РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Перник, 10.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Перник в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при
секретаря Е. В., като разгледа докладваното от съдия Георгиева адм. дело № 768
по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Х от АПК
във връзка с чл. 172, ал. 5 от
Закона за движението по пътищата.
Образувано
е по жалба на М.М., управител на “***”ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. П.***
против Заповед № 19-4332-006641 от 19.09.2019г. на П. П., полицейски инспектор
в отдел ПП при СДВР. Със заповедта е
наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б.а
от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
В
жалбата се излагат доводи, че заповедта за прилагане на ПАМ е
незаконосъобразна. Същата е немотивирана, не е ясно каква категория е следвало
да има водача на МПС. Не е посочена регистрацията на кое МПС се прекратява.
Моли съдът да отмени оспорената заповед
като незаконосъобразна. Не заявява претенция за присъждане на разноски.
В
съдебно заседание оспорващият не се явява и не изпраща представител.
Ответникът
по жалбата-П. П., полицейски инспектор в отдел ПП при СДВР, редовно призован не
се явява и не изпраща представител.
Административен
съд Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК
приетите по делото писмени доказателства, приема за установено следното
По
фактите:
На 19.09.2019г. е издадена
Заповед № 19-4332-006641 от П. П.-полицейски
инспектор в отдел ПП в СДВР против “***”ЕООД с управител М.М., за това, че като
собственик на комбиниран багер “***”, с
рег. № *** е предоставил управлението му
на Й. Г. Й., с ЕГН **********. Последният
не притежава СУ на МПС, валидно за категорията към която спада
управляваното от него МПС. В заповедта е посочено, че се издава на основание чл. 171, т.2а, б. „а“. Със заповедта е прекратена
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
В административната преписка има АУАН,
съставен от служители при отдел ПП при СДВР против Й. Г. Й., от който се установява, че на 13.09.2019г., в
16.08ч. в община Столична, на път Северна скоростна тангента управлява комбиниран
багер “***”, с рег. № ***, собственост
на „***“ЕООД, регистрирано по ЗРКЗГТ без
разрешение от Министъра на земеделието и храните и със СУ на МПС категория В,
което не представя в момента на проверката. Това
е квалифицирано като административно нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. С
акта са иззети свидетелството за регистрация
на земеделска и горска техника № ***
и един брой регистрационна табела с № ***.
АУАН е подписан без възражение и връчен на нарушителя на датата на съставянето
му.
От
свидетелство за регистрация серия № *** се установява, че собственик на комбиниран багер
“***Е”, с рег. № *** е жалбоподателят.
От
справка картон на водача, представляваща извлечение от информационната система на МВР относно правоспособността на водачи на
МПС и наложени им наказания за извършени
от тях нарушения, приложени принудителни административни мерки и съставени
актове за установени административни нарушения се установява, че Й. Г. Й., притежава СУ на МПС, издадено на 16.04.2015г. за притежаване на категории А, В, и АМ.
По делото е представена и приета Заповед №
513з-1618 от 26.02.2018г. на директора на СДВР, с която на основание чл. 43,
ал. 4 от ЗМВР и въз основа на заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016г. на Министъра
на вътрешните работи е заповядано да се прилагат с мотивирана заповед
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. “а” и
т. 6 от ЗДвП, длъжностни лица в отдел “Пътна полиция” и в звената на
“Териториална полиция” в структурата на “Охранителна полиция” при СДВР.
От заповед № 613з-3821 от
19.05.2016г. на директора на СДВР е видно, че П. П. заема длъжност в отдел
“Пътна полиция” в СДВР.
При така установените факти,
настоящият съдебен състав на Административен съд–Перник като извърши по реда на
чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт на основанията по чл. 146 от АПК достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна
процесуална легитимация, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна. Доводите
в тази връзка са следните:
Предмет на настоящото съдебно производство е
индивидуален административен акт–Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка издадена по реда на глава шеста от ЗДвП.
Съгласно
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а
се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. По делото не е спорно, че СДВР е служба за контрол по ЗДвП, а
служителите, осъществяващи контролна дейност по ЗДвП са определени в
приложената към преписката Заповед № 513з-1618 от 26.02.2018г. на директора на СДВР. Компетентността на издателя на заповедта произтича
именно от тази заповед, в която по т. 1 са оправомощени длъжностни лица да
прилагат с мотивирани заповеди принудителни административни мерки по чл. 171 от ЗДвП. По делото не е спорно, че издателят на заповедта към
дата 19.09.2019г. заема длъжност-полицейски инспектор в отдел “Пътна полиция” в
СДВР. Именно тази заповед на Директора на СДВР е посочена в оспорената ЗППАМ като оправомощаваща нейния издател. С
оглед на това се приема, че процесната заповед е издадена от териториално и
материално компетентен орган и същата не страда от отменително основание по чл.
146, т. 1 от АПК.
Оспорената в настоящото производство
заповед е в изискуемата от закона форма за действителност. Издадена
е в писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването си.
Същата е мотивирана. Има посочени правни и фактически основания. С оглед на
това не се констатира порок по смисъла на
чл. 146, т. 2 от АПК, който да прави същата незаконосъобразна и да доведе до
отмяната й.
В
обстоятелствената част на ЗППАМ изрично е посочено, че е установено, че МПС-то
собственост на жалбоподателя, е управлявано от лице, което не притежава СУ на
МПС, валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС. За така
извършеното административно нарушение от водача Йордан Йорданов на нормата на
чл. 150а от ЗДвП
е съставен акт за установяване на
административно нарушение. Приложена е принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а,
б.“а“ от ЗДвП по отношение собственика на
автомобила заради това, че е предоставил
автомобила си да бъде управляван от водач
непритежаващ свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство. Доколкото се касае за две различни
процедури, за наличието на законовите
предпоставки за осъществяване на две
самостоятелни административни производства - по прилагане на принудителна административна мярка по
отношение собственика на превозното
средство и по ангажиране административната отговорност на нарушител за извършено административно нарушение - няма място
за каквото и да било съмнение факта, че по отношение на жалбоподателя е
издадена заповед за прилагане на
принудителна административна мярка, а по отношение на водача Йордан Йорданов е съставен акт за установяване на административно нарушение.
Не е
основание за отмяна на оспорваната
заповед за прилагане на ПАМ това, че в
разпоредителната част на атакуваната
заповед не е посочено регистрационния номер на
ППС, чиято регистрация се прекратява. В обстоятелствената част на заповедта е направено пълно и точно описание
на моторното превозно средство по
отношение, на което се прекратява регистрацията, като в
разпоредителната част на акта
административният орган си е послужил с понятието, съдържащо се в чл. 171, т.2а, б.
„а“ от ЗДвП-прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик.
От съдържанието на заповедта се
установява по безспорен и недвусмислен начин, че се касае за прекратяване на регистрацията на
комбиниран
багер “***”, притежаващ преди прилагане на ПАМ
рег. № ***, собственост на “***”ЕООД. Този пропуск
не е довел до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя и сам по себе си не обуславя извод за
незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ.
При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав не констатира да са
допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, които нарушения да са основание за
отмяна на оспорвания административен акт
като незаконосъобразен и които да послужат като
самостоятелно основание за отмяна на заповедта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.
Относно
преценката за материална законосъобразност на заповедта, съдът съобрази
следното:
Правилото на
чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година. В конкретния случай, при тази законова регламентация и при съобразяване с предявеното от органа, необходимата
материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ е управление на собствено на
жалбоподателя МПС, от лице, което не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство.
В
конкретния случай няма спор относно това, че багерът е собственост на жалбоподателя.
Няма
формален спор и че този багер е управляван от друго лице.
Спорът по делото се свежда до това дали водача,
към момента на управление притежава
свидетелство за управление на МПС, валидно за категорията на управляваното
МПС. За да се отговори на този въпрос първо следва се изясни въпроса какво ППС
представлява багера и съответно какво СУ на МПС следва да притежава водача, за
да може да го управлява.
От доказателствата по делото и по конкретно
от свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника серия № *** се
установява, че процесното ППС е регистрирано по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника. Законът
за регистрация и контрол на земеделската и горската техника се прилага
за земеделска, горска техника, включително превозни средства и машини за земни
работи, наричани по-нататък "техниката", както и за двигатели с
вътрешно горене за извънпътна подвижна техника. С техника регистрирана по този
закон могат да работят само лица, притежаващи съответната правоспособност, като
от своя страна правоспособността на лицата за работа с техниката се дели на
следните категории: 1. категория Твк - колесни и верижни трактори и
агрегатирани към тях работни машини; 2. категория Твк-З - специализирана и
специална самоходна земеделска техника; 3. категория Твк-Г - специализирана и
специална самоходна горска техника; 4. категория Твк-М - специализирана и
специална самоходна техника-машини за земна работа. От свидетелството за
регистрация се приема, че процесния
багер “Катерпилар 432 Е” представлява специализирана самоходна машина по
смисъла на пар. 1, т. 12 от ЗРКЗГТ, представляваща машина за земни работи. По определението дадено в пар. 1, т. 25
от ДТ на ЗРКЗГТ "машини за земни работи" са самоходни или теглени
колесни, верижни или крачещи машини, имащи екипировка или оборудване (работни
средства), конструирани да извършват изкопни работи, товарене, транспортиране,
пробиване/сондиране, разстилане, уплътняване или каналокопаене на земни, скални и други материали. Следователно за да се
управлява такъв тип машина водача трябва да притежава правоспособност за работа
от категория Твк-М, съгласно чл. 13 от ЗРКЗГТ.
От своя страна Законът за движение по
пътищата урежда правилата за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по
тези пътища, изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни
средства, правата и задълженията на участниците в движението и на съответните
служби и длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и
наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз
основа на него нормативни актове. В пар. 6, т. 10 от ДР на ЗДвП се дава
определение на "пътно превозно средство"- съоръжение, придвижвано по
пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари. Към пътните
превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата. В
пар. 6, т. 16 от ДР на ЗДвП се дава определение и на "самоходна машина"-съоръжение
или машина, предназначена за извършване на специфични дейности и движеща се или
придвижвана по пътищата само по изключение. Такива са: електрокарите,
мотокарите и самоходната земеделска и горска техника по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горската техника, строителните машини, верижните
специални и верижните бронирани машини от Българската армия и Министерството на
вътрешните работи и други подобни. Следователно и по смисъла на ЗРКЗГТ и по
смисъла на ЗДвП процесния багер “Катерпилар
432 Е”, представлява пътно превозно
средство, самоходна машина за земни работи. За да участва същата в движение по
пътищата, отворени за обществено ползване първо трябва да е регистрирана. В
случая тази техника е регистрирана.
За да придвижва
самоходна машина по пътищата, водачът трябва да притежава свидетелство за
правоспособност за работа с тази машина и свидетелство за управление на моторно
превозно средство, от която и да е от категориите по чл. 150а, съгласно чл. 157 от ЗДвП. В случая административният орган е приел, че
водачът на багер “Катерпилар 432 Е” не притежава СУ на МПС,
валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС. Успоредно с
това е посочил, че водача има придобити категории А, В, АМ. А каква точно категория е следвало да
притежава жалбоподателят, за да има правото да управлява това ППС по пътищата,
отворени за обществено ползване нито актосъставителя, нито издателя на ЗППАМ е
посочил. Разпоредбата на чл. 157 от ЗДвП е ясна и същата изисква притежаване на
свидетелство за управление на моторно
превозно средство, от която и да е от категориите по чл. 150а. В случая от доказателствата по делото
се установява, че водачът има категории по чл.
150а от ЗДвП. Поради това водачът, към момента на управление на ППС притежава свидетелство за управление на МПС,
валидно за категорията на управляваното МПС. И след като това е така не е
изпълнен фактическия състав на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП и
принудителната мярка е приложена
незаконосъобразно. Същата ще се отмени в условията на чл. 146, т. 4 от АПК.
Дали
водачът, към момента на управление
притежава правоспособност за работа с тази машина въобще не е изследван от
административния орган и няма изложени мотиви. Поради тази причина и съдът не
разполага с правомощието да дописва и да домотивира акт на администрацията. Следва да се отбележи, че за
да се издаде свидетелство за правоспособност, по реда на ЗРКЗГТ и Наредба № 1
от 15.02.2019г. за условията и реда за обучение на кандидатите за
придобиване на правоспособност за работа със земеделска и горска техника и
условията и реда за издаване на удостоверение за регистрация на учебни форми за
тяхното обучение се изисква кандидата да е навършил 18г.
възраст и да има придобита
правоспособност за управление на моторно превозно средство. Специалния закон
ЗРКЗГТ не поставя изискване за точно придобита категория по ЗДвП. Съответно
наличието или липсата на свидетелство за правоспособност подлежи на
контрол от съответната
областна дирекция "Земеделие" и съответно те са компетентен орган да
санкционират лице, което управлява такъв вид техника без свидетелство за
правоспособност.
Въз
основа на изложеното настоящият състав приема, че жалбата е основателна. При осъществения цялостен съдебен
контрол се установиха отменителни основания по чл. 146, т. 4 от АПК, поради
което заповед № 19-4332-006641 от 19.09.2019г., издадена от П. П., полицейски
инспектор в отдел ПП при СДВР ще се отмени като незаконосъобразна.
С
оглед изхода на делото жалбоподателят има право на разноски. Присъждане на
съдебни разноски не е заявено, поради което и не се следват такива.
Водим
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
по жалба на “***”ЕООД, чрез управителя му М.М. със седалище и адрес на
управление гр. П.*** Заповед № 19-4332-006641 от 19.09.2019г. на П. П.,
полицейски инспектор в отдел ПП при СДВР.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Съдия:/п/