Мотиви към присъда по НОХД № 1050 по описа за 2016г. на ШРС
Подсъдимият Р.А.Х. е предаден на съд по обвинение
по чл.343в, ал.2 от НК, за това, че на
18.04.2016г., в гр.Шумен, управлявал
МПС-лек автомобил марка “Сузуки Балено” с ДК № Р 4674 ВН, в срока на
изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, наложено му с Определение за одобряване на споразумение
№62/28.05.2015г., постановено по НОХД№911/2015г. на ШРС, влязло в законна сила
на 28.05.2015г., след като е наказан за същото деяние по административен ред- с
НП №16-0869-0000448/26.01.2016г. на началник група към ОДМВР-гр.Шумен, сектор
„Пътна полиция“, влязло в законна сила на 25.02.2016г.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението и
предлага на съда, предвид наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства,
да определи наказания ”лишаване от свобода” и „глоба“ в размер, над минималния,
предвиден в закона.
На досъдебното производство и пред съда подсъдимият заявява,
че се признава за виновен, но отказва да дава обяснения.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият
бил правоспособен водач, но с Определение за одобряване на споразумение
№62/28.05.2015г., постановено по НОХД №911/2015г. на ШРС, влязло в законна сила
на 28.05.2015г., бил лишен от право да управлява МПС за срок от една година и
шест месеца- до 28.11.2016г. Въпреки
това подсъдимият продължил да управлява автомобил. Поради това, с Наказателно
постановление №16-0869-0000448/26.01.2016г. на началник група към
ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, влязло в законна сила на 25.02.2016г.,
на подсъдимия било наложено административно наказание по реда на ЗДП за
управление на МПС без съответно свидетелство за управление. На 18.04.2016г.
около 11,43 часа, същият отново управлявал автомобил марка “Сузуки Балено” с ДК
№ Р 4674 ВН по улиците на гр.Шумен. Преминавайки по ул.“Университетска“ в
посока кръстовището с ул.“Марица“, в близост до магазин „Мипа“, подсъдимият бил
спрян за проверка от служители на ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, които
установили, че същият е лишен от право да управлява МПС. Поради това на
подсъдимия бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №454020/18.04.2016г.
за това, че е управлявал МПС, без да притежава съответното свидетелство за
управление, а впоследствие било образувано и настоящото наказателно
производство.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на събраните доказателства- от разпита на свидетелите С.З.И.
и Ф.С.А., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства по делото.
От приложените бюлетини за съдимост на подсъдимия се
установява, че същият е осъждан многократно, включително и за престъпления по
транспорта.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си подсъдимият е
извършил престъпление по чл.343в, ал.1 от НК, тъй като същият безспорно е
управлявал МПС в срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право да
управлява такова, наложено му с Определение за одобряване на споразумение
№62/28.05.2015г., постановено по НОХД№911/2015г. на ШРС, влязло в законна сила
на 28.05.2015г., след като е наказан за
същото деяние по административен ред- с №16-0869-0000448/26.01.2016г. на
началник група към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, влязло в законна
сила на 25.02.2016г. Макар и да не дава обяснения, извършителят заявява, че се
признава за виновен и че действително е управлявал автомобила на посочената
дата. Това обстоятелство се потвърждава и от всички събрани по делото
доказателства.
От субективна страна деянието е извършено с пряк
умисъл.
Макар и за същото деяние да е образувано
административнонаказателно производство, започнало със съставянето на посочения
по-горе акт, не е налице противоречие със задължителните указания, дадени в
т.1.1.1 от Тълкувателно решение №3/2015г. на ВКС, ОСНК, тъй като образуваното
АНП не е приключило с влязъл в сила акт.
При определяне на наказанието на
подсъдимия Х. съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства добрите
характеристични данни /същият живее на семейни начала, има дете, за което
полага грижи и работи постоянно/. Изявлението на подсъдимия, че се признава за
виновен, не би могло да бъде отчетено като смекчаващо обстоятелство. Съдебната практика
трайно приема, че направеното от дееца самопризнание може да доведе до налагане
на по-леко наказание, но само ако е спомогнало съществено за разкриване на деянието
/в този смисъл са Решение №74/12г. на ВКС, II н.о., Решение №1085/05г. на ВКС, III н.о., Решение №148/10г. на ВКС, III н.о. и др./, а в случая изявлението на подсъдимия, че
се признава за виновен по никакъв начин не е допринесло за изясняването на
фактическата обстановка по делото. Следва да се отбележи също, че „самопризнанието като доказателство касае
излагане на доказателствени данни за виновно осъществяване на престъпното
посегателство от страна на обвиняемия, респ. подсъдим. То се материализира в
обясненията като доказателствено средство“. В този смисъл е Решение
№ 28 от 28.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1705/2014 г., II н. о., НК, в което се
посочва изрично, че когато липсват изявления на дееца, които да покриват в
необходимата степен съдържанието на едно самопризнание,
простото изявление в такъв смисъл не следва да се зачита като смекчаващо
обстоятелство.
Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете множеството
осъждания на подсъдимия, извън обуславящото правната квалификация на деянието,
а също и големия брой извършени нарушения на ЗДвП. Изложените обстоятелства сочат
на завишена степен на обществена
опасност на дееца, както и упорита склонност за незачитане на нормите,
осигуряващи безопасността на движението по пътищата. В практиката си ВКС също
приема изрично, че многократното санкциониране на дееца по административен ред
за нарушаване на правилата за движение завишава степента на обществена опасност
на същия при извършване на транспортно престъпление /Решение №558/05г., I н.о./. Предвид изложеното съдът намери за
неоснователно искането на защитника за определяне на наказание при условията на
чл.55 от НК. За приложението на посочената разпоредба е необходимо съдът да
констатира наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства,
като същевременно прецени, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се
явило несъразмерно тежко в конкретния случай. Наличието само на изключителни
или многобройни смекчаващи обстоятелства, без такава преценка, не представлява достатъчно
основание за съда да определи наказание при условията на чл.55 от НК /Решение
№861/69г. на ВС, III н.о. и мн.др./. В случая не са
налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи обстоятелства, а и по
никакъв начин не би могло да се счете, че и най-лекото предвидено в закона
наказание би се оказало несъразмерно тежко, при положение, че множеството
наложени на подсъдимия до този момент наказания за различни престъпления не са
оказали необходимото въздействие и не са го мотивирали към спазване на закона. Следва
да се отбележи също, че според константната съдебна практика правилата на чл.55
от НК визират едно изключение и поради това следва да се прилагат внимателно,
при действителна наличност на изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства, като конкретното деяние следва да е със значително по-ниска
обществена опасност от типичната за съответното престъпление /Решение №282/82г.
на ВС, II н.о./- обстоятелства, които несъмнено не са налице в
настоящия случай, още повече, че не е установено наличието на някакви особени
причини от извънреден характер, които да са наложили извършването на деянието. По
изложените съображения съдът наложи наказание по реда на чл.54 от НК, при
отчитане на смекчаващите обстоятелства, в размер малко над минималния,
предвиден в закона, а именно- четири месеца „лишаване от свобода“ и „глоба“ в
размер на петстотин лева.
От свидетелството за
съдимост на подсъдимия е видно, че процесното деяние е извършено в изпитателния
срок, установен с Определение
№802/25.11.2015г., постановено по ЧНД№2269/2015г. на ШРС, влязло в законна сила
на 11.12.2015г., с което на подсъдимия е определено общо наказание лишаване от
свобода за срок от една година и шест месеца, изтърпяването на което е отложено
по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. Поради това и на основание
чл.68, ал.1 от НК с присъдата си съдът приведе в изпълнение посоченото наказание.
В съответствие с изискванията на чл.60, ал.1 от ЗИНЗС и установената
трайна съдебна практика съдът определи първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо заведение от
закрит тип както за наложеното с
настоящата присъда наказание, така и за приведеното в изпълнение такова.
На основание чл.343г, във връзка с
чл.37 т.7 от НК, съдът лиши подсъдимия Х. от право да управлява моторно превозно средство за
сравнително продължителен срок от две години, предвид посочените по-горе отегчаващи обстоятелства.
Макар и към момента на деянието подсъдимият да е бил лишен от право да
управлява МПС, същият не е загубил завинаги това право, което обуславя
приложението на посочената разпоредба. Съдебната практика е категорична, че наказанието лишаване от право да се
управлява МПС се налага на всички правоспособни водачи, включително и на
водачи, които временно са били лишени от това право, защото последните поначало
не са го загубили, а временно им е забранено да го упражняват /Решение № 151 от
22.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 419/2013 г., III н. о., НК. и мн.др./.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: