Р Е Ш Е Н И Е
№ 260259 27.09.2020 г. град
Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
ІII
наказателен състав
На двадесет и седми септември две
хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
СЕКРЕТАР: СТАНКА ДЕВЕДЖИЕВА
Като разгледа докладваното от съдията
АНД № 5949 по описа за 2020 година
Р Е Ш И:
НАЛАГА на А.И.Х. - роден на *** ***, с постоянен адрес:***, *****, б.г., женен,
средно образование, неработещ, неосъждан/реабилитиран/, с ЕГН: **********, на основание чл. 33, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, ал. 2, вр.
чл. 21, т. 13 от ЗООРПСМ наказание БЕЗВЪЗМЕЗДЕН
ТРУД в полза на обществото за срок от 60
/шестдесет/ часа, което да се изпълни от Кмета на Общината по постоянен и
настоящ адрес ***, за извършване противообществена
проява /спортно хулиганство/ по смисъла на чл. 21, т. 13 от ЗООРПСМ, за
това, че на 26.09.2020 г. около 21:20 часа в гр. Пловдив, спортен обект „Ботев
1912“, находящ се на ул. „Воден“ № 2 по време на провеждане на футболна среща
между отборите на ПФК „Ботев“ – Пловдив и ПФК „Левски“ – София, като посетител
на мероприятието в трибуна Изток лицето извършва действия по повреждане на
чуждо имущество – пластмасови седалки, находящи се в източната трибуна на
спортното съоръжение.
НАЛАГА на основание чл.33, ал.1, т. 1,
вр. чл. 25, ал. 2, вр. чл. 21, т. 13 от ЗООРПСМ спрямо нарушителя А.И.Х. /със снета по делото самоличност/ и
принудителна административна мярка – „Забрана за посещение на спортни
мероприятия в страна и чужбина“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от датата на
влизане в законна сила на настоящото решение.
Решението подлежи
на обжалване и протест в 24-часов срок от
постановяването му, пред Окръжен съд – Пловдив, на
касационните основания разписани в НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ
към Решение № от 27 септември 2020 г. по АНД № 5949/2020 г.
по описа на ПРС, ІІI н.с.
Производството е по реда на чл.32 от ЗООРПСМ.
Образувано
е по внесен Акт № 6 от 26.09.2020 г. за констатиране на противообществена проява, извършена в нарушение на разпоредбите
на ЗООРПСМ от А.И.Х. - роден на *** ***, с постоянен адрес:***, *****, б.г.,
женен, средно образование, неработещ, неосъждан/реабилитиран/ заради това,
че виновно е нарушил чл. 21, т. 13 от ЗООРПСМ.
В открито съдебно заседание
нарушителят се явява лично, не признава вината си, не дава обяснения и моли за
по-ниско наказание.
Съдът от фактическа страна установи следното:
А.И.Х. - роден на *** ***, с постоянен адрес:***, *****, б.г.,
женен, средно образование, неработещ, неосъждан/реабилитиран/ЕГН **********, на 26.09.2020
г. се намирал в гр. Пловдив присъствал като зрител на футболен мач между
отборите на ПФК „Ботев“ – Пловдив и ПФК „Левски“ – София, проведен в спортен
обект „Ботев 1912“, находящ се на ул. „Воден“, № 2, в кв. Коматево. Около 21:20
часа по повод сбиване с други фенове на ПФК „Левски“ – София нарушителят Х. се
намирал в трибуна Изток, която била отредена за гостите. В хода на сбиването
нарушителя Х. започнал да чупи седалки и метални заграждения. В този момент полицейски
инспектори при сектор „СПС“ ОД на МВР Пловдив, влезли, за да въдворят ред, като
разпореждали на лицата да преустановят с противообществените прояви.
Свидетелите А.Д.и В.Б.видели Х. да поврежда метални заграждения, служещи за
ограда, като ги ритал. След разпореждането за преустановяване на действията по
нарушаване на обществения, служителите установили самоличността на лицето А.Х..
След това лицето било отведено в 01 РУП и било задържано за 24 часа.
Горната фактическа обстановка се установява от самопризнанията на
лицето и показанията дадени от свидетелите А.Д.и В.Б.в съдебно заседание, докладна
записка, заповед за задържане на лице по чл. 80 от ЗМВР, справка АИС БДС,
справка за криминалистични регистрации.
Съдът кредитира признанията на нарушителя като счете, че след като
същия взе решение да даде такива, той добросъвестно изложи обстоятелствата от
значение за делото и призна, че е извършил действията, описани в Акт №
6/26.09.2020 г. за противообществена проява, извършена в нарушение на разпоредбите на ЗООРПСМ. В настоящият
случай съдът намира, че не може и да става дума за защитна версия, тъй като
лицето признава вината си и всички факти. При изразеното признание на фактите и
потвърждението, че същите са се случили така, както са описани и при наличието
на подкрепящи доказателства, за аспектите на противообществената проява, а
именно показанията на свидетелите Д.и Б., за това че лицето е било там,
участвало е в сбиване и множеството от лицата са чупили седалки и метални
заграждения, съдът намира че е установена изцяло и категорично фактическата
обстановка и то не единствено на самопризнанията на лицето, а от всички
доказателства в съвкупност. Съдът кредитира, всички събрани доказателства, тъй
като в своята цялост чертаят една безпротиворечива фактическа обстановка
описана в акта за констатиране на противообществена проява, извършена по време
на спортно мероприятие и в нарушение на ЗООРПСМ. Не се събраха доказателства,
които да опровергават записаното в акта относно времето, мястото, авторството и
механизма на деянието. Не се установиха празноти във фактите които да се
нуждаят от попълване чрез събиране на допълнителни доказателства. Установява се, че нарушителя е извършил
действия, с които е повредил седалките по време на спортната проява футболен
мач между ПФК Ботев - Пловдив и ПФК Левски – София, като по този начин е извършил
проява на спортно хулиганство, демонстрирайки пред другите членове на
обществото явно нежеланието си да се съобрази с установения ред.
Актът за констатиране на проява на спортно хулиганство е редовно съставен,
подписан от нарушителя, двама свидетели и актосъставителя. Очертана е релевантната
фактическа обстановка и при изготвянето не са допуснати процесуални нарушения.
Извършеното от Х. деяние, а именно извършване на действия по повреждане на
седалки представляват такава проява, която се явява против установения ред в
обществото и е извършена по време на спортно мероприятие и на територията на
спортното съоръжение, където е била проведена същата, каквото се изисква от
закона, за да е осъществен състава на нарушението по ЗООРПСМ.
От правна страна съдът намира, че е осъществен състава на спортното
хулиганство по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 13 от ЗООРПСМ, което се изразява в повреждане
на чуждо имущество, а именно пластмасови седалки, част от инфраструктурата на
спортното съоръжение. Осъщественото деяние е противоправно. Извършено е
виновно, тъй като деецът е съзнавал обществената опасност на деянието си,
предвиждал е общественоопасните му последици и е могъл да ги предотврати. Проявата
представлява и нарушаване на обществения ред, но поради своята по-ниска степен
на обществена опасност не представлява престъпление по НК.
При определяне вида и размера на наказанието съдът отчете, че деянието
не се отличава с по-висока степен на обществена опасност от обикновените
случаи. Съдът не счита, че може да приложи института на чл. 55 от НК, доколкото
наложеното наказание е извън системата на наказателния кодекс и е под различен
режим на правна уредба, както и деянието за което се иска наказание. Въпреки че
нарушителят е личност с влошени характеристични данни съдейки от
криминалистичните му регистрации съдът намира, че трябва да се отчете ключовата
му роля за разкриване на обективната истина, а именно неговите самопризнания.
Той по собствено желание се отказа от възможността да не дава обяснения, и реши
да депозира пълни самопризнания по фактите посочени в акта за констатирана
противообществена проява. Същият прояви процесуална активност и спомогна за
разкриването на обективната истина, поради което и наказанието „Задържане от 5
до 15 денонощия в териториална структура на Министерство на вътрешните работи“
се явява неподходящо и нецелесъобразно с оглед семейното му положение. Лицето
има известни криминалистически регистрации, но тежестта на нарушението и
обществено опасните последици, които са настъпили от деянието не предполагат
необходимост от задържане на нарушителя, тъй като това би било неоснователна
репресия спрямо него. С оглед поправяне и превъзпитанието му най-подходящо се
явява полагането на общественополезен труд. При определяне на срока, съдът се
води изключително от характера на спортното хулиганство, а именно не високата
степен на обществена опасност на извършеното и ключовото значение на
процесуалното поведение на нарушителя за разкриването на истината и
установяването на фактическата обстановка, поради което беше определен срок на
изтърпяване на поправителния труд на минимума. По отношение на кумулативно
предвидената за налагане мярка „Забрана за посещение на спортни мероприятия в
страната или чужбина“ съдът отчете същите обстоятелства и мотивиран от тях
определи срок на изтърпяване на забраната за 2 години, тъй като извърши
преценка, че по-висок срок необосновано би лишил лицето права. Настоящата инстанция счита, че този размер на наказанията
би допринесъл да се постигне целения ефект на наказанието - нарушителят да се
поправи и същевременно да се въздържа от евентуални бъдещи прояви на спортно
хулиганство или други противообществени прояви.
По изложените съображения постанови своя акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С.Д.