МОТИВИ по
НОХД № 2242/2016г.
на Районен съд - Русе, ІХ н.с.
Районна прокуратура - Русе е предала на съд
подсъдимия Г.Н.М. - роден
на ***г***, български гражданин, с
мюсюлманска етническа принадлежност, с постоянен адрес ***, със средно образование, женен, работи, осъждан, ЕГН:**********, за престъпление
по чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 2 НК, а именно за това,
че в периода 22.06.2016г. -
23.06.2016г. в село Смирненски, област Русе, в условията на повторност, държал
акцизни стоки без бандерол - 8,883 кг. тютюн за пушене на стойност 1749,95 лв.,
900 кутии цигари „Еm@i1 Вlue“- 80мм. х 20 къса - общо 18000 къса, на стойност 6750
лева и продал акцизни стоки без бандерол - 500 кутии цигари „Еm@i1 Вlue“- 80мм.
х 20 къса - общо 10000 къса от държаните, на стойност 3750 лева, когато такъв
се изисква по закон - чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове,
чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия и чл.
64, ал. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове, като случаят не е
маловажен.
В хода на
съдебните прения, представителят на държавното обвинение поддържа повдигнатото
обвинение, в частта, относно държането и продажбата на акцизните стоки без
бандерол – цигари, подробно посочени в обвинителния акт. Релевират се подробни
доводи, че в тази си част обвинението безспорно се доказва от събраните в хода
на производството гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
както от обективна, така и от субективна страна По отношение на обвинението, в
останалата му част, касаеща акцизни стоки без бандерол - тютюн, представителят
на държавното обвинение заема становище, че обвинението, с оглед назначената и
изготвена в хода на съдебното следствие съдебно – техническа експертиза, не е
доказано по безспорен и несъмнен начин. Предлага при определяне размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, да бъдат отчетени
лошите характеристични данни на подсъдимия, предвид това, че същият е осъждан
за такова престъпление и наложените му административни наказания за държане на
акцизни стоки без бандерол, като наказанието бъде определено в размер на три
години лишаване от свобода, което наказание подсъдимият да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо
заведение от закрит тип, както и на същия да бъде наложено и наказанието
лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК в размер на 4 години. Предлага се
държаните акцизни стоки без бандерол да бъде отнет в полза на държавата.
Защитникът на подсъдимия, моли да бъде
постановен съдебен акт, с който подсъдимият да бъде признат за невинен, в това
да е извършил престъплението, за което е предаден на съд и да бъде оправдан.
Инвокират се твърдения, че от събраните по делото доказателства не се
установява по несъмнен и категоричен начин, подсъдимият да е осъществил от
обективна и субективна страна съставът на престъплението, в което е обвинен. По
отношение на посоченото в обвинителния акт количество тютюн се развиват
подробни съображения, че дори и да се приеме, че подсъдимият е държал тютюн, то
във вида в който е бил намерен, деянието е несъставомерно, тъй като същият не е
бил в потребителска опаковка, съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 19 от
Закона за тютюна. Изразяват се резерви по отношение на заключението на
изготвената експертиза, въз основа на която се приема, че се касае за тютюн. На
следващо място се релевират доводи, че както тютюна, така и цигарите са били
открити в база стопанисвана от бащата на подсъдимия, поради и което не е
безспорно установено, че тези стоки са държани именно от подсъдимия. На
последно място се релевират доводи, че от доказателствата по делото не се
установява, че иззетите вещи представляват акцизна стока, респективно, че
същите са тютюневи изделия.
Упражнявайки правото си на лична защита
подсъдимият поддържа изложеното от неговия защитник.
Упражнявайки правото си на последна дума
подсъдимият моли да бъде оправдан по повдигнатите му обвинения.
Съдът, след като прецени събраните по делото гласни
и писмени доказателства, както и писмените и веществените доказателствени
средства, поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди инвокираните от
страните фактически и правни доводи, възведени по реда на съдебните прения,
прие за установено от фактическа страна и правна страна следното:
Подсъдимият Г.Н.М. е роден на ***г***, български
гражданин, с мюсюлманска етническа принадлежност, с постоянен адрес ***, със
средно образование, женен, работи, осъждан, ЕГН:**********.
С Определение № 381/05.10.2015г., постановено по
НОХД 1785/2015г. по описа на Районен съд - Русе, в сила от 05.10.2015г., съдът
е одобрил споразумение постигнато между РсРП и защитника на подсъдимия М., за извършено
от него престъпление по чл. 234 ал. 1 пр. 2 НК, за което престъпление му е било
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от единадесет месеца, изпълнението
на което било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. По
отношение на подсъдимия било наложено и кумулативно предвиденото наказание лишаване
от права по чл. 37 ал. 1 т. 7 НК.
Подсъдимият М. ***. Същият осъществявал търговска
дейност като едноличен търговец с фирма ЕТ „Гюнтоп- Г. Невзад“ и имал издадени
през 2010г. разрешения от Началник Митница Русе за търговия с тютюневи изделия
в обекти „магазини за продажба на хранителни и нехранително стоки“, находящи се
в с. Смирненски, обл. Русе, ул. „Цар Асен“ № 9 и ул. „Цар Асен“ № 19.
С влезли в сила наказателни постановления по АНП №
216/2013г. и АНП № 367/2013г., подсъдимият бил санкциониран по административен
ред за извършени от него нарушения, касаещи държане на акцизни стоки без
бандерол.
След влизане в сила на определението, с което е
било одобрено споразумението, издадените разрешения били прекратени от Началник
Митница Русе с Решение 32-223630/29.10.2015г. предвид осъждането на подсъдимия
за държане на акцизни стоки без бандерол.
През месец юни 2016г. подсъдимият М. се свързал,
посредством ползвания от него мобилен телефон с номер ********** със
свидетеля А.А.Ю., който използвал мобилен
телефон с номер ********** и на
когото преди около година бил продал акцизни стоки без бандерол – цигари, като
му предложил да му продаде един бак цигари - без бандерол. Първоначално
свидетелят не искал да закупи цигарите и два дена обмислял предложението на
подсъдимия. След като взе решение да закупи, предложените му от подсъдимия
цигари без бандерол, на 22.06.2016г., свидетелят Ю. се свързал по мобилния
телефон с подсъдимия, с когото имали уговорка по телефона да не използват
думата „цигари“ и му казал, че е готов да закупи предложените му от подсъдимия 50
стека цигари, марка „Еm@i1 Вlue“- 80мм. х 20 къса, които били без акцизен
бандерол, за сумата в общ размер на 1250 лева. Подсъдимият заявил на свидетеля Ю.,
че не е готов и ще му се обади допълнително. Същият ден, около 20,00 часа,
подсъдимият отново се свързал със свидетеля Ю., който в момента се намирал в
село Глоджево, като му казал, да тръгва към село Смирненски и да го чака пред
магазина на подсъдимия, в село Смирненски. Малко след 21,00 часа, подсъдимият с
управлявания от него лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № Р 52 75 РМ, отишъл до
производствената база, находяща се в село Смирненски, ул. „Искър“ № 5, който
база била ползвана от него и от баща му и от канцелария на складово помещение,
находящо се на територията на производствената база, взел кашон, съдържащ 50 стека
цигари, или общо 500 кутии, марка „Еm@i1 Вlue“- 80мм. х 20 къса, които не
притежавали изискуемият съгласно разпоредбите на чл. 28 ал. 1 от
Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия и чл. 64, ал.4 от Закона
за акцизите и данъчните складове бандерол за съхранение и продажба, и съгласно уговорката му със свидетеля Ю. тръгнал
към мястото, където двамата се разбрали да се срещнат. Свидетелят Ю. отишъл
пред магазина на подсъдимия, където малко след това дошъл и подсъдимият. Същият
бил с управляваният от него лек автомобил „Дачия
Логан“ с рег. № Р 52 75 РМ, който паркирал
непосредствено до автомобила управляван от свидетеля Ю. – „Опел
Вектра“ с рег. номер Р 6847 ВМ. От
багажника на автомобила си, подсъдимият извадил неразпечатан кашон и го
поставил в автомобила на свидетеля, а от своя страна свидетеля Ю. заплатил на
подсъдимия сумата в размер на 1250 лева. След това свидетелят потеглил към село
Глоджево. На разклона село Смирненски – град Ветово, управляваният от свидетеля
лек автомобил бил спрян за проверка от полицейските патрул в състав свидетелите
В.В.В. и В.И.И., които били част от състава полицейски служители, провеждащи
специализирана полицейска операция по линия „акцизни стоки“, по повод получена
преди това оперативна информация за подготвяната сделка между подсъдимия и
свидетеля Ю., касаеща акцизни стоки без бандерол, като специализираната
полицейска операция, бил извършвана съвместно служители
при ОДМВР-Русе и ОДМВР-Търговище.
След като полицейските служители, установили, че в автомобила на свидетеля Ю.
се намира кашон съдържащ опаковки цигари, на място била извикана оперативно
следствена група и при извършен оглед на моторното превозно средство,
свидетелят Ю. доброволно предал намиращите се в автомобила му 50 стека цигари,
или общо 500 кутии цигари „Еm@i1 Вlue“- 80мм. х 20 къса, за които дал
обяснения, че бил закупил от подсъдимия същата вечер.
В ранните часове на 23.06.2016г., разследващи органи, извършили претърсване
в имотите, ползвани от подсъдимия в с. Смирненски, сред които и този на ул.
„Искър“ № 5, като в същият в канцелария на складово помещение, във вътрешна
стая, скрити под ъглова кушетка, били намерени и иззети 40 стека акцизни стоки
без бандерол - 400 кутии цигари „Еm@i1 Вlue“ - 80 мм. х 20 къса или общо 8000
къса.
От сеялка, разположена в оградения двор на имота, паркирана до стената на
складовото помещение, бил иззет 1 бр. син на цвят чувал, ведно с 10 броя
вакуумирани найлонови пакети, съдържащи суха тревна маса, раздробена, с жълто-
кафеникав цвят, без акцизен бандерол, за която след извършената в последствие
експертиза било установено, че е тютюн за пушене. При това следствено действие
разследващият орган иззел и 1 бр. ДВД (записващо устройство), намиращо се в
канцелария на складовото помещение.
Впоследствие с приемо-предавателен протокол,
иззетите акцизни стоки без бандерол били оставени на съхранение в склад на
Митница Русе.
От заключението на назначената в хода на
досъдебното производство СЦИЕ, което заключение съдът кредитира като
компетентно и обосновано, се установява, че стойността на установените 900
кутии цигари „Еm@i1 Вlue“ - 80мм.
х 20 къса - общо 18000 къса, възлиза на
6750 лв., респ. продадените 500 кутии цигари „Еm@i1 Вlue“ - 80мм. х 20 къса -общо 10000 къса от държаните, възлизали на стойност
3750 лева. Стойността на нарязаният тютюн, годен за ръчно изработване на
цигари, който можел да се пуши и без допълнителна индустриална обработка с общо
тегло 8, 883 кг., възлизала на 1749, 95 лв.
В хода на досъдебното производството е била
назначена физико – химическа експертиза, по която вещото лице е дало
заключение, че в прозрачните вакуумни опаковки, от които били иззети
представителни проби, съдържат растителен материал, който представлява тютюнево
изделие – нарязан тютюн, който може да се пуши без допълнителна индустриална
обработка, независимо от вида на опаковките, в които е представен.
В хода на досъдебното производство и на съдебното
следствие са назначени и изготвени съдебно – технически експертизи, на иззетото
записващо устройство, по които вещото лице дава заключение, че на устройството в
07:25:50 часа, в производствена база влиза бял товарен камион, като от
шофьорското място слиза лице, което се приближава до редосеялка и поставя син
чувал на в крайния ляв бункер, за което лице в съдебно заседание вещото лице
посочва, че е на възраст значително по голяма от тази на подсъдимия. Вещото
лице е установило, че в 21,13 часа в производствена база е влязъл тъмносин
автомобил, наподобяващ марка „Дачия“, модел „Логан“, управляван от лице от
мъжки пол, който го паркира пред зелена постройка във вътрешния двор на обекта
и в 21:17:23 часа, същият автомобил напуска обекта.
Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена, въз основа на извършената оценка на събраните по делото
гласни и писмени доказателства, и писмени и веществени доказателствени средства
– показанията на свидетелите – А.А.Ю., по отношение на който свидетел страните
са дали съгласие по чл. 371, т. 1 НПК да не се провежда разпит на този
свидетел, С.Б.С., Н.Д.Б., Р.К. С., Й.И.С., В.В.В. и В.И.И., както и приобщените
по реда на чл. 283 НПК писмените доказателства и писмени доказателствени средства
– Протоколи за претърсване и изземване, заверен препис на Протокол за оглед на
местопроизшествие, заверен препис на протокол за доброволно предаване, заверени
преписи на Удостоверение за регистрация на обект, Справка за съдимост на
подсъдимия, автобиография на подсъдимия, Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, Протокол за оглед на веществени доказателства,
Писмо на Митница Русе, Справка от Агенция по вписванията, Удостоверения за
декларирани данни от Община Ветово и Декларация по чл. 14 ЗМДТ, Удостоверение
от Агенция по вписванията – Търговски регистър, Приемо – предавателни
протоколи, Протоколи за приемате на оставени ВД за съхранение, Справка от ОД
„Земеделие“, Писмо от ОД „Земеделие“, ВДС, както и от заключението на назначените
и изготвени в хода на досъдебното производство и съдебното следствие физико –
химичка, съдебно – ценова икономически и съдебно технически експертизи.
Не са налице каквито и да е противоречия в
доказателствените източници, досежно приетата за осъществена фактическа
обстановка, а същите се намират в корелативно единство, поради и което и с
оглед разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, не се налага да бъдат излагани
подробни мотиви за това, кои доказателства съдът приема и кои отхвърля. Както
показанията на всички разпитани свидетели, а така също и писмените
доказателства и писмените и веществените доказателствени средства, безспорно и
еднозначно доказват приетите за установени от съда фактически обстоятелства.
Извършените от разследващите органи процесуално – следствени
действия, обективирани в приложените по делото протоколи са осъществени при
стриктно спазване на правилата на НПК, което се потвърждава и от показанията на
разпитаните в хода на производството поемни лица, присъствали при тяхното
извършване – свидетелите Р.К. С. и Й.И.С., поради и което същите представляват
годни доказателствени средства, въз основа на които съдът да гради своето
вътрешно убеждение.
Въз основа на събраните в хода на производството
доказателства и извършената им оценка, съдът намира, че следва да бъдат изведен
единственият възможен от правна страна извод, а именно, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна, състава на престъплението по чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 2 НК
От обективна страна подсъдимият в периода 22.06.2016г.- 23.06.2016г. в село
Смирненски, област Русе, в условията на повторност, държал акцизни стоки без
бандерол - 900 кутии цигари „Еm@i1 Вlue“- 80мм. х 20 къса - общо 18000 къса, на
стойност 6750 лева и продал акцизни стоки без бандерол - 500 кутии цигари
„Еm@i1 Вlue“- 80мм. х 20 къса - общо 10000 къса от държаните, на стойност 3750
лева, когато такъв се изисква по закон - чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и
данъчните складове, чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните
с тях изделия и чл. 64, ал. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове, като
случаят не е маловажен.
Предмет на престъплението са
900 кутии цигари, представляващи тютюневи изделия по смисъла на чл. 11 от ЗАДС,
съгласно легалната дефиниция съдържаща се в § 1, т. 4а ДР на Закона за тютюна,
тютюневите и свързаните с тях изделия, подлежащи на облагане с акциз, съгласно разпоредбата
на чл. 2, т. 2 ЗАДС. Инкриминирани 900 кутии цигари са без акцизен бандерол,
съгласно легалното определение по чл. 4, т. 7 ЗАДС, като в настоящият случай
такъв изобщо не е положен и същевременно се изисква от закона, съгласно
разпоредбите на чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с
тях изделия и чл. 64, ал. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове.
Изпълнителното
деяние е осъществено от подсъдимия и в двете проявни форми – държане на 900 кутии цигари „Еm@i1
Вlue“- 80мм. х 20 къса - общо 18000 къса и продажба на 500 кутии от държаните общо
900 кутии цигари „Еm@i1 Вlue“- 80мм. х 20 къса - общо 10000 къса.
В конкретния случай
подсъдимият е осъществявал фактическата власт върху предмета на престъплението
– 900 кутии цигари, като е съхранявал същите в ползвано от него помещение,
където цигарите са били открити. За да бъде осъществена тази форма на
изпълнителното деяние, законът не държи сметка дали акцизните стоки са
поставени в складово помещение – собствено и наето от дееца, с търговско или
друго предназначение. Доказателства, че именно подсъдимият е осъществявал
фактическата власт върху предмета на престъплението е и обстоятелството, че
именно той, с управлявания от него лек автомобил е взел от складовото помещение
500 броя кутии цигари от държаните от него общо 900 броя кутии цигари, които
впоследствие е продал на свидетелят Ю.. Сам по себе си факта сочен от защитата,
че производствената база е била собственост на бащата на подсъдимия и до нея са
имали достъп и други лица, не може да обоснове недоказаност на деянието,
предвид факта, че именно автомобилът на подсъдимият – „Дачия Логан“,
непосредствено преди срещата на подсъдимия със свидетеля Ю., на която среща
подсъдимият е бил със същият автомобил, е влязъл в базата и от помещението, в
което са били открити впоследствие цигарите е взе кашон, който е продал на
свидетеля Ю. и в който са установени идентични с намерените в базата цигари без
бандерол. Факта че са касае именно за цигари, а не за друг вид вещи, поставени
в опаковки от цигари се установява безспорно и от показанията на поемните лице,
присъствали при извършените процесуално – следствени действия.
Подсъдимият е
осъществил и втората форма на изпълнителното деяние – продажбата на 500 кутии
цигари, без бандерол. Тази форма на изпълнителното деяние, инкриминира самата
продажба, като договор по чл. 183 ЗЗД, като употребената в разпоредбата форма
на глагола “продава”, съгласно трайната практика на ВКС не означава
неколкократност или многократност в поведението на дееца.
Случаят е
немаловажен, което следва от паричната равностойност на предмета на
престъплението, която парична равностойност към датата на извършване на
деянието, надхвърля 16 пъти размера на минималната работна заплата за страната.
Съдът намира за
неоснователни релевираните от защитата доводи, че в хода на производството не е
било безспорно установено, че са касае за тютюневи изделия – цигари. Както от
гласните, така и от писмените доказателства и доказателствени средства
безспорно се установява, че се касае именно за цигари, съгласно цитираните
легални дефиниции, като в случая за установяването на този факт не е било
необходимо да бъде назначавана физико – химична експертиза.
Налице е
квалифициращият признак по чл. 234, ал. 2, т. 1 НК, доколкото настоящото деяние
е извършено в повторност, след като подсъдимият е бил осъден по НОХД №
1785/2015г., в сила от 05.10.2015г. за престъпление по чл. 234 НК и към датата
на настоящото деяние не е изтекъл срок, надвишаващ срока по чл. 30 НК
Субект на
престъплението е пълнолетно и наказателноотговорно лице.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл. В съзнанието на дееца
са намерили отражение представи, че осъществява фактическа власт по отношение
на тютюневи изделия – цигари, които нямат акцизен бандерол и че такъв се
изисква по закон, както и че е сключил договор за покупко – продажба по
отношение на част от акцизните стоки, като във волево отношение подсъдимият
пряко е целял настъпването на общественоопасният резултат от своето деяние.
По изложените съображения, съдът призна подсъдимия Г.Н.М.
за виновен в извършването на престъплението по чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 1 и пр.
2 НК, досежно процесните цигари.
По отношение на обвинението,
в частта, че в периода 22.06.2016г.- 23.06.2016г. в село Смирненски, област
Русе, в условията на повторност, подсъдимият е държал акцизни стоки без
бандерол - 8,883 кг. тютюн за пушене на стойност 1749,95 лв., когато такъв се
изисква по закон - чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове, чл.
28, ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия и чл. 64,
ал. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове, като случаят не е маловажен, съдът
намира, че обвинението в тази му част не е доказано по безспорен и несъмнен
начин.
В конкретния случай от
доказателствата по делото не се установява безспорно, че именно подсъдимият е
упражнявал фактическата власт по отношение на тютюна, като в подкрепа на този
извод на съда е заключението на назначената и изготвена в хода и по реда на
съдебното следствие съдебно техническа експертиза, вещото лице по която дава заключение,
че от записите на производствената база се установява, че друго лице, а не
подсъдимият е поставил тютюна на мястото, където впоследствие същият е бил
намерен.
С оглед това, че не е
доказано по изискуемия от закона начин, че подсъдимият е упражнявал
фактическата власт по отношение на установения тютюн, то не следва да бъдат
подробно обсъждани релевираните от страна на защитата доводи, касаещи
несъставомерност на деянието в тази му част.
С оглед изложеното съдът
призна подсъдимият Г.Н.М. за невинен и го оправда по обвинението в тази му
част.
При индивидуализация на наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия, съдът взе предвид по-високата степен на обществена
опасност, която разкрива конкретното деяние, преценена съобразно характера и
тежестта на извършеното и съпоставена с деянията от този вид, с оглед размера
на предмета на престъплението, който надхвърля 16 минимални работни заплати за
страната към датата на деянието, а така също и че подсъдимият е осъществил и
двете форми на изпълнителното деяние, включени в състава на престъплението.
Съдът съобрази и по – високата степен на обществена
опасност, която разкрива личността на подсъдимия, предвид това, че освен
предходното му осъждане за престъпление по чл. 234, ал. 1 НК, което е част от
квалификацията на настоящото деяние, същият е бил санкциониран два пъти, с
влезли в сила наказателни постановления за извършени административни нарушения
във връзка с акцизни стоки без бандерол, които форми на
административнонаказателна принуда не са постигнали своя превъзпитаващ ефект.
Освен, обстоятелствата касаещи обществената опасност
на деянието и дееца, съдът прецени и обстоятелствата, свързани със субективната
страна на деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за извършване на
деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на наказанието и
невключени като елементи на престъпния състав, възведени съобразно неговата
квалификация.
Като отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, съдът
отчете упоритостта в умисъла при преследване престъпния резултат.
Смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия
обстоятелства, не бяха отчетени.
При отчитане на всички обстоятелства, имащи отношение
при индивидуализацията на наказанието и съгласно правилата на чл. 54 НК,
доколкото в хода на производството не бяха установени многобройни или едно, но
изключително по своя характер обстоятелство, обосноваващо приложението на чл.
55 НК, съдът намира, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание в размер
над минималния и под средата, предвиден в особената част на НК за този
престъпен състав, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от три години, което на основание чл. 41, ал. 6 НК и чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС подсъдимият да изтърпи при
първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието и тип на
затворническото заведение „затвор“.
На основание чл. 59, ал. 1 НК, съдът приспадна от така определеното наказание „Лишаване от свобода”
времето, през което подсъдимият е бил задържан, с мярка за неотклонение
„Задържане под стража”, считано от 07.07.2016г. до 13.07.2016г.
С оглед на обстоятелството,
че настоящото деяние е извършено от подсъдимия в изпитателния срок по
осъждането му по НОХД № 1785/2015г. и че са касае за умишлено деяние, то и на
основание чл. 68, ал. 1 НК, съдът постанови подсъдимият да изтърпи изцяло и
отложеното по реда на чл. 66, ал. 1 НК наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от единадесет месеца, наложено със споразумение по цитираното НОХД.
На основание чл.
41, ал. 6 НК и чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС, съдът определи първоначален
„строг“ режим на изтърпяване на наказанието и тип на затворническото заведение
„затвор“.
Съдът наложи на
подсъдимия и кумулативно предвиденото наказание „Лишаване от право“ по чл. 37,
ал. 1, т. 7 НК да упражнява дейност – търговия с тютюневи изделия за срок от
три години.
Именно така определените на подсъдимия наказания, в
своята съвкупност, според настоящият съдебен състав, в пълна степен биха
постигнали целите на наказанието по чл. 36 НК, както по отношение на личната,
така и по отношение на генералната превантивна функция на наказанието и като
такива се явяват справедливи. По висок размер на наказанието „Лишаване от
свобода“ по отношение на подсъдимия, би затруднил последващата негова
ресоциализация, поради и което едно такова наказание не би постигнало в пълнота
целите на личната превантивна функция на наказанието.
На основание чл.
234, ал. 3 НК съдът постанови отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението
- 400 кутии цигари „Еm@i1 Вlue“ – 80 мм. х 20 къса - общо 8000 къса, намиращи
се на съхранение в Митница Русе, които след влизане в сила на присъдата следва
да бъдат унищожени.
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подсъдимия бях
възложени направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на
665,84 лева, които същият следва да заплати в полза на държавата, както и
държавна такса в размер на пет лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист, както и направените в хода на съдебното производство
разноски, в общ размер на 245,31 лева, които следва да бъдат заплатени по
сметка на Районен съд – Русе.
По гореизложените мотиви, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: