Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 18.09.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, Х граждански състав, в
открито заседание на 18.09.2015г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от съдия Тодорова гр.д.№
4050 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба от Ц.М.Ц., ЕГН**********,*** в качеството му на баща
на Г.Ц.Ц., ЕГН********* против Р.М. ***, ЕГН**********,***. В молбата се
твърди, че с влязло в сила Решение № 1725, III - гр. състав от 25.11.2011 год.
на РС - Плевен на основание чл. 50 от СК, гражданския брак между Ц.М.Ц. и Р.М. ***
бил прекратен, като родителските права върху роденото от брака дете Г.Ц.Ц.,
били предоставени на майката. Твърди, че след развода, дъщерята Г. започнала да
живее при майка си, тъй като родителските права били присъдени на нея. Твърди,
че преди три години Р. заживяла на семейни качала с мъж на име *** от когото има две деца- едно момче и едно
момиче, като *** живее заедно с тях. Твърди, че от началото на съжителството,
всичко било нормално, т.е. за Г. се полагали необходимите грижи. Твърди, че
един ден Г. споделила, първо пред баба си по бащина линия, а после и на баща
си, че когато майка и Р., влязла в родилния дом да ражда второто си дете,
вторият съпруг на Р. - *** се е разхождал чисто гол пред нея. Твърди, че *** се
била изплашила и се е заключила в стаята си. *** също така била споделила с
баба си, че когато миела чинии на мивката и майка й не е в къщи, *** я хващал
за дупето. Твърди, че на 14.08.2015 год. *** е излязла с брат си и с децата от
квартала, но е забравила да обуе обувки на брат си, но после като се е върнала
да го обуе, *** не й разрешил да излезе, заявявайки и, че сега той ще забрави
да я пусне така, както тя е забравила обувките на брат си. Твърди, че през това
време майка й е белила картофи на масата и *** отишла на мивката да мие чинии.
Майка й й казала, че не става за нищо и я ударила с ножа по ръката и крака,
като преди това е хвърлила по нея картоф с които я ударила по скулата на лявото
око. Твърди, че след това отишли в хола като майка й е продължила да я обижда и
започнала да я бие с патерица където свари, след което детето е избягало в
стаята си, но майка й отишла при нея и продължила да я удря с патерицата, като
единия от ударите бил много болезнен , тъй като е бил по кокала на таза.
Твърди, че след това майка й отишла в хола, говорила нещо със съжителстващия с
нея мъж ***, извикали *** при тях за да подреди играчките в детския кът на брат
си и майка й започнала да я замерва с играчките от което детето има синини.
Твърди, че след което майка й се успокоила и двамата с *** й казали да се махне
от тях, детето е тръгнало босо и с дрехите на гърба си, тай като не са и дали
да вземе нищо от дрехите и обувките си. Твърди, че *** слязла пред входа и
тръгнала боса при баща си, а в това време двама от нейните приятели, една от
които е приятелката и *** които били чули целия скандал я успокоили, тъй като
тя плачела. Твърди, че се обадили се на една от майките на децата след което
майката на *** я оставила да спи в тях, защото се притеснявала за нея. Твърди,
че в началото на м.юли.2015 год. я били пуснали една събота да отиде при баща
си и му направило впечатление, че на лицето си е поставила фон дьо тен. Твърди,
че я попитал защо е с това козметично
средство, и тя първо му казала, че е заради топлото да не се изпотява, а
последствие си признала, че е гледала да скрие синината на лявото си око.
Твърди, че *** споделила, че тази синина на окото й е причинена от ударен шамар
от страна на съжителстващия с майка й мъж ***. Споделила също, че и майка й я
малтретира като я биела с готварска решетъчна лъжица, като и нанасяла удари по
цялото тяло, като също така я удряла и с „мопа" и то всяка седмица по един
два пъти. Твърди, че в дома им пазарува основно Г., която и основно се грижи за
по малките си брат и сестра, като чисти и под диктовка на майка си готви заедно
с ***й. Твърди, че майка и я буди рано сутрин в 7 часа за да гледа брат си и то
е всеки ден без неделите. Твърди, че *** споделила, че предвид ангажираността й
в домакинството вече е без приятели и всички съседи и деца в квартала я наричат
Пепеляшка. Твърди, че пред баба си
детето е споделило, че когато купят нещо сладко за ядене, първо ядат те
и ако остане тогава и дават на нея. Твърди, че когато Г. идва при бащата,
първото нещо което иска е да бъде
нахранена.
Направено е искане да бъде издадена заповед, с която да се осигури
адекватна и максимално допустима по ЗЗДН защита на правото на спокоен живот с
подходящи мерки, по вид и в предвидения за тях от закона максимален срок, в
т.ч. мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.З и т.4 от ЗЗДН: задължаване на извършителя
да се въздържа от извършване на домашно насилие, забрана на извършителя да
приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални
контакти и отдих на пострадалата, временно определяне местоживеенето на детето
при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от
съда, ако това не противоречи на интересите на детето.
Ответницата по
делото, редовно призована се явява лично и не оспорва,
че на процесната дата 15.08.2015 г. в рамките на възникнал между нея и дъщеря й
конфликт е ударила дъщеря си.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, намира за установено следното:
Не е спорно между страните, че Г.Ц.Ц. и дъщеря на
ответницата по молбата Р.М. ***, а неин баща е Ц. *** Ц.. Този факт се
установява и от Удостоверение за раждане по акт № 1196/22.10.2002г. на Община-Шумен.
Молителя Ц. *** Ц. е представил по
делото Декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, в която е посочено, че детето Г.Ц.Ц.
е била обект на физическо и психическо
насилие от страна на ответницата на 14.08.2015г. Съгласно чл.8, т.2 ЗЗДН
молбата може да бъде подадена и от лице, с което пострадалото лице е в родство
по права линия, какъвто е Ц.Ц. в качеството на баща на детето Г.Ц..
Видно от Решение № 1725/25.11.2011г., постановено по
гр.д.№ 6226/2011г. по описа на РС-Плевен, е прекратен брака между родителите на
детето Г.Ц. по взаимно съгласие и е одобрено споразумение, по силата на което,
упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на
майката Р. ***.
Установява се от Справка за съдимост на Р.М. ***, че
същата не е осъждана.
Видно от изявлението на процесуалния
представител на молителя, а и на съдът е служебно известно, че е налице висящ
спор за промяна в родителските права по
отношение на детето Г.Ц., по който е образувано гр.д. № 4095/2015 г. по описа
на ПлРС.
От депозирания
социален доклад се установява изложената в молбата фактическа обстановка, както
и факта, че след процесния случай, детето се е извинило на майка си, а от
01.09.2015г., след като майката е получила призовката по делото, са поговорили
с детето и то е предпочело да отиде да живее при баща си, където се отглежда от
тогава. Детето е заявило, че в семейната среда на баща си чувства „като в рай“.
От изслушването на
детето Г.Ц. по реда на чл.15 ЗЗДет. Се установява, че на 15.08.2015 г. е
излязло на разходка с братчето си, но е забравила обувките му. След като се е
прибрало, за да ги вземе, между нея и майка й е възникнал спор, тъй като детето
е отказало да осъществи помощ в домакинството, при което майка му го е ударила
с патерица, замерила го е с играчка, която се е счупила в него. Детето желае да
живее при баща си, но не желае да прекъсва връзката с майка си. Иска да се
вижда с нея редовно. Не изпитва страх от нея.
От показанията на свидетеля
Й.И.Д., който съдът кредитира като логични и в съответствие с останалите
събрани по делото доказателства се установява, че детето Г. е разказало на свидетеля Д. (негова
баба), че на 15.08.2015 г. ответницата по молбата го е ударила с патерица и го
е замерила с играчка, която се е счупила в него.
При така
установеното, съдът прави следните изводи:
От всички представени по делото доказателства, безспорно
се установява, че молбата, подадена на 21.08.2015г., е в едномесечния срок от
твърдяният акт на домашно насилие – на 14.08.2015г., т.е. същата е допустима,
съгласно чл.10 ал.1 от ЗЗДН. Установи се, че ответницата по молбата и пострадалото
лице са майка и дъщеря – основание за активната легитимация на пострадалото
лице по чл. 3 т. 5 от ЗЗДН. Съгласно
чл.8, т.2 ЗЗДН молбата може да бъде подадена и от лице, с което пострадалото
лице е в родство по права линия, какъвто е Ц.Ц. в качеството на баща на детето Г.Ц., поради което молбата се явява подадена от легитимирано
лице. На база представената декларация от молителя, чието съдържание се
потвърждава от показанията на разпитания по делото свидетел, както от
изслушването на пострадалото дете по реда на чл.15 ЗЗДет., сочеща упражнено
психическо и физическо насилие спрямо детето на 14.08.2015г., съдът приема на
осн. чл. 13 ал. 2 т.3 от ЗЗДН, че действително е налице такова насилие от
ответницата на посочената дата, осъществено над детето Г. ***. Наличието на
такива действия спрямо детето изцяло се потвърждават събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Съгласно чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки
акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова,
извършено спрямо лица, които са или са били в семейна или родствена връзка или
които обитават едно жилище. Съдът счита, че действията на ответницата спрямо детето
на 14.08.2015г., представляват акт на домашно насилие по смисъла на закона-
физическо и психическо насилие.
Поради изложеното, съдът намира, че молбата е
основателна и на ответницата следва да бъдат наложени предвидените в закона и
поискани от молителката мерки за защита по чл. 5, ал.1, т. 1 ЗЗДН. Следва да се
задължи ответницата по молбата да се
въздържа от извършване на домашно насилие
по отношение на детето Г.Ц.. Останалите поискани от молителя мерки за
забрана за доближаване до детето, съдът намира за неоснователни и неподходящи.
Видно е, че тези действия от страна на ответницата са извършени в хода на
съвместното съжителство на детето с майката. Понастоящем детето съжителства с
бащата и не са налице предпоставките за осъществяване на подобно домашно
насилие. Следва да бъде взето под внимание, че осъщественото домашно насилие е
извършено от майката над дъщерята в хода на настъпили между тях спорове, с
които е поискано от майката, дъщерята да извърши обикновени домакински
задължения по разхождане на малкото й братче на една година и няколко месеца,
както и домакинска работа. Тъй като майката има родено още едно родено едно
дете на няколко месеца, а е била и със счупен крак, не е била във възможност
сама да извършва всички домашни задължения. Липсата на съвместно живеене на
детето с майката би елиминирало възникването на подобен сорт конфликтни
ситуации. В тази връзка не следва да бъде прекъсвана връзката на майката с
детето Г.. Тя е във възраст, в която ще има нужда от подкрепа на майката и
следва да бъде запазена възможността за безпрепятствено осъществяване на
контакти между тях. В същия смисъл е и заявеното от детето желание да продължи
да осъществява контакти с майка си и да не бъде прекъсвана връзката с нея.
На основание чл.5, ал.3 ЗЗДН Мярката по ал. 1, т. 4 не
се налага при висящ съдебен спор между родителите по упражняване на
родителските права, по определяне местоживеенето на детето или режима на
личните отношения. По делото се установи, че е налице висящ спор за изменение
на родителските права по отношение на детето Г. ***, за което е образувано гр.д. 4095/2015 г. по описа на
ПлРС.
На ответницата, съгл. чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН, следва да
бъде наложена глоба в минималния размер 200 лв. Следва да бъде указано на
ответницата, че при неизпълнение на заповедта на съда полицейските органи,
констатирали нарушението, следва да го задържат и да уведомят прокуратурата за това.
При този изход на делото, и на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса в размер на 80 лв. по сметка на ПлРС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на
осн. чл. 5 ал. 1 т. 1 от Закона за защита от домашното насилие, както следва :
1. ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5 ал.1, т.1 ЗЗДН Р.М. ***, ЕГН **********,*** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно
насилие по отношение на Г.Ц.Ц., ЕГН *********.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за постановената мярка за закрила след
влизане в сила на решението.
ЗАПОВЕДТА и решението, на осн. чл.16 ал.3 от ЗЗДН, да се връчи
и изпълнява от полицейските органи по местоживеене на молителката и на
ответника.
В СЛУЧАЙ НА
НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на заповедта, Р.М. ***,
ЕГН **********,***, да бъде задържана незабавно на осн. чл.21 ал.2 от ЗЗДН, за
което да бъде уведомена прокуратурата.
ОСЪЖДА на осн. чл. 5 ал. 4 и чл.11 ал.2 от Закона срещу
домашното насилие, Р.М. ***, ЕГН **********,***, да заплати по сметка на ПлРС
глоба в размер на 200.00 лв. и държавна такса
в размер на 80.00 лв. по сметка на ПлРС.
Решението може да се обжалва пред ПлОС
в 7- дневен срок от връчването му на страните, в открито съдебно заседание на 18.09.2015
г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: