№ 414
гр. Бургас , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20212120202225 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от Н. В. ЦВ., ЕГН **********, срещу
Наказателно постановление № НП-644/11.03.2021 г., издадено от заместник-кмета на
Община Бургас, с което за нарушение на чл. 3, т. 10 от Наредбата за опазване на
обществения ред на територията на Община Бургас /НООРТОБ/, приета с решение на
Общински съвет - Бургас от 31.03.2005 г., на основание чл. 53 ЗАНН вр. чл. 27 ЗАНН, вр.
чл. 35, ал. 2 и 34, ал. 1, предл. 1 от НООРТОБ, на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП.
Жалбоподателят редовно уведомен, се явява лично, като поддържа подадената жалба
и прави искане за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява и не
изразява становище по жалбата.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен срок по чл.
59, ал. 2 ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и
ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 от
1
НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
На 27.02.2021 г., в гр. Бургас, свидетелят Д.Ф. - главен специалист в Дирекция
„Управление при кризи, обществен ред и сигурност“ /УКОРС/ в Община Бургас, съставил
АУАН на жалбоподателя Н. В. ЦВ., за това, че на 27.02.2021 г., в 06:55 ч., в гр. Бургас, на
ул. Александровска и ул. Сливница, изписва текст върху плочките със строителен материал
„Ютонг“, с приблизителни размери 7х7 метра, като преценил, че по този начин
жалбоподателят замърсява площад Тройката.
В акта е посочено, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 3, т. 10 от
НООРТОБ. На 11.03.2021 г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена
фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган счел, че
горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 3, т. 10 от НООРТОБ, поради което и на
основание чл. 53 ЗАНН вр. чл. 27 ЗАНН, вр. чл. 35, ал. 2 и 34, ал. 1, предл. 1 от НООРТОБ,
наложил на жалбоподателя административно наказание "глоба" в размер на 50 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства и доказателствени средства.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съгласно
представената по делото Заповед № 1133/09.05.2012 г. и на основание чл. 35, ал. 2 от
НООРТОБ, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, на основание чл. 35, ал. 1 от
НООРТОБ. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Въпреки това, съдът счита, че са налице основания за отмяна на наказателното
постановление, поради следните причини:
Жалбоподателят Н.Ц. е бил санкциониран за извършено нарушение на чл. 3, т. 10 от
НООРТОБ, съгласно която разпоредба се забраняват действия и прояви, с които се
замърсяват или повреждат улици, тротоари, площади, паркове, градини, пазари, зелени
площи, осветителни тела, афишни места, декоративни елементи, пътни съоръжения и
принадлежности на уличната, пътната и алейна мрежа /знаци, табели, ограждения, пейки и
други/ или се ограничава достъпа до тях.
По делото е безспорно установено, че на въпросната дата и място, жалбоподателят
Н.Ц. действително е изписал текст върху плочките на главната улица в града с парче
строителен материал, тебешир. Според настоящия състав на съда обаче това поведение
/действие/ на жалбоподателя не може да се квалифицира като нарушение на разпоредбата на
2
чл. 3, т. 10 от НООРТОБ. Същата забранява всички действия, които водят до замърсяване на
околната градска среда. Наредбата не дава легално определение на понятието
„замърсяване“, но параграф 1, т. 5 ДР от Закона за опазване на околната среда гласи, че
замърсяването на околната среда представлява промяната на качествата й вследствие на
възникване и привнасяне на физически, химически или биологически фактори от естествен
или антропогенен източник в страната или извън нея, независимо дали се превишават
действащите в страната норми. В контекста на даденото определение за това какво
представлява замърсяването, съдът намира, че в конкретния случай не са налице елементи
на замърсяване на околната среда, предвид липсата на подобно въздействие върху
заобикалящата ни среда. Жалбоподателят е написал текст върху улицата с тебешир /гипсов
материал/, който е характерен със своята нетрайност и бързото му отстраняване в резултата
на естествени физически и химически процеси, които се проявяват след нанасянето му на
твърда повърхност – изтрива се от ежедневното движение на хората по улицата (т.е. при
една нормална, обичайна експлоатация на пътя), в резултата на вятъра и дъжда, както и
други естествени фактори. По никакъв начин написаното от жалбоподателя не води до
съществена качествената промяна на околната среда /напр. по негативен начин да се
отразява на плочките, почвата, въздуха и т.н./. С оглед на което и съдът намира, че не е
налице реално замърсяване /или някаква опасност от промяна на качествата на околната
среда/ по смисъла, вложен в закона.
