Решение по дело №12502/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 995
Дата: 22 март 2022 г.
Съдия: Яна Цветанова Димитрова
Дело: 20211110212502
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 995
гр. София, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНА ЦВ. Д.
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. Д. Административно наказателно
дело № 20211110212502 по описа за 2021 година

Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба Н. ИВ. Д. с ЕГН ********** и адрес в гр.Т., ул."Л. Г." № *,
срещу Наказателно постановление N СО-ЗЗ-Н-21-04-171 от 03.08.2021г. , издадено от кмета
на СО, с което на жалбоподателя , на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ е наложено
административно наказание - "глоба" в размер на 300 лева .
В съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен се явява и поддържа
жалбата.
В хода на съдебните прения поддържа искането си за отмяна на процесното
наказателно постановление , като сочи , че е несправедливо.
В съдебно заседание административнонаказващият орган , редовно уведомен не се
явява. Представлява се от юрк.К.
В хода на съдебните прения, последната иска НП да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно.
СРП, редовно призована не изпраща представител.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Жалбата на Н. ИВ. Д. с ЕГН **********, срещу Наказателно постановление N СО-
1
ЗЗ-Н-21-04-171 от 03.08.2021г. , издадено от кмета на СО, е подадена от правоимащо лице
и в определения в закона срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
На 14.04.2021г. св. С.З. – ст.инспектор в Столичен инспекторат към СО извършила
проверка , съвместно с колегата си Л. А. в търговски обект – магазин ''Б.'', находящ се в
МОЛ ''С. ц.'' гр. С.
По време на проверката в магазина била установена Н.Д.-служител в магазина като
поставената на лицето й предпазна маска не покривала носа и устата.
В резултат от тази констатация св. З. съставила на Н.Д. Акт за установяване на
административно нарушение № 21-04-171 от 14.04.2021г. за нарушение по чл. 209а, ал. 1 от
Закон за здравето.
Актът бил връчен на Н.Д. , която го подписала и написала собственоръчно , че има
възражения.
Въз основа на посочения АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено Наказателно
постановление N СО-ЗЗ-Н-21-04-171 от 03.08.2021г. , издадено от кмета на СО, с което на
жалбоподателя , на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ е наложено административно наказание -
"глоба" в размер на 300 лева.
От така изложената и приета фактическа обстановка по отношение допустимите за
разглеждане факти,за да постанови решението си съдът следва да обсъди наличието на
административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното
нарушение, административното наказание и реда,по който то е наложено.Процедурата по
установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и
неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в посочения нормативен акт случаи ,
чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.
В производството по обжалване на наказателно постановление,
административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното
обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.
Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически
констатации нямат доказателствена стойност по презумпция . Същите не се считат за
установени , до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в
наказателния процес.
Горната фактическа обстановка съдът установи чрез показанията на св. С.З.. Същата
сочи, че жалбоподателката е носела защитна маска на лицето си , но не покривала носа и
устата й, обстоятелство, което самата жалбоподателката .
С Решение на Народното събрание на РБ от 13.03.2020 г. в страната е обявено
извънредно положение.
Във връзка с извънредното положение и на основание чл. 63, ал. 1 ЗЗ /ред. ДВ бр.
28/2020 г. /"При непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от
2
епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване
живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка"/, вр. чл.
63, ал. 4 от ЗЗ /"При обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на
здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение
на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област"/,
Министърът на здравеопазването издал заповеди № РД-01-51 от 26.01.2021 г. и № РД-01-220
от 08.04.2021 г. с която били въведени противоепидемични мерки.
Заповедите били публикувани на интернет страницата на Министерство на
здравеопазването /МЗ/.
Съгласно т. I 25 от заповед № РД-01-220 от 08.04.2021 г. и т. I. 7 от заповед № РД-01-
51 от 26.01.2021 г. от заповедта – "Всички лица, когато се намират в закрити обществени
места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения,
аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп
гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви,
манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в
приложение № 3.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
АУАН и НП са издадени от оправомощени лица предвид нормата на чл. 209а ЗЗ.
В случая административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
за нарушение на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ /ред. ДВ бр. 34/2020 г. в сила от 09.04.2020 г. /, съгласно
която: "Който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7
и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от
300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв. "
Съгласно ал. 3 на същата норма на закона – "Нарушенията по ал. 1 и 2 се установяват
с актове, съставени от държавни здравни инспектори или от длъжностни лица, определени
от директора на регионалната здравна инспекция, длъжностни лица, определени от
директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, или
длъжностни лица, определени от кметовете на общини", а ал. 4 сочи, че НП се издават
съответно от директора на съответната регионална здравна инспекция, директора на
съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи и кмета на
съответната община.
В конкретния случай АУАН е издаден от държавен здравен инспектор при Столичен
инспекторат, като относно неговата компетентност по делото е приобщена заповед №
СОА20-РД09-2654 от 22.10.2020 г. на Кмета на СО и Заповед № СОА20-РД09-2661 от
22.10.2020 г. на Кмета на СО.
3
НП е издадено от Кмета на СО, чиято компетентност произтича от закона.
Спазени са и сроковете за издаване на АУАН и НП.
НП съдържа всички факти и обстоятелства, относими към съставомерността на
вмененото нарушение, включително мястото на извършването му, датата и времето, когато
същото е реализирано, и обстоятелствата, при които това е станало, съответно нарушителя и
нарушените норми.
Конкретно във връзка с нарушените правни норми, съдът ще посочи, че нормата на
чл. 209а, ал. 1 ЗЗ има смесен характер, като същата съдържа както правилото за поведение,
така и санкцията, която се предвижда при нейното нарушение.
В НП се съдържа и описание на противоепидемичната мярка, която не е била
спазена и Заповедта, с която същата е била въведена.
По делото безспорно се установява на база на показанията на актосъставителя, че към
момента на проверката жалбоподателката била с поставена защитна маска на лицето, но не
покривала носа и устата й, с което е нарушила, въведената със Заповед № РД-01-51 от
26.01.2021 г. на МЗ противоепидемична мярка.
Нарушението е извършено виновно при форма на вината непредпазливост, доколкото
жалбоподателят е била длъжна да знае за изискването за поставяне на защитна маска на
лицето, покриваща носа и устата, когато се намира в закрито обществено място, каквото е
МОЛ-С., не е изпълнила задължението си , а е можела и е била длъжна да го изпълни.
В случая е наложен минималния размер на предвидената в закона глоба – 300 лева,
поради което обсъждането на въпроса относно нейното намаляване би било безпредметно.
Въпреки изложеното, съдът счита, че НП следва да бъде отменено на първо място
поради нарушение на процесуалните правила при издаване на АУАН.
Видно от съдържанието на АУАН в същия не са посочени заповедите на министъра
на здравеопазването, с които е била въведена противоепидемичната мярка, която не е била
изпълнена от жалбоподателя. Това води до опорочаване на акта и съставянето му в
противоречие с нормата на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗАНН.
Посочването на конкретната нарушена заповед е необходимо, доколкото нормата на
чл. 209а ЗЗ е препращаща именно към заповед на МЗ, с която се въвеждат съответните
мерки. Ето защо, липсата на посочване на конкретната заповед на МЗ рефлектира върху
правото на защита на санкционираното лице, което следва да знае всички съставомерни
факти и обстоятелства, срещу които следва да се защитава, още от започване на
административнонаказателното производство, така щото да организира адекватна защита.
Обстоятелството, че в НП са посочени процесните заповеди на МЗ не санира така
допуснатото процесуално нарушение при издаване на АУАН, тъй като същото касае
съществени факти, които липсват в акта.
Ето защо, приложение не може да намери разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН.
Отделно, съдът счита, че НП е издадено при неправилно приложение на материалния
4
закон, тъй като е налице хипотезата на чл. 28 ЗАНН.
Касае се за първо по ред нарушение, като за наказващия орган е стояла възможността
да не налага административно наказание на жалбоподателя, а да го предупреди за
възможността от ангажиране на административнонаказателната му отговорност при
следващо установено подобно нарушение.
Това, обаче, не е било сторено, което е довело до неправилно приложение на
материалния закон.
Водим от горното и на основание чл.63,ал.2, т. 1 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление N СО-ЗЗ-Н-21-04-171 от 03.08.2021г. ,
издадено от кмета на СО, с което на Н. ИВ. Д. с ЕГН **********, на основание чл. 209а, ал.
1 от ЗЗ е наложено административно наказание - "глоба" в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5