Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
5 за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение №99 от 30.07.2012 година, постановено по ГР.Д.№ 1234 по описа за 2011 година на С. районен съд, на основание чл. 215 КТе осъдено „БКС” Е.-С., да заплати на Л. Т. К., ЕГН-*, сумата 700.00 лв. главница, представляващи дължими командировъчни пари, както следва: за месец януари 2009 г. ) 20 работни дни и 4 съботи или 24 дни по 10.00 лв. – 240 лева; за месец февруари 2009 г. – 20 работни дни и 4 съботи, или 24 дни по 10.00 лв. – 240 лв.; за периода от 01.03.2009 г. до 27.03.2009 г. – 19 работни дни и 3 съботи, или 22 дни по 10.00 лв. – 220 лв., ведно със законната лихва върху главницатаот датата на депозиране на исковата молба - 28.12.2011 г., до окончателното изплащане. В останалата част - за разликата от присъдения размер 700.00 лв. до пълния предявен размерот 1 610 лв.,за периода от 27.03.2009 година до месец 07.2009 година исковите претенции са отхвърлени като недоказани. Осъдено е дружеството да заплати на ищеца разноски, съобразно с уважената част от исковата претенция, както е осъдено дружеството да заплати и следващата се ДТ върху уважената искова претенция. Присъдени са и разноски в полза на дружеството, съобразно с отхвърлената част на исковата претенция. Постъпила е въззивна жалба в законоустановения срок, подадена от ищеца, чрез процесуалния представител по пълномощие. Обжалва се решението в частта, в която са отхвърлени исковите претенции за неизплатени суми за командировки за периода от 27.03.2009 година до месец 07.2009 година, включително. Изложено е твърдение в какво се счита, че се състои неправилността на решението, доводи и съображения във връзка с това твърдение. Направено е искане да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде осъдено ответното дружество да заплати исковата претенция. Претендират се разноски. Постъпил е отговор в законоустановения срок. Заето е становище, че се оспорва въззивната жалба. Изложени са доводи и съображения във връзка с правилността на решението в обжалваната част. Направено е искане да се отхвърли въззивната жалба и да се потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноски. Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на въззивното производство, въведен с въззивната жалба, са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание: обуславящите - чл.215 от КТ във вр. с чл.121 от КТ; обусловените - чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД, по отношение на които районният съд е постановил отхвърлителен диспозитив, а именно: за разликата от присъдения размер 700 лв. до пълния предявен размерот 1 610 лв.,за периода от 27.03.2009 година до месец юли 2009 година, включително. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо в обжалваната част. Относно валидността. Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта на решението в обжалваната част. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението в обжалваната част за правилно. Съображенията за този извод са следните: Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви В.ГР.Д.№1137/2012 г. ВТОС обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Във въззивното производство не са събирани доказателства. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство доказателства също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи: По отношение на обуславящите искови претенции, предмет на въззивното производство. За да бъде направен извод, че твърдяното и претендирано от ищеца правона „обезщетение при командировка” е възникнало и съществува, трябва по делото да е установено чрез събраните доказателства осъществяване на визирания с разпоредбата на чл.215 от КТ във вр. с разпоредбата на чл. 121 от КТ фактически състав, а именно: ищецът да е командирован от работодателя за изпълнение на трудовите си задължения извън мястото на постоянната му работа. В настоящия казус не е налице един от елементите на посочения фактически състав, от който би възникнало претендираното от ищеца право. Ищецът не е изпълнявал трудовите си задължения извън мястото на постоянната му работа. Съображенията за този извод са следните: Разпоредбата на чл.66, ал.3 от КТ съдържа легално определение за „място на работа”. За място на работата се смята седалището на предприятието, ако не е уговорено друго или мястото на работа не следва от характера на работата. При тълкуване на посочената правна норма се налага извод, че характерът на работата определя и мястото на работа. В настоящия казус и процесното допълнително споразумение страните изрично са уговорили къдеще изпълнява трудовите си задължения, като строителен работник, ищеца - в строителството на кои обекти и в кои населени места. Посочените в процесното допълнително споразумение обекти и населени места, където се намират обектите, са местата за постоянна работа,на които ищецът е уговорено да изпълнява трудовите си задълженията, като строителен работник. По наведените с въззивната жалба оплаквания. Основен принцип при тълкуване на договори, включително и трудов договор, е да се установи действителната обща воля на страните. Същевременно основен принцип при тълкуването на договори е да се тълкува „писаната” воля” – т. е. материализираната в писмен вид воля. С оглед на посочените принципи ирелевантни за спора по настоящото дело са фактите и обстоятелствата, установени чрез депозираните в първоинстанционното производство свидетелски показания. Дали са спазени реда за командироване и реда за отчетност и контрол, регламентирани в Раздел II и раздел VI от Наредба за командировките в страната, също са ирелевантни факти за спора по настоящото дело – дължи ли се обезщетение на ищеца за командироване. Още по-малко е относим към предмета на делото факта, дали са осчетоводявани такива разходи или не. Както се посочи по-горе дължимостта е обусловена единствено и само от факта дали ищецът е изпълнявал трудовите си задължения, като строителен работник, извън постоянното си работното място. Отговор на този въпрос и съображения съдът вече изложи. По изложените съображения предявените обуславящи искови претенции, които са предмет на въззивното производство, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. По отношение на обусловените искови претенции, предмет на въззивното производство. Поради неоснователността на обуславящите искови претенции и обусловените са неоснователни. Няма възникнали парични задължения, чието изпълнение да е забавено. Поради което и тези искови претенции следва да бъдат отхвърлени. Освен изложените по-горе изводи съдът като взе предвид, че във въззивното производство не са събирани нови доказателства, на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, чиито правни констатации, освен фактическите, както се посочи при обсъждане на събраните по делото доказателства, също приема за свои. Въззивният съд напълно възприема съображенията на районния съд, обосноваващи крайния му извод. С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, решението в обжалваната част е правилно. Жалбата е неоснователна и решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено. При този изход на делото жалбоподателят-ищец следва да бъде осъден да заплати на ответника направени разноски във въззивна инстанция в размер на 100 лв. На основание чл.280, ал.2 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване. Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1, предложение първо от ГПК В. окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №99 от 30.07.2012 година, постановено по ГР.Д.№ 1234 по описа за 2011 година на С. районен съд, в обжалваната част. В.ГР.Д.№1137/2012 г. ВТОС ОСЪЖДА Л. Т. К., ЕГН-*, с адрес гр. Л., ул.”Ш.” №7, да заплати на„Б.” Е., ЕИК- .............., със седалище и адрес на управление гр. С., ул.”3. П.” № 87, направените разноски във въззивна инстанция в размер на 100 лв./сто лева/. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:___________ ЧЛЕНОВЕ: 1.________________ 2.________________ |