№ 26
гр. Варна , 25.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя И. Петрова
Мария К. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
и прокурора Милена Николова Гамозова (АП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Петя И. Петрова Въззивно
гражданско дело № 20213000500193 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:50 часа се явиха:
Въззивницата Д. Р. И., редовно призована, явява се лично, представлява
се от адв. Д.Б., редовно упълномощена и приета от съда от първата
инстанция.
Въззиваемата страна И. Д. К., редовно призована, явява се лично,
представлява се от адв. Ж.К., редовно упълномощен и приет от съда от
първата инстанция.
Контролиращата страна АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА – Варна,
редовно призована, представлява се от прокурор Г..
АДВ.Б.: Да се даде ход на делото.
АДВ.К.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОР Г.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА И ОТГОВОРА
Производството по в.гр.д. № 193/2021 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Д. Р. И., подадена чрез адв.
Д.Б., против решение № 399/23.02.2021 г. постановено по гр.д. № 2538/2020 г.
по описа на Варненския окръжен съд, с което въззивницата е поставена под
пълно запрещение.
Въззивницата е настоявала, че решението на окръжния съд е
неправилно – постановено в нарушение на процесуалния и на материалния
закон и е необосновано, като е молила за отмяната му и за отхвърляне на
иска. Навела е оплаквания за неправилност на решението, поради липсата на
предпоставките на чл. 5 от ЗЛС за поставянето й под пълно запрещение.
Позовала се е на допуснати от съда процесуални нарушения, свързани с
необсъждане на всички доводи на страните, както и на относимите за
преценката на медицинския и юридическия критерий по чл. 5 от ЗЛС
доказателства и за неправилната им оценка, както и за неотчитане на
обстоятелството по предявяване на искането за запрещение на ответницата,
след предявяване на облигационната й претенция срещу ищцата.
Насрещната страна И.К., чрез адв. Ж.К., е подала писмен отговор, с
който е оспорила жалбата и по съображения за неоснователността й и за
правилността на обжалваното решение е молила за неговото потвърждаване.
Депозирала е справка от агенцията по вписвания без да е заявила искане в
тази насока.
Варненска окръжна прокуратура не е подала отговор на жалбата.
Страните не са заявили искания за нови доказателства.
АДВ.Б.: Поддържам въззивната си жалба. Няма да соча доказателства.
2
АДВ.К.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам писмения отговор.
Няма да соча доказателства.
ПРОКУРОР Г.: Ще изразя становище по същество.
Съдът, с определението си от 26.04.2021 г. е постановил на основание
чл.337, ал.1 от ГПК личното изслушване на въззивницата И..
Съдът пристъпва към изслушване на въззивницата.
Въпрос на съда: Кажете си трите имена, на колко години сте, кога сте
родена и къде живеете?
ВЪЗЗ.И.: Галата, кв. „Галата“ във Варна, там живея.
Въпрос на съда: Точен адрес можете ли да кажете?
ВЪЗЗ.И.: Точен адрес кв. „Галата“, ул. „Калиакра“ № 7.
Въпрос на съда: Можете ли да кажете как са Вашите три имена.
ВЪЗЗ.И.: Моите имена са Д. Р. И..
Въпрос на съда: Кажете на коя дата и коя година сте родена?
ВЪЗЗ.И.: Родена съм на Свети Мина.
Въпрос на съда: Коя дата е това, знаете ли?
ВЪЗЗ.И.: Да Ви кажа откровено не мога в този момент да Ви кажа.
Въпрос на съда: А кога се пада това, кой сезон е?
ВЪЗЗ.И.: Сезона - лятото ли, какво беше, забравих.
Въпрос на съда: А знаете ли на колко години сте?
ВЪЗЗ.И.: На 78 години.
Въпрос на съда: Познавате ли Вашите деца, как са техните имена?
ВЪЗЗ.И.: И., И., която ме кара на тази възраст по съдилища, И., да.
