№ 636
гр. Враца, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20241400500659 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.
№ 7710/17.10.2024г., подадена от Й. М. Т. с ЕГН ********** и адрес ***, чрез
адв. Л. Н. АК - Пловдив, против решение № 503/05.08.2024г., постановено по
гр. дело № 2611/2023г. на Районен съд - Враца, в частта, с която е осъден на
основание чл. 45 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да заплати на С. Ц. С. с ЕГН **********
и адрес ***, сумата 3000,00 лева – главница, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди (болки, страдания и унижение), претърпени вследствие
на отправени към ищеца обидни думи и действия, извършени на 29.05.2022 г.
в гр. Враца, както и сумата 462,68 лева – мораторна лихва върху главното
задължение за периода от 30.05.2022 г. до 09.10.2023 г., както и в частта, с
която е осъден на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на С. Ц. С. сумата
607,50 лева направени по делото разноски за заплатена държавна такса и
внесен адвокатски хонорар, съразмерно с уважената част от иска.
Жалбоподателят твърди, че решението на PC - Враца в обжалваната част
е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и немотивирано,
постановено в противоречие със събраните по делото доказателства.
1
Поддържа, че по делото не са събрани доказателства, които по безспорен
начин да установят, че ищеца С. Ц. С. е претърпял болки, страдания и
унижение вследствие на отправени към него обидни думи и действия,
извършени на 29.05.2022 г. в гр. Враца от ответника. Счита, че дори
ползваните от съда доказателства биха установили, че полицейският служител
- ищец е изпълнил служебните си задължения адекватно и е предотвратил
извършването на друга негова проява; че ако ищецът има висока психическа
устойчивост, той успява да се справи със служебните са задължения, както е
било в конкретния случай; че ищецът е обучен служител на МВР, който има
задължение да реагира адекватно и да не се поддава на емоции, а не
обикновен гражданин, за да се възмути, притесни или обезпокои. Посочва, че
служителите на МВР получават възнаграждение от Държавата и не следва да
получават обезщетение от гражданите за това, че са изпълнили служебните си
задължения, които явно не винаги са приятни - съпроводени с псувни, обиди,
закани и т.н., че полицейските служители трябва да бъдат търпеливи,
толерантни и спокойни и да не се поддават на негативни емоции, да не се
обиждат, да не изпадат в тревожност и безпокойство. Жалбоподателят не
споделя изводите на съда, че от страна на ответника е налице злоупотреба с
права, тъй като не е посегнал умишлено на телесната неприкосновеност и чест
на полицейския служител. Счита, че Районен съд Враца е допуснал
съществено процесуално нарушение – дал е ход на делото в съдебното
заседание на 04.07.2024г. в нарушение на чл. 142, ал.2 от ГПК и така е
възпрепятствал правото му на защита, а именно възможността да се съберат
нови доказателства относно психичната пригодност на ищеца да изпълнява
служебните си задължения, въпреки дадената му възможност за това с
протоколно определение от 27.05.2024г., което не е отменено от съда. Моли
съда да отмени постановеното решение на Районен съд Враца в обжалваната
част като неправилно и съответно отхвърли предявените искове, като
неоснователни и недоказани и претендира за направените по делото разноски
.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна С. Ц. С., с
ЕГН:********** адрес: град Враца, ул. „Ст. Савов" № 2, чрез адв. И. С.,
вписан в АК-Враца, е постъпила насрещна въззивна жалба с вх. №
12763/19.09.2024г. на РС-Враца. Жалбоподателят счита решението на PC-
Враца за правилно и законосъобразно в частта, в която предявената искова
молба е уважена като доказана по основание и размер. Счита обаче, че
неправилно е определен размера на присъденото обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, във връзка с извършеното от Й.
М. Т. непозволено увреждане поради неправилно оценяване на претърпените
от него неимуществени вреди. Твърди, че случката е навредила на авторитета
му в обществото, че самочувствието му било засегнато, че преживените от
процесните деяния унижение, тревожност, стрес и безпокойство се отразили
върху психическото и емоционалното му състояние, че бил публично унижен
пред служителите на „МБАЛ - Христо Ботев" АД, гр. Враца, с които работи
2
почти ежедневно, което оказало негативно въздействие върху отношенията и
работата му със служителите на болницата при изпълнение на служебните му
задължения; че с действията си в патрулния автомобил и в районното
управление ответникът уронил професионалния му престиж, статуса и
самочувствието му пред колегите му. Поради това смята, че искът му е
основателен до предявената сума от 4000,00 лв.
Поддържа също, че подадената от Й. М. Т. въззивна жалба срещу
постановеното по делото решение на PC-Враца следва да бъде отхвърлена
като неоснователна поради неоснователност на възраженията на Т., че
служебното му положение го задължава да търпи засиления обществен
интерес към работата му и да проявява търпимост към всяка проява на грубо и
агресивно поведение. Счита, че изпълнението на служебните му задължения
по най-добрия начин и предотвратяването на по-нататъшни престъпни прояви
на Т. не означава, че не е претърпял вреди докато е изпълнявал служебните си
задължения. Посочва, че да се твърди, че полицай не може да претърпи
имуществени и неимуществени вреди при изпълнение на служебните си
задължения, ограничава по недопустим начин гражданските му права и е
своеобразна форма на дискриминация. Изтъква, че съдът следва да съобрази и
забраната за злоупотреба с права - когато умишлено се посяга на телесната
неприкосновеност и чест на конкретно лице - полицейски служител,
завишените изисквания към същото лице да проявява по-голяма от средната
търпимост се явяват неотносими за понесените от него имуществени и
неимуществени вреди. Моли съда, да отмени решението на PC-Враца в частта,
в която е отхвърлена искова молба за сумата над 3000,00 лв. до 40000,00лв.,
като уважи в пълен размер исковата претенция и да му присъди сторените в
настоящото производство съдебни разноски.
В срока по чл.263, ал.3 от ГПК от въззивника Й. М. Т., чрез адв. Л. Н. АК
- Пловдив, е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба. Същият счита
насрещната въззивна жалба за неоснователна, а решението в обжалваната
част, с която е отхвърлен иска за сумата над 3000 лв. до пълния предявен
размер от 4000 лв. за правилно, законосъобразно, обосновано и мотивирано. В
отговора са изложени съображения идентични с тези във въззивната жалба и е
направено искане за потвърждаване на постановеното решение в обжалваната
от С. С. част и за оставяне без уважение исковата му претенция в пълния
размер до 4000 лв., като неоснователна и недоказана. Претендират се
направените по делото разноски.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са процесуално
допустими като подадени от надлежни страни в процеса, в рамките на
законоустановените срокове съответно по чл.259, ал.1 и чл.263, ал. ГПК и
срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбите, настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба на С. Ц. С. с ЕГН ********** и адрес
***, с която против Й. М. Т. с ЕГН ********** и адрес ***, е предявен
3
осъдителен иск за сумата 4 000,00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, както и иск за сумата 618,02 лева -
мораторна лихва върху главното задължение за периода от 30.05.2022 г. до
09.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на исковата претенция до окончателното й изплащане.
Претендира се присъждане на разноски.
В исковата молба се твърди, че с окончателно споразумение за решаване
на наказателното производство, одобрено от съда с протоколно определение от
05.05.2023 г. по Врачански районен съд, VII-ми наказателен състав,
ответникът бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.
325, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК - за това, че на 29.05.2022г., около 07:00 часа, в
гр. Враца, пред ЦСМП при МБАЛ „Христо Ботев” гр. Враца, е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи явно
неуважение към обществото - викове, обиди и псувни на висок глас,
отправени към медицинския персонал, като деянието е съпроводено със
съпротива срещу органи на властта, изпълняващи задължения по опазване на
обществения ред и по своето съдържание се отличава с дързост - отправял
обидни думи и закани (”Ще ти взема пистолета и ще те гръмна в гърдите”,
„Ще ви еба майката“, „Ще ви смачкам”, „боклуци”, „нещастници”) към И. Ц.
и С. С. - полицаи OOP при РУ - Враца и, провирайки крак между предните и
задните седалки на полицейския автомобил, се опитал да изрита С. С. -
полицай OOP при РУ - Враца. Вследствие на така извършеното от ответника
деяние ищецът изживял силно унижение, стрес, тревожност и безпокойство от
обидите и заканите, изпитал срам от служителите на МБАЛ „Христо Ботев”
гр. Враца, пред които бил унижен и с които работел почти ежедневно, като
това оказало негативно въздействие върху отношенията и работата му със
служителите на болницата при изпълнението на служебните му задължения. С
действията си ответникът накърнил убеждението на ищеца, че той със
службата си допринася за опазването на обществения ред и спокойствие. С
действията си в патрулния автомобил и в РПУ гр. Враца ответникът уронил
професионалния престиж, статуса и самочувствието на ищеца пред колегите
му, като последните след инцидента загубили част от уважението и респекта
си от него. Ищецът станал обект на подигравки и неуместни шеги от колегите
си, което допълнително го затруднило при изпълнение на служебните му
задължения. Поддържа се, че ответникът е извършил три отделни деяния, с
които три пъти е нанесъл неимуществени щети на ищеца - първо с изказаните
обиди и заплахи пред служителите на ЦСМП, второ с опитите да нанесе удари
с крак на ищеца в патрулния автомобил и трето с изказаните обиди и заплахи
пред служителите на РПУ гр. Враца.
Искането към съда е за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата 4 000,00 лева - главница, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди (болки, страдания и унижение), претърпени вследствие
на отправени към ищеца обидни думи и действия, извършени на 29.05.2022 г.
в гр. Враца, осъществяващи деянието хулиганство по смисъла на чл. 325, ал. 2,
4
във вр. с ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), като за деянието хулиганство на
ответника е наложено наказание с одобрено от съда споразумение за решаване
на наказателното производство по НОХ дело № 419/2023 г. на Врачански
районен съд, VII-ми наказателен състав, влязло в сила на 05.05.2023 г., както и
сумата 618,02 лева - мораторна лихва върху главното задължение за периода
от 30.05.2022 г. до 09.10.2023 г.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от Й. М. Т., който оспорва
предявения иск като неоснователен както по основание, така и по размер.
Ответникът е навел твърдения, че ищецът не е претърпял посочените в
исковата молба неимуществени вреди. При евентуалност навежда твърдения,
че дори и ищецът да е претърпял неимуществени вреди от деянието, за което
срещу ответника е одобрено споразумение за решаване на наказателното
производство по НОХ дело № 419/2023 г. на Врачански районен съд, VII-ми
наказателен състав, претендираното за тях обезщетение е прекомерно. Сочи
се, че предвид обстоятелството, че ищецът е полицай, същият следва да
отговаря на определени изисквания, включително за психическа пригодност,
която се установява с психологически преглед по реда на Наредба № 81213-
344/25.07.2014 г. за назначаване на държавна служба в Министерството на
вътрешните работи, като самата му работа предполага сблъсък с граждани с
рисково и обществено неприемливо поведение и съответно по-висока от
средната търпимост към подобно поведение. Сочи се, че твърденията на
ищеца в смисъл, че е загубил уважението на колегите си и е станал обект на
подигравки и неуместни шеги са иррелевантни относно твърдените
неимуществени вреди, още повече че в исковата молба не се твърди ищецът да
не е изпълнил конкретни свои задължения по ЗМВР, а са изложени твърдения
в обратния смисъл. Оспорват се като несъстоятелни от житейска гледна точка
твърденията на ищеца, че ответникът се опитвал да го рита в главата, рамото,
гръдния кош и корема предвид обстоятелството, че ответникът е бил на
задната седалка с поставени белезници и това е било невъзможно.
С обжалваното решение Районен съд - Враца е уважил частично
предявените искове с правно основание чл. 45 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД като е
осъдил Й. М. Т. да заплати на С. Ц. С. сумата 3 000,00 лева - главница,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания и
унижение), претърпени вследствие на отправени към ищеца обидни думи и
действия, извършени на 29.05.2022 г. в гр. Враца, осъществяващи деянието
хулиганство по смисъла на чл. 325, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Наказателния кодекс
(НК), като за деянието хулиганство на ответника е наложено наказание с
одобрено от съда споразумение за решаване на наказателното производство по
НОХ дело № 419/2023 г. на Врачански районен съд, VII-ми наказателен
състав, влязло в сила на 05.05.2023 г., сумата 462,68 лева - мораторна лихва
върху главното задължение за периода от 30.05.2022 г. до 09.10.2023 г., както и
сумата 607,50 лева, представляваща направени по делото разноски за
заплатена държавна такса и внесен адвокатски хонорар, съразмерно с
уважената част от иска. Със същия съдебен акт са отхвърлени, като
5
неоснователни и недоказани, иска за главница за разликата от уважения
размер 3 000,00 лева до пълния предявен размер от 4 000,00 лева и иска за
мораторна лихва за разликата от уважения размер 462,68 лева до пълния
предявен размер от 618,02 лева.
При извършената служебна проверка на решението, съобразно
правомощията по чл. 269, изр. първо ГПК, въззивният съд намира същото за
валидно и допустимо в обжалваните му части.
Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК следва
да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба и в
насрещната въззивна жалба доводи и при извършена служебна проверка за
допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като
въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.
За да се произнесе по основателността на жалбите, въззивният съд
обсъди събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при което приема за
установено от фактическа страна следното:
С влязло в законна сила определение от съдебно заседание, проведено
на 05.05.2023 г. по НОХ дело № 419/2023 г. на Врачански районен съд, на
основание чл.382, ал.7 вр. чл.24, ал.3 НК, е одобрил постигнато споразумение
между страните по делото, по силата на което подсъдимият Й. М. Т. е признат
за виновен в това, че на 29.05.2022г., около 07:00 часа, в гр. Враца, пред
ЦСМП при МБАЛ „Христо Ботев” гр. Враца, е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи явно неуважение
към обществото - викове, обиди и псувни на висок глас, отправени към
медицинския персонал, като деянието е съпроводено със съпротива срещу
органи на властта, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред
и по своето съдържание се отличава с дързост - отправял обидни думи и
закани (”Ще ти взема пистолета и ще те гръмна в гърдите”, „Ще ви еба
майката“, „Ще ви смачкам”, „боклуци”, „нещастници”) към И. Ц. и С. С. -
полицаи OOP при РУ - Враца и, провирайки крак между предните и задните
седалки на полицейския автомобил, се опитал да изрита С. С. - полицай OOP
при РУ – Враца – престъпление по чл.325, ал.2, вр. с ал.1 от НК.
Видно от приложените на л. 67-72 от първоинстанционното дело
писмени доказателства, ищецът не е ползвал отпуск по болест за периода от
25.05.2022 г. до 12.10.2023 г., но е ползвал общо 40 дни платен годишен
отпуск. Два пъти е награждаван с писмена похвала и два пъти е награждаван с
парична награда.
За установяване на преживените от пострадалия страдания и неудобства
в резултат на извършеното спрямо него деяние, по делото са събрани гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите И. П. Ц. и Н. в. Т., и двамата без
дела и родство със страните.
Свидетелят И. Ц. дава показания, че е бивш колега на ищеца и че е бил
пряк очевидец на деянието на ответника, за което се търси обезщетение за
6
неимуществени вреди. Свидетелят и ищецът С. С. били на смяна като
полицейски екип и отишли на сигнал за буйстващо лице пред входа на
„Спешна помощ“ гр. Враца. Било малко след 7:00 часа и имало доста хора, тъй
като тогава се сменяли шофьорите на линейките. При опитите на ищеца да
говори с ответника Й. Т. последният отказал да отговаря на зададените му
въпроси и се държал арогантно, грубо и заплашително, заплашвал ищеца като
му казал, че ще му вземе пистолета и ще го гръмне в гърдите. Ищецът
предупредил ответника, че ако продължи да се държи по този начин, ще бъде
задържан, в резултат на което ответникът оказал яростна съпротива и казал на
полицаите: „Ще ви убия, бе, нещастници, боклуци“, като тази случка била
заснета и качена в интернет от един от присъстващите. В полицейската кола
ответникът продължил да обижда, предимно ищеца, като освен това се опитал
да го ритне и успял леко да го закачи по лакътя на едната ръка, докато ищецът
шофирал. През цялото време ответникът не спирал да заплашва. Пред
полицейското управление ответникът продължил с обидите и псувните,
насочени предимно към ищеца. Известно време след случката ищецът
споделил пред свидетеля, че не е виждал по-агресивен човек и че бил много
обиден от цялата ситуация, че се чувствал обиден от псувните на публично
място. Свидетелят твърди също, че в следващите четири месеца колегите на
ищеца в полицията, а също и някои от работещите в болницата в гр. Враца
правели шеговити подмятания към ищеца във връзка със случката. След
известно време ищецът започнал да пие хапчета за кръвно. Свидетелят
установи също, че в инструктажите към полицейските служители винаги се
набляга на това да показват търпение към гражданите.
Свидетелят Н. Т. дава показания, че работи като шофьор в „Спешна
помощ“ гр. Враца и че е пряк очевидец на процесното деяние. Ответника го
докарали от дискотека, защото бил бит и трябвало да му се окаже медицинска
помощ. Пред спешния център се държал арогантно, а от колеги свидетелят
разбрал, че и вътре се е държал по същия начин. Когато ищецът и другия
полицай дошли, ответникът започнал да псува и ищеца и да го заплашва, че
ще му вземе пистолета и ще го гръмне. Имало доста хора, тъй като тогава се
застъпвали нощната и дневната смяна, имало и отразяване на случката в някой
от сайтовете. Когато след този случай свидетелят и ищеца ходили заедно на
повиквания ищецът е споделял пред свидетеля, че никак не му е било приятно
по време на случката и че не е харесвал държането на ответника спрямо него.
Случвало се е работещи в спешната помощ да правят шеговити подмятания
към ищеца във връзка със случката, като тогава той гледал да смени темата.
Въззивният състав на съда възприема изцяло показанията на тези
свидетели като достоверни, логични и последователни, тъй като същите имат
непосредствени впечатления относно обстоятелствата, за които са разпитвани,
и показанията им кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства - писмени такива.
При така изложените обстоятелства въззивният съд намира следното от
7
правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от непозволено
увреждане, с правно основание чл. 45 вр. с чл. 52 ЗЗД и акцесорен иск за
заплащане на мораторна лихва за забава върху претендираното обезщетение с
правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
По осъдителния иск по чл. 45 вр. с чл. 52 ЗЗД в тежест на ищеца в
настоящото производство е да проведе пълно и пряко доказване на всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане - виновно
противоправно действие, извършено от ответника, настъпили за ищеца
неимуществени вреди, причинно-следствена връзка между деликта и вредите,
както и да обоснове размера на претендираното обезщетение; наличие на
влязло в сила споразумение, на основание чл.382, ал.7, вр. с чл.24, ал.3 НПК
на наказателен съд относно описаното в исковата молба деяние. Вината
съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се
предполага.
Ищецът следва да докаже и размера на претенциите си.
Съгласно разпоредбата на чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от
наказателния съд споразумение за решаване на делото по чл. 381 НПК има
последиците на влязла в сила присъда и има задължителна сила за всички
юридически и физически лица, учреждения и длъжностни лица, а във връзка с
гражданския процес влязлата в сила присъда се ползва със сила на пресъдено
нещо относно изчерпателно изброените в чл. 300 от ГПК обстоятелства, при
което е задължителна за съда разглеждащ гражданскоправните последици от
конкретното деяние относно това дали то е извършено, дали е противоправно
и дали дееца е виновен. Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 3, вр. ал. 2 от
НПК споразуменията, одобрени по реда на глава 29 от НПК са задължителни
за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е
деецът и наказуемо ли е деянието.
В настоящия случай, съдът, прилагайки разпоредбите на чл. 300 ГПК и
чл. 413, ал. 3, вр. ал. 2 от НПК намира, че съдържащите се в одобреното от
наказателния съд споразумение от 05.05.2023г. по НОХД № 419/2023г. на РС-
Враца, констатации относно извършването на твърдяното в исковата молба
деяние, неговата противоправност и вината на ответника Й. Т. са
задължителни за него и не подлежат на доказване в това производство. По
8
аргумент от нормата на чл. 300 от ГПК следва да се приеме за установено със
задължителна сила извършването на посочените непристойни действия,
съставляващи изпълнителното деяние на престъплението по чл. 325, ал.2, вр. с
ал. 1 НК, а именно: употребените спрямо двамата полицаи - ищеца С. С. и
колегата му И. Ц., обидни думи и закани, описани в одобреното споразумение.
Влязлото в сила споразумение е задължително за съда, разглеждащ
гражданскоправните последици от конкретното деяние, единствено за
изчерпателно посочените в чл. 300 от ГПК обстоятелства - т.е. то е
задължително за съда, но само по въпросите дали деянието е извършено или е
отречено, дали е противоправно и дали е виновно извършено. Всички
останали факти, които имат отношение към гражданскоправните последици
на деянието, респ. - деликта, следва да бъдат установени с допустимите
доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на
гражданското дело, независимо дали по отношение на същите са събирани
доказателства в хода на наказателното производство.
В настоящия случай, тъй като квалификацията дадена с одобреното от
съда споразумение по чл.325, ал.2, вр. с ал.1 от НК касае формално престъпно
посегателство, т.е наказателният съд не е изследвал престъпните последици от
деянието, респ. въпроса за размера на неимуществените вреди, тези
обстоятелства следва да се установят в хода на гражданското дело.
В Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС е
уточнено, че "под обществен ред като обект на престъплението хулиганство
следва да се разбират установените в държавата обществени отношения,
основани на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на
обществения живот". Насочеността на престъплението срещу обществения
ред и спокойствие не означава, че обективното му проявление не засяга в
някои случаи правата на отделната личност или имуществени права на
физически и юридически лица, както и че от това засягане понякога не се
причиняват материални или морални вреди. Подобен резултат, макар и
несъставомерен, не изключва възможността хулиганското действие да породи
фигурата на пострадалото лице. В повечето решения на ВКС и ВС въпросната
теза е потвърдена с ползването на сходни аргументи: че престъпните
хулигански прояви могат да засегнат "лични и обществени интереси" (р. 39-
90-I); че "пострадалите от хулиганските действия (...) имат право да предявят
граждански иск (...) за причинените им неимуществени вреди, включително и
9
когато срещу дееца не е било повдигнато обвинение за престъпление против
личността (р. 22-99-II, р. 31-99-I); че "разпоредбата на чл. 76 НПК няма
предвид само съставомерни вреди, като типичните такива за престъплението
по чл. 325 НК се изразяват в нарушаване на обществения ред... ", тъй като "...
още с Постановление № 2/74 г. - т. 4, Пленумът на ВС на РБ е очертал, че
хулиганските действия могат да се извършват в разнообразни форми, една от
които е свързана с посегателства върху личността, нанасяне на обида или
телесна повреда... " (р. 12-09-I); че "когато самите хулигански действия по чл.
325 НК са свързани с нанесени обидни думи, лицето, към което те са били
насочени, може да търпи вреди от деянието, предмет на обвинението и
евентуално да отстоява впоследствие като страна в съдебното производство
свои права и законни интереси. " (р. 605-11-II).
Причинените на ищеца неимуществени вреди – преживените унижение,
стрес, тревожност и безпокойство, накърняване на професионалната чест,
достойнство и самочувствие на ищеца, като полицейски служител, вследствие
на обидите и заканите, отправени от ответника и техния интензитет, които не
са обхванати от задължителната сила на споразумението, са установени от
събраните по делото гласни доказателства. И двамата свидетели установяват
пред съда чувството на обида и неудобство, което е изпитвал ищецът след
случилото се, чувството на срам и подтиснатост, предизвикано от
поведението на ответника пред спешния център на болницата и пред
работното му място и от факта, че е осъществил деянието си на публични
места в присъствието на други хора.
Налице е и пряка причинно-следствена връзка между противоправното
поведение на ответника и настъпилите за ищеца неимуществени вреди. Ако
делинквентът не беше нарушил общоприетите норми за общуване между
хората, добрите нрави и благоприличието на обществено място, нямаше да се
стигне до конфликтната ситуация и да настъпят вреди за ищеца.
Не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподател-ответник за
недоказаност на причинените на ищеца неимуществени вреди, с изложените в
жалбата му доводи, че ищецът, като полицейският служител, е изпълнил
служебните си задължения адекватно, че същият следва да има висока
психическа устойчивост, за да се справя със служебните са задължения, че не
следва да се поддава на емоции, тъй като не е обикновен гражданин, че след
като получава възнаграждение от Държавата не следва да получава
10
обезщетение от гражданите за това, че е изпълнил служебните си задължения.