На следващо място, съдът намира, че липсва и субективната страна на деянието.
Видно от показанията на св. Д.Ф., при извършване на проверката жалбоподателят Н.Ц. е
заявил, че протестира и изразява личното си мнение по този начин. В жалбата и в първото
проведено съдебно заседание жалбоподателят също заяви, че е нямал никакво намерение да
замърсява околната среда, а целта му е била да изрази личното си мнение на обществено
място, като изпише текст на плочките на улицата. Това обстоятелство се потвърждава и от
показанията на св. Д.У., който посочи, че жалбоподателят е искал да даде гласност на
мислите си.
Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 КРБ, всеки има право да изразява мнение и да
го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг
начин. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 10, т. 1 ЕКЗПЧ - всеки има право на свобода
на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да
получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и
независимо от границите. Посочените разпоредби са гаранция за правото всекиму да
изразява свободно мнението си, включително и чрез изписване на надпис с тебешир на
улицата, стига да не накърнява правата и доброто име на друго лице и обществения ред в
страната. Границата на това право е регламентирана с разпоредбата на чл. 39, ал. 2 КРБ, а
именно - това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на
другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към
извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността;
3
както и с разпоредбата на чл. 10, т. 2 ЕКЗПЧ - ползването на тези свободи, доколкото е
съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури,
условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно
демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност,
териториалната цялост, за предотвратяване на безредици или на престъпления, за защитата
на здравето и морала, както и на репутацията или на правата на другите, за предотвратяване
на изтичането на секретна информация или за поддържане на авторитета и
безпристрастността на правосъдието. В случая, съдът намира, че жалбоподателят, с
изписването /рисуването под формата на думи/ на улицата, е изразил мнението си на
обществено място /публично място/, право, което му е гарантирано от КРБ и ЕКЗПЧ. В
същото време жалбоподателят не е нарушил разпоредбите на чл. 39, ал. 2 КРБ и чл. 10, т. 2
ЕКЗПЧ, доколкото с действията си не е накърнил правата на другиго, както и не е нарушил
установения в страна ред.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на разпитаните по
делото свидетели не се установи написаното от жалбоподателя да съдържа думи и изрази,
насочени за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към
извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. В
случая жалбоподателят е действал добросъвестно, като балансът между правото на
изразяване на мнение, обществения интерес и правата на отделните граждани, не е бил
накърняван, а намесата на наказващия орган се явява необоснована. Правото на изразяване
не може да бъде ограничавано по подобен начин, с квалифицирането му като „замърсяване“
на площада. В случая наказващият орган е надхвърлил своите правомощия, като е
санкционирал жалбоподателя, който е искал да каже нещо на обществото, а не е действал с
противообществена нагласа и в частност да замърсява. Съвсем резонно и жалбоподателят
поставя въпроса, ако някой нарисува на улицата с тебешир детска игра – „дама“, „морски
шах“, рисунка и т.н., пак ли ще извърши нарушение и ще бъде санкциониран /наказан/.
Според настоящия съдебен състав - отговорът ще бъде отрицателен, доколкото не се стига
до накърняване на трайно установени в обществото ни ценности /основани принципи, на
които се гради обществото/, правата на отделните граждани /като нанасянето на обида,
клевета, омраза и т.н./ или нанасянето на друга обществена вреда.
И на последно място, съдът намира да отбележи, че реализирането на правото на
изразяване от гражданите, на обществено място, съвсем не означава, че собственикът на
пътя, улицата, е длъжен да търпи написания текст/изображение. В случая, Община Бургас
може да заличи (изтрие) написаното, ако счете същото за неуместно с оглед на конкретното
място, време, съдържание и обща визия. Като в този случай конституционно закрепеното
право на изразяване няма да бъде накърнено.
С оглед на изложеното съдът намира, че поведението на жалбоподателя Н. В. ЦВ. не
може да се квалифицира като административно нарушение, поради което и неправилно е
била ангажирана административнонаказателната му отговорност.
4
В този смисъл издаденото НП се явява незаконосъобразно и като такова следва да се
отмени изцяло.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-644/11.03.2021 г., издадено от
заместник-кмета на Община Бургас, с което за нарушение на чл. 3, т. 10 от НООРТОБ,
приета с решение на Общински съвет - Бургас от 31.03.2005 г., на основание чл. 53 ЗАНН
вр. чл. 27 ЗАНН, вр. чл. 35, ал. 2 и 34, ал. 1, предл. 1 от НООРТОБ, на жалбоподателя Н. В.
ЦВ., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5