Определение по дело №42567/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 110
Дата: 4 януари 2022 г. (в сила от 4 януари 2022 г.)
Съдия: Симона Василева Навущанова
Дело: 20211110142567
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 110
гр. София, 04.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110142567 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по депозирана от М. П. СТ. искова молба срещу „......“
ЕООД.
При извършена служебна проверка на редовността на исковата молба съдът
констатира, че същата е редовна.
Ищцата е представила писмени документи, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което
следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.
Искането на ищеца за събиране на доказателства по реда на чл. 190 ГПК следва да
бъде уважено като относимо, допустимо и необходимо за изясняване на правния спор.
Искането по чл. 192 ГПК за задължаване на трето лице „.......“ АД да представи справка
за извършени от М. П. СТ. плащания по договор за потребителски кредит №
470252/24.01.2017 г. ако такива са налице е основателно и следва да се уважи.
По искането на ищцата за допускане на съдебна счетоводна експертиза съдът ще се
произнесе в съдебно заседание, предвид процесуалното поведение на ответника –липсата на
отговор.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Съдът намира, че са налице предпоставките за разглеждане на делото в открито
съдебно.
Ето защо, на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.03.2022 г. от
11:15 часа, за когато да се призоват страните.
2. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
3. 1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения
(чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
Ищецът М. П. СТ. е предявила срещу „......” ЕООД осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 63,77 лв., представляваща платена при
липса на основание по нищожен, евентуално унищожаем поради грешка, измама или крайна
1
нужда и явно неизгодни условия, договор за потребителски кредит № 470252/24.01.2017 г.,
ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба –
20.07.2021г. до окончателното им изплащане.
Ищцата твърди, че е сключила с ответника посочения договор, въз основа на който е
получила заем в размер от 700 лв., със задължение да го върне ведно с уговорената
възнаградителна лихва. Общата сума, която следвало да върне била 704,62 лева, платима
шест дни след сключването на договора при уговорен фиксиран лихвен процент в размер на
0,660% и ГПР в размер на 49,21%, като кредитът е обезпечен с услуга „......“ с
възнаграждение 59,15 лева. Твърди се ищцата да е погасила изцяло сумата по процесния
договор в общ размер на 763,77 лв. Излага доводи, че договорът е нищожен поради
противоречие със закона – чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД и поради липса на форма по
чл. чл. 10, ал. 1, във вр. с чл. 22 ЗПК, тъй като не е сключен в предписаната от закона форма,
доколкото не е била спазена процедурата по ЗПФУР и ЗЕДЕУУ за сключване на договори
от разстояние, както и при липса на валидно изразено от потребителя съгласие. Поддържа,
че договорът не е написан на ясен и разбираем език и в шрифт не по-малък от 12, не е
посочен съществен елемент от неговото съдържание (общ размер на кредита, ГПР,
погасителен план), респ. посочен е грешно изчислен размер на годишния процент на
разходите, който в действителност надхвърлял законоустановения максимум. Счита, че
клаузата за заплащане на възнаграждение за поръчител е нищожна, тъй като единствената
функция е да увеличава възнаграждението по кредита по чл. 19, ал. 4 ЗЗПК и чл. 10а, ал. 2
ЗПК, освен това тя не е включена в ГПР. Излага, че клаузата за поръчителство по кредита е
неравноправна, а тази за определяне размера на възнаградителната лихва е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Твърди се нищожност на договора на основание чл. 11, ал. 1,
т. 20 ЗПК, тъй като в същия не се установява регламентиране на наличието или липсата на
правото на отказ на потребителя от договора, съответно условията за неговото упражняване,
в това число информация за задължението му за погасяване на усвоената главница и
лихвата, както и за размера на лихвения процент на ден. Въз основа на изложените пороци
намира, че целият договор за потребителски кредит е нищожен, евентуално унищожаем като
сключен поради измама, грешка и при крайна нужда и при явно неизгодни условия, респ. че
посочените клаузи за възнаградителна лихва е нищожна. Предвид това, съобразно чл. 23 вр.
чл. 22 ЗПК ищецът смята, че е следвало да върне единствено чистата стойност на кредита
(получената сума по кредита) – 7000 лв., като платената над тази сума до пълния размер на
погашенията – 763,77 лв., се явявала платена без основание. При тези твърдения ищецът
моли съда да осъди ответника да му заплати посочената сума от 63,77 лв. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „......“ ЕООД не депозира отговор на исковата
молба.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):
По делото липсват права и обстоятелства, които на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК съдът да приеме за безспорни и ненуждаещи се от доказване.
4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК, във
връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за
които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
В тежест на всяка от страните е да докаже верността на наведените от нея твърдения,
2
на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ищеца е да докаже факта на плащане в полза на ответника на посочената
в исковата молба сума при начална липса на основание; обедняване на ищеца за сметка на
обогатяването на ответника, както и наличие на причинна връзка между тях, както и всички
останали положителни факти и твърдения, от които черпи изгода за себе си., а в тежест на
ответника – че е налице основание за получаването, съответно задържане на полученото на
валидни договорни клаузи.
IV. По доказателствата:
ДОПУСКА И ПРИЕМА, като писмени доказателства по делото, документите,
представените ведно с исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК да представи в срок до съдебно
заседание заверен препис от договор за предоставяне на потребителски кредит №
470252/24.01.2017г., ведно със Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити /преддоговорна информация/, погасителен план и
Общи условия, към него, договор за (гаранция) поръчителство, погасителен план към него и
ОУ към него.
ЗАДЪЛЖАВА ответника най-късно в първото по делото съдебно заседание да
представи справка от счетоводството си за всички извършени плащания /в това число
платежни нареждания за погасени вноски по процесния договор за кредит, разписки,
извадка от счетоводните книги/, от страна на лицето М. П. СТ. по договор за предоставяне
на потребителски кредит № 470252/24.01.2017г.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК третото неучастващо по делото лице „.......“
АД, ЕИК ......, да представи намиращите се у него документи за извършени от М. П. СТ.
плащания по договор за потребителски кредит № 470252/24.01.2017 г. в срок до първото по
делото съдебно заседание.
УКАЗВА на третото неучастващо в делото лице, че при непредставяне на документите
в срок, на основни чл. 192, ал. 3 ГПК, на отговорното длъжностно лице може да бъде
наложена глоба и същото отговоря за причинените на страната вреди.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищцата за допускане на ССЧЕ до съдебно
заседание.
V. 1. УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това
по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България,
като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
3
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът
може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие.
2. ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата
молба.
Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4