Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

      гр.София, 20.01.2021г.

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на девети юли, през две хиляди и двадесета година, в състав :

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Ваня Ружина,

като изслуша докладваното от съдията  гр.д. № 16 749 по описа на състава за 2018г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 497 от КЗ.

Ищцата В.Й.К. поддържа твърдение, че претърпяла значителни неимуществени вреди,  в резултат от телесните  увреждания, които получила при пътно- транспортно произшествие на 04.07.2018г. в гр. София, на кръстовището на ул. „Габрово“ с  ул. „Пловдив“. В качеството на пешеходец, пресичащ на пешеходна пътека тип „зебра“, ищцата била ударена от преминаващ през пешеходната пътека мотоциклет „ Кимко Пипъл 150“ с рег. №  *******, управляван от водача И.И.. Противоправният характер на поведението на водача на мотоциклет „ Кимко Пипъл 150“ с рег. №  ******* бил установен в констативно- съобразителната част на Протокол за ПТП № К-436/04.07.2018г. Доколкото гражданската отговорност на водача на мотоциклета била застрахована от ответника З. „Д.Ж.и З.“ АД. Преди да предяви иска пред настоящия съд, ищцата потърсила обезщетение по доброволен ред пред застрахователя на водача - причинител вредите като на 03.08.2018г. отправила писмена претенция до ответника за изплащане на застрахователно обезщетение. След като разгледал претенцията – с писмо от 28.01.2018г.  З. „Д.Ж.и З.“ АД не предприел мерки за изплащане на обезщетение, но за да отложи извършването на дължимо плащане - изискал допълнителни документи, които според ищцата, обективно не били необходими за установяване настъпването на застрахователното събитие и за определяне размера на вредите. Доколкото ответникът не изплатил дължимото застрахователно обезщетение до изтичане на тримесечен срок от деня на плащането, той бил изпаднал в забава на 04.11.2018г. т.е. след изтичането на тримесечен срок от деня в който бил сезиран. При изложените фактически твърдения ищцата претендира за осъждане на ответното дружество, да й заплати застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 50 000 лв.,  ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.11.2018г. – датата, на която изтича срока за произнасяне на ответника по заведената доброволна претенция, до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Предвид очакванията на ищцата за положителен изход от спора – тя претендира и за осъждане на ответника, да й заплати направените съдебни и деловодни разноски.

Предявените от ищцата претенции са оспорени от ответника З. „Д.Ж.и З.“ АД, както по основание, така и по размер. Ответникът  признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за посочения от ищеца причинител на вредите и по същество не оспорва твърдението за настъпване на процесното ПТП /респ. за механизма на настъпване на ПТП/, но оспорва твърдението за противоправния характер на поведението на водача, чиято гражданска отговорност е била застрахована от него. Независимо от изложеното, ответникът оспорва твърдението за настъпилия вредоносен резултат, от гледна точка на характера и обема на понесените неимуществени вреди. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат - поради поведението на пострадалата, която била навлязла внезапно на пътното платно, без да се съобрази с поведението на водачите на приближаващите се МПС и удължила ненужно времето си за пресичане на пътното платно. Релевира довод за прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение, спрямо действително понесените вреди и с оглед установения в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливост.Моли за отхвърляне на исковете. Претендира да му бъдат присъдени съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете. 

 Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетият като доказателство Констативен протокол за ПТП № 436/04.06.2018г. на ПП при СДВР, мотивира извода, че на 04.07.2018г. в гр. София, на кръстовището на ул. „Габрово“ с  ул. „Пловдив“ е настъпило ПТП между мотоциклет „Кимко Пипъл 150“ с рег. №  *******, управляван от водача И.И. и пресичащата пътното платно от дясно- наляво спрямо посоката на движение на мотоциклета пешеходка В.Й.К..                            В споменатия протокол за процесното ПТП е ясно обозначен факта, че пострадалата е била ударена от преминаващия мотоциклет, по време на движение, докато е пресичала пътното платно върху пешеходна пътека, обозначена хоризонтално с пътна маркировка тип М8.1. и изрично обозначена вертикално за преминаващите водачи на МПС, чрез пътен знак Д-17.

В дадените пред настоящия съд показания, свидетелят И.З.И. заявява, че е непосредствен участник в настъпилия пътен инцидент, доколкото е управлявал процесния мотоциклет „Кимко Пипъл" с peг. № *******. Свидетелят заявява, че има ясен спомен за инцидента и описва в подробности възприятията си за механизма на неговото настъпване. Според свидетеля, непосредствено преди настъпването на удара, той управлявал мотоциклета със скорост от около 30 км.ч., придвижвайки се напред, успоредно на колона от спрели в този момент на пътното платно леки автомобили, които престоявали в колоната, очаквайки разрешителен светлинен сигнал от светофарна уредба. Свидетелят заявява, че поради движението на неговото собствено МПС в редицата на спрелите автомобили, ведомостта му била ограничена във всеки момент на преминаване покрай спрял автомобил, но въпреки това- той продължил напред до достигане на ивицата на маркирана пешеходна пътека. Покрай пешеходната пътека в този момент преминавала пешеходката, която се опитвала да заобиколи препречилия лентата на пътеката спрял на място лек автомобил от колоната. Между пешеходката и мотоциклета настъпил удар. Непосредствено след настъпването на инцидента, на мястото дошъл екип на полицията, който извършил необходимите измервания и съставил документи.

Заключението на съдебната авто- техническа експертиза, което е изготвено от вещо лице Х.И. /със специалност технология и безопасност в автомобилния транспорт/, което е изготвена въз основа на приобщените към делото документи  мотиивира следните изводи относно правно значимите юридически факти:

Ø  На 04.07.2018Г., около 09.00 часа, в гр. София, в светлата част на денонощието, мотоциклет „Кимко Пипъл" с peг. № *******, който е бил управляван от водача И.З.И.,***, с посока на движен от ул. „Скопие", към бул. „Сливница". Скоростта на движение на мотоциклета в района на кръстовището с ул. „Пловдив" е била не по-висока от 30 км/ч. В същото време, пешеходката В.Й.К. предприема пресичане на пътното платно на ул. „Габрово" в гр. София. Посоката й на движение в този момент, е била отдясно – наляво, спрямо посоката на движение на мотоциклета. Мястото, на което ищцата е пресякла платното се намира в района кръстовището, образувано от пресичането на улиците „Габрово „Пловдив". Пешеходната пътека е маркирана върху настилката на улица „Габрово", а в момента в момента на пресичането на пешеходката, зоната на пътеката е била частично заета /препречена/ от спрели в колона на изчакване леки автомобили. При описания механизъм, траекториите на движение на пешеходката и на мотоциклетиста се пресичат и така помежду им настъпва сблъсък с характер на пътно- транспортно произшествие. Контактът е бил осъществен с десния лакът на мотоциклетиста,  в тялото пешеходката.  От удара, телата на мотоциклетиста и на пешеходката са били изведени от състоянието на динамично равновесие и така двамата падат на асфалтовата настилка. В резултат на удара е пострадала пешеходката. По мотоциклета не описани деформации и забърсвания.

Ø  Според становището на вещото лице - пешеходката В.К. е имала техническа възможност да предотврати настъпването на процесното пътно-транспорт произшествие, ако бе изчакала преминаването на всички превозни средства по пътното платно, включително и на мотоциклета, чак след което да предприеме пресичане на пътното платно по пешеходната пътека.

Като доказателство по делото са приети медицински документи – Епикриза изд. от Втора хирургична клиника при УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, болничен лист, както и резултати от отделни клинични изследвания, чието съдържание не се обсъжда подробно в мотивите на настоящото решение, понеже съдържащите се в тях специализирани медицински данни са обект на аналитично изследване от допуснатата специализирана съдебно- медицинска експертиза.

            Заключението на комплексната съдебно медицинска експертиза в областта на травматологията, изготвена от вещо лице д-р Б.Б. дава следното становище по правнозначимите и относими към предмета на спора факти:

Ø  Вследствие настъпването на процесното ПТП, ищцата е получила  контузия на дясната част на гръдния кош, тотален  пневмоторакс (навлизане на свободен атмосферен въздух) в дясната гръдна кухина, контузна рана на главата и контузия на дясното рамо. Тези увреждания се дължат на внезапно нанесени удари от твърди, тъпи предмети, с голяма кинетична енергия, в областта на главата, гърдите и тялото.

Ø  Получената контузия в дясната област на гръдния кош има медико- биологична характеристика на разстройство на здравето с временна опасност за живота. Получената контузна рана на главата е причинила временно разстройство на здравето неопасно за живота. Гръдната травма обаче е била сравнително най- трудна за лечение от посочените контузии, понеже тя води до тежко нарушение на дишането, задух, кашлица и компенсаторно учестен пулс, слабост и невъзможност за самостоятелно придвижване.Тези прояви са резултат от навлизане на свободния въздух в междуплевралното пространство и преустановяване на дихателния процес за засегнатата половина от белия дроб.  Бързата лекарска намеса в такива случаи води до подобрение на дишането и на общото здравословно състояние на пострадалото лице.

Ø  Спешна медицинска помощ след ПТП и последващо лечение пострадалата е получила в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Общата продължителност на лечебният и възстановителен период при ищцата според становището на вещото лице е била около 3 месеца. През посоченият период ищцата е търпяла - болки и страдания, като най – висока интензивност на  болките е била налице в първите 30 дни непосредстевно след злополуката, както и около 2-3 седмици - при провеждането на дихателната рехабилитация. Извън посочените периоди, болките при ищцата са били спорадични и са се влияели негативно от преумората и особено при рязка промяна на времето - при студено и влажно време, когато ищцата е била принудена да ползва седативни, обезболяващи средства и брохолитици. Наред с болките, през първите 30-40 дни ищцата е имала задух, затруднено дишане, слабост и затруднено движение поради бързо настъпващата умора и при малко усилие.

Ø  От деня на ПТП са изминали около 18 месеца, поради което общото здравословно състояние на пострадалата следва вече да се счита за стабилно. Дихателният процес е възстановен. Рентгенологично се установява, че десният бял дроб е вече разгънат, той участва в дишането, но в дясната белодробна основа има остатъчни малки сраствания, които са типични при такава гръдна травма. От раната на главата е останал малък звездовиден козметичен белег. Според вещото лице, ищцата вече е възстановена по отношение процесиите увреждания.

Съдържанието на приетото като доказателства /стр. 14 от делото/ писмо с изх. № 3234/21.08.2018г., установява отношенията между страните в процеса и осъществените от ищцата действия - преди образуване на настоящото дело, по реда на чл. 380 от КЗ.  С оглед съдържанието на този документ, както и на искане за изплащане на застрахователно обезщетение с вх. № 1944/03.08.2018г. /стр. 12 от делото/ съдът приема, че ищцата е поискала изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата от 50 000 лева. По претенцията е била образувана ликвидационна преписка а ответното дружество З. „Д.Ж.и З.“ АД е поискало да му бъдат представени документи, които се очаква да бъдат изготвени в хода на образуваното досъдебно производство.

Страните не спорят и съдът прие за установен факта, че към момента на настъпването на процесното ПТП, гражданската отговорност на водача на мотоциклета е била застрахована от ответното дружество.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Предявената искова претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, се основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 432, ал.1 от КЗ - ответникът дължи да заплати на увреденото лице (ищцата) застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди, настъпили в резултат от неправомерното поведение на водача със застрахована гражданска отговорност. 

В резултат от анализа на събраните в хода на съдебното дирене доказателства, съдът установи наличието на всички предвидени в закона предпоставки за възникване задължението на ответното застрахователно дружество - да изплати на ищцата застрахователно обезщетение, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на водача на мотоциклета.

Изразената процесуална позиция на страните по предмета на спора, обосновава мотивиран извод, че спорните теми помежду им произтичат от различните техни становища, относно механизма на настъпване на процесното ПТП и относно действителния обем на врдоносните последици, който на свой ред пряко рефлектира и върху размера на дължимото застрахователното обезщетение.

По механизма на настъпване на процесното ПТП;

В резултат от анализа на събраните доказателства и аналитичната преценка на фактите, съдържащи се в показанията на разпитания като свидетел водач на мотоциклета, съдът кредитира изводите в заключението на съдебна авто-техническа експертиза.

Самото заключение не беше оспорено от страните и възприемайки точно неговите фактически заключения, настоящият съдебен състав категорично приема правния извод, че настъпилото ПТП е резултат единствено от неправомерно поведение на водача на мотоциклета, чиято гражданска отговорност - ответникът е приел да застрахова.

Настъпването на процесното ПТП е в пряка причинно- следствена връзка с осъществено от водача на мотоциклета  нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 119, ал.1 вр. с ал.4 от ЗДвП. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че удара е настъпил в зоната на хоризонтална маркировка за пешеходна пътека на пътното платно за движение на автомобили. Ударът е настъпил, след като водача на мотоциклета е преминавал непосредствено покрай  спрели в изчакване леки автомобили в колона, с ограничена поради неговото собствено движение видимост, но е бил длъжен и при това е могъл да възприеме указанията на хоризонталната и вертикална пътна маркировка, обозначаваща наличието на пешеходната пътека. Няма никакво съмнение, че при това положение, водачът на мотоциклета е бил длъжен да положи дължимата грижа, за да създаде условия за навременно възприемане на поведението на пресичащи пешеходци ( каквато именно е била пострадалата). В описаната от него самия усложнена пътна обстановка, при множество спрели в изчакване на сигнала на светофара леки автомобили, водачът на мотоциклета е бил длъжен и е могъл да намали скоростта или дори да спре - още преди траекторията му на движение между спрелите автомобили, да достигне до зоната на маркираната пешеходната пътека.

