Решение по дело №1564/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 321
Дата: 25 май 2021 г. (в сила от 11 юни 2021 г.)
Съдия: Димитър Бишуров
Дело: 20205220201564
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 321
гр. Пазарджик , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20205220201564 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „А.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление в с.Чорбаджийско, обл.Кърджали, представлявано от
управителя В. Я. М. против Електронен фиш серия Г, № 0019824 на ОДМВР-
Пазарджик, с който на основание чл.638 ал.4 вр. с ал.1, т.2 вр. с чл.461, т.1 от
КЗ и за нарушение на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ е наложена имуществена
санкция в размер на 2000лв. /две хиляди лева/.
Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до наличие
на материална и процесуална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се
иска.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща
процесуален представител, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на ЕФ.
Претендира и присъждане на разноски.
За ответникът по жалбата – териториалната структура на ОД на МВР
Пазарджик, редовно призована, не се явява представител. Постъпва писмено
становище от пълномощник на директора, с което се иска потвърждаване на ЕФ,
1
прави се възражение за прекомерност на разноски и на свой ред иска присъждане
на такива под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
С обжалвания ЕФ е наложена горепосочената имуществена санкция затова,
че на 02.09.2019г., в 10:57 часа, на АМ „Тракия”, км 55, в посока за движение
към гр.Пловдив, било заснето МПС – „Мерцедес Спирнтел 313 ЦДИ“ с ДК №
***, собственост на жалбоподателя, като било установено нарушение на Кодекса
за застраховането, изразяващо се в това, че той, като ЮЛ, което притежава МПС,
регистрирано в България и неспряно от движение, не бил сключил задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Заснемането станало
с АТСС – ТWIN*CAM с № SD2D0027.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
основателна, поради следното:
На първо място следва да се отбележи, че санкционната норма на чл.638
ал.4 от КЗ допуска на собственика на МПС да се налага глобата или
имуществената санкция по ал. 1, но … само когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено управление на моторно превозно средство,
за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В обстоятелствената
част на фиша обаче никъде не е посочено, нито дори загатнато дали такова
управление е било установено, макар че е било безусловно необходимо с оглед
правото на защита. Това е "минимално необходимото съдържание" на
описателната част на този вид санкционен документ, тъй като той следва да се
издава на основание чл. 647, ал. 3 от КЗ, която норма предвижда "когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
2
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган
и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по
пътищата". Освен, че в ЕФ липсват твърдения за това, че МПС е било
управлявано/в движение, но липсва и позоваване на нормативното основание за
издаването му - цитираният чл. 647, ал. 3 от КЗ.
На следващо място, от съдържанието на обжалвания ЕФ не може да се
изясни ясно и недвусмислено каква е била волята на наказващия орган, т.е. кое е
санкционираното лице. Това е така, защото в обстоятелствената част на фиша
първо е посочено кой е собственикът на процесното МПС –дружеството А.“
ЕООД, ЕИК ***. След това веднага е посочено кой е законният представител на
ЮЛ - управителят В. Я. М.. Накрая, т.е. диспозитивно-санкционната част на ЕФ
започва с обръщението „Уважаема/и госпожо/господине”, след което текстът
продължава: „За извършеното нарушение по чл.483 ал.1, т.1 от КЗ във вр. с
чл.638 ал.4 от КЗ Ви се налага имуществена санкция в размер на 2000.00 лева”.
От така записаното излиза, че санкцията е наложена на физическото лице –
управителят В. М., а не на представляваното от него дружество, т.к. както вече
се посочи обръщението е адресирано към него: „Уважаема/и
госпожо/господине”, а след това обръщение липсва посочване на
обстоятелството, че на представляваното от г-н М. дружество се налага
имуществената санкция. При това положение ЕФ е незаконосъобразен и защото
излиза, че с него е наложена имуществена санкция на ФЛ, което е недопустимо,
т.к. такава санкция би могло да се наложи само на ЮЛ или ЕТ.
Следващото процесуално нарушение се изразява в това, че при
установяване на нарушението не са спазени формални правила за използване на
АТСС. Не е несъмнено, че заснемането е станало със АТСС и то с посоченото в
ЕФ, т.к. по преписката липсва достоверен протокол за използване на АТСС,
попълнен от служителя на Сектор „ПП“ при ОДМВР- Пазарджик - оператор на
системата. Този протокол се издава на основание чл.10 от Наредбата 8121з-
532/2015 г. Протоколът следва да е от датата на нарушението, чиито час следва
да попада в периода от време, през който автоматизираното техническо средство
е било в работен режим по зададените параметри. В същия протокол следва да е
отразен и патрулния автомобил, в който е било поставено АТСС с посочен
регистрационен номер и разположение.
3
Вярно е, че по делото е представен протокол за използване на АТСС /л. 8
от делото/, който отразява горните факти, но не може да не направи впечатление,
че същият този протокол е регистриран в с-р „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик на
22.10.2020г., т.е. повече от една година след използването на АТСС и
установяване на нарушението – 02.09.2019 година.
За настоящия съдебен състав е очевидно, че представения протокол за
използване на АТСС е съставен след като при наказващия орган е постъпила
жалбата против ЕФ – 11.08.2020г. и преди началникът на сектор „ПП“ при
ОДМВР-Пазарджик да изпрати в съда цялата относима преписка във връзка с
обжалвания фиш, което е станало на 27.10.20 година. Очевидно е, че съставянето
и регистрирането на протокола на 22.10.2020г. в системата на сектор „ПП“ е било
направено във връзка с окомплектоването на преписка преди изпращането й в
съда.
Несъставянето на протокола към момента на използване на АТСС лишава
същия от удостоверителните му функции, които има по отношение на фактите за
ползване на системата от определен служител, на определено място и в
определено време, което е поредното основание за отмяна на ЕФ.
Всичко това е достатъчно ЕФ да се отмени.
При този изход от делото – отмяна на ЕФ, искането за присъждане на
разноски в полза на ОДМВР-Пазарджик не може да бъде удовлетворено.
Относно искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя
следва да се каже, че то бе направено своевременно – в последното по делото о.
с. з., от страна на пълномощник на жалбоподателя, като последният има право на
такива предвид изхода на делото – отмяна на обжалвания ЕФ и с оглед
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК.
От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и
съдействие, както и от преводно нареждане /л.56/ се установява, че е било
договорено и изплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер
на 500 лв. (петстотин лева), които ОД на МВР Пазарджик следва да бъде осъдена
да заплати от бюджета си.
Относно възражението за прекомерност на разноските, направено от
4
пълномощника на ОДМВР-Пазарджик с писменото становище по делото преди
проведеното последно с.з. следва да се каже, че същото е неоснователно.
Съобразно разписаното в чл.18 ал.2, вр. с ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство по административнонаказателни производство, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. В случая е приложима нормата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата,
т.к. имуществената санкция е 2000 лева. В последната цитирана норма е
посочено, че при интерес от 1000 до 5000 лв., както е в настоящия казус,
минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лв. плюс 7 % за
горницата над 1000 лева. Тази горница е също 1000 лева, а 7% от нея се равняват
на 70 лева. Иначе казано, минималното дължимо адвокатско възнаграждение в
настоящото производство е точно 370 лева, а това което е било платено е малко
по-високо /със 130 лева/ от минималното, което не налага да бъде намалявано
поради прекомерност. Още повече, че по делото бяха проведени общо четири
съдебни заседания, в които участие взе пълномощникът на жалбоподателя и се
приобщаваха немалко писмени и гласни доказателства. С оглед на това в полза
на жалбоподателя следва са се присъдят разноски в за адвокатското
възнаграждение от 500 лева, които ОД на МВР Пазарджик следва да бъде
осъдена да заплати от бюджета си.
По изложените до тук съображения Пазарджишкият районен съд в
настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия Г, № 0019824 на ОД на МВР - Пазарджик, с
който на основание чл.638 ал.4 вр. с ал.1, т.2 вр. с чл.461, т.1 от КЗ и за
нарушение на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер
на 2000лв. /две хиляди лева/.

ОСЪЖАДА ОД НА МВР-Пазарджик, представлявана от директор, с
5
административен адрес гр.Пазарджик, пл. „Съединение“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на
„А.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в с.Чорбаджийско,
обл.Кърджали, представлявано от управителя В. Я. М., разноски в размер на 500
лв. /петстотин лева/ - адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6