№ 24
гр. Плевен , 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Силвия Ц. Кръстева
Членове:Рени В. Георгиева
Емилия А. Кунчева
като разгледа докладваното от Силвия Ц. Кръстева Въззивно гражданско
дело № 20214400500049 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на
основание въззивна жалба от Р. С. Д. с ЕГН********** срещу Решение № 260032/28. 10.
20020 г. по гр. д. №467/ 2019 г. по описа на РС- Левски.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд
като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено решението на районния съд и да
бъде уважен предявения иск като основателен и доказан.
Въззиваемата страна „ ЕНЕРГОСТРОЙМОНТАЖ ИНЖЕНЕРИНГ“ АД с ЕИК*** е
изразила становище, че въззивната жалба е неоснователна и решението на районния съд
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба
съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от
надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е
1
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по делото
доказателства е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от Р. С. Д. против
„ЕНЕРГОСТРОЙМОНТАЖ ИНЖЕНЕРИНГ“ АД иск с правно основание чл. 265, ал.1,
предл. 2 ЗЗД за присъждане на сумата от 21 581, 14 лв., представляваща претендирана
необходима сума за поправка на неточно изпълнение на СМР по отношение на
количеството (обем) на вложените строителни материали и качеството на изпълнение на
СМР на „ Пункт за технически прегледи и жилище“ в имот с идентификатор 65766. 702.
3669 по плана на гр. Свищов, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на завеждане на делото – 04. 07. 2019 г.
За да постанови решението си районният съд въз основа на доказателствата по делото е
приел за установено, че на база на съставените документи за приемане на сградата и
въвеждането й в експлоатация, констатираните преди това от вещото лице недостатъци на
конструкцията на покрив, п о изпълнение на комин и топлоизолация са приети от ищеца в
качеството му на възложител за качествено изпълнени съгласно проекта. Посочено е, че
такава констатация е отразена и в издаденото удостоверение за въвеждане в експлоатация, а
именно, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти на 07. 03. 2018 г. от
Главния архитект на Община- Свищов, Разрешение за строеж № 18 от 07. 03. 2018 г.,
издадено от Главния архитект на Община- Свищов и Протокол от 08. 05. 2018 г. за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа с
резултатите от проверките на контролираните нива – изкоп, цокъл, корниз и било и
изискванията към строежите съгласно чл. 169, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ и въз основа на тези данни
съдът е приел, че искът е неоснователен и недоказан. Посочено е в мотивите на обжалваното
решение, че ако възложителят е считал, че СМР не са извършени в съответствие с
одобрените проекти и че са неточни и некачествени , не би следвало да пристъпи към
искане от Община – Свищов да въведе строежа в експлоатация. Районният съд е приел, че
по делото липсват доказателства ищецът да е извършил каквито и да са действия по
поправка на некачествено и неточно изпълнени СМР, а се е възползвал от извършената
работа и е поискал въвеждане на строежа в експлоатация. Съдът е приел, че всички
посочени от ищеца неточно извършени СМР са видими за него още към момента на
извършването им, тъй като ежедневно е бил на обекта и е подписвал съответните протоколи
след проверка на извършеното от изпълнителя и ако е считал, че са съществени до такава
степен, че да правят изпълнението несъответно на проекта и уговорките между страните, е
имал възмож ност да не подпише приемните протоколи, да не изплати стойността на
извършените СМР, съответно да отстрани неточностите при изпълнението, а не да поиска
въвеждане в експлоатация на обекта.
Въззивният съд счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно по
следните съображения:
2
Съгласно разпоредбата на чл. 265, ал.1, предл. 2 ЗЗД ако при изпълнение на работата
изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци,
поръчващият може да иска за плащане на разходите, необходими за поправката.
Разпоредбата на чл. 264, ал.2 ЗЗД дава възможност на възложителя при приемане на
работата по договора за поръчка да направи всички възражения за неправилно изпълнение,
освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения
начин на приемане или се появят по- късно. В разпоредбата на чл. 264, ал.3 ЗЗД е уредено,
че ако възложителят не направи такива възражения, работата се счита приета.
Въззивният съд изцяло възприема изложените мотиви в първоинстанционното решение
относно претендираните суми за количеството и качеството на извършените СМР.
По делото е допусната съдебно- техническа експертиза, в заключението на която подробно
са описани установените при огледа на обекта и сравнени с проекта на сградата извършени
СМР. Видно от таблицата в заключението с установените СМР вещото лице е установило
явни недостатъци, които е следвало въззивникът да установи в процеса на извършването на
СМР, а не впоследствие. В таблицата не са налице скрити недостатъци, които да дават
основание на въззивника като ищец в първоинстанционното производство да претендира за
заплащане на разходи, необходими за поправката им съгласно чл. 265, ал.1, прдл. 2 и чл.
264, ал.2 ЗЗД. Всички описани недостатъци от вещото лице са явни, поради което за ищеца е
била налице възможност да ги установи и съответно да не ги приеме и да направи
възражение с искане да бъдат поправени.
Видно от представените актове за приемане на СМР същите са подписани от
представители на изпълнителя, на строителя и на строителния надзор, но констативният акт
за установяване годността за приемане на строежа от 26. 07. 2019 г., Образец 15 е подписан
от възложителя Р. С. Д.. В акта е отразено, че строежът е извършен съгласно одобрените
проекти, няма изпълнени промени и неизвършени и недовършени работи. С акта е взето
решение, че строежът е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената
екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл. 169, ал.1 и 2 ЗУТ, условията
на договора за строителство и че наличната документация в достатъчна степен
характеризира изпълненото строителство. В акта е посочено също, че неразделна част са
описани строителни документи, като в т.2.5. и 2.6. и 2.7. са описани Акт Образец 7 за
приемане на извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция и Акт
Образец 12 за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване,
удостоверяващи, че са постигнати изискванията на проекта и Декларации за съответствие на
вложените продукти (документи удостоверяващи съответствието на вложените строителни
продукти със съществените изисквания към строежите).
В хода на производството в районния съд са разпитани свидетелите А.Т.
(представител на строителя за процесния обект) и Г.Д. (пазач на процесния обект по време
на строителството). От разпита им става ясно, че през цялото време на извършване на СМР
3
на строежа е присъствувал бащата на възложителя С. Д., който е изразявал мнение по
качеството и обема на извършеното и са уточнявани допълнително необходими работи,
които следва да бъдат извършени. Следователно през цялото време освен строителен надзор
по надлежния ред съгласно изискванията на закона, контрол върху обема и качеството на
работа е осъществяван и от представител на възложителя. Свидетелите твърдят, че са
правени възражения в хода на работата и са правени искания за извършване на поправки,
като съответно за част от тези изисквания са извършени корекции от изпълнителя в хода на
строителството на обекта.
Въз основа на доказателствата по делото въззивният съд приема за установено, че
изпълнението на процесния обект е прието въз основа на цитирания по- горе акт Обр. 15,
който е подписан и от възложителя лично, в акта и в протоколи преди подписване на акта
липсват възражения по количеството и качеството на извършените СМР, поради което
съдът приема, че работата на изпълнителя е приета без възражения от възложителя при
условията на чл. 264, ал. 3 ЗЗД.
Във въззивната жалба се твърди, че в обжалваното решение не е обсъден въпросът
за неусвоения аванс.
По делото е допусната съдебно- икономическа експертиза, от заключението на която
се установява, че възложителят е изплатил на изпълнителя сумата от 59 705, 66 лв. с ДДС, за
която са издадени фактури от изпълнителя на обща стойност 57 921, 26 лв. и е останал
неусвоен изплатен аванс в размер на 1784, 40 лв. с ДДС ( 1487 лв. без ДДС). Вещото лице е
отразило, че към 18. 04. 2019 г. и 30. 04. 2019 г. се установяват неизплатени суми от
възложителя на изпълнителя с 10, 11 лв. по- малко, както следва: издадени фактури за СМР
и аванс общо 117 627, 02 лв., извършени плащания в размер на 117 616, 91 лв. В сумата на
извършените плащания е включена от вещото лице и сумата от неусвоения аванс, като този
неусвоен аванс не е прихванат от изпълнителя при осчетоводяване на плащанията, т.е.
сумата от неусвоения аванс е останала като такава в счетоводството на изпълнителя и
липсва прихващане по дължимите суми от възложителя към изпълнителя.
Въззивният съд счита, че тази сума не е претендирана по надлежния ред в исковото
производство. Видно от исковата молба в уводната част сумата от 897, 70 лв. неусвоен аванс
е посочена като част от вземането общо в размер на 24097, 70 лв., в която е включена и
сумата от 17081, 14 лв. за поправка на вложените строителни продукти и сумата от 4500 лв.
за поправка на качеството на изпълнение на СМР. От общо претендираните 24097, 70 лв.
първоначално е предявен частичен иск за сумата от 2000 лв. В петитума на исковата молба
обаче е посочено, че сумата от 2000 лв. се претендира като частичен от сумата от 24097, 70
лв. като последица от неточно изпълнение на СМР по отношение на количеството (обем) ,
вложените строителни продукти и качеството на изпълнение ведно със законната лихва
считано от 01. 05. 2019 г. – датата на прекратяване на договора с писмо от 23. 04. 2019 г.
Впоследствие с протоколно определение на съда от 14. 10. 2019 г. на гърба на лист 244 по
4
гр. д. № 467/ 2019 г. по описа на РС- Левски е прието изменение на предявения иск от 2000
лв. като частичен иск от цялостно вземане в размер на 24097, 70 лв., като искът да се счита
предявен за сумата от 21 581, 14 лв., представляваща пълен размер на твърдяното вземане от
неточно изпълнение на СМР по отношение на количеството, вложените строителни
продукти и качеството на изпълнение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Следователно и в
първоначалното предявяване на иска с петитума на исковата молба и с последващото
изменение на иска ищецът не е претендирал за неусвоен остатък от изплатен аванс във
връзка с договора между страните, а единствените претенции са за заплащане на разходите
за поправка на некачествено изпълнени СМР от ответника съгласно чл. 265, ал.1, предл. 2
ЗЗД. Претенции за неусвоения платен аванс, което е констатирано от съдебно-
икономическата експертиза по надлежния ред не са предявени съобразно процсеуалните
правила, поради което районният съд не се е произнесъл и съответно такава претенция не е
в предмета на спора между страните.
По изложените съображения съдът счита, че обжалваното първоинстанционно
решение е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на процесуалните
правила и материалния закон и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 вр. чл. 80 ГПК
следва въззивникът да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски.
Въззивникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
което е посочено в списъка по чл. 80 ГПК на въззиваемата страна в размер на 2520 лв. и е
представен договор с въззиваемата страна. Съдът приема възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК като основателно с оглед на
това, че съгласно чл.7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 от 09. 07. 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения минималната сума е 1177, 43 лв. Съдът счита с оглед
фактическата и правна сложност на делото, че следва адвокатското възнаграждение да бъде
в размер на 1500 лв., като съответно тази сума следва да бъде заплатена от въззивника на
въззиваемата страна като деловодни разноски с оглед изхода на делото.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № 260032/28.
10. 20020 г. по гр. д. №467/ 2019 г. по описа на РС- Левски.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл.78 , ал. 3 и ал. 5 и чл. 80 ГПК вр. чл. 7,
ал.2, т. 4 от Наредба №1 от 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения Р. С. Д. С ЕГ Н********** да заплати на „ЕРЕГОСТРОЙМОНТАЖ
ИНЖЕНЕРИНГ“ АД с ЕИК*** направените деловодни разноски във въззивното
5
производство в размер на 1500 лв. за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6