 Несъмнено водачът е могъл да пропусне преминаването на пешеходката (чл.119, ал.4 от ЗДвП) и избегне настъпването на удара. Ако водачът е бил субективно неспособен да спре, то тази неспособност се дължи на неоправдана липса на качества и умения, която не изключва деликтната му отговорност.  

По всички изложени съображения, настоящият състав на съда намира за неоснователни наведените от ответника доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, чрез собственото й поведение на пресичане на пътното платно – в нарушение на чл. 113, ал. 1, т.1 от ЗДвП. Събраните в хода на делото писмени и гласни доказателствени средства мотивират категоричен извод, че пресичането на пешеходката не е било осъществено, нито внезапно, нито пък е било непредвидимо, но е било предприето със спокоен ход и извършено върху обозначена с хоризонтална пътна маркировка пешеходна пътека тип „зебра“. Преди пешеходната пътека е имало допълнителна вертикална пътна маркировка на пътя, през който МПС преминават, преди да достигнат очертанията на пешеходната пътека. Този именно факт е създал обосновано правно очакване у пострадалата пешеходка (ищцата), че водачите на преминаващите МПС ще възприемат обозначеното място за преминаване на пешеходци и ще им осигурят предимство, за безопасно и безконфликтно (чл. 119, ал. 1 и ал. 4 от ЗДвП) пресичане на платното за движение.

Макар да е могла, ищцата не е била длъжна да изчака преминаване на всички автомобили по платното, а тъкмо напротив: основавайки се на предоставеното от закона предимство при преминаване по пешеходна пътека - ищцата е имала правното основание да изисква и очаква да й бъде предоставено предимство при пресичането.

По отношение справедливия размер на застрахователното обезщетение;

При произнасянето си по следващия важен въпрос - за определяне размера на дължимото от ответника застрахователно обезщетение, съдът съобрази няколко групи от фактори, които ще бъдат подробно обсъдени - доколкото в практиката си, ВКС на РБ приема принципното становище, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а изисква конкретна преценка на конкретни обективни и субективни фактори за всеки отделен случай. Размерът на дължимото застрахователно обезщетение, следва да бъде определен, като се отчита характера, обема и интензивността на неимуществените вреди, естеството на травмите и продължителността на лечебно- възстановителния период.

Приетите като доказателства и посочени в мотивите на настоящото решение медицински документи, както и заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска експертиза, способстват за установяване на действителния характер на претърпените от ищцата телесни увреждания и на произтичащите от тях неимуществени вреди. При това е необходимо да се отбележи, че съдът кредитира преимуществено изводите на комплексната съдебно- медицинска експертиза – тъй като експертизата се основава на обективни медицински данни и на специални знания.

Както беше посочено в експертното заключение, ищцата е получила няколко травматични увреждания, сред които може да се отличи по- съществено гръдната травма. Причинените телесни увреждания са предизвикали болки и страдания в кратък до среден по продължителност период, приключил за три месеца. Болките и страданията са били най- интензивни непосредствено след злополуката и след претърпените интервенции.

Към настоящият момент, състоянието на пострадалата вече е стабилизирано и не се установяват обективни данни за усложнения. Вредите не се претендират за ексцес и няма обективни  медицински данни за ексцес.

Понесените от ищцата вреди са по- скоро с умерена степен на тежест, а последиците от тях са били преодолени в значителна степен.

В конкретния случай, за отправен икономически критерии на понятието за справедливост, следва да се отчита жизненият стандарт в страната към периода на 2018г., размерът на минималната и на средната работна заплата за страната към 2018г. и нивата на лимитите на застрахователно покритие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към 2018г. - именно защото в този период вредоносните последици са настъпили и са се проявили най- интензивно.  Основателен е в тази насока релевираният от ответника довод, за прекомерност на общата сума на претендираното от ищцата обезщетение от 50 000 лева, като се отчита действителния обем на вредите. В този контекст, само за сравнение, следва да се отбележи, че размерът на минималната работна заплата в страната през 2018г. е бил 510 лева (ПМС № 316/20.12.2017 г.).

По изложените съображения, съдът намира, че претенцията на ищцата за изплащане на застрахователно обезщетение е основателна до размер на сумата от 30 000 лева, за разликата над този размер и до пълния размер на претенцията за 50 000 лева - следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

По предявения иск за присъждане на лихва;

Ищцата претендира за осъждане на ответника, да заплати законна лихва върху сумата на претендираното застрахователно обезщетение, за периода, считано от изтичането на тримесечен срок от отправяне на писмената претенция по чл. 380 от КЗ пред застрахователя т.е. от 04.11.2018г., а ответникът, както става ясно от позицията му - оспорва тезата, че е изпадал в забава.

Анализът на събраните доказателства мотивира извод, че искът е изцяло основателен и като такъв, следва да уважен.

Задължението на ползващото се лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, да предяви извънсъдебна претенция по реда на чл. 380 от КЗ, е било осъществено надлежно.

В конкретния случай, представените в хода на съдебното дирене доказателства мотивират извод, че ищцата е представила пред ответното застрахователно дружество минимален набор от документи, които са достатъчни за да бъдат създадени предпоставки за преценка – дали е настъпилото ПТП е застрахователно събитие и какъв е размера на вредите. Ищцата е посочила и банкова сметка, ***квидационната преписка. По изложените съображения, съдът намира,  че застрахователя дължи заплащане на лихва, считано от посочената в петитума на исковата молба дата – 04.11.2018г. до деня на окончателното плащане на задължението.                  

По претенциите на страните за присъждане на съдебни разноски:

С оглед изхода на спора, ищцата е легитимирана да получи съответна на уважената част от иска част от направените съдебни разноски, но доколкото е била освободена от предварително заплащане на съдебни такси – на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на съдебния бюджет съответна на уважената част от иска държавна такса. По изчисление на съда, тази сума възлиза общо на 1200 лева.

 Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал.1 от ГПК – да заплати на ищцата и направените съдебни разноски, съответно на уважената част от иска  По изчисление на съда, тази сума възлиза общо на 312 лева.

На основание чл. 38 от ЗА, процесуалните представители на ищеца са легитимирани да получат получи общо възнаграждение за процесуално представителство от един адвокат, в размер на сумата от 1430 лева

Ответното дружество също има право да получи от ищцата съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска – на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. В случая, размерът на разноските, които ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника възлиза на 300 лева, от които  200 лева за процесуално представителство от юрисконсулт и 100 лева, разноски за събиране на доказателства.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА З. „Д.Ж.и З.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на В.Й.К., с ЕГН ********** и адрес-***, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ- на основание чл.  432, ал.1 от КЗ – сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, понесени в следствие настъпилите телесни увреждания при ПТП от 04.07.2018г. в гр. София, причинено от водача на мотоциклет „Кимко Пипъл" с peг. № ******* -  И.З.И., както и на основание чл. 497 от КЗ вр. с чл. 86 от ЗЗД – да заплати законната лихва върху сумата на присъденото застрахователно обезщетение, изчислена за периода от 04.11.2018г. до деня на окончателното плащане,

като при това отхвърля: претенцията за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, в частта за разликата - над присъдените 30 000 лева и до пълния претендиран размер за 50 000 лева.

 

ОСЪЖДА З. „Д.Ж.и З.“ АД, да заплати общо на адвокат Л.Я.Ц. от САК с л.н. *******и на адв. А.С.С.от САК с л.н. *******, на основание чл. 38 от Закон за адвокатурата - сумата от 1430 /хиляда четиристотин и тридесет/ лева, представляваща възнаграждение за процесуално представителство на  В.Й.К. в производството пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА З. „Д.Ж.и З.“ АД, да заплати В.Й.К., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК – сумата от 312 (триста и дванадесет) лева, за съдебни разноски в производството пред Софийски градски съд.

ОСЪЖДА В.Й.К., да заплати на З. „Д.Ж.и З.“ АД, на основание чл. 78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК – сумата от 300 /триста/ лева, за съдебни разноски в производството пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА З. „Д.Ж.и З.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметката на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК – сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева, представляваща държавна такса, от заплащането на която ищцата е освободена.

 

Изплащането на произтичащите от това съдебно решение задължения за ответника могат да бъдат заплатени по посочената от ищцата банкова сметка *** ***.

 

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред АС София, с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него.

 

                                                                                                        СЪДИЯ: