Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли, 17.01.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен
съд - Харманли, в публично съдебно заседание на деветнадесети декември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА
АВРАМОВА
при участието на секретаря Таня Чавдарова, като
разгледа докладваното от съдия Аврамова АНД № 481 по описа на РС – Харманли за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба от И.Г.И., ЕГН **********, с адрес: ***, против наказателно постановление
№ 474437-F507426 от 01.11.2019 г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в ЦУ на НАП, с
което на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС му е наложено административно
наказание – глоба в размер на 400 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 7,
ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1
от ЗЗДС.
В жалбата са изложени съображения,
че наказателното постановление е нищожно, незаконосъобразно, необосновано и
постановено при наличие на съществени процесуални нарушения. При съставяне на
АУАН били допуснати съществени нарушение, водещи до незаконосъобразност и на
издаденото НП. Оспорва се, че АУАН е съставен от некомпетентен орган и не
съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Възразява се срещу
възприетата в АУАН фактическа обстановка, която била противоречива и не
кореспондирала с посочените за нарушени норми. Поддържа се нарушение на правото
за защита и правилата за доказване в административнонаказателния процес. На
следващо място са наведени доводи за допуснати съществени нарушения при
издаване на НП. Изтъква се нарушение на чл. 52 от ЗАНН, както и липса на
императивно предвидените в чл. 57 от ЗАНН реквизити в НП. Твърди се
недоказаност на нарушението и несъставомерност от обективна и субективна
страна. Сочи се, че наказанието било определено произволно, необосновано и в
нарушение на чл. 27 от ЗАНН. Неправилно не била приложена разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН, като не било обсъдено дали случаят не е маловажен или
малозначителен. Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание
жалбоподателят И.Г.И., редовно призован, не се явява и не се представлява.
Постъпила е молба от адв. Д. А., като пълномощник на жалбоподателя, в която е
изразено становище по съществото на спора с подробно изложени съображения за
отмяна на обжалваното наказателно постановление, като е поискано присъждане на
разноски.
Административнонаказващия орган
Централно управление на НАП, се представлява от юрисконсулт Р. Б.-Х., която
оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, моли за потвърждаване на
наказателното постановление и присъждане на разноски.
Районна прокуратура – Харманли,
редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира следното от фактическа страна:
На 09.09.2019 г. в 16:00 часа инспектори
по приходите към ЦУ на НАП – свидетелите Д.Т.Д. и Ж.Г.Ж. извършили проверка на
обект, представляващ терен с площ от около 800 кв. м., ограден с метални врати,
находящ се вдясно на входа на гр. Харманли в посока от гр. Хасково, стопанисван
от жалбоподателя И.Г.И.. На място свидетелите установили разположени на терена
6 бр. МПС и 6 бр. мотопеди, които имали обявени цени. След това инспекторите
констатирали, че в обекта нямало налично регистрирано и въведено в експлоатация
фискално устройство, на което да се отчитат оборотите от извършваната дейност.
В хода на проверката жалбоподателят декларирал
в писмените си обяснения, че от 08.07.2019 г. в качеството си на физическо лице
без фирма извършва търговска дейност, изразяваща се в продажба на коли и
мотори, като при продажба предавал документите за ППС /малък и голям талон/, но
не съставял договор за покупко-продажба, не издавал фактури и касови бележки,
защото нямал фискално устройство. Резултатите от извършената проверка били
обективирани в протокол № 0411648 от 09.09.2019 г., с който жалбоподателят бил
поканен да се яви на следващия ден в ТД на НАП - Хасково за съставяне на АУАН.
На 10.09.2019 г. свидетелят Д.Т.Д.,
в присъствието на свидетеля Ж.Г.Ж., съставила АУАН № F507426, който бил връчен
лично и подписан от жалбоподателя без възражения. Със Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-606-0411648 от 16.09.2019 г. е
постановено запечатване на търговския обект, стопанисван от жалбоподателя И. за
срок от 14 дни. На 01.11.2019 г. е издадено обжалваното наказателно
постановление № 474437-F507426, с
което е ангажирана административнонаказателната отговорността на жалбоподателя И.Г.И.
за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Х-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка
с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, за което на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС му
е наложена глоба в размер на 400 лв.
Изложената фактическа обстановка се
установява от показанията на разпитаните свидетели Д.Т.Д. и Ж.Г.Ж., които
описват подробно и еднопосочно извършената от тях проверка и направените
констатации. Съдът изцяло кредитира показанията на тези свидетели, които са
логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се, като напълно кореспондират с
писмените доказателства по делото. Наред с това констатациите на контролните
органи са намерили отражение в съставения АУАН, който съобразно разпоредбата на
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила за установените в него
факти до доказване на противното. В случая тази презумптивна доказателствена
сила не е оборена от страна на жалбоподателя И.И.. Приетите от съда фактически
положения се установяват и посредством другите събрани по делото писмени доказателства,
съдържащи се в приложената административнонаказателна преписка, а именно -
протокол за извършена проверка № 0411648 от 09.09.2019 г., обяснения на И.Г.И.,
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-606-0411648 от
16.09.2019 г., справка от информационната система на НАП за фискални устройства
на задължено лице И.Г.И..
При така установеното от фактическа страната,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършена служебна проверка съдът установи,
че АУАН и обжалваното НП са издадени в сроковете
по чл. 34 от ЗАНН от материално компетентни лица по
смисъла на закона. Видно от представената Заповед
№ ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, оправомощени да
съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДДС са органите
по приходите, а за издаване на наказателни постановления по чл. 185 от ЗДДС –
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП. В случая АУАН е
съставен от служител, заемащ длъжността „инспектор по приходите”, а НП – от Началник Отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в ЦУ на НАП. По тази причина е несъстоятелно твърдението, че
съответните актове изхождат от некомпетентни органи.
Неоснователно е
направеното в жалбата възражение за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, доколкото съдът не констатира пороци
в административнонаказателното производство, накърняващи правото на защита на
жалбоподателя. Изложената в АУАН и НП
фактическа обстановка е ясна и непротиворечива, като съдържа необходимите
факти, относими към вмененото административно нарушение. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението. Атакуваното
НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН,
като описаните в него обективни признаци на извършеното
нарушение напълно съответстват на посочената за нарушена правна норма и
приложимата санкционна разпоредба. Отразени са достатъчно факти относно дата,
място и начин, изчерпващи всички обстоятелства, при които е извършено
нарушението.
На жалбоподателя е вменено нарушение
на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118,
ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Последната разпоредба предвижда, че Министърът на
финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и
начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от
експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани
от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност. Такава е именно Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. В
чл. 7, ал. 1 от същата е регламентирано, че лицата по чл. 3 са длъжни да
монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от
датата на започване на дейността на обекта. Съгласно чл. 3, ал. 1 от наредбата
лицата, извършващи продажби на стоки или услуги във или от търговски обект, са
длъжни да регистрират и отчитат тези продажби чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство, освен в изрично изброените в същата норма
случаи.
От събраните по делото доказателства се
установява, че жалбоподателят И.Г.И. е започнал да осъществява търговска
дейност на 08.07.2019 г. чрез извършване на продажби на ППС. Дейността е
реализирана на терен с площ от около 800 кв. м., находящ се вдясно на входа на
гр. Харманли в посока от гр. Хасково, представляващ търговски обект по смисъла на
§ 1, т. 41 от ДР на ЗДДС. В тази насока са събраните по делото гласни
доказателства, както и протокола за извършена проверка и писмените обяснения на
жалбоподателя. Наред с това е безспорно доказано, че в продължение на два
месеца, а именно до датата на проверката от органите по приходите,
жалбоподателят не е регистрирал и отчитал извършваните продажби на ППС, тъй като не
е разполагал с монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално
устройство. Това обстоятелство е констатирано от разпитаните по делото
свидетели и е изрично декларирано от жалбоподателя. С оглед възраженията на
жалбоподателя следва да се отбележи, че е без значение липсата на посочване в
АУАН и НП на индивидуализиращи белези на превозните средства, заварени към
момента на извършване на проверката, доколкото от показанията на разпитаните
свидетели се изяснява, че в обекта е имало 6 бр. МПС и 6 бр. мотопеди с обявени
цени. Същото се отнася и до липсата на данни за осъществени конкретни сделки с
ППС, тъй като жалбоподателят е посочил в обясненията си, че продава автомобили
и мотопеди чрез предаване на съответните документи, без съставяне на договор за
покупко-продажба, и без издаване на фактури и касови бележки. Релевантен в
случая е фактът, че от датата на започване на дейността на обекта, жалбоподателят И. не е използвал
регистрирано в НАП фискално устройство. При това положение настоящият
съдебен състав намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна
страна признаците от състава на нарушението по чл. 7, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
Нарушението е скрепено със санкцията,
предвидена в разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която на лице,
което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв., като
е изрично предвидено, че когато нарушението не води до неотразяване на приходи,
се налагат санкциите по ал. 1. В случая жалбоподателят осъществява търговка
дейност като физическо лице без фирма и за извършеното нарушение му е наложена
глоба в размер на 400 лв. В НП е изрично посочено, че при определяне на
наказанието са взети предвид тежестта на нарушението, смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, като административнонаказващия орган
е преценил, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
При преценка на всички
обстоятелства, имащи значение за отговорността на жалбоподателя, съдът намира,
че наказанието е правилно и законосъобразно определено в размер над минимално
предвидения с оглед наличието на безспорни отегчаващи обстоятелства. Такива са
установеното пълно неотчитане на извършваните продажби, предметът на
осъществяваната дейност, а именно търговия с ППС, чиято стойност не е малка,
както и продължителността на извършваната търговска дейност без фискално
устройство. С оглед изложеното съдът преценява, че наложеното административно
наказание – глоба в размер на 400 лв. се явява адекватна на
извършеното нарушение санкция, която ще способства за постигане целите на
наказанието. Наред с това се споделя извода, че не са налице предпоставките за
определяне на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Аргументите
за това са, че извършеното
нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
други подобни случаи, като не може да се приеме наличие на незначително
засягане на охраняваните с нарушената норма обществени отношения, свързани с
фискалната политика на държавата. В контекста на всичко изложено е неоснователно
направеното в жалбата възражение, че наказанието е определено в нарушение на
разпоредбите на чл. 27 и чл. 28 от ЗАНН.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав
намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и съобразно чл. 63, ал.
3 от ЗАНН административнонаказващият орган има право на присъждане на направените
разноски. Съобразно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПрП и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ в тежест на жалбоподателя И.Г.И.
следва да се възложи заплащането на юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
474437-F507426 от 01.11.2019 г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в ЦУ на НАП, с
което на И.Г.И., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС му е наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лева за
нарушение на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗЗДС.
ОСЪЖДА И.Г.И., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на Национална агенция по приходите направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Хасково на основанията, предвидени в НПК и
по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: