Решение по дело №1358/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1543
Дата: 10 май 2022 г. (в сила от 1 юни 2022 г.)
Съдия: Павел Тодоров Павлов
Дело: 20225330101358
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1543
гр. Пловдив, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20225330101358 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.26 от ЗЗД във връзка с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.11, т.9
и т.10 от ЗПК.
Ищецът АЛ. П. П. от гр. *** моли съдът да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на клаузата за заплащане на неустойка в размер на 386, 19 лева по чл.8 от
сключения между страните в гр. **** Договор за паричен заем №*** г. към Искане № ***,
като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните
изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и
нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание
на потребителските договори за кредит, по изложените в исковата молба съображения.
Претендира разноски и заплащане на адвокатско възнаграждение за пълномощника му при
условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
Ответникът “*** – гр. *** оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и
недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и в допълнително представено
писмено становище по делото съображения. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендирания от ищеца размер на адвокатското възнаграждение за
пълномощника му при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се
установява, че действително между страните в гр. *** е бил сключен Договор за паричен
заем № ***/*** г. към Искане №***, по силата на който ответното дружество е отпуснало на
1
ищеца паричен заем в размер на 700 лева със срок за връщане 6 месеца – на 6 равни месечни
вноски, платими на 14-то число, считано от 14.01.2022 г., като в чл.6 от Договора страните
са се съгласили Договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията
на чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към Договора и с още едно от следните обезпечения
по избор на Заемателя: Ипотека върху недвижим имот, Особен залог върху движимо
имущество, Банкова гаранция или Ценна книга, издадена в полза на Заемодателя (като
ищецът е избрал именно последното обезпечение, видно от Договора), а в чл.8 – че с
подписването на Договора Заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че
в случай, че не предостави договореното в чл.6 от Договора обезпечение в тридневен срок
от сключването му, или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в
чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от Общите условия към Договора, Заемателят дължи на Заемодателя
неустойка в размер на 386, 19 лева с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в
Погасителния план към Договора.
Както се установява от посочените разпоредби на Договора и Общите условия към него, с
включването на неустойката в размер на 386, 19 лева към годишния процент на разходите
по Договора, тя оскъпява кредита с над 50 % годишно.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че действително поради
прекомерното оскъпяване на ГПР по Договора спрямо получената от ищеца в заем сума,
клаузата за заплащане на неустойка в размер на 386, 19 лева по чл.8 от Договора за кредит
противоречи на принципа на добрите нрави, заобикаля материално-правните изисквания на
чл.19, ал.4 от ЗПК, накърнява договорното равноправие между страните и нарушава
предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на
потребителските договори за кредит, а оттук - че тази клауза от Договора се явява нищожна
на посочените основания и следва да бъде прогласена нищожността й.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за
производството по делото в размер на 50 лева – платена ДТ, а на на основание чл.38, ал.1,
т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. следва да заплати на пълномощника на ищеца – ***.
С.Н., адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева – като с оглед фактическата и правна
сложност на спора и предвид обстоятелството, че посоченият размер е минималният такъв
по Наредбата на ВАдв.С, съдът намира, че направеното от ответника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца е неоснователно
и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата за заплащане на неустойка в размер на 386, 19
лева по чл.8 от сключения в гр. *** между АЛ. П. П., ЕГН **********, от ***, със съдебен
адрес: ***, **. С.Н., И “***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от ** В. М. И., със съдебен адрес: ***, **. Н.Ш., Договор за паричен заем
2
№*** г. към Искане № ***, КАТО противоречаща на принципа на добрите нрави,
заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща
договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10
от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.
ОСЪЖДА „***, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител
И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА АЛ. П. П., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес,
направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 50 лева.
ОСЪЖДА ****, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител
И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА *** С.К. Н., със служебен адрес: ***, адвокатско
възнаграждение В РАЗМЕР НА 300 лева на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2
от ЗАдв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на
присъденото в полза на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение на основание
чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3