№ 234
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Мирослав Г. Г.
Дора З. Илиева
при участието на секретаря Таня Т. Митова
в присъствието на прокурора С. К. М.
като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241100606931 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 08.06.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 9049/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 18-ти състав, подсъдимият В. С. В. е
признат за виновен в това, че на 08.08.2020 г. около 08:40 часа в землището на с. Яна,
общ. Столична, по ул. „Буховско шосе“, с посока на движение от с. Бухово към с. Яна,
в района на 200 метра преди МК „Кремиковци“, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № *******, при
извършване на изпреварване нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП, като допуснал отклонение надясно и последвал удар с предната дясна
част на управлявания от него автомобил в задна лява част на попътно движещия се лек
автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № *******, като по непредпазливост
причинил на пътниците от лекия автомобил марка „Опел“, както следва: на В. И.И.
средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, изразяваща се в следните
травматични увреждания – счупване на 12-ти гръден прешлен, довела до трайно
затруднение на движенията на снагата за срок повече от 30 дни, и на А.Л. Г. средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, изразяваща се в следните
травматични увреждания – гръбначно-мозъчна травма със счупване на 12-ти гръден
прешлен и евакуация на кръвоизлив под твърдата гръбначно-мозъчна обвивка, без
отпадна неврологична симптоматика, довело до трайно затруднение на движенията на
снагата за срок повече от 30 дни, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр.
ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 8 месеца, изпълнението на което на основание чл. 66 от НК е отложено за срок
от 3 години, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 9
месеца.
1
С решение от 31.05.2024 г., постановено по в.н.о.х.д. № 2581/2023 г. по описа
на Софийски градски съд, Наказателно отделение, III-ти въззивен състав, присъдата е
изменена в частта относно наложеното на подс. В. В. наказание лишаване от право да
управлява МПС, като същото е намалено от 9 месеца на 3 месеца, и е потвърдена в
останалата й част. По искане за възобновяване на делото на главния прокурор на
Република България е образувано н.д. № 1190/2024 г. по описа на Софийски
апелативен съд, Наказателно отделение, 2-ри състав, като с решение от 10.10.2024 г.,
постановено по посоченото дело, е отменено решение от 31.05.2024 г., постановено по
в.н.о.х.д. № 2581/2023 г. по описа на СГС, и е възобновено наказателното производство
по делото, като последното е върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от
подс. В. В. чрез защитника му, с която се иска намаляване на наложеното на
подсъдимия наказание лишаването от право да управлява МПС.
В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание
въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на
подсъдимия, както и събирането на други доказателства.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция подс. В. В. редовно
призован, не се явява. За него се явява адв. Т. Г..
В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция защитникът на
подс. В. В. пледира за отмяна на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
право да управлява МПС с прилагане на разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК, за което
излага конкретни доводи.
Представителят на Софийска градска прокуратура посочва, че предвид
наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, не би възразил да бъде
намалено наказанието лишаване от право да управлява МПС от 9 месеца на 8 месеца.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди
доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно
легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол,
поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В първата инстанция производството е протекло след своевременно направено
искане от подсъдимия и защитника му по реда на диференцираната процедура уредена
в глава XXVII от НПК. При законосъобразно допуснато от съда и проведено съобразно
правилата на чл. 372 от НПК предварително изслушване на страните подс. В. В. е
направил самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК, като се е съгласил изцяло с фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и е изразил съгласие да не се
събират доказателства по отношение на тези факти. СРС в съответствие с
изискванията на чл. 371, т. 2 от НПК е направил заключение, че самопризнанието на
подсъдимия се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства и е обявил, че при постановяването на присъдата ще се ползва от него
без да събира доказателства за изложените в обстоятелствената част на акта
фактически обстоятелства. В контекста на така предпочетената процедура
първостепенният съд в кореспонденция с изискванията на чл. 373, ал. 3 от НПК е
посочил в мотивите си установените фактически обстоятелства, като се е позовал на
направеното самопризнание и подкрепящите го в досъдебното производство
доказателства.
2
Подсъдимият В. С. В. е роден на 21.05.1990 г. в гр. Благоевград, българин,
български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан. Към 08.08.2020 г.
подс. В. В. притежавал СУМПС № *******, категория В, на отчет в гр. Благоевград,
валидно до 24.10.2029 г.
На 08.08.2020 г. подс. В. С. В. управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Голф“, с per. № ******* и се движел в землището на с. Яна, Столична община,
по ул. „Буховско шосе“, с посока на движение от с. Бухово към с. Яна, като около 08:40
ч. в района на 200 метра преди МК „Кремиковци“ предприел изпреварване (пътят бил
с две пътни ленти, по една в посока, като участъкът бил прав и В. имал видимост, но в
попътната му /т. е. предназначената за неговата посока на движение/ лента за
движение имало неравност - т. нар. дупка в асфалтовото покритие) на движещия се
пред него лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с peг. № *******, при което
загубил контрол върху автомобила, който управлявал и така допуснал отклонение на
дясно, респективно последвал удар между автомобила марка „Фолксваген“ и задната
лява част на автомобила марка „Опел“, от което последният посочен автомобил станал
неуправляем и в крайна сметка навлязъл в банкета, обърнал се и така на пътниците от
него В. И.И. и А.Л. Г. били причинени травматични увреждания, а именно на И. -
счупване на 12-ти гръден прешлен, довело до затруднение на движенията на снагата за
срок повече от 30 дни, а на Г. - гръбначно-мозъчна травма със счупване на 12-ти
гръден прешлен и евакуация на кръвоизлив под твърдата гръбначно- мозъчна обвивка
без отпадна неврологичина симптоматика, довело до затруднение на движенията на
снагата за срок повече от 30 дни. Загубата на контрол върху управлявания от
подсъдимия лек автомобил се случила поради спукване на предна гума.
Депозираните в хода на съдебното следствие самопризнания на подсъдимия В.
В., направени по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, правилно СРС е намерил, че се
подкрепят, съгласно изискванията на чл. 372, ал. 4 от НПК от събрания на досъдебното
производство доказателствен материал, а именно: гласни доказателствени средства:
показанията на свидетелите Г.С.Д. (л. 39-40 от ДП), К.М.Б. (л. 41-42 от ДП), В.А. И. (л.
43-44 от ДП), А.Л. Г. (л. 45-46 от ДП), В. И.И. (л. 47-48 от ДП); писмени
доказателства и доказателствени средства: констативен протокол № К-
361/08.08.2020 г. (л. 17-19 от ДП), протокол за оглед на местопроизшествие от
08.08.2020 г. ведно с фотоалбум и скица (л. 20-27, 29-31 от ДП), медицински
документи (л. 59-68 от ДП), справка за съдимост на подс. В. В. (л. 80 от ДП);
експертни способи на доказване: съдебномедицинска експертиза (л. 56-58 от ДП) и
автотехническа експертиза (л. 68-77 от ДП).
Производството пред районния съд се е развило по реда на чл. 371, т. 2 от
НПК, като на основание чл. 283 от НПК са приобщени събраните в досъдебното и в
съдебното производство гласни и писмени доказателства. Предвид естеството на
процедурата в нейната разновидност по чл. 371, т. 2 от НПК и съгласно т. 8.2 от
Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. на ОСНК на ВКС, въззивният съд следва
да провери дали са били налице основанията за провеждане на съкратено съдебно
следствие и на следващо място дали действително самопризнанието на подсъдимия се
явява подкрепено от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. От
протокола за проведеното пред първата инстанция съдебно заседание се установява, че
законовите изисквания за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2
от НПК са били съобразени от първоинстанционния съд. На подсъдимия са били
разяснени правата по чл. 371 от НПК, както и последиците от направеното
самопризнание, като правата и законните му интереси са били защитени в максимална
степен с участието на служебен защитник. След като процесуалните права са били
разяснени на подсъдимия, той е признал всички факти, описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират доказателства за тези
3
факти. Районният съд е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от
събраните в досъдебното производство доказателства и с определение по реда на чл.
372, ал. 4 от НПК е обявил, че няма да събира доказателства за признатите факти,
които са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и че ще се ползва от
направеното самопризнание при постановяване на своя съдебен акт. Въззивният съд
споделя този извод, тъй като събраните по делото доказателства подкрепят
еднопосочно направеното от подсъдимия самопризнание.
Първоинстанционната присъда е постановена при напълно изяснена
фактическа обстановка, съвпадащата напълно с установената от въззивната съдебна
инстанция, и се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства,
доказателствени средства и способи за приобщаването им, обсъдени, предвид
изискванията на глава XXVII от НПК в мотивите на първоинстанционната присъда.
Настоящият въззивен състав не намира основания за изменение на изводите по
фактите, а и не счита, че при разглеждането на делото е допуснато процесуално
нарушение от категорията на съществените.
На следващо място, след като прие, че преценката на първоинстанционния съд
по чл. 372, ал. 4 от НПК е законосъобразна, въззивният съд извърши проверка на
приложението на материалния закон в присъдата.