3
Въпрос на съда: Друго дете имате ли освен И.?
ВЪЗЗ.И.: Имам, казва се Х.. Благодарение на Х., че аз съм жива, защото
всичко ми е окрала. Добре, че е синът ми, той ме храни, той ми помага.
Въпрос на съда: Знаете ли кога сте родили И., през коя година сте я
родили?
ВЪЗЗ.И.: Коя година, кога беше, забравих.
Въпрос на съда: Тя на колко години е?
ВЪЗЗ.И.: Забравих какво беше.
Въпрос на съда: А Х. знаете ли ?
ВЪЗЗ.И.: Х. е по-малък.
Въпрос на съда: Той на колко години е, знаете ли ?
ВЪЗЗ.И.: Ами, на колко години.
Въпрос на съда: Вие притежавате ли някакво имущество?
ВЪЗЗ.И.: Ами как, имуществото е мое, моите родители са ми дали имот
и аз се занимавам с него, а моята дъщеря иска да го продаде и да ме остави на
улицата.
Въпрос на съда: Какви имоти имате Вие, знаете ли?
ВЪЗЗ.И.: Абе жилището, кой знае какви имоти нямам, обаче това,
което са ми дали родителите ми са ми достатъчни.
Въпрос на съда: За кое жилище говорите, за това в Галата ли?
ВЪЗЗ.И.: Да, за Галата.
Въпрос на съда: Вие продадохте ли го на Вашия син?
ВЪЗЗ.И.: Аз му дадох и той си ми наплати, добре, че е синът ми.
Въпрос на съда: Спомняте ли си каква сума Ви плати Вашият син?
4
ВЪЗЗ.И.: Колкото трябва, колкото е необходимо.
Въпрос на съда: А освен това жилище друг имот Вие дали сте давали
на Х.?
ВЪЗЗ.И.: Дадох на Х. да си построи нещичко, ама то съвсем малко. И
дъщеря ми и тя искала. Е ти мъж ли си, можеш ли? Ще правим ремонт на
къщата, той е мъж и работи, ама тя се заяжда непрекъснато и ми създава
проблеми, иска да ме умори, „майка ми е луда, майка ми е луда“. Луда ли
съм?
Въпрос на съда: Можете ли да ми кажете Вие получавате ли пенсия в
момента?
ВЪЗЗ.И.: Минимална.
Въпрос на съда: Колко, каква е сумата?
ВЪЗЗ.И.: Малко пари, синът ми ми помага.
Въпрос на съда: Долу-горе колко е сумата?
ВЪЗЗ.И.: Горе-долу да Ви кажа, не мога точно да Ви кажа в този
момент, защото съм много разстроена и непрекъснато плача.
Въпрос на съда: Как я получавате тази пенсия, ходите ли да я вземате?
ВЪЗЗ.И.: Синът ми ходи, всичко той, добре, че ми е той, жив и здрав да
ми е.
Въпрос на съда: Вие ходите ли да пазарувате в хранителен магазин?
ВЪЗЗ.И.: Не, защото синът ми има бизнес, носи ми храна и всичко,
нямам нужда за нищо. Добре, че е той, жив и той да ми е, а дъщеря ми я
мързи да гледа.
Въпрос на съда: С кого живеете в момента?
ВЪЗЗ.И.: В момента живея с Х. в една къща.
Въпрос на съда: Имате ли собствена стая?
5
ВЪЗЗ.И.: Да.
Въпрос на съда: А кой почиства стаята?
ВЪЗЗ.И.: Всичко те правят, сина ми, да ми е жив и здрав, добре че е
той.
Въпрос на съда: А излизате ли от къщи, ходите ли до града, ходите ли
до Варна, ходите ли на разходка?
ВЪЗЗ.И.: А, до Варна, никъде не ходя, вкъщи си стоя и това е.
Въпрос на съда: А с какво се занимавате вкъщи?
ВЪЗЗ.И.: В градината, аз обичам цветята и се радвам на цветята си.
Въпрос на съда: Вашият син семеен ли е?
ВЪЗЗ.И.: Да.
Въпрос на съда: Имате снаха?
ВЪЗЗ.И.: Да, разбира се?
Въпрос на съда: Как се казва тя?
ВЪЗЗ.И.: Тя се казва С..
Въпрос на съда: Имате ли внуци?
ВЪЗЗ.И.: Имам внук и внука ми е в Америка, на сина ми, много добро
момче, много.
Въпрос на съда: Имате ли внуци от И.?
ВЪЗЗ.И.: От И. имам внуци, ама те толкова ме разстройват, че аз просто
съм вдигнала ръце. Дето казват възрастните хора Кой е най-лошия на
родителя – децата, неблагодарни, неблагодарни деца.
АДВ.К.: Г-жа И. каза, че е продала на сина си имот миналата година.
Каква сума Ви плати?
ВЪЗЗ.И.: Той ми изплати сума каквато трябва.
6
АДВ.К.: А къде е сега тази сума, знаете ли?
ВЪЗЗ.И.: Аз в банката не слагам пари, защото И. отива и ги краде. Аз й
гласувах доверие, обаче от сега на нататък доверие ли, въобще, няма майка тя
вече, край.
АДВ.К.: А с тези пари купихте ли си нещо, които получихте от сина
си?
ВЪЗЗ.И.: Доволна съм, добре, че е той.
АДВ.К.: А други имоти имате ли сега?
ВЪЗЗ.И.: Кой знае какви имоти нямам, не мога да се хваля, че имам кой
знае какви имоти, ама слава Богу имам.
Въпрос на съда: Имате ли земеделски земи?
ВЪЗЗ.И.: Имам, ама малко.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към въззивницата.
АДВ.Б.: Нямам искания по доказателствата.
АДВ.К.: Моля да бъде приета представената справка от Служба по
вписванията, че ответницата притежава имоти.
АДВ.Б.: Не възразявам да бъде приета справката, но смятам, че е
неотносима към спора.
ПРОКУРОР Г.: Не възразявам.
Съдът намира, че искането, което беше направено в днешно съдебно
заседание от адв. К. следва да бъде уважено, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и прилага като доказателство по делото справката от
7
Агенция по вписванията, относно вписванията по партидата на Д. Р. И.,
относно вещни права върху недвижими имоти.
АДВ Б.: Представям списък на разноските и доказателства за
извършването им.
АДВ.К.: Нямам възражения по размера. Ние няма да представяме
списък на разноските.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и прилага представения списък на разноските и
доказателства за извършването им от въззивницата.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ.Б.: Уважаеми апелативни съдии, по делото беше изслушано и
прието съдебно заключение в първоинстанционния съд. В това заключение
единствено, което беше посочено от лекаря е, че доверителката ми страда от
неврологично заболяване - съдова деменция, като не констатира психично
такова, нито изразен тежък интелектуален дефицит. Такъв дефицит
доверителката ми не показа и при разпита си пред първоинстанционния съд,
но незнайно защо съдията прие, че тя трябва да бъде поставена под пълно
запрещение. Считам, че вещото лице не е дало заключение, че доверителката
ми страда от слабоумие, както и от психично заболяване. Дал е единствено
заключение, че тя има страдание съдова деменция, което по никакъв начин не
може да бъде отнесено и към слабоумието и към психичното заболяване,
предвид изложеното в учебника на В.Т. Гражданско право. Предвид на това
8
моля да отмените изцяло решението на първоинстанционния съд, с оглед и
обстоятелството, че сами се убедихте, че доверителката ми не страда от
тежък интелектуален дефицит. С оглед на възрастта й, това което тя
представи пред Вас считам, че е в рамките на нормалното. Ако приемете, че
има нужда от някаква защита, то поне да отмените решението и да замените с
ограничено запрещение.
АДВ.К.: Уважаеми апелативни съдии, моля да ми бъде дадена
възможност да представя писмена защита по делото. Не претендираме за
разноски.
Считам изложеното във въззивната жалба и днес за изцяло
неоснователно. От експертизата по делото, която е много подробна, след
сериозно проведено интервю с ответницата се установява, че тя страда от
съдова деменция, умерена към тежка степен и заболяването е прогресиращо.
От експертизата се установява, че безспорно е налице медицинският
критерий по чл.5, ал.1 от ЗЛС. Считаме за изцяло неоснователно твърдението
във въззивната жалба, че се касае за заболяване от друг тип, което не се
обхваща от разпоредбата на чл.5, а точно обратното, първоинстанционният
съд в резултат на лични впечатления, много подробен разпит, подкрепен от
изключително подробната и мотивирана СПЕ достигна до единствено
възможния извод, че ответницата страда от болест, която не й дава
възможност да се грижи за своите работи и за съжаление считаме, че този
извод на съда е правилен и единствената възможност да бъдат защитени
правата на ответницата е тя да бъде поставена под запрещение, като други
хора със съответните качества се грижат за защита на нейните интереси.
Целта на инициираното от нас производство е в най-голяма степен да бъдат
защитени личните и имуществени интереси на г-жа И.. Считам, че с оглед на
всички изложени от нас аргументи по делото и събраните доказателства,
както и от приетото от съда и страните и приложеното по делото обективно
експертно заключение, следва да постановите решение, с което да отхвърлите
въззивната жалба, да я оставите без уважение и да оставите в сила решението
на ВОС. Моля за Вашето решение в този смисъл.
АДВ.Б.: И аз моля за възможност за кратки писмени бележки.
ПРОКУРОР Г. : Уважаеми апелативни съдии, считам, че от събраните
9
по делото писмени и гласни доказателства, заключението на СПЕ и най-вече
живия разпит на ответницата, както пред първоинстанционния съд, така и
пред настоящата въззивна инстанция, налагат извод за наличие на
поведенчески дефицити, които се изразяват в промени в ориентацията и в
паметта. Вещото лице доц. В. е посочил, че ответницата страда от съдова
деменция, умерена към тежка степен, което за съжаление е прогресиращо и
необратимо заболяване. Все пак обаче, с оглед най-вече живия разпит на
ответницата, което се потвърждава и от показанията на доц. В. пред
първоинстанционния съд считам, че до някъде ответницата е запазила
способността за разсъждения, макар и тази способност да не е пълноценна,
донякъде са съхранени възможностите за правилно анализиране на някои
житейски ситуации от битов характер, но считам, че наличието на тези
поведенчески дефицити не й позволяват пълноценно да поема права и
задължения чрез лични действия и да се грижи за своите работи, както и да
управлява имуществото си. Считам, че приложението на пълното запрещение
като една крайна мярка за охрана, особена закрила на хората с увреждания, в
случая донякъде превишава конституционното изискване за даване на такава
особена закрила, а най-вече считам, че с оглед за да не се стига с
противоречие с предписанието на чл.12 от Конвенцията за правата на хората с
увреждания в случая считам, че най-адекватно би се явило ограниченото
запрещение по смисъла на чл.5, ал.2 от ЗЛС, като считам, че института на
попечителството в пълна сила би покрил изискванията за необходимата за
интересите на ответницата защита. В този смисъл аз намирам, че
първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено ново, с което ответницата да бъде поставена под
ограничено запрещение на основание чл.5, ал.2 от ЗЛС.
Съдът дава възможност на процесуалните представители на страните в
срок до 26.05.2021 г. включително, да депозират в писмен вид съображенията
си по съществото на спора, след което обяви, че ще се произнесе с решение в
законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.10
часа.
Председател: _______________________
10
Секретар: _______________________
11