Р Е Ш Е Н И Е № 297
гр. Сливен, 06.01.2023 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното
заседание на дванадесети декември
през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря Ваня Фърчанова и с участието
на прокурора като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 249 по описа за 2022 година, за да
се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл.
145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.
93, ал. 10 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС).
Образувано
е по жалба на „Благоустройствени строежи“ЕООД гр. Сливен срещу Решение №
СЗ-31-ПР/2022 г. издадено на 09.06.2022 г. от Директора на РИОСВ Стара Загора,
с което на основание чл.81, ал.1, т.2 и чл. 93, ал.1, т.1, ал.3 и ал.5 от
Закона за опазване на околната среда, чл.7, ал.1 и чл.8, ал.1 от Наредбата за
условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда
(Наредбата за ОВОС) чл.31, ал.4 и ал.6 от Закона за биологичното разнообразие
(ЗБР), чл.2, ал.1, т.1, чл.4, чл.40, ал.3 и ал.4 от Наредбата за условията и
реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и
инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони
(Наредбата за ОС) и представената писмена документация от възложителя по
Приложение № 2 към чл.6 от Наредбата за ОВОС, по чл.10, ал.1 и 2 от Наредбата
за ОС представени становища от Регионална здравна инспекция - Сливен и Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“ - Пловдив е решил да се извърши оценка на въздействието върху околната
среда за инвестиционно предложение „Добив на строителни материали - пясък и
чакъл в площ „Тризъбец“ землище на с. Панаретовци и с. Самуилово, общ. Сливен,
с възложител „Благоустройствени строежи” ЕООД гр. Сливен.
В
жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради липса на
материалноправни предпоставки за извършване на оценка на въздействието върху
околната среда по конкретното инвестиционно предложение. Дружеството било с
предмет на дейност добив на строителни материали, стопанска и търговска
дейност. Същото било извършило проучване на намиращото се в района находище на
инертни материали „Самуилово – Изток“, на което извършвало експлоатация и в
момента. С Разрешение № 495/20.03.2019 г. за проучване на строителни материали
– подземни богатства по чл.2, ал.1, т.5 от Закона за подземните богатства
дружеството извършвало за своя сметка проучвания на строителни материали на
посочената площ „Тризъбец“ при определени условия. По възложение
на оспорващия бил изготвен цялостен проект за проучване на площта, с оглед
разширяване суровинната база на дружеството. Отчитайки местоположението, обема
и характера на инвестиционното предложение счита, че реализирането му няма да
засяга природни местообитания и местообитания на видове, не се предполага
увреждане и трансформация на местообитания на видове. Счита, че оспореният
индивидуален административен акт е необоснован. В съседен имот дружеството
извършвало добив на пясък и чакъл от 2004 г. по същия способ и нямало допуснато
нито едно нарушение на екологичното законодателство. Счита, че няма да бъде
осъществено значително въздействие върху околната среда. Моли съда да отмени
обжалваното решение.
В
съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. М.П. ***
поддържа жалбата.
Ответникът
по оспорването - Директорът на РИОСВ Стара Загора счита наведените в жалбата
съждения за неоснователни. Твърди, че оспореното решение не представлява
индивидуален административен акт. Счита, че жалбоподателят няма интерес от
оспорването на това решение, тъй като не засяга пряко и непосредствено правната
сфера на дружеството. Жалбоподателят не сочил конкретно какви негови законни
права и интереси са засегнати от оспореното решение. Твърди, че необходимостта
от извършване на ОВОС се преценявало от директора на РИОСВ за всеки конкретен
случай, като административният орган е действал в условията на оперативна
самостоятелност.
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Производството
пред административния орган е открито с уведомление вх. № КОС-01-520/28.01.2021
г. за инвестиционно намерение до Директора на РИОСВ Стара Загора, подадено от
жалбоподателя.(л.118-146) Предметът на инвестиционното предложение е „Добив на
строителни материали - пясък и чакъл в площ „Тризъбец“ землище на с.
Панаретовци и с. Самуилово, общ. Сливен.
С писмо
изх.№ КОС-01-520/10.02.2021 г. същото е изпратено на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“ за становище на основание чл.4а от Наредбата за ОВОС (л.117) С писмо изх.№
ПУ-01-156 от 25.02.2021 г. на Директора на БД „Източнобеломорски
район“ е изложена необходимостта от представяне на допълнителна информация за инвестиционното
предложение (ИП) (л.114) Същото е препратено на оспорващия с писмо изх.№
КОС-01-520/05.03.2021 г. (л.113) Оспорващият е подал актуализирано уведомление
вх. № КОС-01-520/11.05.2021 г. за инвестиционно намерение до Директора на РИОСВ
Стара Загора, към което приложил и експертна оценка на хидроложките условия
(л.74-110) С писмо изх.№ КОС-01-520/12.05.2021 г. същото е изпратено на БД „Източнобеломорски район“
за становище на основание чл.4а от
Наредбата за ОВОС (л.73) С писмо изх.№ ПУ-01-156 от 17.06.2021 г. на
Директора на БД „Източнобеломорски район“ е посочено,
че ИП е допустимо от гледна точка на ПУРБ и ПУРН на ИБР (2016-2021), ЗВ и
подзаконовите актове към него при спазване на поставените условия и изискванията
по т.2.1 и т.2.2 от писмото (л.69-72)
С писмо
изх.№ КОС-01-520/13.07.2021 г. оспорващият
е уведомен, че за ИП следва да бъде
извършена преценка за необходимостта от извършване на ОВОС, като са му дадени
указания за представяне на допълнителна информация и приложения. С това писмо е
уведомен и за писмо изх.№ ПУ-01-156 от 17.06.2021 г. на Директора на БД „Източнобеломорски район“. В изпълнение на указанията с
писмо изх.№ 112 от 03.12.2021 г. оспорващият
е подал искане за преценяване необходимостта от извършване на ОВОС вх. №
КОС-01-520/03.12.2021 г. до Директора на РИОСВ Стара Загора (л.48-64) С писмо изх.№ КОС-01-520/10.12.2021 г. същото
е изпратено на БД „Източнобеломорски район“ и РЗИ
Сливен за становище (л.46-47) В отговор
с писмо изх.№ 10-82-1 от 20.12.2021 г. и.д. Директора на РЗИ Сливен е посочи,
че на по-късен етап е необходимо да бъде мониторирана
радиоактивността на добиваните строителни материали. (л.43) С писмо изх.№
ПУ-01-1248 от 07.01.2022 г. на Директора на БД „Източнобеломорски
район“ е изразено становище, че инвестиционното предложение може да окаже
значително въздействие върху водите и водните системи и изготвянето на ОВОС ще
даде възможност за разглеждане на различин
алтернативи за реализиране на ИП (л.40-41)
) Същото е изпратено на оспорващия с писмо изх.№ КОС-01-520/25.02.2022
г., като е уведомен, че следва да представи мерки, които ще намалят
въздействието върху водите и съобразени със становищата на БДИБР (л.38)
Оспорващият е подал възражение вх. № КОС-01-520/22.03.2022 г., с което е
изразил несъгласие със становището на БД ИБР, като и че задълбочен анализ
(процедура по ОВОС) ще докаже, че няма въздействие върху състоянието на водите
при добив до кота 19 м. (л.36-37)
Представеното
инвестиционно предложение предвижда добив на строителни материали - пясък и
чакъл в площ „Тризъбец" в землището на с. Панаретовци и с. Самуилово, общ.
Сливен с площ 37 980 м2. Разработката на находището предвижда добив на инертни
материал, както в сухата част от разреза, така и под нивата на подземните води.
Добивът ще бъде извършван чрез открит кариерен способ, чрез сух забой - за
сухата част и по подводен способ чрез земснаряд - под нивата на подземните
води. Предвидено е находището на строителни материали да се разработва със сух
забой до 5 м., в последствие със земснаряд до 19 м. до дъното на запасите.
Добивът и изземването ще се осъществи в обем от 15 000 м3 годишно. Същият ще
започне след получаване на концесия за добив от находището и след съгласувани
цялостен и годишен проект за добив и експлоатация, както и проект за рекултивация и план за управление на минните отпадъци,
съгласно Закона за подземните богатства. Срокът на реализиране на
инвестиционното намерение е срока на получената концесия за добив, за която ще
се кандидатства - 35 години.
Обемите
откривка ще се изземват с универсален булдозер и ще
се складират на отделно депо почвен слой, на временни депа и основно за
запълване на иззетото пространство, подравняването на работните площадки, насипообразуването на откривката
в насипищата, преместване и натоварване на материал и
други. Съществуващата пътна инфраструктура няма да се променя, реконструира или
изменя. До находището води съществуващи черни пътища, които по своето
разположение обхващат в цялост границите им и не се налага прокарване на
вътрешни - спомагателни пътни връзки. Съществуващият път има излаз и връзка е
асфалтиран път от общинската пътна мрежа.
В хода
на административното производство е спазена процедурата по чл.
6, ал. 9 и ал.10 Наредбата по ОВОС като съответна информация за естеството
на инвестиционното предложение е оповестена в сайта на административния орган,
както и в този на община Сливен, ведно с поставяне на информация на таблото за
обяви. В определения 14-дневен срок не са постъпили възражения от други заинтересовани
лица.
Административната
процедура по подаденото инвестиционно предложение е приключила с оспореното
Решение № СЗ-31-ПР/2022 г. издадено на 09.06.2022 г. от Директора на РИОСВ
Стара Загора, в което е посочено, че предвидената
дейност попада в Приложение № 2, т. 2 - „Минно дело", буква „а"-
„кариери, открити рудници и добив на торф (невключени в Приложение №1), за
които, на основание чл. 93. ал.1, т. 1 от ЗООС, следва да бъде извършена
преценка на необходимостта от извършване на ОВОС. Инвестиционното предложение
попада в защитени зони по чл.6, ал.1 от Закона за биологичното разнообразие:
BG0000192 „Река Тунджа - 1" и BG0002094 „Адата -
Тунджа", за опазване на дивите птици. Извършената проверка по смисъла на
чл. 12, ал. 2 от Наредбата за ОС е установила, че ИП е допустимо спрямо
режимите на посочените защитени зони. ИП не попада в границите на защитени
територии по смисъла на Закона за защитените територии. Преценено е, че следва
да се извърши оценка на въздействието на инвестиционното предложение спрямо
елементи и фактори на околната среда с основен мотив – потенциален риск от
нарушаване на качественото състояние на подземните води, които се ползват и за питейно-битово
водоснабдяване във връзка с противоречие с поставените условия в становище на
директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район" с изх. № ПУ-01-156(3)/17.06.2021 г.. Цитирана е мотивираната оценка
за значително въздействие върху водите и водните екосистеми изложена в
становище на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район"- Пловдив с изх. № ПУ-01-1248(3)/17.05.2022 г., както и становище на
РЗИ гр. Сливен с изх. № 10-82-1/20.12.2022 г,
за необходимостта на по-късен
етап да бъде мониторирана радиоактивността на
добиваните строителни материали. Посочено е, че района в който ще се реализира
ИП е с нарушени норми на околната среда, силно урбанизиран с наличие на
множество обекти със специфичен санитарен статут и подлежащи на здравна защита.
За да се оцени способността за асимилация на инвестиционното предложение в
естествената околна среда, както и предполагаемият му относителен дял към
общото замърсяване на района, е необходимо извършването на задълбочен анализ
чрез оценка въздействието върху околната среда.
По
делото е назначена и изслушана съдебна експертиза изготвена от вещо лице –
еколог. От заключението става ясно, че ИП е определено от контролния орган като
допустимо и е допустимо и според вещото лице. Инвеститорът е внесъл в РИОСВ -
гр. Стара Загора необходимата документация за изясняване на ИП, направил е
хидрогеоложко проучване на района и е установено, че при реализиране на ИП на 5
м. дълбочина се засяга подземно водно тяло, което е мотивът на БД ИБР да поиска
да се направи подробна оценка на въздействия на околната среда. Според вещото
лице ако ИП не засягаше воден обект или се реализира на дълбочина под 5 м. би
следвало да има Решение на РИОСВ, че не е необходим ОВОС. В случая поисканата
дълбочина от 19 м, и работа със земснаряд е причината за преценка от
необходимостта да се извършва ОВОС в района. Вещото лице не може да даде
становище за това дали и до каква степен ще бъде засегнато подземното водно
тяло, поради липса на компетентност. Според БДИБР по време на експлоатацията има
вероятност да се разкрият подземни води, което може да окаже потенциален риск
за нарушаване на качеството на подземните води в района, които се ползват за
питейно - битово водоснабдяване, а именно: На около 1160-1190-1200 м. северозападно
от ИП се намират ТК 1, ТК2, ТК 3 от ВС „Кермен" за питейно- битово
водоснабдяване на с. Кермен, с.Мечкарево, с. Николаево и с. Младово. За
водоизточниците няма СОЗ. На около 1600-1650 м. северозападно от ИП се намират
ШК, ТК 1 и ТК 2 на ПС „Самуилово" за питейно - битово водоснабдяване. За
водоизточниците няма СОЗ. Подземно водно тяло BG3G00000NQ015 - Порови води в Неоген - Кватерпер — Сливенско -
Стралджанска област, съгласно Раздел ПТ от ПУРБ на ИБР е обявено за питейно
подземно водно тяло, по смисъла на чл. 119, ал. 1, т. 1, вр.
ал. 4, т. 1 от ЗВ и попада в уязвима зона. БДИБР е поставила условие добивната дейност да се проектира и извършва над нивото на
подземните води в района. В същото време инвеститорът изразява несъгласие за
добив на дълбочина 5 м.
Според
вещото лице административния орган е
действал с презумция на предпазливост, тъй като
счита, че такъв проект би довел до отрицателно въздействие за околната среда и
хората. РИОСВ би следвало да постанови липсата на ОВОС само в случаите, когато
всички становища на институциите не оставят никакво съмнение за доказана липса
на значително отрицателно въздействие.
Според
вещото лице всяко едно ИП има своите въздействия върху околната среда, хората,
животни и растения. За процесното ИП няма информация, която да доказва вредно
влияние върху флората, фауната и климата в района. Съществуват данни за
възможно влияние върху подземно водно тяло, а в последствие в преписката се
коментира с това да е възможно оказване на влияние върху хората. ИП няма да засегне
исторически паметници в района. Обедняване на биологичното разнообразие в
района не е възможно, тъй като няма доказателства, че могат да бъдат засегнати
биологични видове. Не е възможно да се оцени възможността или липсата на
възможност за затруднено възстановяване на природните екосистеми без изготвяне
на подробен план за рекултивация на терена. Такъв към
делото не е наличен, тъй като ИП е на най - ранен етап. Експертът е посетил
дейността на „Благоустройствени строежи" ЕООД на 15.11.2022 г., на място. Констатирал,
че вече са имали стара концесия в района, съгласно сключен договор за концесия
на 19.03.2004 г. за срок от 25 г. и допълнително споразумение от 20.02.2008 г.
за Находище за добив и преработка на подземни богатства „Самуилово изток".
Терена се намирал в непосредствена близост до ИП за новото находище. От
четирите предоставени протокола за проверка няма установено от КО констатирано
нарушение на екологичното законодателство. Според предоставения на вещото лице
„Актуализиран технически проект за експлоатация на баластиера
„Самуилово-изток", стр. 5 е описано, че се обработват запаси в дълбочина,
чрез плаващо добивно оборудване - земесмукачна
драга (земснаряд), като вероятно се касае за еднакъв метод с посочения в ИП.
Горната
фактическа обстановка е несъмнена, същата се установява от събраните по делото
писмени доказателства и изслушаната експертиза.
При така изяснената
фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт,
съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с
правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК. Съгласно изричната
разпоредба на чл.93 ал.10 от ЗООС решението на Директора на РИОСВ, с което се
произнасят по необходимостта от извършване на ОВОС подлежи на обжалване по реда
на АПК. В този смисъл дори да се приеме, че същото представлява част от
процедура по издаване на административен акт, поради изричната разпоредба на
закона, то подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Обжалваното решение на Директора на РИОСВ – Стара Загора е валиден
административен акт. Издателят му разполага с материална и териториална
компетентност да се произнася по материално-правния въпрос (чл. 93, ал. 3 от ЗООС). Не е налице отменителен порок по чл. 146, т. 1 от АПК.
При постановяване на решение по чл. 93 от ЗООС, каквото е процесното,
административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност - т.
е. при предоставена възможност за всеки конкретен случай да прецени дали да
бъде извършена ОВОС, като целесъобразността на взетото решение (правилността на
преценката) не подлежи на контрол от съда. Съгласно разпоредбата на чл. 169
от АПК, при оспорване на административен акт, издаден при оперативна
самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с
оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на
административните актове.
Оспореното решение е постановено при спазване на изискуемата се форма.
Съдържа всички нормативно изискуеми реквизити. Посочени са материално-правните
разпоредби, обосноваващи квалификацията на инвестиционното предложение и
основанието за издаването на решението. Административният орган е изложил
мотиви относно извършената преценка по чл. 7 от Наредбата за ОВВОС на
представеното инвестиционно предложение, въз основа на депозираната информация
от възложителя и критериите по чл.
93, ал. 4 от ЗООС. Извършен е подробен и обстоен анализ на изходните данни
и е направена преценка на инвестиционното предложение - местоположение,
характеристики (вид, съдържание и обем) на предвидените дейности, анализ на
технологията. Коментирани са становищата на БД ИБР и РЗИ Сливен. При тези
съждения следва да се приеме, че в решението, както и в административната
преписка, се съдържат подробни мотиви, предоставящи възможност на адресата да
възприеме адекватно съдържанието на волеизявлението. Не е налице порок по чл.
146, т. 2 от АПК.
В административното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Жалбоподателят е уведомяван за хода на производството.
От него са били изискани допълнително относимите по
преписката данни. Спазени са законовите изисквания за осигуряването на
прозрачност на процедурата и информираност и участие на обществеността.
Във връзка с представеното от оспорващия инвестиционно предложение е
представено становище на БД ИБР съгласно чл. 155, ал. 1, т. 23 от Закона за водите и
чл.4а ал.2 от Наредбата за ОВОС, с което Директорът на БД ИБР е дал заключение
за допустимостта на инвестиционното предложение спрямо мерките за постигане
добро състояние на водите, определени в плана за управление на речния басейн,
като е посочил условията за допустимост на същото съобразно конкретните мерки с
ограничения и забрани. С това становище е дадена и мотивирана оценка на
значителното въздействие върху водите и водните екосистеми, като е посочено, че
такава няма да е налице при спазване на условията за реализация на ИП и на изискванията по т.2.1 и т.2.2 от становището.
Основното от тези условия е „По време на експлоатация да не се разкриват
подземни води на повърхността. Необходимо е добивните
работи да се проектират и извършват над нивото на подземните води в района на
находището.“ (писмо изх.№ ПУ-01-156 от 17.06.2021 г.)
Това становище е потвърдено с писмо изх.№ ПУ-01-1248 от 07.01.2022 г. на
Директора на БД „Източнобеломорски район“, като е
посочено, че инвестиционното предложение може да окаже значително въздействие
върху водите и водните системи, в случай на разкриване на подземни води и изготвянето
на ОВС ще даде възможност за разглеждане на различни алтернативи за реализиране
на ИП.
Оспорващият не е променил ИП съобразно условията и изискванията на БД
ИБР и по-конкретно относно добивните работи под
нивото на подземните води.
Съгласно чл.7 ал.1 от Наредбата за ОВС
компетентният орган по чл. 6 преценява необходимостта от извършване на ОВОС,
като определя степента на значимост на въздействието върху околната среда, въз
основа на: 1. представената от възложителя информация по чл. 6;
2. критериите по чл.
93, ал. 4 ЗООС; 3. получени становища, констатации или резултати от
консултации, включително по чл. 6, ал. 8 – 10.
Доколкото оценка на значителното
въздействие върху водите и водните екосистеми на съответното инвестиционно
предложение е предоставена на изричната компетентност на Директорът на
съответната басейнова дирекция, съгласно чл.4а ал.2
т.5 от Наредбата за ОВОС, то сезирания с искането за преценка на необходимостта
от ОВОС директор на РИОСВ е обвързан с представеното становище на БД и е длъжен
да се съобрази с него. Именно съответната БД, по изричната нормативна уредба, е
експертния орган, който следва да даде становище за значителното въздействие
върху водите и водните екосистеми, като един от елементите на околната среда.
В ЗООС или друг нормативен акт не се съдържа легална дефиниция на
понятието „значително въздействие", поради което съдът намира, че такова
ще бъде налице, когато се установява обективна вероятност от реализирането на
инвестиционното предложение да възникнат отрицателни ефекти за екологичното
равновесие и качеството на живота, здравето на хората, културното и
историческото наследство. Наличието на значително въздействие може да се
обоснове както от умерено кумулативно засягане на всяка от охранените ценности,
така и при отделно, но явно изразено интензивно увреждане. Доколкото процесното
ИП не е от категорията, за която задължително се извършва оценка, а дейността
попада в Приложение № 2, в предвидената процедура административният орган има
право на собствена преценка относно необходимостта от извършване на оценка на
въздействието върху околната среда за всеки конкретен случай. След като със
становище на компетентен орган, какъвто е БДИБР е приета обективна вероятност
при реализирането на инвестиционното предложение да възникнат отрицателни
ефекти за околната среда, то преценката относно необходимостта от извършване на
оценка на въздействието върху околната среда, се явява обоснована.
В случая, обжалваното решение е постановено в рамките на предоставената
на административния орган възможност да прецени въз основа на фактическо
установеното, необходимостта от извършването на ОВОС, като е спазена
нормативната регулация. Въз основа на проверка на представената от възложителя
информация и прилагането на критериите по чл. 93, ал. 4 от ЗООС, административният
орган е обосновавал мотивирано заключение, позовавайки се на становището на
БДИБР, че от реализирането на инвестиционното намерение има вероятност за
значително негативно въздействие върху околната среда и здравето на човека. В
този смисъл правомощието за преценка по ОВОС е законосъобразно упражнено. Не е
налице отменителен порок по чл. 146, т. 4 от АПК.
Възраженията на оспорващия за метода и технологията на ИП и че същите
няма да доведат до значително въздействие върху околната среда са неотносими към предмета на спора, доколкото същите следва
да бъдат отчетени при изготвянето на доклада за ОВОС, съгласно чл.96 ал.1 от
ЗООС.
В обобщение, съдът намира, че при постановяване на решението
административният орган е обсъдил всички релевантни факти и обстоятелства от
значение за определяне степента на значимост на въздействието на
инвестиционното предложение върху околната среда. В оспореният акт в необходимата
и достатъчна степен е обосновано взетото в условията на оперативна
самостоятелност решение, като същото е издадено при спазване на специалните
нормативни изисквания за неговото съдържание и в съответствие с целта на
закона.
Предвид горепосоченото съдът приема, че оспореното решение е правилно и
обосновано. Предвид изложеното жалбата следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото е неоснователно искането за присъждане на
разноски от жалбоподателя. Ответникът по оспорването не е правил искане за
присъждане на разноски.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Благоустройствени
строежи“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен,
бул. „Братя Миладинови" №18 срещу Решение № СЗ-31-ПР/2022 г. издадено на
09.06.2022 г. от Директора на РИОСВ Стара Загора, като неоснователна.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния
Административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: