О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 2145
17.10.2019 г. гр. Пловдив,
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, V състав в
закрито заседание на седемнадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
като разгледа
докладваното от младши съдия Тухчиева въззивно ч. гр. д. № 2378 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 423 ГПК.
Образувано е по
възражение вх. № 54490/ 22.08.2019 г. по описа на РС- Пловдив, подадено от Л.Ж.Ж.,
ЕГН: **********, действащ чрез пълномощника си адв. Г.Н. *** срещу Заповед № 44 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 04.01.2017 г. по ч.гр.д. № 38/2017 г. по
описа на РС- Пловдив, ХV- ти граждански
състав. Като основание за приемане на възражението от въззивния съд, молителят
релевира обстоятелството, че посочената заповед за изпълнение не му била
връчена надлежно, поради опорочаване на процедурата по чл. 47, ал. 1 ГПК.
В
законоустановения срок не е постъпил отговор от кредитора по заповедта за
изпълнение – „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.
Настоящият
съдебен състав при извършена служебна проверка за допустимостта на
производството намира, че възражението е подадено от процесуално легитимиран
субект, пред надлежния за разглеждането му съд и е насочено срещу акт, който
подлежи на атакуване по този ред.
Въззивният съд
като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност намира
молбата за основателна поради следните съображения:
Съобразно
разпоредбата на чл. 423 ГПК в едномесечен срок от узнаване на заповедта за
изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането,
може да подаде възражение до въззивния съд в изчерпателно изброени хипотези. За
да бъде прието възражението следва да са налице две предпоставки: една обща –
длъжникът да е спазил едномесечния срок, и една допълнителна – да е осъществено
някое от основанията по чл. 423 ал.1 т.1-4 ГПК. Ако съдът намери, че не е
налице дори и една от двете предпоставки, същият не следва да приема
възражението.
В настоящия
случай съдът констатира, че от приложеното по делото съобщение за образуване на
изпълнително дело с изх. № 8649/ 09.07.2019 г. по описа на ЧСИ Б. А., рег. №
908, район на действие ОС- Пловдив /л. 10/, адресирано до Л.Ж. се установява,
получаването му лично от молителя на 24.07.2019 г. Доколкото липсват други
данни, които да сочат, че същият е узнал за заповедта за изпълнение преди
посочената от него дата – 24.07.2019 г., следва да се приеме, че едномесечният
срок по чл. 432, ал.1 ГПК е спазен и разглеждането на възражението от въззивния съд е допустимо.
По отношение на твърдението, че е налице хипотезата на
чл.
423 ал.1 т.1 ГПК съдът намира следното:
РС – Пловдив е бил сезиран със заявление по чл. 410 ГПК от кредитора
„Фронтекс Интернешънъл” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника
Л.Ж.Ж.. Образувано било ч.гр.д. № 38 от 2017г. като съдът е намерил за
основателно искането, разпоредил е издаването на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от дата 04.01.2017г. за съответните суми – главница и лихви по
договор за издаване на кредитна карта от 29.10.2007 г.
Видно от приложените по делото съобщения на 16.01.2017 г. е изпратено
съобщение до длъжника на адреса посочен в заявлението – гр. ***, ж.к **** № **.
„**“, ет** ап. **. Съобщението се е върнало в цялост, като призовкарят е
отразил, че бащата на лицето отказва да получи
съобщението, като по сведение на същия лицето живее от осем години в
град Пловдив и няма връзка с него.
Първостепенният съд служебно, по реда на Наредба № 14/ 18.11.2009г., разпоредил
съобщението да се връчи по настоящия и постоянния адрес на длъжника в град ****,
ул. „***“ № ***, вх.***, ет. ***, ап. ***. Видно от съобщенията /л.10/ длъжностното лице е направило три опита за
връчване – на 01.02.2017 г., 14.02.2017 г. и на 27.02.2017 г., като е
отбелязал, че лицето не е открито, няма достъп до жилището и има надписан
звънец на М..
С разпореждане от 28.02.2017 г., съдът е пристъпил към връчването на
съобщение за издадената заповед чрез залепване на уведомление по реда на чл.47,
ал.1 ГПК. Призовкарят е залепил уведомлението на входната врата на жилищния
блок на 14.03.2017 г. /виж. Уведомление
л. 13/. Видно от приложеното по делото Уведомление- л. 12, длъжностното лице е
отбелязало, че е пуснало екземпляр от него в пощенската кутия на ап. 16.
С разпореждане от 29.03.2017. съдът е приел, че съобщението за издадената
заповед е надлежно връчено на 28.03.2017г. Същата процедура по реда на чл. 47,
ал. 1 ГПК е реализирана и по отношение на посочения в заявлението адрес в град
Кърджали, като видно от приложените по делото уведомления – л-18 и л. 19,
длъжностното лице отново е отбелязало, че по данни на съседи лицето живее в гр.
Пловдив.
С разпореждане № 42165/ 16.05.2017 г. районният съд е приел, че заповедта е
редовно връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, влязла е в сила на
10.05.2017 г., тъй като в двуседмичният срок по чл. 414, ал. 2 ГПК срещу нея не
е постъпило възражение. Въз основа на заповедта кредиторът се е снабдил с
изпълнителен лист от 17.05.2017г.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира връчването по
чл. 47 ГПК за нередовно. За надлежното осъществяване процедурата по чл. 47 ГПК
е необходимо: 1/ ответникът (в случая длъжникът) да не може да бъде намерен на
посочения адрес; 2/ да не се намери
лице, което е съгласно да получи съобщението; 3/ да бъде залепено
уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен
достъп - на входната врата или на видно място около нея, а, когато има достъп
до пощенската кутия, уведомление следва да се пусне и в нея; 4/ в уведомлението
да е посочено къде са оставени книжата и че могат да бъдат получени в
двуседмичен срок от залепване на уведомлението; 5/ адресът, на който лицето е
търсено и където е залепено уведомлението да е неговата адресна регистрация; 6/
адресатът да не се яви в двуседмичен срок от залепване на уведомлението за
получаване на книжата. Следва да се вземе предвид, че удостоверяването на връчителя
представлява официален свидетелстващ документ с обвързваща за съда сила.
В настоящия случай, не са налице всички горепосочени предпоставки. От
отразеното в приложените по делото съобщения, предназначени за връчване на
адреса в град Пловдив, длъжностното лице е отбелязало, че не е открит
длъжникът, като липсва отбелязване, че не е открито и лице, което да е съгласно
да получи съобщението заедно с книжата. В тази връзка възражението, че липсват
констатации на връчителя за второто кумулативно изискване за връчването чрез
залепване – на този адрес да няма лице, което да е съгласно да получи
уведомлението, се явява основателно.
Редовността на връчването изисква връчителят да удостовери, че е положил
достатъчно усилия да открие адресата на адреса и че не намира лице, което да получи уведомлението / Определение №
628 от 03.11.2015 г. по ч. т. д. № 2968/2015 г. на ВКС, 2-ро ТО по реда на чл.
274, ал. 3 ГПК/. Тогава съдът разпорежда връчване чрез залепване. Когато такива
действия са извършени и надлежно удостоверени от връчителя, е обезпечено
правото на длъжника да бъде уведомен, а процедурата по чл. 47 ал. 1 ГПК е
спазена.
Съобразно всичко гореизложено следва изводът, че районният съд е извършил
нередовно връчване, поради което възражението следва да бъде прието.
Съгласно чл. 423, ал. 3, изр. 2 от ГПК ако възражението бъде прието,
изпълнението на издадената заповед по чл. 410 от ГПК се спира. Обусловено от
приетото възражение следва да се спре изпълнението на Заповед № 44 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 04.01.2017 г. по
ч.гр.д. № 38/2017 г. по описа на РС- Пловдив, ХV- ти
граждански състав.
Делото следва да бъде върнато на районния съд за прилагане на последиците
по чл. 415 от ГПК, като се дадат указания на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок от уведомяването.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА на основание чл. 423, ал. 3, изр. I във вр. с ал. 1
т. 1 ГПК възражение с вх.
№ 54490/ 22.08.2019 г. по описа на РС- Пловдив, подадено от Л.Ж.Ж., ЕГН: **********
против Заповед № 44 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 04.01.2017 г. по ч.гр.д. № 38/2017 г. по
описа на РС- Пловдив
СПИРА на основание чл. 423, ал. 3, изр. 2-ро ГПК изпълнението на Заповед № 44 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, издадена на 04.01.2017 г. по ч.гр.д. № 38/2017 г. по описа на РС-
Пловдив, издадена в полза „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********,
въз основа на която е издаден изпълнителен лист № 5228 от 17.05.2017 г., въз
основа на който е образувано изпълнително
дело № 20199080400658 по описа на ЧСИ Б. А., рег.№ 908, район на действие
ОС- Пловдив.
ВРЪЩА делото на Районен съд Пловдив за продължаване на действията по чл. 415 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: