№ 2402
гр. София, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря СИЛВИЯ Н. ВЕЛКОВА
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20221110110403 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано по предявени от А. А. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. „..“, ул. „В“
№ 6, ет. 1 , ап.З срещу „А“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „И“, ул. „...“ № 1 иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за обявяване нищожността на клаузата на
т.13 от ОУ, поради нарушение на закона и осъдителен иск с правна квалификация чл.49, вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, настъпили като пряка и непосредствена последица от
поведение на ответника- спиране достъпа до мобилната мрежа.
Ищецът твърди, че на 24.11.2021 г. е сключил договор № ... за срок от две години /24 месеца/
считано от същата дата, за предоставяне на мобилна телефонна услуга и мобилен интернет
за номер ... с ответника. Договора е бил сключен от разстояние при изготвени общи условия,
без възможност потребителя да договаря лично клаузите по него. Посочва, че в
продължение на два дни не е можел да се свърже със своята майка на посочения по-горе
мобилен телефон, като в последствие разбрал, че телефонът й е бил спрян, тъй като е било
налице спор по отношение на дължимостта на сумите по друго правоотношение. Посочва,
че бил уведомен от служител на дружеството, че достъпът до номера временно е спрян,
поради негово задължение по друго правоотношение, както и че не може да приеме
заявление за прекратяване, тъй като имал неплатени задължения по друг договор за други
услуги. Твърди, че е прекратил договора си едностранно чрез имейл до ответното дружество.
Оспорва клауза от общите условия, а именно чл. 13.2 от тях, съгласно който: „Има
просрочени задължения или други нарушения по същия или друг договор, сключен с A1”.
Твърди, че клаузата е неравноправна, тъй като поставя търговеца в доминантно положение,
дава му право при точно изпълнение задълженията на потребителя по конкретния договор,
1
едностранно да спира достъпа на мобилната мрежа при наличие на задължение по друг
договор за други услуги, дори когато потребителя оспорва задълженията по другото
правоотношение като твърди, че не дължи. Посочва, че КЗП е обявила тази практика на
оператора за нелоялна агресивна практика със заповед № 281/21.03.2016 г. Твърди, че
мобилният номер се ползвал от неговата майка Л Д Н, която била на 86 години с множество
заболявания. Посочва, че липсата на контакт с майка му силно го е притеснила, тъй като тя
била с влошено здраве и обслужването й зависело изцяло от него. Предположил, че се е
случило най-лошото с нея, докато не разбрал от братовчед му на следващия ден, че е добре.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск
като неоснователен. Ответникът твърди, че съгласно сключения договор № ... от 08.10.2019
г. между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения с предмет
предоставяне на електронни съобщителни услуги при условията описани в договора.
Съгласно т. 3.2 от него - Договорът урежда условията за всички услуги, ползвани от абоната,
като всяка избрана услуга или пакет от услуги, в това число срок на ползване, ценови
условия и приложими Общи условия се описват в приложения, представляващи неразделна
част от договора. Твърди, че съгласно Приложение № 1 от 09.10.2019 г. към договор № ... от
08.10.2019 г. за цени и условия за ползване на пакет - фиксиран интернет и телевизия,
абонатът е избрал да ползва посочените услуги (фиксиран интернет и телевизия) за срок от 2
години. Съгласно Приложение № 1 от 09.10.2019 г. към договор № ... от 08.10.2019 г. за
условия на ползване на фиксирана телефонна услуга А1 домашен телефон за срок от 2
години. Съгласно Приложение № 1 от 23.11.2019 г. към договор № ... от 08.10.2019 г. за
условия на тарифен план за мобилна услуга ...., абонатът е избрал да ползва посочения план
с номер ... за срок от 2 години. Твърди, че за периода от 13.10.2021 г. - 21.12.2021 г. абонатът
е натрупал неплатени задължения за посочения период по издадените за него счетоводни
документи, по отношение на услугите фиксиран интернет и телевизия и домашен телефон,
определени с Приложение 1 от 09.10.2019 г. към договор № ... от 08.10.2019 г. Поради
натрупаните задължения, за описания по - горе период, на 21.12.2021 г. съгласно т. 54.1 от
Общите условия, операторът спрял достъпа на абоната до услугите по договор № ... от
08.10.2019 г. В това число достъпа до услуга с номер .... Оспорва, че сочените от ищеца
клаузи от общите условия са неравноправни, тъй като същите целели да защитят оператора
от неправомерни действия на абонатите, от които операторът би претърпял имуществени
вреди. Твърди, че ищецът не е поискал достъпа до услугите с номер ... да бъде възобновен и
такъв отказ не е получаван.
Съдът приема от фактическа страна следното:
Безспорно установено между страните е, че между тях е било налице облигационно
отношение по сключен договор № ... от 23.11.2021 г. (л.5-12), като между тях е било
сключено Приложение № 1 въз основата на което операторът е определил условията за
ползване на тарифен план.
По делото са представени общите условия, които се прилагат между страните, чиято клауза
в чл. 13 е оспорена от ищеца по делото (л.12-18). Съгласно чл. 13 от общите условия
2
доставчикът А1 има право да откаже сключването на договор за услуги, свързване на
абонат към съответната мрежа или възстановяване на спрян достъп на абонат до
мрежата/мрежите, когато лицето е поискало това, ако има просрочени задължения или други
нарушения по същия или друг договор, сключен с А1 (чл.13.2).
По делото е представено съобщение от мобилния оператор (л.21), в което е посочено, че
други номера на ищеца имат неплатени задължения, които се отнасят до услугите телевизия
и интернет, поради което са били спрени услугите до номер ....
Ответникът е представил извлечение от счетоводната система на дружеството по отношения
на задължения за ищеца за интернет и телевизия за периода октомври- декември 2021 г. (л.
134), който въпрос не е спорен между страните, като във връзка с тези задължения е било
образувано гр.д. №74642/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 28 състав.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля А. Д Н, който е втори
братовчед на ищеца. Свидетелят посочва, че към края на 2021 г. майката на ищеца е имала
договор за предоставяне на мобилни услуги с ответника, като впоследствие е преминала
към Йеттел, като телефонът, който е ползвала е бил на името на ищеца. Споделя, че майката
на ищеца е на 87 години и е болна, поради което не излизала от дома си. Посочва, че е била
със скъсано ахилесово сухожилие, а след това бедрена кост. Споделя за случай, през месец
декември 2021 г., когато ищецът не е могъл да се свърже с майка си, което предизвикало
силно притеснение у него.
Със Заповед № 281 от 21.03.2016 г., издадена от Председателя на Комисията за защита на
потребителите, с която на основание чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в, във вр. чл. 68г, ал. 4,
във вр. чл. 68з във вр. чл. 68и, т. 4 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), е забранено
на дружеството да прилага агресивна нелоялна търговска практика, изразяваща се в това, че
на потребителите са създадени всякакви възможни пречки, като спиране достъпа до услугата
и невъзможност да упражнят правата си по действащ договор и потребителите са принудени
да заплатят спорно задължение по договор, по който нямат никакви задължения. Органът
посочил, че мобилният оператор смесва две отделни правоотношения по два и повече
различни договора за две отделни услуги и по този начин компанията блокира действията на
потребителите по договори, по които те са изрядни платци и нямат задължения, с което се
нарушават правата им.
С решене Решение № 4320 от 03.04.2018 г. по адм. д. № 13782/2016 г., VІІ отд. на ВАС е
отхвърлена жалбата на "..." ЕАД, гр. София против заповед № 281 от 21.03.2016 г., издадена
от председателя на Комисията за защита на потребителите.
Съдът приема от правна страна следното:
По предявения иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за обявяване нищожността на клаузата на т.13 от ОУ,
поради нарушение на закона.
Съдът следи служебно за противоречие с добрите нрави на клаузите в договора– така,
Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т.д.№ 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; т. 3 от ТР №
1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др.
3
Съгласно § 13 от Закон за защита на потребителите „Потребител" е всяко физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по
договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност. Безспорно в случая ищецът има качеството потребител.
Нормата на чл. 68з, във вр. с чл. 68и, т. 4 ЗЗП изрично определя като самостоятелна форма
на осъществяване на агресивна нелоялна търговска практика налагането на несъответстващи
на целта извъндоговорни пречки, когато потребителят желае да упражни правата си по
договора, с което се променя или е възможно да промени съществено свободата на избор
или поведението на средния потребител по отношение на стоката или услугата, което води
или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би
взел без използването на тази търговска практика.
Съгласно чл.3.2 от Договор №... от 08.10.2019 г. договорът урежда условията, валидни за
всички услуги, ползвани от абоната, като всяка избрана услуга или пакет от услуги се
вписват в приложенията. В т.4.5 е посочено, че за всяка услуга могат да се договарят и
прилагат различни срокове.
Съгласно Приложение № 1 от 09.10.2019 г. към договор № ... от 08.10.2019 г. за цени и
условия за ползване на пакет - фиксиран интернет и телевизия, абонатът е избрал да ползва
посочените услуги (фиксиран интернет и телевизия) за срок от 2 години.
Съгласно Приложение № 1 от 09.10.2019 г. към договор № ... от 08.10.2019 г. за условия на
ползване на фиксирана телефонна услуга А1 домашен телефон за срок от 2 години.
Съгласно Приложение № 1 от 23.11.2019 г. към договор № ... от 08.10.2019 г. за условия на
тарифен план за мобилна услуга ...., абонатът е избрал да ползва посочения план с номер ...
за срок от 2 години.
За периода от 13.10.2021 г. - 21.12.2021 г. абонатът е натрупал неплатени задължения за
посочения период по издадените за него счетоводни документи, по отношение на услугите
фиксиран интернет и телевизия и домашен телефон, определени с Приложение 1 от
09.10.2019 г. към договор № ... от 08.10.2019 г. С оглед натрупаните задължения, за
описания по - горе период, на 21.12.2021 г. съгласно т. 54.1 от Общите условия, операторът
спира достъпа на абоната до услугите по договор № ... от 08.10.2019 г. В това число достъпа
до услуга с номер ....
Видно в случая с един договор се уреждат различни услуги, като всяка от тях е с различен
предмет и с различен срок, като за всяка от тях е сключено отделно приложение.
Независимо че се идентифицират с един и същ клиентски номер предишните договори
запазват своето действие. Те имат различен предмет, различен срок на действие и др.
различни условия. Самият ответник признава, че в случая се ползват три различни услуги,
сключени с отделни договори - фиксиран интернет и телевизия съгласно Приложение № 1
от 09.10.2019 г.; на фиксирана телефонна услуга А1 домашен телефон - съгласно
Приложение № 1 от 09.10.2019 г.; мобилна услуга ...., съгласно Приложение № 1 от
4
23.11.2019 г. Всеки един от договорите има собствено съдържание, обхващащо всички
елементи на договора - страни, предмет, задължения, отговорности, прекратяване. И трите
договора носят самостоятелна идентификация на страните и техните подписи. Имат
различен срок на действие и различен предмет. Наличието на един и същи номер и
идентичността на страните е всичко, което свързва трите договора. Това поведение на ...
безспорно е търговска практика и тя променя и е възможно да промени съществено
свободата на избор и поведението на средния потребител по отношение на услугите и
стоката, които са предмет на трите договора и в резултат на това да мотивира вземането на
търговско решение, което средният потребител не би взел без това негово поведение. В
случая, чрез спиране на доставката на услугата по един договор, по който потребителят е
редовен платец, мобилният оператор се опитва да промени поведението на потребителя по
отношение на друг, различен договор. Настоящата съдебна инстанция приема, че е налице
агресивна търговска практика съгласно чл. 68з ЗЗП във вр. с чл. 68и, т. 4 ЗЗП, тъй като в
конкретния случай за потребителя са създадени всякакви възможни пречки - отказ от страна
на търговеца да предоставя договорена и коректно заплащана услуга, за да принуди
потребителя да заплати задължение по друг договор, което е оспорено пред съда според
предвидения в закона ред. Търговецът е препятствал възможността на потребителя да
ползва правата си по сключен договор, по които е бил изряден, което съставлява нелоялна
агресивна търговска практика съгласно разпоредбата на чл. 68в ЗЗП, във вр. чл. 68г, ал. 4
ЗЗП по смисъла на разпоредбата на чл. 68з от ЗЗП, във вр. чл. 68и, т. 4 ЗЗП в поведението на
търговеца относно конкретния потребител.
Следва да се има предвид и решение на СЕС по дело С-472/2011 г. Banif Plus Bank Zrt
срещу Csaba Csipai, Victoria Csipai, в което съдът е отбелязал, че потребителят е в
положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика /търговеца/ от гледна точка
както на възможностите да преговаря, така и на степента си на информираност, като това
положение води до приемане от негова страна на условията, установени предварително от
продавача или доставчика, без да може да повлияе на съдържанието им.
В случая спирането на услугата от страна на ответника е извършено съгласно общите
условия, като клаузата, въз основа на която е извършено спирането, а именно, чл. 13 е
оспорена от ищеца като нищожна. Съдът счита, че с оглед гореизложените мотиви,
действително оспорената клауза е нищожна, тъй търговецът е препятствал възможността на
потребителя да ползва правата си по сключен договор, по които е бил изряден, което
съставлява нелоялна агресивна търговска практика, с оглед на което иска по чл. 26 ЗЗД
следва да бъде уважен.
По иска с правна квалификация чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
1000 лв. неимуществени вреди на ищеца.
По иска с правно основание чл. 49, ал.1 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че
е преживял описаното безпокойство, настъпило в причинна връзка с виновното и
противоправно поведение на ответника.
В случая с неправомерното спиране на мобилните услуги на телефона, използван от майката
5
на ищеца, поради неплащане на задължение дължимо по друг договор във връзка с Интернет
и телевизия, което е било оспорено от съда, ответникът безспорно е извършил
противоправно поведение.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А. Д Н, който споделя,
че ищецът изпитал силно безпокойно поради невъзможността да се свърже със своята майка,
тъй като тя била на възраст, а освен това имала здравословни проблеми, като не се било
случвало преди това тя да не вдига своя телефон.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението се определя от съда по справедливост. В Постановление
№ 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС са определени критериите за понятието справедливост.
Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата
трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за
присъдения размер. В случая е безспорна близката връзка между ищеца и неговата майка.
Тя е на сериозна възраст и трудно подвижна, поради което без съмнение невъзможността на
ищеца да се свърже с нея е предизвикало сериозен уплах и притеснение от него, за което
говорят и свидетелските показания. Следва да се отбележи, че е предизвикало допълнително
напрежение и стрес отказът на ответника да възстанови услугите, въпреки направената
молба от ищеца. В случая ищецът претендира сумата в размер на 1000,00 лв., който съдът
намира за справедлив за обезщетяване на претърпения стрес и страдания от ищеца, поради
което така предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
По разноските: При този изход на спора съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК има ищецът, който е
сторил разноски за заплатена държавна такса в размер на 130 лв., поради което за тази сума
следва да бъде осъден ответника.
Така мотивиран съдът,
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна поради противоречието й със закона клаузата в чл. 13 от общите
условия, съгласно която : „доставчикът А1 има право да откаже сключването на договор за
услуги, свързване на абонат към съответната мрежа или възстановяване на спрян достъп на
абонат до мрежата/мрежите, когато лицето е поискало това, ако има просрочени задължения
или други нарушения по същия или друг договор, сключен с А1“, които са част от
сключения между от А. А. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. „..“, ул. „В“ № 6, ет. 1
, ап.З и „А“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „И“, ул. „...“
№ 1 договор № ... от 08.10.2019 г.
ОСЪЖДА „А“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „И“, ул.
„...“ № 1 да заплати на А. А. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. „..“, ул. „В“ № 6, ет.
1 , ап.З, на основание чл. 49 вр. чл 45 ЗЗД сумата в размер на 1000,00 лв.,представляваща
6
обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на неправомерно спиране на мобилните
услуги на ищеца.
ОСЪЖДА „А“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „И“, ул.
„...“ № 1 да заплати на А. А. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. „..“, ул. „В“ № 6, ет.
1 , ап.З на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 130 лв., представляваща сторените
по делото разноски от ищеца.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7