Нормата на чл.45 от ЗЗД установява обща забрана, изискваща да не се
причиняват вреди другиму. Законът императивно е въздигнал в забрана
правилото да не се вреди другиму. Забраната е универсална, както спрямо
пълния обем неперсонифицирани правни субекти, така и за всички защитени
правни субекти, като важи за целия кръг права, интереси и ценности от
материално и нематериално естество, на които правната система дава защита.
Неизпълнението на това общо задължение създава отговорност за
нарушителя. Непозволеното увреждане е определено чрез задължението за
обезщетение на вредите и основанието за неговото пораждане. Освен
обезщетителното си предназначение, в определена степен отговорността за
непозволено увреждане по генералната клауза има и морален аспект -
действията на лицата, с които са причинени виновно и противоправно вреди,
се признават за неприемливи от правния ред, а и върху деликвента тежи
задължението да репарира пострадалия за увреждането.
Следователно, обстоятелството, че ищецът е полицейския служител, и
че деликтът спрямо него е извършен по време на изпълнение на служебните
му задължения, не може да освободи деликвента-ответник от задължението
му да репарира причинените вреди. Доколкото спрямо пострадалия от
непозволеното увреждане други закони поставят специални изисквания
относно неговата психическа устойчивост с оглед адекватно и пълноценно
изпълнение на служебните му задължения, размерът на отговорността на
деликвента би могъл да бъде редуциран, но само при доказани по-малки вреди
в резултат на притежавана по-висока психическа устойчивост на
пострадалия.
Въз основа на така обсъдените доказателства по делото, съдът приема за
установено по безспорен и категоричен начин, че са налице всички елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
поради което са налице предпоставките за ангажиране на гражданската
отговорност на ответника за обезщетение на ищеца за всички неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
На следващо място спорен между страните е и въпросът относно
справедливия размер на дължимото обезщетение.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
11
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички
конкретни обстоятелства около самото деяние, броя, произхода, вида,
характера и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, възрастта на пострадалия, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата.
Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки,
страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и
непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото
състояние. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС № 4/23.12.1968 г.,
съгласно които понятието "справедливост" не е абстрактно понятие и е
свързано "с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства" каквито са "характера на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др.". Справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД
обезщетение означава да бъде определен от съда онзи точен паричен
еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки,
страдания и неудобства - емоционални, физически и психически сътресения,
които намират не само отражение върху психиката му, но му създават и
социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му
състояние, и които в своята цялост представляват конкретните неимуществени
вреди.
При определяне на размера на обезщетението по справедливост по реда
на чл. 52 от ЗЗД и при съобразяване на горепосочените критерии въззивната
инстанция отчита тежестта и характера на конкретното неблагоприятно
въздействие върху личността на увреденото лице, интензитета на негативните
емоционални преживявания и отражението им върху психиката му (изпитани
12
чувства на обида, унижение, стрес и срам, както и накърняване на
професионалната чест, достойнство и самочувствие); начинът на
извършването му (чрез нанасяне на обидни думи и изрази и закани за
увреждане на здравето и убийство по хулигански подбуди), обстоятелствата,
при които е извършено (на публично място пред много хора, което обосновава
извод, че ищецът е претърпял срам и унижение от случилото се), липсата на
доказани трайни последици върху психиката на ищеца, както и обществено-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното
деяние – м. май 2022г.
Предвид събрания доказателствен материал, преценен по отделно и в
неговата съвкупност, въззивният състав намира, че за обезвъзмездяване на
понесените от ищеца неимуществени вреди с оглед характера на
обезщетението, служещо преди всичко за морално удовлетворение на ищеца и
същевременно имащо възпиращо и предупредително значение за ответника, е
необходима и достатъчна сумата от 1000 лв. Съдът намира, че така
определеният размер е от естество да репарира действително причинените
неимуществени вреди така, както са установени в производството.
Присъждането на обезщетение само по себе си съдържа и морално
удовлетворение – признаване, че действията на ответника са противоправни и
отговорността му за причинените вреди, като размерът на паричната сума е за
репариране на действително претърпените вреди и не бива да служи за
неоснователно обогатяване (в този смисъл Решение 206 от 26.03.2019 г. по ГД
№ 4762/2017 г. по описа на ВКС).
Законната лихва върху главницата в размер на 1 000,00 лева за
процесния период от 30.05.2022 г. до 09.10.2023 г., изчислена чрез софтуерния
продукт www.calculator.bg., на основание чл. 162 ГПК, възлиза на 154,23 лева.
Поради изложеното въззивната инстанция намира, че въззивната жалба
на Й. Т. е частично основателна, а насрещната въззивна жалба на С. С. е
изцяло неоснователна.
Предвид несъвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
районния в обжалваното решение, последното следва да бъде отменено в
частта, в която Й. М. Т. е осъден да заплати на С. Ц. С. на основание чл. 45 вр.
с чл. 52 ЗЗД сумата над 1000 лв. до 3000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди (болки, страдания и унижение), претърпени вследствие на отправени
към ищеца обидни думи и действия, извършени на 29.05.2022 г. в гр. Враца,
както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата над 154,23 лв. до 462, 68 лв. –
мораторна лихва върху главното задължение за периода от 30.05.2022 г. до
13
09.10.2023 г., вместо което да бъде постановено решение, с което се отхвърли
предявения иск с правно основание чл. 45 вр. с чл. 52 ЗЗД за сумата над 1000
лв. до 3000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, и предявеният иск с
правно основание чл.86 от ЗЗД сумата над 154,23 лв. до 462, 68 лв. –
мораторна лихва върху главното задължение за периода от 30.05.2022 г. до
09.10.2023 г., като неоснователни. В останалата обжалвана част решението
следва да се остави в сила.
По разноските:
Като законна последица от изменението на решението, присъдените в
първата инстанция разноски следва да бъдат ревизирани, както и да се
присъдят такива за въззивното производство.
С оглед изхода на делото решението на Районен съд - гр. Враца следва
да бъде отменено и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца
деловодни разноски за държавна такса и адвокатски хонорар, съобразно
уважената част от исковете, за разликата над сумата 202, 45 лв. до присъдения
размер от 607, 50 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 206, 60
лева деловодни разноски за държавна такса и адвокатски хонорар за
производството пред въззивната инстанция, съобразно отхвърлената част от
въззивната жалба.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 46, 47
лева деловодни разноски за държавна такса за производството пред въззивната
инстанция, съобразно уважената част от въззивната жалба.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 503/05.08.2024г., постановено по гр. дело №
2611/2023г. на Районен съд – Враца В ЧАСТТА, с която Й. М. Т. с ЕГН
********** и адрес ***, е осъден да заплати на С. Ц. С. с ЕГН ********** и
адрес ***, на основание чл. 45 вр. с чл. 52 ЗЗД сумата над 1000 лв. до
присъдената сума 3000 лв. обезщетение за неимуществени вреди (болки,
страдания и унижение), претърпени вследствие на отправени към ищеца
обидни думи и действия, извършени на 29.05.2022 г. в гр. Враца, както и на
основание чл. 86 ЗЗД сумата над 154,23 лв. до 462, 68 лв. – мораторна лихва
върху главното задължение за периода от 30.05.2022 г. до 09.10.2023 г., както и
в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца деловодни разноски
14
за държавна такса и адвокатски хонорар, съобразно уважената част от
исковете, за разликата над сумата 202, 45 лв. до присъдения размер от 607, 50
лева, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Ц. С. с ЕГН ********** и адрес ***,
срещу Й. М. Т. с ЕГН ********** и адрес ***, иск с правно основание чл. 45
вр. с чл. 52 ЗЗД за сумата над 1000 лв. до присъдената сума 3000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди, и предявеният иск с правно основание
чл.86 от ЗЗД сумата над 154,23 лв. до 462, 68 лв. – мораторна лихва върху
главното задължение за периода от 30.05.2022 г. до 09.10.2023 г., като
неоснователни.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 503/05.08.2024г., постановено по гр. дело
№ 2611/2023г. на Районен съд – Враца в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Й. М. Т. с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на С. Ц. С.
с ЕГН ********** и адрес ***, сумата 206, 60 лева деловодни разноски за
държавна такса и адвокатски хонорар за производството пред въззивната
инстанция, съобразно отхвърлената част от въззивната жалба.
ОСЪЖДА С. Ц. С. с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на Й. М. Т.
с ЕГН ********** и адрес ***, сумата 46, 47 лева деловодни разноски за
държавна такса за производството пред въззивната инстанция, съобразно
уважената част от въззивната жалба.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15