Определение по дело №50870/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12185
Дата: 20 март 2024 г. (в сила от 20 март 2024 г.)
Съдия: Мария Георгиева Коюва
Дело: 20231110150870
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12185
гр. София, 20.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20231110150870 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.140 и следващи от ГПК по насрочване за
разглеждане в открито съдебно заседание/о.с.з./.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от
ищец В. П. М. с ЕГН: **********, срещу ответник Л. Г. Д. с ЕГН: **********, с която е
предявен иск с правно основание чл.422 във вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК във вр.чл.535 ТЗ за
установяване съществуването на вземането на ищеца в размер на 10000,00 лева по издаден в
негова полза на Запис на заповед.
Съдът след като се запозна със съдържанието на ИМ и отговора на ответника с вх.
№25714/26.1.2024г., с който единствено е поискано спиране на производството по реда на
чл.229, ал.1, т.5 ГПК до произнасяне на Прокуратурата по подадена жалба, като срока за
подаване на отговор е изтекъл на 18.2.2024г./л.31 от делото/, и направените от страните
искания намира, че следва да премине към разглеждане на делото в о.с.з. с насрочване.
Съдът следва да се произнесе и по направените доказателствени искания от страните.
Ето защо, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание /о.с.з./, което ще се
проведе на 19.4.2024г. от 10,40 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се
връчи препис от настоящото определение в едно с призовката, а на ищеца се връчи препис
от отговора на ответник.
НАМИРА исковата молба, с която е сезиран, за редовна, а предявения с нея иск за
допустим.
ИЗГОТВЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД по делото съгласно който:
ИЩЕЦЪТ е предявил иск, като моли съдът да постанови решение, с което да приеме за
1
установено между страните, че ответника му дължи СЛЕДНАТА СУМА – 10000,00 лева
(десет хиляди лева), представляваща дължима главница по Запис на заповед издаден на
26.10.2022г. с падеж на 29.4.2023г., ведно със законна лихва за период от 27.06.2023 г./дата
на подаване на заявление по чл.417 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, за което
вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК - ЗИ№ 19640/5.7.2023г.
по ГД № 35452/2023г. по описа на СРС.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили устен договор за заем на сумата от
10000лв., обезпечен с процесния запис на заповед издаден на 26.10.2022г. с падеж на
29.4.2023г.
Парите били преведени по посочена от ответника банкова сметка с платежно
нареждане на дата 26.10.2022г. На датата на падежа длъжника-ответник отказал да върне
сумата на ищеца, затова била изпратена от ищеца нотариална покана. В поканата била
посочена банкова сметка на ищеца, като нот.покана била връчена на 23.6.2023г. с
отбелязване на нотариуса/ответника не е била намерена/. Ответницата не е посетила
нотариалната кантора и не е получила лично поканата за доброволно уреждане на спора,
нито е изпратила представител.
Затова ищеца подал пред съда заявление по чл.417 ГПК и било образувано ЧГД №
35452/2023г. по описа на СРС, 163 с-в, по което е издадена ЗИ и ИЛ за сумата 10 000 лева,
както и сторените в процеса разноски и законна лихва, считано от датата на входиране на
заявлението, до окончателното заплащане на дължимото.
Срещу така издадената заповед за изпълнение ответницата е подала възражение по
чл.414 ГПК, поради което за ищеца възниква правен интерес от подаването искова молба по
чл.422 ГПК пред съда.
Поради изложеното до съда е направено искане да се уважи предявената искова молба,
като се присъдят и сторените в производството разноски.
ОТВЕТНИКЪТ е подал молба за спиране на производството с вх.№25714/26.1.2024г.
Срокът за отговор е изтекъл на 18.2.2024г. ОИМ не е подаден. Възражения не са направени.
Във възражението по чл.414 ГПК подадено по ЧГД№ 35452/2023г. на СРС е посочено, че не
се дължат никакви суми на ищеца.
СЪДЪТ ПРИЕМА, че предявеният иск намира правното си основание в чл.422 във
вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.535 ТЗ.
БЕЗСПОРНО Е – няма безспорни факти по делото.
СПОРНИТЕ ФАКТИ между страните са – дължи ли се сумата от ответника и на какво
основание – записа на заповед или договор за заем.
ПО ОТНОШЕНИЕ на подлежащите на доказване факти доказателствената тежест се
разпределя по следния начин-всяка страна дължи доказване на фактите, от които произтичат
правата й, а именно:
ИЩЕЦЪТ следва да докаже, че е сключил договор за заем с ответника, кога и как това
2
се е случило, и че заемът е обезпечен с издаден процесен Запис на заповед, по който ищецът
се легитимира като поемател, че ответника е издател на процесния запис на заповед, като
дължи доказване и на предхождащата сделка – договор за заем, по която ищеца е изправна
страна, а ответник – неизправна страна, т.е. липсва връщане на сумата.
При установяване на горните обстоятелства от ищеца, ОТВЕТНИКЪТ носи тежест да
докаже плащане, както и изпълнението на задълженията си по каузалната сделка, респ.
възраженията, от които черпи изгодни за себе си права.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото приложените към ИМ и към
заявление по чл.417 ГПК писмени документи, както и пълномощното за ответника
представено на съда с молба с вх.№ 32061/1.2.2024г. и на документите представени с молба
с вх.№ 25714/26.1.2024г./л.32 и сл. от делото/.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото предходното заповедно
производство по ЧГД№ 35452/2023г. по описа на СРС, 163 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за спиране на производството по
реда на чл.229, ал.1, т.5 ГПК до произнасяне на Прокуратурата, защото не става ясно какво
наказателно производство е образувано/с кой номер и пред кого е висящо/ и на какъв етап е
същото производство.
УКАЗВА на страните че могат да изразят становище по дадените указания в първото
по делото съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че най късно в първото съдебно заседание следва да уточнят
доказателствените си искания и да ангажират доказателствата си, след което губят тази
възможност.
УКАЗВА на ответника, че след подаден отговор по реда на чл.131 ГПК губи
възможността поради преклузия да прави възражения в 1-то по делото о.с.з., които е могъл
да наведе в отговора си.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който е
съобщен по делото или на който веднъж са им връчени съобщения, са длъжни да уведомят
съда за новите си адреси. Същото задължение имат законния представител, попечителят и
пълномощникът на страната на основание чл.40 и чл.41 ГПК. Когато разпоредбата на чл.40
и чл.41 ГПК не се спази от страните, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат
за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, като им указва, че това е най-ефективният и бърз
начин за разрешаване на възникналия спор помежду им и има преимущество пред спорното
производство, при спогодба заплатената такса се връща наполовина на ищцовата страна.
УКАЗВА на страните, че към СРС е създаден и действа ЦЕНТЪР ПО МЕДИАЦИЯ,
който е разположен на ет.2, стая 204 в сградата с адрес гр.София, бул. „Цар Борис III“ №54.
Медиацията е лесен и достъпен /безплатен/ алтернативен метод за решаване на правни
спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение, в рамките на съдебното
3
производство, като процедурата е неформална и поверителна. В случай, че страните желаят
постигане на резултат, който зависи изцяло от интересите им и пести време и средства,
може да се обърнат към служителя по медиация към СРС на тел. 02/8955423, който ще им
помогне при избора на медиатор от списъка на медиаторите, както и ще им осигури
ползването на Центъра по медиация в удобно за страните и за медиатора време.
ОПЕРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните с призовката за о.с.з.!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4