При така възприетата фактическа обстановка първоинстанционният съд
законосъобразно и обосновано е заключил от правна страна, че подс. В. В. е
осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл.
342, ал. 1 от НК.
В съответствие с материалния закон районният съд от обективна страна
правилно е изяснил, че на 08.08.2020 г. около 08:40 часа в землището на с. Яна, общ.
Столична, по ул. „Буховско шосе“, с посока на движение от с. Бухово към с. Яна, в
района на 200 метра преди МК „Кремиковци“, подс. В. В. при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. №
*******, при извършване на изпреварване нарушил правилата за движение по
пътищата по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като допуснал отклонение надясно и последвал удар
с предната дясна част на управлявания от него автомобил в задна лява част на попътно
движещия се лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № *******, като по
непредпазливост причинил на пътниците от лекия автомобил марка „Опел“, както
следва: на В. И.И. средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК,
изразяваща се в следните травматични увреждания – счупване на 12-ти гръден
прешлен, довела до трайно затруднение на движенията на снагата за срок повече от 30
дни, и на А.Л. Г. средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК,
изразяваща се в следните травматични увреждания – гръбначно-мозъчна травма със
счупване на 12-ти гръден прешлен и евакуация на кръвоизлив под твърдата гръбначно-
мозъчна обвивка, без отпадна неврологична симптоматика, довело до трайно
затруднение на движенията на снагата за срок повече от 30 дни.
Въззивният съд намира за правилни и изводите на районния съд за
субективната съставомерност на деянието на подс. В. В.. Деянието е извършено при
форма на вината непредпазливост във формата на небрежност спрямо съставомерния
резултат, тъй като подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. По отношение на причинените
средни телесни повреди на пострадалите И. и Г. подсъдимият е действал при
условията на небрежност по смисъла на чл. 11, ал. 3, пр. 1 от НК, защото не е
предвиждал конкретно настъпването им, но е могъл и в същото време, поради
качеството си на участник в движението и водач на пътно превозно средство, е бил
длъжен да го предвиди.
4
На следващо място въззивният съд провери индивидуализацията на
наказателната отговорност на подс. В. В. и наложените му наказания по вид и размер.
Правилно районният съд е определил наказанието на подсъдимия при
условията на чл. 54 от НК, тъй като не е констатирал наличие на многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да правят и най-лекото
предвидено за съответното престъпление наказание несъразмерно тежко.
Законосъобразно районният съд е отчел като смекчаващи санкционната отговорност на
подсъдимия обстоятелства чистото му съдебно минало, както и спукването на гума
като причина за загуба на контрол над процесното МПС, при липса на отегчаващи
такива.
За престъплението по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от
НК се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години.
Първостепенният съд е наложил наказание лишаване от свобода в минимален размер,
което въззивният съдебен състав намира за адекватно, с оглед смекчаващите
отговорността обстоятелства, липсата на отегчаващи такива, степента на обществена
опасност на деянието и дееца и целите, предвидени в чл. 36 от НК. Прилагайки
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, първоинстанционният съд е определил
наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление при условията на чл. 58а от
НК. След приложението на намалението на наказанието с една трета с оглед
изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 58а, ал. 1 НК наложеното с
първоинстанционната присъда наказание е осем месеца лишаване от свобода.
Изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода е
отложено за срок от три години, като СРС правилно е приел, че са налице
предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, а именно размерът на наказанието лишаване от
свобода е до три години, подсъдимият е неосъждан и не се налага наказанието да бъде
изтърпяно ефективно, тъй като и прилагането на института на условното осъждане без
социална изолация ще е достатъчно, за да въздейства превантивно и възпиращо на
подсъдимото лице, като го мотивира да изгради устойчив волеви самоконтрол и да не
извършва в бъдеще престъпления с оглед възможността наказанието да се активира и
изпълни.
На основание чл. 343г, вр. чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал.
1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК контролираният съд правилно е наложил на подсъдимия и
наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от девет
месеца, което е съобразено с обществената опасност на деянието и дееца, предвид че
именно вследствие на неправомерното му поведение като водач на МПС, допускайки
процесното нарушение на правилата за движение по пътищата, се е стигнало до
съставомерния резултат. Поради това въззивният съд намира, че налагането на
наказанието лишаване от право да управлява МПС в конкретния случай е
наложително, противно на искането на подсъдимия.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание
чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, въззивната
инстанция не констатира основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради
което прие, че следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК Софийски
градски съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 08.06.2022 г., постановена по н.о.х.д. №
9049/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 18-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. Да
се съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6