Решение по дело №242/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Б. Д. К., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], [адрес], [община], [област], подадена чрез пълномощник - адвокат С. Ф. М. от Адвокатска колегия - [област], със служебен адрес и съдебен адрес за връчване на книжа, призоваване и съобщения: [населено място], [улица], [адрес], против Решение №7 от 24.01.2025 год., постановено по АНД №474/2024 год. по описа на Районен съд – Кърджали, с което е потвърдено наказателно постановление №23-1300-002728 от 31.01.2024 год., издадено от ВПД началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Кърджали.

Касаторът заявява в жалбата, че счита обжалваното решение за незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, при необоснованост на правните изводи и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита също, че нарушението, за което е издадено наказателното постановление, е недоказано. В жалбата се твърди, че от събрания доказателствен материал не е установено по безспорен начин, че на инкриминираната дата при извършена проверка, на посоченото в АУАН и НП място е установено, жалбоподателят да е нарушил чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.2, б.„а“ от ЗДвП и че от събраните по делото доказателства по несъмнен и категоричен начин не се установява, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Твърди се също, че като не е обсъдил всички тези обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на делото, съдът формирал вътрешното си убеждение в противоречие с принципите на АПК и по този начин допуснал съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на постановения съдебен акт.

С оглед на изложеното, с жалбата касаторът моли съда да отмени обжалваното Решение №7 от 24.01.2025 год., постановено по АНД №474/2024 год. по описа на Районен съд – Кърджали, както и моли да бъде осъден ответника да му заплати направените по делото съдебни и деловодни разноски.

Редовно призован за съдебното заседание, касаторът Б. Д. К. от [населено място], не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения му представител – адвокат С. М. от АК - [област], преди съдебното заседание е депозирана молба, в която заявява, че поддържа касационната жалба и няма искания за събиране на доказателства. В молбата излага доводи, идентични с тези, изложени в касационната жалба. Отново моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното Решение №7 от 24.06.2025 год., постановено по АНД №474/2024 год. по описа на Районен съд –Кърджали и да осъди ответника да заплати на касатора направените по делото съдебни и деловодни разноски.

Ответникът по касация - началник сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР - Кърджали, редовно призован, не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание, от пълномощник на същия – гл.юрисконсулт в ОДМВР – Кърджали - С. Ч. е депозирана писмена молба, в която заявява, че оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна и недоказана, а обжалваното първоинстанционно решение - за правилно и постановено в съответствие с материалния закон. Моли съдът да потвърди изцяло постановеното от първоинстанционния съд решение, с което е потвърдено обжалваното наказателно постановление, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали, а в условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали намира подадената касационна жалба за неоснователна, а обжалвания съдебен акт - за правилен и обоснован. Счита, че обжалваното решение съдържа достатъчно мотиви, от които може да се направи извод, че безспорно е извършено посоченото нарушение и то правилно е квалифицирано като нарушение на двете норми от ЗДвП, както и правилно са приложени санкционните такива. Счита също, че не са налице основания решението да бъде отменено и заради нарушения на процесуалните правила. Предлага настоящата инстанция да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното Решение №7 от 24.01.2025 год. на Районен съд - Кърджали, с което е потвърдено издаденото против касатора наказателно постановление.

Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираното от касатора основание е всъщност нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуални правила - касационни основание по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното Решение №7 от 24.01.2025 год., постановено по АНД №474/2024 год. по описа на Кърджалийския районен съд, е потвърдено наказателно постановление №23-1300-002728 от 31.01.2024 год., издадено от ВПД началник сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, с което, на касатора Б. Д. К., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], [адрес], [община], [област], на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, са наложени наказания „глоба”, в размер на 150.00/сто и петдесет/лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 4/четири месеца, за извършено виновно нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.„а“ от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба“, в размер на 20.00/двадесет/ лева, за извършено виновно нарушение на чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП.

Със същото решение Районен съд – Кърджали е осъдил Б. Д. К., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], [адрес], [община], [област], да заплати на Областна дирекция на МВР – Кърджали сумата в размер на 80.00/осемдесет/ лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови решението си, след анализа на събраните по делото доказателства, Кърджалийският районен съд е приел за установено от фактическа страна, че нa 05.12.2023 год., свидетелите - [длъжност] А. Д. А. и Н. Ж. П., и двамата служители от сектор „ПП” при ОД на МВР – Кърджали, били на работа съгласно утвърден часови график, за времето от 07:00 часа на 05.12.2023 год. до 19:00 часа на 05.12.2023 год. Около 13:00 часа на 05.12.2023 год., дежурният ОДЧ при ОД на МВР - Кърджали съобщил на автопатрула за настъпило ПТП в [населено място], на [улица] до ***. При пристигане на място двамата свидетели установили група от служители на [община], които поставяли коледна украса и те им обяснили, че лек автомобил „[марка]“, с peг.№[рег. номер], е преминал през крака на техен колега и го е ударил със страничното огледало, след което напуснал местопроизшествието, без да уведоми контролните органи на МВР. Служителите на сектор „ПП“ се свързали с дежурния ОДЧ при РУ - Кърджали за установяване на телефонен номер на собственика на автомобила или негови близки и след като установили телефон за връзка, се свързали със съпругата на собственика на посоченото МПС, която се държала арогантно с тях и отказвала да се върнат на мястото на ПТП, но впоследствие същите дошли, заедно с техни близки. След проведен разговор със съпругата на водача полицейските служители разбрали, че водачът на МПС и неговата спътница са усетили съприкосновението на автомобила с работника, но не спрели, защото никой не им махнал. Заявили също, че работникът бил без светлоотразителна жилетка и че поради това, работникът бил виновен. От предоставените документи се установило, че водач на лекия автомобил, [марка], с peг.№[рег. номер], е Б. Д. К. от [населено място], [ЕГН]. На 05.12.2023 год., за извършените нарушения, на Б. Д. К. бил съставен АУАН, серия GA, с бланков №1097749/05.12.2023 год., за извършени нарушения по чл.5, ал.2, т.1 и по чл.123, ал.1, т.2, буква „а“ от ЗДвП. От Б. К. не били подадени писмени възражения срещу така съставения му АУАН, като въз основа на същия, на 31.01.2024 год. било издадено обжалваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за установена от показанията на свидетелите Н. П., С. Х., А. А., С. Т., както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК - заверено копие на докладна записка от 23.05.2024 год.; заверено копие на писмо от 29.02.2024 год.; заверено копие на писмо от 21.05.2024 год.; заверено копие на докладна записка от 15.05.2024 год.; заверено копие на Приложение №1 към чл.З, ал.1; Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2023-1036-375; заверено копие на план-схема на ПТП №2023-1036375; заверено копие на амбулаторен лист №[номер] от [дата]; заверено копие на лист за преглед на пациент *** от 05.12.2023 год.; заверено копие на Заповед от 02.12.2021 год.; справка за нарушител/водач от 27.05.2024 год.; Акт за установяване на административно нарушение №1097749 от 05.12.2023 год.; заверено копие на болничен лист №[номер] от [дата] и от другите, приети и приложени по делото, писмени доказателства.

Районният съд е посочил, че изцяло кредитира показанията на разпитаните свидетели, които са еднопосочни, последователни, логични и съответни на писмените доказателства по делото, в това число и на протокола за ПТП.

При така възприетото от фактическа страна, от правна страна районният съд е посочил най-напред, че при разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления, районният съд е инстанция по същество, с оглед което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя и че в изпълнение на това свое, правомощие съдът е констатирал, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН и че материалната компетентност на актосъставителя по съставения АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди.

На следващо място районният съд е посочил, че съгласно §6, т.28 от ПР на ЗДвП, „участник в движението“ е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя и че такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя, а съгласно §6, т.30 от ЗДвП, „пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

Относно нарушението на чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства по несъмнен и категоричен начин се установява, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Отново е отбелязъл, че съгласно посочената разпоредба, водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства, като е посочил, че ЗДвП определя за пешеходец всеки участник в движението, който се намира на пътя, извън пътното превозно средство и не извършва работа по пътя. Съдът е приел, че в конкретния случай жалбоподателят не е бил внимателен и предпазлив към намиращият се на пътното платно и полагащ коледна украса свидетел С. Х., който се явява уязвим участник в движението и на когото, при управление на МПС преминал през крака. Посочил е, че в този смисъл са показанията на всички разпитани по делото свидетели, сред които и очевидецът С. Т..

От субективна страна съдът е приел, че деянието е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието (че напуска местопроизшествието на ПТП, в което е участвал), съзнавал е общественоопасните последици (че не изпълнява задълженията си да изчака на място органите на МВР, за да установят причините за настъпване на ПТП и причинените щети), но и пряко е целял настъпването им. Приел е също, че за така извършеното нарушение правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.185 от ЗДвП, като наложеното административно наказание „глоба“ е в законоустановения размер.

По отношение нарушението на чл.123, т.2, б.„а“ от ЗДвП, районният съд е посочил, че след настъпилото ПТП, жалбоподателят е напуснал местопроизшествието, без да изпълни задължението си да уведоми съответната служба за контрол на МВР, като водач, който е участвал в ПТП. И в този случай е приел, че от субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието (че напуска местопроизшествието на ПТП, в което е участвал), съзнавал е общественоопасните последици (че не изпълнява задълженията си да изчака на място органите на МВР, за да установят причините за настъпване на ПТП и причинените щети), но и пряко е целял настъпването им. Приел е също, че за така извършеното нарушение правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, като наложеното административно наказание „глоба“ е в законоустановения размер, като няма основания за неговото изменение или намаляване, като е наложено и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право на управление на МПС“.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.6Зд, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН, съдът е приел, че следва на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл.37 от ЗПП, като е посочил, че съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, както и че по силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева. Съдът е посочил също, че в случая, по делото са проведени две съдебни заседания, в които е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, а също така е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение, в размер на 80 лева. Съдът е отбелязъл, че доколкото издателят на наказателното постановление е ОДМВР - Кърджали (!?!), именно в полза на същата, в качеството й на юридическо лице, следва да бъдат присъдени разноските по делото.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл. Следва да се отбележи, че в мотивите към обжалваното решение не е обсъдена допустимостта на подадената жалба, но същата е допустима – подадена е от административнонаказаното лице и в законоустановения срок – процесното наказателно постановление е връчено на датата 15.05.2024 год., видно от оформената към него разписка за връчване, а жалбата срещу него е подадена, чрез сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Кърджали, на датата 21.05.2024 година.

Настоящият касационен състав напълно споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, която безспорно се установява и доказва от събраните и приобщени в хода на въззивното производство писмени и гласни доказателства, както напълно споделя и направените от съда въз основа на нея правни изводи. Следва, най-напред, да бъде посочено, че районният съд е събрал и приобщил по делото достатъчно доказателства – както писмени, така и гласни, които недвусмислено потвърждават факта на извършените две нарушения и тяхното авторство. По делото като свидетели са разпитани актосъставителя А. А. и свидетеля по акта – Н. П., които са дали много подробни показания, в които детайлно и безпротиворечиво се установяват фактите и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията. По направено доказателствено искане на пълномощника на жалбоподателя, до разпит като свидетел е бил допуснат, призован и съответно разпитан С. Х. Х. – пострадалото лице от причиненото от Б. К. ПТП, а именно – той е лицето, през чието ляво стъпало е минал с предно дясно колело управлявания от касатора лек автомобил „[марка] [модел]“ и което е било ударено с предно дясно огледало в левия лакът от същия този лек автомобил. В показанията си този свидетел също подробно и детайлно обяснява какво се е случило, как е станало съприкосновението с управлявания от касатора лек автомобил и какво се е случило след това, включително и че е бил откаран до Бърза помощ/ЦСМП-[област]/, където е бил прегледан, като са му били направени и рентгенови снимки. Отново по направено доказателствено искане от пълномощника на жалбоподателя, до разпит като свидетел е била допусната, призована и съответно разпитана и С. Т., ***, която е присъствала на място и е пряк очевидец на възникналото ПТП, включително същата е запомнила марката, модела и цвета на управлявания от касатора лек автомобил, както и четирите цифри от регистрационния му номер. Въз основа на тези данни всъщност е бил установен впоследствие от полицейските служители и собственика на този лек автомобил – в случая като такъв е била установена съпругата на касатора, бил е осъществен контакт по телефона с нея, двамата са били извикани да се върнат на място, като безспорно е установено при разговора с тях, че водач на автомобила при възникването на това ПТП е бил съпругът й, а именно – касаторът в настоящото производство Б. К.. Тези обстоятелства са описани и в приложената и приета като доказателство по делото Докладна записка с Рег.№1300р-3981 от 05.12.2024 год., изготвена от актосъставителя А. Д. А., до началника на сектор „ПП“ – Кърджали към ОД на МВР – Кърджали. Отново следва да бъде отбелязано, че показанията и на четиримата, разпитани в хода на производството пред районния съд свидетели, които показания са кредитирани изцяло от съда, са много подробни и детайлни, като същите освен това са абсолютно непротиворечиви, логични, еднопосочни и взаимно допълващи се, като от тези показания по един безспорен и категоричен начин се установява фактическата обстановка, която пък ясно сочи за извършването и на двете деяния, съставляващи административни нарушения, заради които е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора К. с процесното наказателно постановление. Освен това, тези показания съответстват в пълна степен и на приобщените по делото писмени доказателства, в т.ч. и на Констативния протокол за ПТП с пострадали лица №2023-1036-375 от 05.03.2024 год. и на План-схемата на ПТП към него.

Така, предвид горното касационната инстанция в настоящия състав намира за напълно неоснователно и голословно твърдението в жалбата, че от събрания доказателствен материал не било установено по безспорен начин, че на инкриминираната дата при извършена проверка, на посоченото в АУАН и НП място е установено, жалбоподателят да е нарушил чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.2, б.„а“ от ЗДвП и че от събраните по делото доказателства по несъмнен и категоричен начин не се установявало, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение/нарушенията всъщност са две, ясно описани в процесното наказателно постановление и в съставения преди това АУАН/. Съвкупната преценка и анализ на събраните от районния съд писмени и гласни доказателства обаче категорично сочат, че именно касаторът Б. К., на посочената дата, в посоченото време и на посоченото място в [населено място], като водач на МПС, с управлявания от него лек автомобил, [марка] [модел], с рег.№[рег. номер], при описаните обстоятелства, е осъществил състава на тези две нарушения, зарази което правилно и законосъобразно, са му наложени съответните административни наказания, при правилно приложени санкционни разпоредби от ЗДвП.

Съдът намира за нужно да отбележи също така, че в хода на производството пред Кърджалийския районен съд, от касатора К. не са представени никакви доказателства и не са направени никакви доказателствени искания за събиране на такива, които да разколебаят в някаква, дори и минимална степен, констатациите в съставения му АУАН. Разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП ясно регламентира, че редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т.е. същите се ползват с презумптивна доказателствена сила. В случая е налице редовно съставен АУАН серия GA №1097749 от 05.12.2024 год., от материално и териториално компетентен актосъставител, който АУАН е и надлежно предявен и връчен на соченото в него за нарушител лице и чиято презумптивна доказателствена сила не само че не е оборена, но дори и не е разколебана по някакъв начин. Пред касационната инстанция също не са представени никакви нови доказателства, оборващи този извод и не са направени доказателствени искания в тази насока, като настоящият състав намира за нужно отново да посочи, че всички събрани в хода на производството пред районния съд писмени и гласни доказателства са категорично в подкрепа на констатациите в АУАН, т.е. вменените на касатора К. две нарушения са доказани от обективна и субективна страна.

Така, след като с обжалваното решение Кърджалийският районен съд е потвърдил изцяло обжалваното наказателно постановление, е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, при правилна преценка и анализ на събраните по делото доказателства и при правилно приложение на материалния закон.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че при извършената служебна проверка на обжалваното решение, настоящият касационен състав не констатира в хода на първоинстанционното производство да са допуснати някакви съществени нарушения на процесуалните, т.е. на съдопроизводствените правила, каквото оплакване се съдържа в касационната жалба, които да съставляват основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

С оглед на всичко гореизложено касационната инстанция намира касационната жалбата на Б. Д. К. от [населено място], [улица], [адрес], [община], [област], с инвокираните в нея оплаквания и доводи за неоснователна и недоказана, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на Кърджалийския районен съд, е валидно, правилно и законосъобразно, съобразено с всички събрани и обсъдени по делото писмени и гласни доказателства и постановено при правилно приложение на материалния закон, при правилна преценка на събраните доказателства и без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и с решението по настоящото дело, същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед своевременно изразената претенция за присъждане на разноски, в депозираната преди съдебното заседание молба от процесуалния представител на ответника, съдът намира, че на основание чл.63д, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН, следва на ответника по касация да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, а съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В случая по делото е проведено едно открито съдебно заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на ответника, но същият е депозирал писмена молба преди съдебното заседание, в която е изложил доводи за неоснователност на жалбата и в подкрепа на обжалваното решение, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния регламентиран размер от 80.00 лева. Юрисконсултското възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на Областна дирекция на МВР - Кърджали, в качеството й на юридическо лице и в структурата на която се намира наказващият орган – издател на процесното наказателно постановление.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, изр.1/първо/, предл.І/първо/ от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от ЗАНН, административният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №7 от 24.01.2025 год., постановено по АНД №474/2024 год. по описа на Районен съд – Кърджали.

ОСЪЖДА Б. Д. К., с постоянен адрес: [населено място], [улица], [адрес], [община], [област], [ЕГН], да заплати на Областна дирекция на МВР – Кърджали, с адрес – [населено място], [улица], с ЕИК ***, направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80.00/осемдесет/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.