г. за сумата от 115.92 (сто и петнадесет лв. и деветдесет и две ст.)
лева за периода 30.04.2020 - 29.05.2020 г.; 2. Фактура № ********* от 30.06.2020 г. за сумата
от 118.74 (сто и осемнадесет лв. и седемдесет и четири ст.) лева за периода 30.05.2020 -
29.06.2020 г.; Фактура № ********* от 31.07.2020 г. за сумата от 29.17 (двадесет и девет лв.
и седемнадесет ст.) лева за периода 30.06.2020 - 30.07.2020 г.
За установяване на релевантните по делото факти и обстоятелства беше изготвена
съдебно счетоводна експертиза. В изпълнение на поставените задачи, вещото лице е
направило заключение, че счетоводството на „ЧЕЗ Електро България" АД е водено редовно
и в него има открита партида на Й. М. Т. с Клиентски номер: ****** за обект в гр. Луковит,
ул. ****** по която са отразявани начислявания на дължими суми по фактури и отчитани
плащания. Въз основа на представените по делото фактури експертът посочва, че общият
размер на главницата по издадените от дружеството 3 броя фактури възлиза на 263,83 лв.
4
/двеста шестдесет и три лева и 83 ст./. Размерът на дължимата лихва по всяка една фактура
за периода от настъпване на изискуемостта до датата на издаване на справката за възникнали
задължения - 25.09.2020 г. е както следва: по Фактура № ********* от 31.05.2020 г. за
периода 24.06.2020 г. до 25.09.2020 г. - 3.03 лв.; по Фактура № ********* от 30.06.2020 г. за
периода 24.07.2020 г. до 25.09.2020 г. - 2,11 лв.; по Фактура № ********* от 31.07.2020 г. за
периода 25.08.2020 г. до 25.09.2020 г. - 0,26 лв., и общия размер на законната лихва е 5,40
лв. /пет лева и 40 ст./.
Общият размер на задължението на ответника към „ЧЕЗ Електро България" АД,
включващо сбора на главниците по всяка една издадена фактура, сбора на дължимата лихва
за забава по всяка една издадена фактура за периода от настъпване на изискуемостта до
25.09.2020 г. е 269,23 лв. /двеста шестдесет и девет лева и 23 ст./.
Експертизата не е оспорена от страните и съдът я намира за непротиворечива пълна и
съответстваща на събраните по делото доказателства.
Въз основа на гореописаната фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1, т.2
ГПК, вр. с чл. 79, ал., 1 предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото не се спори, че страните са се намирали в облигационна връзка с предмет
доставка на електрическа енергия за битови нужди, както и, че тя е уредена от Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД,
одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ – 059 от 07.11.2007 г., изм. и доп. с Решение № ОУ –
03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР.
Спорното между страните е дължимостта на начислените задължения за периода
30.04.2020 г. - 30.07.2020 г. За да се произнесе по този въпрос съдът съобрази следното:
Дружеството „ЧЕЗ Електро България“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление в ******, е енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на Закона за
енергетиката. Съгласно цитираната разпоредба това е лице, което осъществява една или
повече от дейностите по производството, преобразуването, преноса, съхранението,
разпределението, доставката и снабдяването с електрическа, топлинна енергия или
природен газ, на основата на издадена лицензия по този закон.
По делото беше безспорно установено, че „ЧЕЗ Електро България“ АД притежава
лицензия за доставка на електрическа енергия като доставчик от последна инстанция.
Съгласно чл. 95а, ал. 1 (ред. от ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
доставчикът от последна инстанция осигурява снабдяването с електрическа енергия на
крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител по чл. 94а, ал. 1 до
избора на друг доставчик или избраният доставчик не извършва доставка по независещи от
крайния клиент причини. Алинея 2 постановява, че снабдяването с електрическа енергия по
ал. 1 е услуга от обществен интерес, която се предоставя въз основа на договор при общи
условия при условията на равнопоставеност.
5
Член 104а, ал. 1 гласи, че крайните клиенти използват електропреносната или
съответната електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично
известни общи условия. Съгласно алинея 4 – „публикуваните общи условия влизат в сила за
крайните клиенти без изрично писмено приемане“.
Легална дефиниция на понятието "Краен клиент" е дадена в § 1, т. 27г. от ДР на ЗЕ –
това е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване.
Конкретизация на тово понятие е определението на „потребител“ дадено в чл. 4 от Общите
условия за продажба на електрическа енергия на ЧЕЗ. Съгласно алинея 1 потребителят на
електрическа енергия може да е ползва за битови или стопански нужди. Алинея 2 гласи, че
„потребител за битови нужди“ е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство,
което ползва електрическа енергия за домакинството си.
От анализа на цитираните разпоредби може да се направи извод, че за да възникне
облигационна връзка с предмет продажба на електрическа енергия е необходимо и
достатъчно насрещната страна да има качеството „краен клиент“ по смисъла на ЗЕ, респ.
„потребител“ по смисъла на Общите условия.
