Решение по дело №2917/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 349
Дата: 21 март 2023 г.
Съдия: Камелия Първанова
Дело: 20221000502917
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 349
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов

Димитър Мирчев
при участието на секретаря Павлина Ив. Х.ва
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20221000502917 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 392/1.07.2022г, постановено по гр.д.№ 449/2021г по описа на Окръжен
съд-Благоевград, е осъдено на основание чл.432, ал.1 КЗ ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве”
АД с ЕИК ********* да заплати на А. И. М. с ЕГН ********** сума в размер на 30 000
(тридесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на полученото телесно
увреждане при ПТП на 24.08.2020 г., ведно със законната лихва от 20.02.2021 г. до
окончателното плащане, като е отхвърлен предявеният иск за сумата над 30 000 лв. до
претендирания размер от 60 000 лв. и искът за законна лихва за периода от 20.11.2020 г. до
20.02.2021 г. като неоснователни. Осъдено е ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве” АД да заплати
на А. И. М. сума в размер на 223 (двеста двадесет и три) лв., представляваща обезщетение за
причинените имуществени вреди, вследствие на полученото телесно увреждане при ПТП на
24.08.2020 г., ведно със законната лихва от 20.02.2021 г. до окончателното плащане, като е
отхвърлена исковата претенция за законна лихва за периода 20.11.2020г до 20.02.2021г като
неоснователна. Осъдено е ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве” АД да заплати на адв. Х. З. от
САК адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ в размер на
1 430 лв. с ДДС, съразмерно с уважената част от исковете. Осъдена е А. И. М. да заплати на
ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве”АД направените по делото разноски в размер на 430лв.,
съразмерно с отхвърлената част на исковете. Осъдено е ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве” АД
да заплати по бюджета на съдебната власт, сумата от 1 250 лв. за държавна такса.
Решението е обжалвано от ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве” АД, представлявано от
юрисконсулт А. С., в частта му, с която е уважен предявеният иск от А. И. М. за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 15 000лв. до 30 000лв., ведно със
1
законната лихва от 20.02.2021г. Сочи, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон
и го е постановил в противоречие с приетите по делото доказателства. Излага доводи, че
неправилно е приложена разпоредбата на чл.52 ЗЗД за обезщетение за неимуществени
вреди. Сочи, че ищцата е получила следните травматични увреждания: счупване на седми и
осми гръден прешлен, без дислокация на фрагменти и при интантен гръбначномозъчен
канал. Общият оздравителен и рехабилитационен период на тези травми е 2 седмици.
Определеният размер на обезщетението не съответства на обема, интензитета и
продължителността на търпените вреди. Претендира да се отмени решението в обжалваната
му част.
Ответната страна- А. И. М., представлявана от адв.Хр.З. от САК, е оспорила
въззивната жалба. Сочи, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди
е справедлив и не е завишен. Сочи, че лихвата следва да се дължи от 20.11.2020г –датата на
предявяване на претенцията пред застрахователя. Претендирала е да се остави без уважение
въззивната жалба и да се присъдят разноски. В писмената защита на процесуалния
представител на ответника се поддържат доводите, изложени в отговора на въззивната
жалба.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и
против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Ищцата по делото-А. И. М. е посочила в исковата молба, че на 24.08.2020 г., около
15,30 часа, на път 1071, от Благоевград към гр. Симитли, е пътувала в л.а. марка
„Фолксваген Голф“ с рег. № ******, управляван от водача И. М., който заради движение с
несъобразена скорост е изгубил управлението на автомобила, който се е преобърнал и е
паднал в отводнителен канал. Получила е силен удар в областта на гърдите и само поради
поставения предпазен колан не са последвали тежки увреждания. Заявила е, че за
процесното ПТП е съставен от служители на ПП към ОД на МВР огледен протокол КП №
2020-1046 – 1 506/2020. и е образувано ДП с № 7852 ЗМ-386 от 24.08.2020 г., което е
прекратено с Постановление на РП Благоевград на 11.12.2020 г. Вследствие на инцидента е
получила травми-фрактура на 7 и 8 гръден прешлен без дислокация на фрагменти и при
интактен гръбно-мозъчен канал. Това е наложило хоспитализирането й в отделение по
ортопедия и травматология, в което е извършена оперативна интервенция – закрито
наместване на фрактура, без вътрешна фиксация, друга неуточнена кост. Сочи, че
манипулацията е извършена при рентгенов контрол и е последвала имобилизация с оротеза,
а на 28.08.2020 г. е изписана от болничното заведение с препоръки за провеждане на
физиотерапия и имобилизация на 30-я ден, както и с препоръка за активно наблюдение,
рехабилитационна програма и хигиенно диетичен режим за продължаване на лечението.
Възстановителният период е продължил 180 дни, през които е била неработоспособна и са й
издавани болнични листове, както и че фрактурите на гръдните прешлени са й причинили
силни болки и страдания и трайно затруднение на движението на снагата и дишането. С
най-голям интензитет болките са били през първите седмици от възстановяването, през
които същата не е могла да става сама от леглото, не е могла да се обслужва и да извършва
редица ежедневни дейности. Не е можела да спи нормално, изпитвала дискомфорт във всяка
позиция на тялото си. Физическите болки и страдания са й причини стрес и негативни
психологически изживявания. Не може да води нормален и пълноценен живот, намалена е
работоспособността й и е била лишена за дълъг период от възможността да извършва редица
занимания. Появила се е изразена тревожност, интензивни страхови изживявания, ярки
спомени от инцидента, като към момента изпитва силен страх да напуска дома си, както и
усещане на страх при пътуване в МПС. Двете травми са я лишили от нормално общуване с
нейни близки, приятели и други хора. Посочила е, че за лекия автомобил, с който са
причинени травмите, е имало сключена задължителна застраховка ГОА за периода от
24.08.2020г. до 24.08.2021 г. със ЗД „Дал Бог живот и здраве“ АД, поради което ищцата е
2
поискала от този застраховател да й определи и изплати обезщетение за претърпените
неимуществени вреди. Писмена застрахователна претенция с изх. № 4160/20.11.2020 г. е
отправила към застрахователя, който е отговорил с писмо с изх. № 1856/13.04.2021г., че
отказва да заплати застрахователно обезщетение.
Претендирала е за бъде осъдено застрахователното дружество да заплати на
основание чл.432 във вр. с чл.429, ал.1 и чл.380, ал.1 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД сумата от 60 000лв.
за обезщетение за неимуществени вреди, обезщетение за имуществени вреди за сумата от
223лв., ведно със законната лихва от 20.11.2020г до окончателното изплащане.
Ответната страна- ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве” АД е оспорила всички твърдения
на ищцата с изключение на това, че е съществувало валидно застрахователно
правоотношение между страните по застрахователна полица № BG/30/120002418340,
сключена с него. Оспорила е описания в исковата молба механизъм на ПТП, че водачът И.
М. е нарушил императивни разпоредби от ЗДвП и Правилника на неговото прилагане, за да
причини ПТП-то. Възразила е, че не е налице причинно-следствена връзка между деянието и
претърпените от ищцата травми, както и че същите не са по вид и интензитет на болки
такива, каквито са описани в исковата молба. Оспорила е, че ищцата е правила парични
разходи за медицински прегледи, медикаменти и консумативи, че е преживяла стрес и
страдания от травми, както и че е била неработоспособна в период от 180 дни. Релевирал е
възражение за съпричиняване, тъй като пострадалата е пътувала без поставен предпазен
колан. Изложени са доводи, че възстановителният период от травмите е бил без усложнения,
пострадалата се е подобрила след лечението и се е напълно възстановила. Не е провеждала
предписаните й контролни прегледи, не е провеждала рехабилитация и физиолечение на
уврежданията. Направено е възражение, че претендираният размер на обезщетението за
неимуществени вреди е прекалено голям.
С решението си първоинстанционният съд е уважил исковата претенция за сумата от
30 000лв. за обезщетение за неимушествени вреди, ведно със законната лихва върху нея от
20.02.2021г до окончателното изплащане на сумата и е отхвърлил до пълния предявен
размер. В частта за сумата от 15 000лв. за обезщетението за неимуществени вреди и за
присъденото обезщетение за имуществени вреди решението е влязло в сила като
необжалвано и в частта за периодите на лихвите за забава.
Страните по делото не спорят относно фактическата обстановка пред въззивната
инстанция, и същата се установява, че е следната:
Безспорно между страните по делото е, че процесният лек автомобил марка
„Фолксваген Голф“, модел 4, с рег. № ******* е имало валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество ЗАД „Дал Бог живот
и здраве“ АД, съгласно застрахователна полица № BG/30/**********.
Безспорно между страните е, че при ПТП, настъпило на 24.08.2020г., на път BGL
1071, посока от Благоевград към гр. Симитли, при км. 5, при движение с несъобразена
скорост с наклона и профила на пътя, лек автомобил „Фолксваген – Голф“ с рег. №*******
се е завъртял на ляво, плъзнал се е по пътното платно, след което се е преобърнал през таван
и е паднал в отводнителната шахта. Автомобилът е бил управляван от И. И. М.. Пострадала
е пътничката в автомобила А. И. М. и е получила телесни увреждания.
Пред въззивната инстанция не следва да се обсъжда противоправността на деянието,
връзката му с настъпилите вреди, и, дали следва да се ангажира отговорността на
застрахователя, тъй като по тези въпроси не се спори между страните.
Спори се между страните относно размера на определеното обезщетение за
неимуществени вреди.
От представените медицински документи и заключение по СМЕ, се установява, че
вследствие на ПТП А. И. М. е получила счупване на телата на два гръдни прешлени, без
3
разместване на костните фрагменти, което й е причинило трайно затруднение на
движенията на снагата за около 2 месеца. Приложено е било консервативно медикаментозно
лечение - противосъсирващи средства, антибиотик и дексофен - противовъзпалително и
обезболяващо средство, както и обездвижване на снагата с ортеза. Не е провеждано
оперативно лечение и или наместване на костни фрагменти. Възстановяването на
движенията на снагата е настъпило за около 2 месеца. След този период движенията са били
възстановени, но не е следвало да извършва тежка физическа работа за още 3-4 месеца.
Между претърпяното ПТП на 24.08.2020 г. и установените травматични увреждания има
пряка причинно-следствена връзка. Освен установеното счупване на един или два гръдни
прешлена на гръбначния стълб, в медицинската документация, приложена по делото, не са
описани други травматични увреждания.
Вещото лице е посочило, че поради липса на разместени костни фрагменти; на
стесняване на гръбначномозъчния канал; на разположение на счупванията извън
естествените извивки на гръбначния стълб- кифози, лордози и възрастта на пострадалата, е
възможно да настъпи пълно възстановяване, като не се очаква получаване на усложнения.
Счупването на телата на два гръдни прешлена е причинило на А. М. трайно
затруднение на движенията на снагата за около 2 месеца. Констатираното компресионно
счупване може да се получи, както при поставен предпазен колан, така и без поставен колан.
В конкретния случай се касае за сложен механизъм на ПТП, при който преди падането на
автомобила в канавка с дълбочина около 2,0 метра на четирите си гуми е имало още няколко
удара, макар и сравнително леки. Ако пострадалата е била без поставен предпазен колан при
тези удари е щяла да получи и други видими травматични увреждания.
В експертизата е посочено, че след изписването на А. М. от лечебното заведение, за
да бъде изпълнена КП 208 са били насрочени два контролни прегледа, респ. на 04.09.2020 г.
и 11.09.2020 г. Провеждани са прегледи и при продължаване на болничните листове –
28.10.2020 г.; 27.11.2020 г.; 27.12.2020 г.; 26.01.2021 г. Няма данни да са извършвани
прегледи, рехабилитация, физиотерапия, както и за усложнено счупване, настъпили
усложнения при провежданото домашно лечение и възстановителен период.
Според издаваните болнични листове, приложени по делото, пълно възстановяване
на пострадалата е настъпило за шест месеца.
Ангажирани са гласни доказателства чрез разпит на свидетелката А. Б., дъщеря на
ищцата, която е дала показания, че непосредствено след инцидента майка й се е лекувала
една седмица в Ортопедичното отделение на МБАЛ-Благоевград, по време на което я е
посещавала ежедневно, за да й помага да се обслужва, тъй като не е можела сама.
Свидетелства, че през този период пострадалата е изпитвала болки при дишане, не е можела
да става от леглото и да се движи, поради което са й поставяни инжекции за разреждане на
кръвта. След изписване от болницата пострадалата не е могла да се движи сама още един
месец и през този период е трябвало да бъде придържана, за да стои права и да се движи, тъй
като е изпитвала болки. Категорична е, че майка й е носила ортопедичен корсет една година
и че през първите седмици от лечението е вземала и обезболяващи лекарства. Върнала се е
на работа след шестия месец от лечението, продължава да изпитва болка и се справя трудно
при работа. Към момента на разпита на свидетелката, пострадалата не провежда никакво
лечение и вече може да върши домакинската си работа, като не търпи голяма болка.
Инцидентът е оставил отпечатък в паметта й, защото често си е спомняла за случилото се,
породил се е страх да пътува с МПС.
При установяване, че са налице всички елементи от състава на чл. 432, ал.1 КЗ за
ангажиране на отговорността на ответното дружество, следва да се определи обезщетението
за неимуществени вреди. При съобразяване на Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума
на ВС и съдебната практика на ВКС по чл.290 от ГПК-напр. решение №130/8.07.2013г. на
ВКС по т.д.№669/2012г., II Т.О.., решение №151/12.11.2013г. на ВКС по т.д.№486/2012г, ІІ
4
Т.О., ТК, решение №88/9.07.2012г. на ВКС по т.д.№1015/2011г, ІІ Т.О., ТК, решение
№199/30.11.2016г. на ВКС по т.д.№2432/2015г., ІІ Т.О, в които се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания. На тази база следва да се прецени обезщетението за
неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
Следва да се отчете, че пострадалата е била на 53 години към момента на ПТП,
причинените увреждания са счупване на телата на два гръдни прешлени, без разместване на
костни фрагменти, което й е причинило трайно затруднение на движенията на снагата в
продължение на 2 месеца. Била е лекувана консервативно една седмица в болница.
Изпитвала е силни болки и е пиела болкоуспокояващи в първите седмици. Имала е нужда от
чужда помощ. Няма остатъчни явления в резултат от уврежданията.
При съобразяване на тези изложените обстоятелства, въззивният съд приема, че
дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се определи в размер на
25 000лв., ведно със законната лихва върху сумата от 20.02.2021г до окончателното
изплащане. Относно лихвата за забава няма подадена въззивна жалба от страна на А. М.,
поради което не следва да се обсъждат наведените от процесуалния й представител
възражения в тази насока в отговора на въззивната жалба.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да се осъди А. И. М. с
ЕГН ********** да заплати на ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве” АД с ЕИК ********* сумата
от 150лв. за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
На основание 78, ал.3 ГПК вр. с чл.38 ЗАдв. следва да се осъди „ДаллБогг Живот и
Здраве” АД с ЕИК ********* да заплати на адв.Х. А. З. с личен адв. номер **********
сумата от 1 172.50лв. за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Следва да се отмени решението в частта му, с която на основание чл.78, ал.1 ГПК е
осъдено „ДаллБогг Живот и Здраве” АД с ЕИК ********* да заплати на адв.Х. А. З. с личен
адв. номер ********** сумата за разликата от 958.04лв. до 1430лв. за адвокатско
възнаграждение.
Следва да се осъди на основание чл.78, ал.3 ГПК А. И. М. с ЕГН ********** да
заплати на „ДаллБогг Живот и Здраве” АД с ЕИК ********* допълнително сумата 71.50лв.
за разноски пред първата инстанция.
Следва да се отмени решението в частта му, с която е осъдено „ДаллБогг Живот и
Здраве” АД с ЕИК ********* да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт сумата за
разликата от 1008.92лв. до 1250лв. за държавна такса.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 392/1.07.2022г, постановено по гр.д.№ 449/2021г по описа на
Окръжен съд-Благоевград, В ЧАСТТА му, с която е осъдено на основание чл.432, ал.1 КЗ
ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве” АД с ЕИК ********* да заплати на А. И. М. с ЕГН
********** сумата за разликата от 25 000лв. до 30 000лв., представляваща обезщетение за
причинените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания,
вследствие на полученото телесно увреждане при ПТП на 24.08.2020 г., ведно със законната
лихва от 20.02.2021 г. до окончателното плащане, В ЧАСТТА му, с която на основание
5
чл.78, ал.1 ГПК е осъдено „ДаллБогг Живот и Здраве” АД с ЕИК ********* да заплати на
адв.Х. А. З. с личен адв. номер ********** сумата за разликата от 958.04лв. до 1430лв. за
адвокатско възнаграждение, В ЧАСТТА му, с която е осъдено „ДаллБогг Живот и
Здраве” АД с ЕИК ********* да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт сумата за
разликата от 1008.92лв. до 1250лв. за държавна такса. КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ ЗАД, предявен от А. И. М. с
ЕГН ********** срещу „ДаллБогг Живот и Здраве” АД с ЕИК ********* за разликата от
25 000лв. до 30 000лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на полученото телесно
увреждане при ПТП на 24.08.2020 г., ведно със законната лихва от 20.02.2021 г. до
окончателното плащане.
Потвърждава решението в частта му, с която е уважена исковата претенция за
разликата от 15 000лв. до 25 000лв., ведно със законната лихва от 20.02.2021г до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК А. И. М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве” АД с ЕИК ********* сумата от 150лв. за
юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция и сумата от 71.50лв.
допълнително разноски за пред първата инстанция.
ОСЪЖДА на основание 78, ал.3 ГПК вр. с чл.38 ЗАдв. „ДаллБогг Живот и Здраве”
АД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адв.Х. А. З. с личен адв. номер ********** сумата
от 1 172.50лв. за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6