Р Е Ш Е Н И Е
№……………………….. 2020 година,
гр.В.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.В., ВТОРИ касационен
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА
СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
В съдебно заседание на 30.07.2020 г.
при секретаря Ангелина Георгиева и с участието на прокурор Силвиян Иванов разгледа
докладваното от съдия Гергана Стоянова КНАХД № 1044/2020 по
описа на Административен съд гр. В. за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК
вр.с чл. 63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба Областна
дирекция на МВР В., чрез ст.юрисконсулт к. Л. – А. срещу Решение № 353/27.02.2020
год., постановено от ХХІІІ състав при ВРС по НАХД № 5814/2019, с
което е отменен издаденият от касатора електронен фиш Серия К №ххххххх от 24.10.2019
год, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на Д.М. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв.
Касаторът счита, че въззивният съд
неправилно е приложил материалния закон - касационно основание по чл. 348,
ал. 1, т. 1 от НПК.
Счита, че електронният фиш съдържа необходимите
реквизити на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а
установената в него фактическа обстановка
не е опровергавана по никакъв
начин от наказаното лице, което
обосновавае ангажирането на административнонаказателната му отговорност. Навежда доводи за липса на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Възразява срещу приетите от въззивния съд
изводи за неправилна правна квалификация на деянието, послужили като основание за отмяна на обжалвания ЕФ, тъй
като същото деяние обективирало нарушение
по чл. 21, ал.2 от ЗДвП. Счита, че в компетенциите на въззивния съд е и правомощието по чл. 63 от ЗАНН за изменение
на наказателното постановление – в случая на електронния фиш.
Предвид
изложеното формира искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване
на друго, с което издадения ЕФ да се
потвърди като правилен и законосъобразен.
Претендират присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В условията на евентуалност е направено възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и за двете съдебни
инстанции, предвид действителната фактическа и правна сложност.
Ответникът чрез процесуалния си
представител в представен по делото отговор на касационната жалба оспорва
наведените в нея доводи, счита я за неоснователна и моли съдът да я
отхвърли и да потвърди въззивното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура-В.
дава заключение за неоснователност на касационната жалба, счита решението на
ВРС за правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и
закон, пледира за оставяне в сила решението на ВРС.
Касационната жалба е депозирана от
надлежна страна, в законния срок, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на съдебен контрол пред Районен
съд В. е ЕФ серия К, № ххххххх, издаден от ОД на МВР В., с който на Д.Д.М., на
основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300
лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В ЕФ е посочено, че на 24.10.2019
г., в 11:11 ч., по път ІІІ-9004 до Флотски Арсенал посока гр.В., при ограничение
от 60 км/ч. е установено извършване на нарушение за скорост при управление на
МПС Ф. Б., с установена скорост на движение от 95 км/ч, при превишена стойност
на скоростта 35 км/ч, като извършеното нарушение е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство, при отчетен толеранс -3%.
Въззивният съд изложил съображения за
формална законосъобразност на ЕФ. Констатирано е, че ЕФ отговаря на
императивните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Посочил в мотивите на
съдебния акт, че съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП при изпълнение
на функциите си по този закон определените от Министъра на вътрешните
работи служби имат прави при установяване на нарушенията на правилата за
движение по пътищата да използват мобилни или стационарни автоматизирани технически
средства или системи, каквито са
ползвани в случая. Установено е, че процесното АТСС е одобрено по реда на Закон
за измерванията, същото е било валидно към датата на установяване на
нарушението, предвид представеното Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване. Според приетото от въззивния
съд нарушението е безспорно установено, като
фактическата обстановка, описана в ЕФ по никакъв начин не е опровергана
от страна на въззивницата М.. За да отмени ЕФ обаче, въззивният съд е приел, че
е налице нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилна правна
квалификация на деянието - като
нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, вместо по чл.21, ал.2 от ЗДвП. Тази санкционната разпоредба предвижда налагане на
наказание на водач, който превиши разрешената скорост извън населено място.
Обжалваното решение на Районен съд В. е
валидно, допустимо но е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон.
От фактическа страна въззивният съд приел,
че описаното в ЕФ нарушение – превишение на максимално допустимата скорост за
движение на посоченото в него място
е установено по несъмнен
начин, видно от приетия като доказателство видеоклип.
Спазено е задължителното изискване на чл.
10, ал. 1 от Наредбата. По преписката се съдържа задължителният Протокол за
използване на Автоматизирано Техническо средство или Система, с отразена в него
дата на използване на АТСС тип TFR1-M, а именно 24.10.2019
г., на която е извършено и коментираното нарушение. Посочено е мястото за
контрол, отбелязано е и обстоятелството, че ограничението на скоростта е 60 км/ч.,
като установената скорост е 98 км/ч. ; мобилната система за видеоконтрол е била
поставена на маршрут III-9004, който
представлява Републиканска пътна мрежа, третокласен път.
Тези изводи са правилни и касационния съд
ги споделя изцяло.
Въззивният съд обаче отменил електронния
фиш, тъй като материалният закон бил приложен неправилно. Аргументирал се с
обстоятелството , че тъй като М. управлявала процесния автомобил с посоченото превишение на скоростта по път
ІІІ 904, на който пътен участък имало знак за ограничение 60 км/ч. то следвало
извършеното нарушение да се квалифицира като такова по чл. 21, ал.2 от ЗДдвП. В
издадения Е Ф нарушението е квалифицирано по чл. 21, ал.1-ва от същия закон,
която предвижда, че в населено място разрешената скорост е 50 км/ч, а извън
населено място е 90 км/ч., такива
факти в него не са били посочени.
Приложена била неправилно и санкционната
норма на чл. 182, ал.2 т.4 от ЗДвП,
която се отнася до санкциониране на водачи, превишили разрешената
максимална скорост извън населено място.
Тази неправилна квалификация на деянието е счетена за съществено
нарушение на процесуалните правила и е основен мотив при отмяна на издаедения
срещу водачката ЕФ.
Електронният фиш е издаден на основание чл.
189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, съгласно които
разпоредби "При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение", с оглед
на което съдът намира, че напълно законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на М. на соченото основание.
По фактите спор не съществува. Доказано е
по несъмнен начин, че водачката Д. М. е
управлявала лекия автомобил, посочен в ЕФ, превишавайки разрешената максимална скорост с 35 км/ч.
Независимо от наличието на известна непрецизност при посочване на конкретната норма, то това
поведение е безспорно противоправно, с висока степен на обществена опасност и
като такова за него е предвидено ангажиране на административнонаказателната
отговорност на дееца.
При наличие на повдигнато
административно обвинение, въззивната инстанция има възможност да прецени дали
дадената от наказващия орган квалификация на деянието е правилна или
обективните данни сочат съставомерност по друг нормативен текст, при което
възниква правомощието му по чл. 337, ал.
1, т. 2 НПК
за преквалификация на деянието, което този съд не е упражнил. Аналогично
правомощие за касационната инстанция е предвидено с чл. 354, ал. 2, т.
2 от НПК.
В конкретния случай се касае за прилагане на закон за същото административно
нарушение – неспазване на задължението за избор на скорост на движение, която да
не превишава определение в чл. 21 от ЗДвП максимални стойности. Това, че в
случая некоректно е посочена алинея втора на цитираната норма не влияе на
съставомерността на деянието. Размерът
на предвиденото в чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП административно наказание е точно
съобразен с размера на превишението – 35км/ч.,
който факт е категорично безспорен.
Предвид изложеното касационният съд
в настоящия си състав счита, че административнонаказателната отговорност на Д.М.
е правилно и законосъобразно ангажирана.
Въззивното решение следва да бъде
отменено, като вместо него се постанови друго, с което издаденият срещу М. ЕФ следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото и
своевременно направеното от процесуалния
представител на ответника искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, съдът
приема, че за касационната инстанция следва да му бъде присъдено такова в размер на 80 лв.,
съгласно чл.37 от ЗПП. Претендираното за присъждане юрисконсултско възнаграждение и за
производството пред Районен съд В., също е основателно и следва да се присъди също в
размер на 80 лв. предвид съображенията, изложени по-горе.
Мотивиран от горното и на основание чл.
221, ал.2 от АПК Втори касационен състав при АС В.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 353/27.02.2020 год.,
постановено от ХХІІІ състав при ВРС по НАХД № 5814/2019 г. по описа
на същия съд и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К №ххххххх,
с който на Д.Д.М. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300
лв., на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Д.Д.М.
ЕГН **********,*** сума в размер на 160 лв. /сто и шестдесет лева/
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ………..…
ЧЛЕНОВЕ: 1………..……..
2………………..