№ 1907
гр. София, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Анелия Ст. Янева
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело
№ 20231100501347 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца Ж. Д. Х., подадена по пощата
на 22.12.2022 г., срещу решение № 14222/08.12.2022 г. по гражданско дело №
47321/2021 г. на Софийски районен съд, 79 състав, с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателя срещу „Л. Б.“ ЕАД искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено
със заповед № 272-ЧР/15.06.2021 г. и неговата отмяна и с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност „управител“ на обект бензиностанция-Б-135, кв. „Княжево“, гр.
София, като жалбоподателят е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да
заплати на ответника сумата 910 лева, представляваща разноски по делото.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваният акт е неправилен поради
необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи – в
противоречие с доказателствата по делото съдът е приел за установено
извършването на вменените в заповедта деяния. В нарушение на материалния
закон е приел, че описаните в заповедта деяния представляват нарушения на
трудовата дисциплина, както и че наложеното наказание е съответно на
тежестта на нарушенията. Моли съда да отмени решението и да постанови
друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата и по исковете - „Л. Б.“ ЕАД, оспорва въззивната
жалба, като моли съда да я остави без уважение и да потвърди решението на
първоинстанционния. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое
1
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната
страна, достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за
обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което следва да се приеме, че същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по
правилното приложение на императивния материален закон, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като
съдът не се е произнесъл в нарушение на императивни правни норми.
Същото е и правилно като краен резултат, като въззивният съд не
споделя единствено приетото от първоинстанционния съд за доказано
обстоятелство, че ищецът е извършил вмененото му по т. 3 от
уволнителната заповед деяние. Това е така поради следното:
Във връзка с доводите по т. 1 от въззивната жалба следва да се посочи,
че въззивният съд споделя възражението на въззивника, че от ангажираните
от ответника доказателства не се установява, че на 10.12.2022 г., по време на
изпълнение на служебните си задължения ищецът се е отнесъл грубо с
клиент, като е отказал и да го обслужи съобразно задълженията си. Фактът на
извършване на описаните деяния е оспорен и в дадените по реда на чл. 193 КТ
писмени обяснения, и в исковата молба, т.е. няма съдебно или извънсъдебно
изрично или мълчаливо признание на този факт. Единственото доказателство,
събрано за установяване на това нарушение, е аудиозапис. Освен че е оспорил
автентичността на аудиозаписа, ищецът е оспорил и достоверността на
изложените в записаното на него изявление обстоятелства. От показанията на
свидетеля А.Н. се установява, че той е запознат с този сигнал, съдържанието
на който е получил по електронната поща. Въззивният съд намира, че
показанията на този свидетел не допълват аудиозаписа, доколкото
единственото, за което свидетелства Н., е съдържанието му. Не е установена
самоличността на клиента, подал оплакването, свидетелят Н. не е установил
контакт с него, лицето не е заявило оплакванията си пред него, не е било и
разпитано като свидетел. Ето защо, само на база аудиозаписа на подаден
сигнал и при конкретно оспорване, няма как да се приемат за действително
осъществили се описаните в него действия. Ответникът, носещ тежестта, не е
ангажирал достатъчно доказателства за установяване извършването на
нарушението по т. 3 от заповедта, поради което и при прилагане
последствията на чл. 154 ГПК съдът намира този факт за недоказан, респ. –
неосъществен.
В останалата част въззивният съд напълно споделя мотивите на
Софийски районен съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК въззивният
съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение в останалата
им част. Във връзка с останалите доводи в жалбата следва да се посочи и
следното:
Неоснователни са доводите на въззивника, че не се доказва извършване
на нарушението по т. 2 от заповедта – че на 10.11.2020 г. ищецът е допуснал
2
натрупване на изсъхнала листна маса в огромни количества в най-
пожароопасната зона на бензиностанцията, а именно газ стопанството. Този
факт се установява както от показанията на свидетеля А.Н., така и от
представените по делото веществени доказателства – фотоснимки, находящи
се на л. 153 и 155 от делото. Тяхната автентичност е установена по несъмнен
начин от показанията на свидетелите Ц. и Н.. Фотоснимките са предявени и
на двамата свидетели, като всеки от тях е заявил, че на тях е заснето
газохранилището на процесната бензиностанция, като според Н. той е техен
автор. С протоколно определение от 26.5.2022 г. първоинстанционният съд
„прилага“ тези фотоснимки по делото. Макар да е изложил неправилни
мотиви, че същите не представляват доказателства и формално да не ги е
приел, предвид, че са представени на страните и огледани от съда в открито
заседание в присъствие на страните, че са предявявани на свидетелите,
въззивният съд намира, че на практика са приети по делото – щом са
ползвани, то несъмнено са приети, макар и с конклудентни действия. На тези
фотоснимки ясно се вижда количеството натрупани сухи листа, поради което
въззивният съд може да прецени дали количеството е значително или не /без
да се доверява единствено на преценката на свидетеля/, като счита за
достоверни показанията на свидетеля Н., според които листната маса е била в
големи количества. Отделно /както е посочил и първоинстанционният съд/,
този факт не е оспорен от ищеца в писмените му обяснения. От анализа на
гласните и веществените доказателства, описани по-горе, въззивният съд
намира за доказано по несъмнен начин обстоятелството, че на посочената в
уволнителната заповед дата, в района на газохранилището на процесната
бензиностанция е била натрупана листна маса в значително количество
/земната повърхност около инсталацията е покрита със сухи листа в по-
голямата си част/.
Противно на възражението на жалбоподателя въззивният съд намира, че
това бездействие представлява нарушение на трудовата дисциплина. В т. 8 от
длъжностната характеристика на ищеца му е възложено в съответствие с
нормативните изисквания да осигурява създаването на безопасни и
здравословни условия на труд, като поддържа обекта в състояние, отговарящо
на правилата и нормите за хигиена и противопожарна охрана. В
длъжностната характеристика като основни нормативни документи са
посочени Наредба № 1/209/22.11.2004 г., отменена с действащата към
процесния период Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите
за пожарна безопасност при експлоатация на обектите и инструкции за
противопожарна безопасност. Ищецът не оспорва - нито във въззивната
жалба, нито в първото открито заседание по делото, че е запознат и с
представената към отговора заповед № 45/22.1.2016 г., издадена на основание
чл. 9, ал. 2, т. 9 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите
за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. В нея е вменено като
задължение конкретно на управителя на бензиностанцията да координира и
контролира дейността по осигуряване на пожарна безопасност на обекта, по-
конкретно като: територията на обекта се почиства от суха тревна
растителност и други горими отпадъци; горимите отпадъци ежедневно се
събират на пожаро безопасни места и периодично се изнасят извън района на
обекта по предназначение. Отделно, в чл. 16 от Наредбата, с която ищецът е
бил запознат с оглед заеманата от него длъжност, свободната дворна площ на
обектите се поддържа чиста от горими отпадъци, суха растителност и други
растителни остатъци. Предвид изложеното съдът намира, че ищецът-
3
управител на бензиностанция е бил длъжен да осигури почистването на
струпаните количества сухи листа. Без значение е обстоятелството, че не на
него е било възложено задължението да почиства листната маса – той е
следвало да възложи на някого от служителите тази дейност и да контролира
изпълнението. Щом има наличие на количества суха растителност, то
несъмнено ищецът не е изпълнил задълженията си – или не е възложил, или
не е осъществил контрола на изпълнението..
Ирелевантно към правилността на обжалвания акт е възражението на
въззивника относно наличието на задължение да присъства през „цялото“
време на приемането на горива. Видно от процесната уволнителна заповед,
той е наказан не защото не е присъства;л през „цялото“ време на приемането
на горивата, а защото не е изпълнил нито едно от задълженията, вменени
му с длъжностната характеристика и с т. 1.6 и 1.7 от раздел V на „Стандарти
за управление и експлоатация на бензиностанции от системата на „Л.“ -
издание № 11, в които са регламентирани редът за получаване на светли
горива и редът за получаване на газ пропан – бутан.
Фактът на неизпълнение на горните задължения се установява по
категоричен, несъмнен начин от видеозаписите, представени по делото и
основното и допълнителното заключения на СТЕ, които възпроизвеждат
съдържанието им. На видеозаписите се вижда, че ищецът изобщо не
присъства на мястото, на което е цистерната. Противно на възраженията на
жалбоподателя от доказателствата по делото не се установява да е изпълнил
нито едно от вменените му задължения при прием на горива и дистанционно
– от кабинета си. Той се позовава на показанията на свидетеля Ц., който
заявява, че: „Управителят може да осъществява дистанционно контрол върху
процеса по прием на горива и това става само от стаята на управителя, чрез
видео от управленския компютър. Тази система дава информация за
наличностите и ако има вода в резервоарите.“ По-нататък в показанията на
същия свидетел става ясно, че: „По принцип трябва да се стои през цялото
време на зареждането, но тази практика не се изпълнява от управителите,
поне на 90 % от случаите това не се изпълнява.“ Т.е. от показанията на
свидетеля на ищеца се установява че ищецът „по принцип“ е бил длъжен да
присъства при приема на гориво и да извърши всички действия на място, а не
дистанционно. От показанията на свидетеля Ц., при отговора на по-подробно
зададени въпроси, става ясно, че няма как дистанционно управителят да
отключи резервоар, няма как да провери пломбите на цистерната, да провери
визуално, че горивото е от същия вид, да установи дали е източено горивото
напълно, както и проверка за вода. При тези данни, според съда логично е да
не може и да заключи дистанционно резервоарите, да пломбира
дистанционно, да провери наличието на вода в цистерната и пр. От
показанията на свидетелите К.Д.. и В.Т. се установява, че обикновено
управителят Ж. Х. присъства при приема на гориво, както и че
разтоварването на гориво не може да започне без управителя да излезе. От
показанията на свидетеля Н. се установява, че при работодателя е внедрена
системата „Видеро“, която дава сведение за наличие на вода в горивото и за
процента на запълненост на резервоара, че данните от тази система са в
търговската зала, както и че не са съвсем обективни, а се определят спрямо
дадени показатели. От съвкупната преценка на описаните гласни
доказателства и фактите, установени от тях, както и предвид, че на
управителя не е дадена възможност да извършва дистанционно вменените му
със Стандартите задължения, следва, че такава възможност няма – за
4
повечето дейности няма физическа възможност, а данните от системата, от
която да се следи наличното гориво и вода в него, са предназначени по-скоро
за клиентите, а не за облекчаване на служителите. Отделно, управителят
трябва да следи за вода в цистерната, а не в резервоара. Ето защо няма как да
се приеме, че ищецът е изпълнил някое от задълженията си при процесните
приеми на гориво.
От показанията на свидетелите Н. и Ц. се установява, че управителят
може да вземе и горна и долна проба на горивото, а от обсъдените по-горе
доказателства – че ищецът не е взел никаква проба /не е наказан само защото
не е взел горна проба/. Поради тази причина и показанията на свидетеля Ц.
/че вземането на такава горна проба противоречи на нормативни изисквания
за опазваме на околната среда/ по никакъв начин не влияят на извода за
наличие на нарушение - ищецът е могъл да вземе проба от долната част на
цистерните.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че на 16.10.2022 г. е
бил възпрепятстван да изпълни задълженията си поради това, че му се
наложило да работи на каса в търговската зала. Видно от фотоснимките на л.
90 от делото на СРС, и в началото, и в края на разтоварването на 16.10.2022 г.
ищецът не е на каса в търговската част на обекта. Самият ищец не е ангажирал
доказателства, от които да се установи че през цялото време на приема на
гориво е бил, ангажиран с други служебни задължения. Ето защо и съдът
намира този факт за недоказан, поради което не следва да излага мотиви дали
това обстоятелство би освободило от отговорност ищеца за това нарушение.
Според настоящия състав на въззивния съд наложеното наказание е
съответно. Независимо от обстоятелството, че ищецът е бил служител с чисто
дисциплинарно минало, който се е справял с поставените му задачи /не се
твърди и установява друго/, че по делото не се установи извършването
нарушението по т. 3 от заповедта, то описаните в т. 1 и 2 от заповедта
дисциплинарни нарушения обосновават налагането именно на най-тежкото
наказание. Вследствие на тези нарушения биха могли да настъпят значими
имуществени вреди за работодателя – избухване на пожар, взрив, смесване на
горива, допускане на изтичане и/или присвояване на горива, допускане
наличие на вода в горивото, препълване на резервоарите. Неизпълнението на
задълженията, свързани с осигуряване на противопожарната безопасност,
поставя в опасност живота и здравето на служителите и посетителите на
обекта, на преминаващите в близост до него. При наличие на инцидент
репутационните и материални вреди за работодателя биха били изключително
големи. Немалки вреди би понесло и доброто име на работодателя при
допуснато наличие на вода в горивото, което пък несъмнено уврежда
моторните превозни средства на клиентите. На следващо място, казаното от
свидетеля Ц., че поведението на ищеца при прием на гориво е практика, не
намалява тежестта на нарушенията. Напротив, означава, че щом
работодателят е допуснал подобно поведение да е масово, не е взел
необходимите дисциплинарни мерки по осигуряване безаварийното приемане
и качеството на горивото, което е от първостепенно значение за развитието на
неговата търговска дейност по продажба на горива на дребно. Ето защо тази
масовост е още едно основание, от което може да се обоснове налагането на
най-тежкото наказание – да се прекрати тази практика сред служителите,
предвид тежестта и евентуалните последици от подобно поведение.
И на последно място, макар на ищеца вече да е било наложено друго
5
наказание – „предупреждение за уволнение“, той отново си е позволил да
допуска неизпълнение на служебни задължения и то не с единично деяние, а с
всички описани в т. 1 и 2 от заповедта действия, без въззивният съд да
коментира дали това наказание е наложено законосъобразно или не /то е
предмет на съдебно оспорване/. По-рано наложеното на ищеца наказание не
му е дало стимул да бъде по-стриктен при изпълнение на служебните си
задължения, което показва не достатъчно отговорно отношение към
възложените задължения.
Съобразно гореизложеното според настоящия състав на въззивния съд
уволнението, извършено с процесната заповед, е законно, а искът за отмяната
му – неоснователен. Поради това неоснователна е и обусловената претенция
по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Поради съвпадането на крайните изводи на
въззивния съд с тези на първоинстанционния, жалбата следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на
Софийски районен съд - потвърдено като правилно.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника
следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за
производството пред въззивната инстанция в размер на 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14222/08.12.2022 г. по гражданско дело
№ 47321/2021 г. на Софийски районен съд, 79 състав.
ОСЪЖДА Ж. Д. Х., ЕГН ********** да заплати на „Л. Б.“ ЕООД,
ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 100,00 лева,
представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от
13.4.2023 г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6