МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 249 ОТ 26.10.2017г.ПО НОХД № 1026 /
2017г. ПО ОПИСА НА ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС.
Подсъдимия С.Я.Ш., роден на ***г.
в гр. ******, ЕГН ********** е предаден на съд по реда на
чл. 247 ал.1 т.1 от НПК както следва: за това, че на 03.11.2016 год.,
около 17.00 ч. на път № 90052, отсечката между с.Тънково, общ. Несебър и
гр.Ахелой, общ.Поморие, при управление на моторно превозно средство (МПС) - лек
автомобил марка „БМВ”, модел „316 i” с per. № *****, без да има необходимата
правоспособност, нарушил чл. 15, ал. 1 и чл. 21 ал.1 /категория В/, чл. 44,
ал.1 и 2 и чл. 46 от ЗДвП в следствие,
на което допуснал пътнотранспортно произшествие с насрещно движещия се лек
автомобил, марка „Опел Кадет“ с рег. ***** и по
непредпазливост причинил смъртта на водача – П. К. П. ЕГН **********, което представлява престъпление по чл. 343,
ал.3, б.“б“ пр. 1, вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал.1 от НК, вр. чл. 15, ал. 1
и чл. 21, ал.1 /кат. В/, чл.44, ал.1 и 2
и чл. 46 от ЗДвП,
Процесът
се проведе при условията на чл.371 т.2 НПК по искане на подсъдимия и защитата.
В съдебно заседание, представителят на
прокуратурата поддържа обвинението, така както е внесено с обвинителния акт.
Предвид съкратената процедура на съдебното следствие, прокурорът не излага
подробно фактическите обстоятелства по обвинението. Намира същото доказано от
съвкупните доказателства по делото. Анализира на кратко механизма на ПТП, като
извежда причината за настъпването му, състояща се в превишената скорост, с
която е управлявал подсъдимия автомобила , както и това, че не се е движил най
в дясно на пътното платно. По повод на наказанието, което следва да се наложи
на подсъдимия, обвинението счита, че следва да е съобразено с превес на
отегчаващите вината обстоятелства. Прокурорът не намира основания за прилагане
на чл.55 от НК. За отегчаващи вината обстоятелства, държавното обвинение приема
следните : високата степен на обществена опасност на дееца – многократно
осъждан, в това число и на лишаване от свобода , като наказанието е отложено на
основание чл.66 ал.1 НК. Структурата на криминалната активност на подсъдимия се
характеризира и с множество престъпления по транспорта, като освен управление
без правоспособност и такова, след употреба на алкохол, при условията на повторност.
Прокурорът обръща внимание и на множеството наказания, наложени на подсъдимия
по административен ред, за извършени нарушения по ЗДвП. Предвид казаното до
тук, обвинението изтъква, че наложените наказания по НК и по административен ред
, по никакъв начин не са въздействали на подсъдимия превъзпитателно и
поправящо. Като се съобразява с предвиденото наказание лишаване от свобода от 3
до 15 години и целите на наказанието предвидени в чл.36 от НК, обвинителят
предлага да се наложи наказание от пет години лишаване от свобода , след което
да се редуцира по правилата на чл.58“а“ ал.1 НК и подсъдимия да бъде осъден на
три години и четири месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим.
Доколкото подсъдимия е изобщо неправоспособен, прокурорът не предлага наказание по чл.343“г“ НК.
Защитата, концентрира пледоарията си около
личността на подсъдимия, поведението му по време на досъдебното производство и
пред настоящата инстанция. Обръща внимание на обстоятелството, че с подробните
си обяснения , дадени пред разследващите, е спомогнал за по пълно установяване
на истината. На следващо място при определяне на наказание, защита моли съда да
има предвид актуалното здравословно състояние на подсъдимия, като резултат от
ПТП и семейното му положение, което налага да се грижи за малолетни низходящи.
По повод на наказанието, на първо място се посочва липсата на възможност по
прилагане на чл.66 ал.1 НК, което обстоятелство налага защитата да помоли съда
за снизхождение и да определи наказание в минимума, което да редуцира по
правилата на чл.58“а“ ал.1 НК.
Подсъдимият в своя защита, поддържа тезата
на адвокатите си. Изразява съжаление за стореното. Моли съда, да му наложи
справедливо наказание при условията на чл.66 ал.1 НК.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните,
намира за установено следното:
І.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият е неправоспособен водач на МПС.
Никога не е подавал заявление за издаване на свидетелство за правоуправление.
На 03.11.2016г. свидетелят Х. оставил
собствения си лек автомобил марка „БМВ“ 316 с ДК№ ***** пред дома си в
с.Тънково ул.“Л.К.“ №**, Бургаска област, като автомобила бил незаключен, а
ключа бил вътре в него. През деня свидетелят бил на работа и отсъствал от дома
си. В същата къща живеел и подсъдимия Ш., който съжителствал на съпружески
начала със сестрата на свидетеля Х.. Около 16.30 часа на същата дата,
подсъдимия привел автомобила в движение, без да получи съгласие от свидетеля Х.
за това и без да поиска такова съгласие. Подсъдимият потеглил за гр.Ахелой по
път № 90052 от републиканската пътна мрежа. Около 17.00 часа автомобилът,
управляван от подсъдимия, се намирал на посочения път, в прав участък между
с.Тънково и гр.Ахелой, в посока към града. Конкретния пътен участък се
характеризирал със следните параметри: ширина на платното 5 м. , наклон на
спускане и изкачване по 6% и наклон напречно на ляво – 2 %. В прехода на двата
надлъжни наклона се получавала така наречената „гърбица“ , ограничаваща
видимостта и в двете посоки. Пътното платно било ограничено от двете страни с
банкет от насипан чакъл, с ширина 1,20 до 13 метра, след който следвали
отводнителни канавки. Пътната настилка в района на ПТП била асфалтова, суха, с
неравности, пукнатини и дупки. По времето, посочено по горе, в същата пътна
отсечка, управлявал в противоположна посока автомобила си, „Опел Кадет“ с ДК№ *****,
пострадалият П. К. П.. Този автомобил се
движил със скорост около 50 км.ч в своята условна дясна лента за движение.
Скоростта на автомобила, управляван от подсъдимият преди ПТП бил 122,5 км.ч., а
движението му, както беше посочено по горе, се осъществявало в средата на
пътното платно. В момента когато подсъдимият възприел насрещно движещия се
автомобил на пострадалия, предприел аварийно спиране и завил волана на ляво. Тогава
подсъдимия се намирал на 110,40 м. преди мястото на удара. На 31,80 м. от
мястото на удара, автомобилът на подсъдимия е бил разположен изцяло в
насрещната лента за движение. В момента когато възприел автомобила на
подсъдимия, а това станало когато се намирал на „гърбицата“ на пътното платно,
пострадалият намалил скоростта и отклонил автомобила си към банкета в дясно.
Въпреки това настъпил удар между двата автомобила, с предните им части, като и за двата удара попаднал челно, и в лявостранно, отпред. На платното произшествието възникнало
на 30 м. преди „ гърбицата „, на 11,20 м. преди ориентира ползван при огледа и
на 0,70 м. в дясно от левия край на пътното платно по посоката към гр. Ахелой.
След удара автомобила на подсъдимия се завъртял около вертикалната си ос и спрял в своята лента за движение, но в
посока обратна на първоначалната, а автомобила на пострадалия също се завъртял около вертикалната си ос и застанал косо на
пътното платно, на 4.50 м. от десния банкет, с предната си част в посока
обратна на движението си.
В резултат на произшествието пострадалия П.
бил в тежко състояние, като за изваждането му от автомобила се наложило,
пристигналите служители на ПАБ да режат част от ламарините. Пострадалият бил
отведен в МБАЛ Бургас, но същата нощ починал. Травмите получени от катастрофата
са следните : разкъсване на левия диафрагмален купол, разкъсване на слезка и
далак, контузия на бял дроб, счупване на ребра в лявата гръдна половина,
счупване на лява бедрена кост, разкъсно контузна рана на главата, охлузни рани
по крайниците. Смъртта настъпила в резултат на политравматизъм, довел до
травматичен шок и остра дихателна и сърдечна недостатъчност. Всички увреждания
са получени от съприкосновение на тялото на пострадалия, вътре в купето на
автомобила, при внезапното му спиране като следствие на удара с другия
автомобил, управляван от подсъдимия.
II ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.
Фактическата
обстановка, описана от прокурора, в обстоятелствената част на обвинителния акт,
се подкрепя от доказателствата, събрани със способите предвидени в НПК и чрез
съответните доказателствени средства.
На практика гласните
доказателствени средства не допринасят съществено за разкриване на факти,
касаещи непосредствено механизма на възникналото ПТП. Основните свидетели са
близките на пострадалия и на подсъдимия / св. Х. собственик на автомобила БМВ
/. Показанията им сами по себе си са правдиви и не пораждат съмнение, доколкото
установяват факти преди и след произшествието. Обясненията на подсъдимия, като
доказателствен източник, до известна степен установяват относими към
фактическата обстановка факти, касаещи принципно наличието на ПТП, но не разкриват
подробности по неговия механизъм. Отделно от това , внасят елемент / движещ се
в същата посока пред него друг автомобил предприел внезапно спиране /, който
противоречи на останалите доказателства и изводи на експертните заключения. По
повод на последното съдът, не приема да е достоверно установено, тъй като
обективните находки от протокола за оглед на
местопроизшествието, огледа на автомобилите, и заключенията на вещото
лице по назначените автотехнически експертизи, изключват такава възможност.
Следващата група
доказателства са фиксирани с протоколи за оглед на местопроизшествие и
протоколите за оглед на автомобилите като веществени доказателства, както и
приложените към тях фотоалбуми и скица. Цитираните доказателствени средства са
изготвени съгласно правилата на НПК и не будят съмнение относно процесуалната
си годност. По този начин са фиксирани важни обстоятелства за делото – наличие
на спирачни следи, дължината, конфигурацията и посоката им, поражения по
асфалтовото покритие и други предмети , обозначаващи местото на удара,
техническите параметри и фактическото състояние на пътния участък в района на
произшествието, местоположението на автомобилите след окончателното им спиране.
Иззети са кръвни
проби на двамата водачи, като тези процедури са извършени съгласно утвърдените
правила.
Приложените писмени
доказателства, свързани с административните нарушения и правоспособността на
двата водачи, са изготвени от оторизиран орган и са годни , изискани са по
предвидения процесуален ред. На лице е писмено доказателство, касаещо
съдимостта на подсъдимия.
Събраните по делото
доказателства са подложени на внимателен анализ и обсъждане от вещи лица по
назначените съдебни експертизи. Квалификацията и заключенията на вещите лица не
будят съмнение. Експертизите са обосновани и заключенията са съобразени с
инструментариума и методите на съответните научни знания.
Съдебномедицинската
експертиза е установила видовете наранявания на пострадалия, механизма на
получаването им, като е установена непосредствената причина за настъпилата смърт.
Конкретиката в тази връзка беше посочена по горе , поради което тук няма да
бъде повтаряна.
Съдебно химическите
експертизи на водачите и съдебно токсикологична експертиза на подсъдимия, са
отрицателни за алкохол, наркотични и други упойващи вещества, които
обстоятелства не будят съмнение.
Назначена е
първоначална и допълнителна съдебна автотехническа експертиза. Безспорно са
установени: посоката на движение на автомобилите, преди настъпване на ПТП,
действията на всеки от водачите при възприемане на другия като опасност на
пътното платно, параметрите на пътя в района на ПТП. От тези първоначални данни
и другите веществени доказателства, оставени на местопроизшествието, вида на
двата автомобила, са изготвени съответните математични модели на поведение на
водачите. По този начин е установена скоростта на двата автомобила, като за
целта изчисленията се базират на оставените на терена спирачни следи,
пораженията по автомобилите и другите обективни находки / поражения на асфалта,
отделни части на МПС /. Освен скоростта на автомобилите са изчислени и опасните
зони за спиране. Резултатите не будят съмнение и се приемат от съда за
достоверни и обосновани.
В съдебно заседание,
с оглед данни за личността на подсъдимия, се представи медицински документ за
актуално здравословно състояние, който съда приема за достоверен и относим към
делото и четири удостоверения за раждане на деца с претенция , че са негови
родни . Относно последните писмени доказателства, съдът изразява мнение, че те
не удостоверяват по същността си претендираното родство с подсъдимия, като
техен родител.
III ОТ ПРАВНА СТРАНА
Събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, дават възможност на съда да отговори
на всички въпроси, установени от законодателя в чл.301 НПК, при постановяване
на присъдата.
На 03.11.2016 год., около 17.00 ч. на път №
90052, отсечката между с.Тънково, общ. Несебър и гр.Ахелой, общ.Поморие, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ”, модел „316
i” с per. № **** **, без да има необходимата правоспособност, нарушил чл. 15,
ал. 1 и чл. 21 ал.1 /категория В/ от ЗДвП в следствие, на което допуснал
пътнотранспортно произшествие с насрещно движещия се лек автомобил, марка „Опел
Кадет“ с рег. **** и по непредпазливост
причинил смъртта на водача – П. К. П. ЕГН **********.
Безспорно е осъществено деяние предвидено
в чл. 343, ал.3, б.“б“ пр. 1, вр. ал. 1,
б. „в“ вр. чл. 342, ал.1 от НК, вр. чл. 15, ал. 1 и чл. 21, ал.1 /кат. В/ от ЗДвП. Подсъдимият е управлявал
посочения по горе автомобил, като е нарушил правила за движение по пътищата ,
предвидени в ЗДвП. В причинна връзка с настъпилата непредпазлива смърт, в
следствие от допуснатото ПТП, е превишената скорост и движението в средата на
пътното платно, а в последната фаза на динамиката на произшествието ,
автомобила управляван от подсъдимия се е намирал изцяло в лявата насрещна
условна лента за движение. Установено е, че в района на ПТП пътното платно е
било без видима хоризонтална маркировка, очертаваща пътните ленти за движение.
При това положение, съобразно чл.15 ал.1 от ЗДвП , подсъдимият е трябвало да
управлява автомобила си възможно най в дясно на пътното платно. На следващо
място , подсъдимият преди настъпване на произшествието е управлявал автомобила
със скорост 122,5 км.ч., което е далече над допустимата максимална скорост от
чл.21 ал.1 / кат.В/ от 90 км.ч. На тази скорост за движение съответства опасна
зона за спиране от 126,40 м. Следва да се отбележи, че предвидената така
наречена „спасителна маневра“ е спиране пред всяка предвидима опасност на пътя
и водачът е длъжен да съобразява скоростта си за движение с това условие, в
съответствие чл.20 ал.2 ЗДвП. Практиката на съдилищата и на ВКС е, че всяка
превишена скорост е несъобразена с пътните условия. Доколкото подсъдимия е
управлявал автомобила си , както беше посочено по горе, със скорост над
нормативно определената за неговия клас автомобил, в извън населено място, то
той е сторил това с несъобразен скорост. Ако подсъдимия беше съобразил
скоростта си с предвиденото в закона, би имал възможност на разстояние не
повече от 86м. от момента когато е възприел автомобила на пострадалия, като
опасност на пътното платно , да се изтегли в своята условна дясна лента за
движение и двата автомобила да се разминат безопасно. Със скорост от 90 км.ч.,
опасната зона за спиране е съответно 76,66м., което би дало възможност на
подсъдимия да спре преди настъпване на удара или да заеме съответстващо на
чл.15 ал.1 ЗДвП място на пътното платно. Следва да се отбележи, че поведението
на пострадалия като водач е било напълно съобразено с предвиденото в закона и с
нищо не е допринесло за вредоносния резултат. Тъй като е на лице обвинение за
нарушаване на правила при разминаване – чл.41 ал.1 и ал.2 и чл.46 ЗДвП,
настоящият съд счита, то не съответства на фактическата обстановка и
доказателствата в делото. Това е така, защото на практика динамиката на
произшествието не е свързана с разминаване на автомобилите на пътното платно.
До такова просто не се е стигнало, поради настъпилия челен удар помежду им. От
това следва , че такива нарушения не са извършени. Посочените изчисления за
безопасно разминаване в обвинителния акт / 1,86 м. странично отстояние /, биха
имали значение при ситуация, в която автомобилите биха се намирали в
несъобразена близост със страничните си части в момент на разминаване, в
резултат на което да е настъпило ПТП с вредоносен резултат. По тези причини
съдът оправда подсъдимия за цитираните субсидиарни текстова от ЗДвП.
При анализа на признаците на състава на
престъплението следва да се каже, че категорично автомобила на пострадалия е
бил предвидима опасност на пътното платно, тъй като по естеството си пътя е
нормативно предвиденото място за движение на такива превозни средства.
Категорично съществува причинна връзка между
произшествието, настъпилите от него травми
за пострадалия и по късния летален изход от тях. Всички увреждания са от
удари в купето на автомобила и са довели до политравматизъм, който е непосредствена
причина за смъртта.
Съставомерен е и квалифициращия признак на
престъплението, касаещ неправоспособността на подсъдимия като водач на МПС.
Подсъдимият никога не е подавал заявление за придобиване на правоспособност за
водач на МПС и никога не е придобивал такава.
Що се касае до субективния признак от
състава на престъплението, становището на съда се различава от това на
прокурора. В обвинителният акт е развита тезата, че деянието е осъществено,
като несъзнавана непредпазливост / небрежност / по смисъла на чл.11 ал.3 НК –
обвиняемият не е предвиждал настъпването на
обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Основание за този извод прокурорът намира в личността на подсъдимия, който
въпреки, че е неправоспособен има практически опит предвид многократните
административни санкции, налагани му за нарушения при управление на МПС. На
следващо място прокурорът намира в конкретната пътно транспортно обстановка в
района на ПТП – добра видимост , без сериозни нарушения на пътното покритие,
основание за извода си.
Съдът
счита за доказан извода, че деянието е извършено , разбира се при форма
на вината непредпазливост , но при условията на съзнавана непредпазливост /
самонадеяност /. Това е така, защото подсъдимият, е неправоспособен водач,
предвиждал е, че това обстоятелство може да доведе до обществено опасните
последици от ПТП и е следвало да спази императивната забрана да управлява МПС, но
след като си е позволявал дълго време да го прави, за което говорят многократни
осъждания и санкциониране по административен ред е мислил да ги предотврати.
Подсъдимият се е надявал лекомислено, че е натрупал нелегален опит при
управление на МПС и ще успее да предотврати евентуално произшествие. На
следващо място, пак по горната причина е придобил самоувереност, че
управлявайки автомобила с посочените съставомерни нарушения, при нужда ще успее
да избегне произшествие. И тъй като вината при престъпление по транспорта е
отношението на дееца към престъпния резултат, а не към допуснатите нарушения на
правилата за движение, подсъдимият е счел, че е достатъчно опитен и е взел
марки да не допусне ПТП , при което ще пострада друг участник в движението, а и
той самият.
IV ПО НАКАЗАНИЕТО
Процеса се проведе
при съкратено съдебно следствие с
признаване на фактическите обстоятелства от подсъдимия, посочени в
обвинителния акт по реда на чл.371 т.2 НПК. Отчитайки това обстоятелство, съдът
определи наказание при съобразяване на смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства.
Отегчаващите вината
обстоятелства, извън квалифициращия признак, се състоят на първо място в
упоритостта на извършваните от подсъдимия нарушения по транспорта, въпреки
осъжданията и налаганите санкции по административен ред. На следващо място ,
съдът отчита завишената обществена опасност на дееца, което се потвърждава и от
наличната съдимост на подсъдимия. На лице се осъждания за престъпления по
транспорта по чл.343“в“ НК и условно осъждане и наказване по реда на чл.66 ал.1 НК за престъпление против собствеността. На лице е също така и осъждане за
управление на МПС след употреба на алкохол по чл.343“б“ НК, при условията на
повторност. За обстоятелството, че подсъдимия се проявява като злостен
нарушител на правилата за движение по пътищата, говори и обстоятелството , че е
наказван девет пъти с влезли в сила актове за нарушения по чл.150 ЗДвП.
Съдът не приема като отегчаващи вината обстоятелства,
липсата на разкаяние и на изразено съжаление от страна на подсъдимия. Липсата
на посочения морален израз, в унисон със съдебната практика, не следва да се
вменява в тежест на подсъдимия.
Според съда,
единственото смекчаващо вината обстоятелство е младата възраст на подсъдимия.
Представените писмени доказателства за
това, че е многодетен родител, не установяват този твърдян от защитата факт. Това
не се установява от представените удостоверения за раждане на деца, тъй като
подсъдимия отсъства от този документ. Посочените други смекчаващи вината
обстоятелства от страна на защитата, не се доказват от материалите по делото.
Подсъдимият е дал кратки и схематични обяснения с опит да внесе елементи, които
не са се случили, за да ги ползва в своя защита. Претендираното желание за
снизхождение, поради това, че подсъдимия също е пострадал от ПТП, не се споделя
от съда, тъй като той не следва да черпи права от собственото си виновно
поведение.
При
определяне на наказанието, на първо място съдът изразява мнение, предвид
посоченото по горе, че липсват всякакви основания за прилагане на чл.55 ал.1 от НК.
На следващо място,
липсва законова предпоставка за прилагане на чл.66 ал.1 от НК. По НОХД
1009/2010г. и НОХД 1038/2010г. и двете по описа на РС Несебър, подсъдимия е
осъден на лишаване от свобода с различни срокове, като наказанията са отложени
за изпитателен срок от три години. С Определение № 18/ 14.02.2012г. по НОХД
22/2012г. Районен съд Несебър е определил едно общо наказание от наложените на
подсъдимия по НОХД 363/10 по описа на РС
Поморие и по НОХД1009/10 , НОХД1038/10г., НОХД 22/2012г. и трите по описа на РС
Несебър в размер на най тежкото , а именно една година лишаване от свобода,
изпълнението на което отложил на основание чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от
една година. До момента подсъдимия не е реабилитиран. Посоченото изключва
възможността за прилагане на чл.66 ал.1 и по настоящото дело.
Що се касае до
размера на наказанието, което следва да бъде определено, съдът съобрази
предвидения от три до петнадесет години по чл. 343, ал.3, б.“б“
пр. 1, както и наложената до момента съдебна
практика , наред с посочените отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства .
Според съда целите на наказанието биха били постигнати, с определяне на
наказание от четири години и шест месеца, което на основание чл. 58“а“ ал.1 НК
се редуцира на три години лишаване от свобода. Съдът осъди подсъдимия Ш. на три
години лишаване от свобода, което на основание чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС да бъдат
изтърпяно при първоначален общ режим.
Тъй като подсъдимият
никога не е бил правоспособен водач, не съществува възможност да му бъде
наложено наказанието предвидено в чл.343“г“ НК.
На основание чл.189
ал.3 НПК разноските по делото от 688,30 лева от досъдебното производство се
възлагат на подсъдимия и съда го осъди да ги заплати по сметка на ОД МВР
Бургас.
Мотивиран от
горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: