Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260058
05.11.2020 г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО ..………...........………….…........................……………...... състав
на седми октомври ...………..……………………………….… две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА
ПЕЙКОВА
Членове : ГЕОРГИ
ГОЧЕВ
КАПКА ВРАЖИЛОВА
секретар ……… Р.Г………….. ……. ... .….……….…………………………………..….………
прокурор ……………………….…….……. .....................................................…..……….…….......
като разгледа докладваното от ...................................председателя. ...….................…..………….
В гр. дело № 697......... по описа за 2020 год., ...………....................…………….....................….
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от адв.В. К., пълномощник на Г.К.Г. от гр.***.
С Решение
№ 178 от 24.06.2020 г., постановено по
гр.д. № 1653 по описа за 2019 г., РС Димитровград е признал на основание чл.108
от ЗС за установено по отношение на Г.К.Г. от гр.***, че К.Н.Н. от гр.*** и Д.Н.Н.-П.
от гр.*** са съсобственици при права по ¼ идеална части за всяка една от
тях от следните поземлени имоти: 1.ПИ с идентификатор 81092.19.8, в с.***, обл.
Хасково, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№ РД-18-805/21.03.2018 г. на ИД на АГКК, с административен адрес. С. ***,
местност ***, с площ от 1514 кв.м, с трайно предназначение на територията-
земеделска, с начин на трайно ползване – нива, пета категория; 2. ПИ с идентификатор
81092.80.12, в с.***, обл. Хасково, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-805/21.03.2018 г. на ИД на АГКК, с
административен адрес. С. ***, местност ***, с площ от 17939 кв.м, с трайно
предназначение на територията- земеделска, с начин на трайно ползване – нива,
пета категория; 3. ПИ с идентификатор 81092.19.6, в с.***, обл. Хасково, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-805/21.03.2018
г. на ИД на АГКК, с административен адрес. С. ***, местност***, с площ от 2301
кв.м, с трайно предназначение на територията- земеделска, с начин на трайно
ползване – нива, пета категория и осъдил Г.К.Г. от гр. *** да отстъпи
собствеността и предаде владението на К.Н.Н. от гр.*** и Д.Н.Н.-П. от гр.*** на ½ идеална части общо или за всяка
една от тях по ¼ идеални части от описаните имоти.
Съдът е отменил нотариален акт за собственост на
недвижими имоти, придобити по давност № 142 том 2, рег.№ 2826, нот.дело № 315
от 2019 г. на нотариус Румяна Велева с район на действие, района на РС
Димитровград, вписан в службата по вписвания по вх.рег№ 2247 от 30.07.2019 г,
акт№ 107, том.VII, дело № 1145, партидна книга стр.92516,в частта,
в която ответникът Г.К.Г. е бил признат за собственик на ½ идеална част
от посочените по-горе земеделски имоти.
Съдът е осъдил Г.К.Г. на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД да заплати на К.Н.Н. от гр.*** и Д.Н.Н.-П. от гр.*** суми в размер на по
855,87 лв., представляваща припадащата се на всяка една от ищците ¼
идеална част от изплатената на ответника отстрана на ползвателя ППЗК „
Доверие“,с.***, общ.Димитровград рента за ползване на ПИ с идентификатор 81092.80.12, в с.***, обл.
Хасково, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№ РД-18-805/21.03.2018 г. на ИД на АГКК, с административен адрес. С. ***,
местност ***, с площ от 17939 кв.м. за стопанските 2013-2014г., 2014-2015 г.,
2015-2016 г.,2016-2017 г. и 2017-2018 г.; както и сумите в размер на по 57,22
лв. представляваща припадащата се на всяка една от ищците ¼ идеална част
от изплатената на ответника отстрана на ползвателя „ Л и М“ ООД гр.Димитровград
рента за ползване на ПИ с идентификатор 81092.19.6, в с.***, обл. Хасково, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-805/21.03.2018 г. на ИД на АГКК, с административен адрес. С. ***,
местност ***, с площ от 2301 кв.м. и ПИ с идентификатор 81092.19.8, в с.***,
обл. Хасково, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-805/21.03.2018 г. на ИД на АГКК, с административен адрес с. ***,
местност ***, с площ от 1514 кв.м. за стопанските 2015-2016 г. и 2016-2017 г.
Съдът е осъдил Г.К.Г. да заплати на К.Н.Н. от гр.***
сумата от 824 лв. направени по делото
разноски.
Съдът е осъдил Г.К.Г. да заплати на Д.Н.Н.-П. от
гр.*** сумата от 700 лв. направени по делото разноски.
Недоволен от постановеното решение е останал
въззивникът Г.К.Г., който чрез пълномощника си адв. К. обжалва в срок. Твърди,
че постановеното от РС Димитровград решение е неправилно, поради неговата
необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Безспорно по
делото било установено,че в периода от 2006 г. до лятото на 2018 г ответникът Г.
непрекъснато владял процесните три имота, като през целия този 12 годишен
период нито ищците, нито тяхната майка, били предявявали претенции към тези
имоти. Този факт не се оспорвал и от самите ищци, които в исковата молба
твърдели, че ответникът сам е отдавал тези имоти под наем, представяйки се за
техен собственик. Събраните по делото гласни доказателства също водели на извода,
че Г. се е легитимирал като собственик на тези имоти и единствено и само той е
осъществявал непрекъснато и необезпокоявано владение върху имотите за период от
12 години и че е придобил по давност правото на собственост върху тях. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени решението на РС Димитровград и
постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявените
обективно съединени искове. Моли да бъдат присъдени направените по делото
разноски за двете инстанции.
В срок не е постъпил писмен отговор.
В съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника
си адв. К., поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения.
В съдебно заседание въззиваемата К.Н., чрез
пълномощника си адв. Ч. и въззиваемата Д.Н., чрез пълномощника си адв. Я. вземат
становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Твърдят,че от
събраните по делото доказателства, вкл. от ангажираните от ответника гласни
доказателства не се установявало по безспорен и категоричен начин, че
ответникът, въззивник в настоящото производство, е владял спокойно и
необезпокоявано процесните недвижими имоти и което е по-съществено- да е
демонстрирал намерението си да свои идеалните части на останалите съсобственици
и това негово намерение да е достигнало до знанието им. Молят да бъде
потвърдено постановеното от РС Димитровград решение. Молят да бъдат присъдени
направените по делото , пред въззивната инстанция разноски.
Хасковският окръжен съд като провери
основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с
разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е
неоснователна. Постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде
потвърдено. С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемите направените по делото, пред въззивната инстанция
разноски в размер на по 500 лв. за всяка една от тях, представляващи платено
възнаграждение за адвокат, съгласно Договори от 11.09.2020 г.
РС Димитровград е сезиран с
обективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС, чл.59 от ЗЗД и
чл.537 от ГПК, предявени от К.Н.Н. и Д.Н.Н. – П., двете от гр. *** против Г.К.Г.
***.
При разглеждането на спора
първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и допустими доказателства.
Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че
предявените обективно съединени искове са
основателни и доказани, поради което ги е уважил. Изложените от
първоинстанционният съд мотиви на
основание чл.272 от ГПК се споделят от
настоящата инстанция. Пред настоящата инстанция не се представят нови
доказателства.
Спорният по делото въпрос е
придобил ли е по давност правото на
собственост върху ½ идеална част
от всеки един от тези имоти ответникът Г.. Първоинстанционният съд, след
обсъждане задълбочено на събраните по делото писмени и гласни доказателства, наведените
от страните доводи и възражения, е приел,че ответникът не е осъществил едно
трайно, необезпокоявано и несмущавано владение върху процесните имоти в
продължение на повече от 10 години, поради което и не е могъл да придобие по
давност правото на собственост върху тях. Този извод на съда е правилен и както
се посочи – се споделя от настоящия съдебен състав.
Неоснователно е направеното
от въззивника възражение,че събраните по делото доказателства сочат на извод,че
е осъществил спокойно и необезпокоявано владение върху процесните имоти за
период повече от 10 години и че за този период от време ищците не са имали
никакви претенции върху тези имоти, поради което и е придобил по давност
правото на собственост върху тях.
Ищците са наследници на А.Г.Н.,
б.ж. на гр.***, починала на 19.09.2017 г. тяхната наследодателка и ответника Г.К.Г.
са наследници на Г. Р.М., б.ж. на гр.***, починал на 01.12.1972 г. На
наследниците на Г. Р.М. са възстановени земеделски земи в землището на с***,
обл. Хасково, между които и процесните три ниви - ПИ с идентификатор 81092.19.8 в местност ***,
с площ от 1514 кв.м, ; ПИ с
идентификатор 81092.80.12 в местност***,
с площ от 17939 кв.м. и ПИ с идентификатор 81092.19.6 в с.-*** в местност „***,
с площ от 2301 кв.м.
Ответникът Г.К.Г. през 2003
г. се е снабдил с нотариален акт за собственост № 127 н.д № 1709/2003г. по
описа на Нотариус рег.№398 относно
земеделските земи, които са били възстановени на наследниците на Г. Р.М. С
Решение № 21 от 17.02.2006 г., постановено по гр.д. № 677/2004 г. РС
Димитровград е признал за установено по отношение на Г.К.Г., че А.Г.Н., К.Н.Н. и Д.Н.Н. – П. са собственици
на 1/2 идеална част от следните недвижими имоти, а именно: 1. Нива с площ от
2.302 дка в м.***, в землището на с. ***; 2. Нива с площ от 1,514 дка в м. ***,
в землището на с.***; 3. Нива с площ от
9,199 дка в м.*** , в землището на с.***; 4.
Нива с площ от 17.940 дка в м.*** , в землището на с. ***; 5. Нива с
площ от 6.999 дка в м.***, в землището на с.***; 6. Нива с площ от 9.205 дка в
м.*** , в землището на с.***. На основание чл. 431 ал.2 от ГПК /отм./ е
отменил нотариален акт за собственост №
127 н.д № 1709/2003г. по описа на Нотариус рег.№398 по отношение на посочените
имоти до размер на 1/2 идеална част от тях. Т.е между страните е възникнал спор
относно собствеността върху наследствените недвижими имоти, вкл. и относно
процесните три имота, приключил с влязло в сила на 01.12.2006 г. съдебно
решение, с което по отношение на ответника е признато за установено правото на
собственост на ищците и на тяхната
наследодателка А. Н. на 1/2 идеална част от посочените имоти. Това от своя
страна изключва твърдението на въззивника,че ищците не са имали претенции към
тези имоти. И независимо от това дали са ги посещавали редовно, дали са
получавали рентата от тях и др. не би могло да се направи извод,че са загубили
правото на собственост върху тях.
Ответникът Г. отново се е
снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот
придобит по давност за ½ идеална част по отношение на три от имотите,
които са били предмет на разглеждане в производството по гр.д. № 677/2004 г. по описа на РС Димитровград, а
именно: нива с площ от 2.302 дка в м.***,
в землището на с.*** ; нива с площ от 1,514 дка в м.***, в землището на с.*** и нива с площ от 17.940 дка в м.***, в
землището на с.*** - нот.акт № 142 том 2, рег. № 2826 нот.д. № 315/2019 г. на Нотариус Р. Велева, с район
на действие - района на РС Димитровград.
Действително законът дава
право на едно лице, което упражнява фактическа власт и установи свое
непрекъснато владение за период от 10 години и ако това владение е спокойно,
непрекъснато и необезпокоявано, да придобие по давност правото на собственост
върху определен имот. Трайно установената съдебна практика приема, че когато
един от наследниците упражнява фактическа власт върху оставени в наследство
имоти, той е владелец само на притежаваната от него по наследство идеална част
от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници. За да се
приеме,че този наследник е установил владение и върху притежаваните от другите
наследници идеални части от имота, не е достатъчно той да упражнява фактическа
власт върху целия наследствен имот, а е
необходимо освен това да е отблъснал владението на останалите наследници, като
е манифестирал ясно пред тях намерението си да владее целия наследствен имот
само за себе си. Това следва да стане с конкретни действия на отричане на
правата на останалите сънаследници върху имота, които действия да са достигнали
до тях. Такива действия могат да бъдат например отказа на ползващия имота
сънаследник да допуска останалите до него или да ползва имота по начин, който
ясно показва, че изключва владението на останалите сънаследници.
В депозирания от ответника писмен отговор се
сочи,че след приключването на спора между страните относно собствеността на
наследствените земеделски имоти през 2006 г. и от 2008 г. били отдавани под наем три от
имотите, предмет на предходното дело и майката на ищците получавала дължимата
рента за ½ идеална част от тези имоти. По отношение обаче на процесните
три имота наследодателката им А.Н. нямала претенции, поради което и единствено
той се разпореждал с тези имоти, като ги отдавал под наем и съответно получавал
рентата за тях до 2018 г., до който момент никой не бил заявил претенции за
тях.На 06.03.2008 г. сключил договор за аренда с ППЗК Доверие за нивата от
17.940 дка в м.***. Т.е като начало на давностно владение сочи 2008 г. и
твърди,че от този момент до снабдяването му с констативен нотариален акт за
собственост по давностно владение на 30.07.2019 г. изминал период от време
повече от 10 години. Това твърдение е неоснователно и не се подкрепя от
събраните в производството доказателства. От една страна не е достатъчно само да
е изминал определения период от време. Както вече се посочи, за да бъде
признато на ответника придобиване правото на собственост върху ½ идеална част от процесните три имота
той следва да установи,че е упражнил непрекъснато, спокойно и необезпокоявано
владение върху тези имоти в този период
от време, че е установил владение и върху притежаваните от другите наследници
идеални части от имота, и че е отблъснал
владението на останалите наследници, като е манифестирал ясно пред тях
намерението си да владее процесните три
наследствени имота само за себе си. В настоящото производство не са налице
доказателства, които да сочат на извършени от ответника действия, с които да е
обективирал спрямо останалите собственици намерението си да владее техните
идеални части за себе си. Дори в полза на ответника да се приеме, че е било
постигнато някакво съгласие с А.Н. и
именно за това тя да не е получавала рентата за процесните три имота от
2008 г. до 2018 г., то това съгласие може да се разглежда като съгласие за
ползване и по никакъв начин не установява владение върху наследствените имоти и
не води до извод, за предприети действия от ответника да владее за себе си
техните части и най-вече за демонстрирано намерение спрямо наследниците за
своене, доколкото това не е доведено до знанието на ищците, които също
притежават съответни идеални части от наследствените земи.
Сключването на договор за
аренда също не представлява такова
действие, което да демонстрира намерението по отношение на останалите
наследници за своене на имотите. Сключването на договор за аренда представлява действие на обикновено управление, което поначало може
да извърши всеки съсобственик, без да е необходимо съгласие на останалите
участници в собствеността,поради което този договор съставлява управително действие по отношение на вещта и само по себе
си не може да обоснове извод за наличие на явно и несъмнено владение. По делото липсват доказателства сключените договори
да са били вписани, но дори това да е така, в трайната съдебна практика се
приема, че независимо от публичността на книгите по
вписванията, вписването на дадено обстоятелство не представлява действие на
довеждане до знанието на останалите съсобственици на намерението на владелеца
да свои изцяло имота, тъй като не съществува задължение за собствениците да
следят за съдържанието на книгите за вписвания, нито установена от закона
презумпция, че са запознати с него. В този смисъл неоснователно е
направеното от ответника възражение, че
ищците са могли да се запознаят със сключените от ответника договори.
Отделно от това представените по делото
удостоверение № 12/10.08.2018г., видно
от което е, че ответникът Г. е получавал рентата за нива с площ от 17,940 дка
за периода от 2014 до 2018 г./л.23/,
сключеният договор за наем за същата нива от 15.09.2014 г./л.22/ и
удостоверение изх. №05826.09.2019 г., издадено от „ Л иМ“ ЕООД,касаещо
получаване на рента от ответника за имоти с площ от 2,301 дка и 1,514 дка за
период от 2015 до 2018 г. опровергава
твърдението му, че е получавал рентата за всичките имоти още от 2008 г. и че
оттогава е установил владение върху тях. Според заключението на ВЛ ответникът Г.
за периода 2008 г. 2013 г. е получавал рента само за нивата с площ от17.940
дка. Няма данни по отношение на останалите две процесни ниви
да е бил сключил договори за периода
преди 2014 г., а от 2014 г. до 2019 г.,
когато ответникът се е снабдил с нотариален акт за собственост, безспорно не е
изтекъл десет годишен период от време.
Следва да се отбележи и това,че след смъртта на
своята майка А.Н. през 2017 г. ищците са предприели действия, които явно и
недвусмислено опровергават твърдението на ответника за дезинтересираност от
тези три имота. През 2018 г. ищците са се демонстрирали категорично като
собственици на процесните три имота и от
свое име са сключили договори за отдаването им под наем / л.24,л.25 и л.27/.
Или към 30.07.2019 г., когато ответникът се е снабдил с нотариален акт за
собственост на него категорично му е било известно ,че правото на собственост
върху процесните три имота е оспорено. Отделно от това, както се посочи, към
този момент не е изтекъл и изискуемия по закон 10 годишен срок.
В подкрепа на направения извод са и събраните по
делото гласни доказателства. Според показанията на св. Д., земеделски
производител, собственик на *** през
2015 година ответникът Г.Г. донесъл скица и сключили договор за ползването на
процесните земи и за период от три години давал рентата на Г.. След това ищците
заявили права върху процесните ниви и
той започнал да дава рентата на тях. Свидетелят твърди, че е ползвал процесните
ниви за период от три години, като преди това не знае на кого са били върнати
процесните земи.Т.е няма данни за периода отпреди 2015 г. ответникът да е
отдавал под наем имота. Свидетелят П., който работел в кооперацията в с.***
заявява, че е имал сключен договор за аренда с ответника Г. за един имот в м.***,
но не си спомня годината, когато са го сключили. Преди около 3 години ищците
дошли да търсят рента, представили му документ за съдебна делба от 2006 г. и
оттам насетне спрял да дава рента на Г., т.е това е станало около 2017 г., след
смъртта на майка им. За това,че преди около три години ищците са заявили
претенции към имота са и показанията на св. Г. Или още през 2017 г. ищците са
заявили своите собственически права и дори да се приеме, че ответникът е установил собствено владение от
2008 г.,както той твърди, то до 2017 г. отново не са изтекли 10 години и не се установява спокойно и необезпокоявано
владение. Следва да се отбележи и това, че св. Н. и св.Д. твърдят,че знаят
нивите на ответника и че той ги е обработвал, но следва да се има предвид, че
половината от тези ниви действително са собственост на ответника и че няма
пречки той да ги обработва и съответно тези свидетели да знаят това. Според св. Н. ответникът Г. споделил през
2006 г., че се оспорват 25 дка ниви, че са разделени по документи и с решение,
а за тези три ниви, двете малки и едната по-голяма, жената казала,че ги оставя
на Г.. В тази част показанията на св.Н. не следва да се кредитират на първо
място,защото пресъздават казано от ответника Г., а не непосредствени впечатления
и на следващо място се опровергават от представените писмени доказателства.
Предмет на спора, приключил с влязло в сила на 01.12.2006 г. решение № 21 от
17.02.2006 г., са били всичките 47,157 дка земеделски земи, имащи наследствен
характер, а не само 25 дка, както сочи в показанията си този свидетел. Самото
решение е вписано в АВп на 10.05.2008 г., което също опровергава твърдението на
ответника, че майката на ищците се е отказала от процесните три ниви в негова
полза още през 2006 г., след приключването на делото.
С оглед на изложеното съдът намира, че ищците са собственици общо на ½ идеална част от процесните три земеделски имота, поради което предявеният от тях иск с правно основание чл.108 от ЗС е основателен и доказан, до който извод е достигнал и първоинстанционния съд. Основателността на главния иск води до извод за основателност и на обективно съединените искове с правно основание чл.537 от ГПК и чл.59 от ЗЗД, в който смисъл се е произнесъл и решаващият съд. Изложените мотиви от първоинстанционния съд по отношение на исковете с правно основание чл.537 от ГПК и чл.59 от ЗЗД на основание чл.272 от ГПК се споделят изцяло от настоящата инстанция. Доколкото не се навеждат конкретни доводи за неправилност на решението в тази част, въззивната инстанция не следва да излага отделни мотиви.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 178 от 24.06.2020 г. на РС Димитровград,
постановено по гр.д. № 1653 по
описа на съда за 2019 г.
ОСЪЖДА Г.К.Г.
с постоянен адрес ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на К.Н.Н. ***, ЕГН **********
сумата от 500 лв. /петстотин лева/ направени по делото, пред въззивната
инстанция, разноски.
ОСЪЖДА Г.К.Г.
с постоянен адрес ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.Н.-***, ЕГН **********
сумата от 500 лв. /петстотин лева/ направени по делото, пред въззивната
инстанция, разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС на Р България в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1/
2/