Характерът на това правоотношение е разгледан в Тълкувателно решение № 4 от
29.01.2013 г. по т.д. 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Според него в разглеждания случай, между
енергийното предприятие и потребителя е налице облигационно отношение, чието основно
съдържание включва задължение на предприятието да доставя електрическа енергия срещу
задължението на потребителя да я заплаща.
Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е
сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг
начин. Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи условия на
доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението - договор. Без значение е
и обстоятелството, че общите условия подлежат на одобрение от административен орган.
От представените по делото доказателства е видно, че дружеството е изпълнило
задължението си да доставя електроенергия в периода 30.04.2020 г. – 30.07.2020 г., но няма
доказателства за извършени плащания по издадените фактури.
За да се прецени наличието на задължение от страна на Й.Т. за плащане на
начислените суми следва да се установи дали в процесния период страните са се намирали в
облигационна връзка, по силата на която тя е дължала заплащането им.
Съдът намира, че в периода 30.04.2020 г. – 30.07.2020 г. Й. М. Т. е била обвързана от
Общите условия и е следвало да заплати начислените суми за използваната електроенергия.
Този извод не се разколебава от факта, че ответницата е прехвърлила идеални части от
имота на друго лице. Смяната на собствеността на електроснабдения имот не води
автоматично до освобождаване на прехвърлителя от задълженията си по договора, нито до
неговото разваляне или прекратяване, напротив, поражда се задължение за уведомяване за
настъпилата промяната.
6
Съгласно чл. 13, т. 5 от Общите условия потребителят се задължава да уведоми
продавача в 30-дневен срок в писмена форма за всяка промяна, свързана с личните му данни
или със собствеността или другите основания, на които продавачът доставя електрическа
енергия на обекта.
Съдът не споделя становището на процесуалния представител на ответницата, че
задължението за уведомяване тежи върху новия собственик на имота. Подобно не е
въведено в закона или в Общите условия. Дружеството продавач също няма задължение да
следи за всяка промяна в собствеността на електроснабдения имот, тъй като това е
възложено в тежест на насрещната страна по договора – потребителят. След като
потребителят не е изпълни задължението си да уведоми продавача за промяната на
посочените обстоятелства, то той следва да понесе и неблагоприятните последици от
бездействието си.
Ето защо съдът счита, че титуляр на задължението за заплащане на сумите по
издадените фактури за периода 30.04.2020 г. – 30.07.2020 г. възлизащи на обща стойност
263,83 лв., е Й. М. Т..
С оглед решението по главния иск, следва да бъде разгледана и акцесорната ищцова
претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка
месечна главница, считано от датата на настъпване на изискуемостта на всяка от тях за
периода считано от датата на падежа на всяко едно вземане до 25.09.2020 г. По силата на чл.
84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му. В съответствие с чл. 19 от Общите условия периодът за
заплащане на електрическата енергия, потребена от ответника е винаги определен, поради
което ответникът е изпаднал в забава с изтичане на 10-дневния период за плащане, без да е
необходимо кредиторът (ищцовото дружество) за му отправя нарочна покана. В приетото
като доказателство и неоспорено от страните заключение по съдебно-икономическата
експертиза, вещото лице е посочило размера на обезщетението за забава върху всяко
периодично задължение, считано от 24.06.2020 г. до 25.09.2020 г., което е в общ размер по
трите фактури -5.26 лева, поради което и иска по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД следва да бъде
уважен до пълния предявен размер.
По делото няма доказателства сумите да са били заплатени и следователно съдът
следва да присъди в полза на ищеца и начислените лихви за забава в общ размер 5.26 лв.,
считано от 24.06.2020 г. до 25.09.2020 г.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените разноски в размер на
25.00 лв. – държавна такса по Заповедно производство № 483/ 2020 г. по описа на РС – гр.
Луковит; 65.00 лв. – адвокатско възнаграждение в заповедното производство; 25.00 лв.
държавна такса в исковото производство; 116 лв. адвокатско възнаграждение в исковото
производство; 300.00 лв. депозит за особен представител и 200 лв. депозит за вещо лице.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й. М. Т., ЕГН **********, с
адрес в ******, по иска предявен от „ЧЕЗ Електро България“ АД, със седалище и адрес на
управление в ******, че дължи сумата в размер 263,83 лв. /двеста шестдесет и три лева и 83
ст./, представляваща главница по незаплатени фактури за електрическа енергия за периода
30.04.2020 г. до 30.07.2020 г.; сумата от 5,40 лв. /пет лева и 40 ст./ , представляваща законната
лихва за забава на месечните плащания, начислена за периода от 24.06.2020 г. до 25.09.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по ч.гр.д. № 483/ 2020 г. на PC Луковит - 06.10.2020., до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА Й. М. Т., ЕГН **********, с адрес в ****** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
„ЧЕЗ Електро България“ АД, със седалище и адрес на управление в ******, сумата в размер
на 90 /деветдесет/ лева, направени разноски по ч. гр. д. № 483/ 2020 г. на PC - Луковит,
както и направените разноски по настоящото дело в размер на 731 /седемстотин тридесет и
един/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
8