№ 103
гр. Ловеч, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на тринадесети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ АНАСТАСОВ
Членове:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно гражданско
дело № 20224300500194 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази :
Постъпила е жалба вх. № 2567/29.09.2022 г. от СТ. Б. Б., ЕГН
**********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в
гр.Варна, против Разпореждане за изготвяне на разпределение по
изпълнително дело № 209/2019 г. по описа на ДСИ Елеонора Нукова –
Папуркова при РС - Ловеч от 10.03.2022 г., с което е извършено
разпределение на суми между кредиторите по горецитираното изп. дело.
Счита, че при извършеното разпределение на постъпилите суми,
събрани принудително от негово вземане от трето задължено лице са
нарушени правилата на несеквестириумостта, като така извършеното
разпределение се явява незаконосъобразно. Изтъква, че принудително
събраната сума представлява негово вземане от трето задължено лице в
резултата на присъдено обезщетение за непозволено увреждане, като при
извършеното принудително събиране, чрез налагане на запор, ДСИ не е
изпълнил задължението да установи произхода на средствата. Твърди, че
бланкетното посочване на спазването на разпоредбите на чл. 446 от ГПК и
следващите не е достатъчно, за да се приеме, че ДСИ е изпълнил
задължението си да укаже кой доход и/или вземане е установено като
1
секвестируемо. Счита, че неустановяването на конкретния вид вземане и
непосочване на по вид на несеквестируемите доходи, опорочават
последващите действия на съдебния изпълнител. В подкрепа на твърденията
си цитира съдебна практика. Моли за отмяна на извършеното на 10.03.2022 г.
разпределение по изп. дело № 209/2019г. по описа на ДСИ-гр.Ловеч. Не сочи
доказателства.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК, въззиваемите Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ (ГД „ИН“), чрез ст. юрисконсулт Г.Г. оспорва
жалбата като неоснователна. Излага, че с решение № 119/22.07.2019 г.,
постановено по адм. дело № 371/2018 г. по описа на АС- Ловеч, влязло в
законна сила на 27.03.2020 г., ГД „ИН“ е осъдена да плати на СТ. Б. Б.
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода 07.07.2014 г. –
07.03.2018 г., като същевременно върху вземането на Б. от ГД „ИН“ е
наложен запор по и. д. № 209/2019 г. по описа на ДСИ-Ловеч. Твърди, че
запорираната сума е законосъобразно разпределена с разпределителен
протокол от 10.03.2022 година.
По делото, в изпълнение на чл.436, ал.3 ГПК е приложено и
становището на ДСИ. В него се излага, че жалбата е допустима, но
неоснователна и недоказана, а изготвеното разпределение е правилно и
законосъобразно. Сочи, че сумата – предмет на разпределението е
секвестируема по своя характер и изтъква, че нормата на чл.446, респ. на
чл.446а от ГПК уреждат изрично кои вземания на длъжника са
несеквестириеми, като посочените разпоредби не могат да се тълкуват
разширително. Изтъква, че в нормата на чл.446 от ГПК не е уредена
несеквестируемост на каквито и да е било обезщетения, включително и от
непозволено увреждане. Излага, че нито в ГПК, нито в друг специален закон
е уредена такава несеквестируемост.
Настоящата инстанция като съобрази изложеното с жалбата, мотивите и
писмените доказателства по делото приема, че компетентен да се произнесе е
Ловешкият окръжен съд.
Жалбата е подадена от длъжник, с правно основание чл. 435, ал.2, т.2 от
ГПК, в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално
допустима.
От приложените към делото писмени доказателства е видно, че с молба
вх. № 1133/08.05.2019 г. подадена от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, чрез пълномощника си юрисконсулт Г.Г., съдебен адрес:
гр.Ловеч, ул.„Могилата“ № 1 до ДСИ при ЛРС е направено искане за
образуване на изпълнително дело, въз основа на представен изпълнителен
лист, издаден на 02.04.2019 г. на основание чл.404, т.1 и чл.405, ал.1от ГПК,
във вр. с чл.269, ал.2 от АПК по адм. дело № 191/2017 г. по описа на АС-
Ловеч, по силата на който длъжникът СТ. Б. Б., ЕГН ********** е осъден да
заплати на кредитора ГД „ИН“ сумата от 300 лева, представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение. По изп. дело е присъединен в качеството
2
му на взискател и ТД на НАП – Велико Търново, офис Габрово за дължими
публични вземания на основание удостоверение по чл.456 ГПК от ДСИ
Елеонора Нукова – Папуркова при ЛРС. В хода на принудителното
изпълнение по молба на взискателя са извършени процесуални действия,
насочени към осребряване на имуществото на длъжника - налагане на запор
върху паричното вземане в размер на 500 лева, представляващо обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от
01.11.2018 г. и 10 лева разноски по делото, на основание Решение №
119/22.07.2019 г., постановено по адм.дело № 371/2018 г. по описа на АС-
Ловеч, потвърдено с решение № 61/27.03.2020 г., влязло в законна сила на
27.03.2020 година. С оглед предстоящо разпределение ДСИ е изискал от ТД
на НАП Велико Търново, офис Габрово справка за размерите на вземанията,
като своевременно е постъпила такива. Настоящото разпределение от
10.03.2022 г. е изготвено и предявено от ДСИ, след като е изследван
произхода на средствата, включително е отчетено, че същите не попадат в
хипотезите на несеквестируем доход, и след като е отчетен реда по чл.136 ЗЗД
на взискателя ГД „ИН“, на ЛРС и на НАП Велико Търново, офис Габрово.
С оглед изложено, съдът намира, че жалбата е неоснователна. Съгласно
чл.460 от ГПК предпоставките за извършване на разпределение са налице,
когато средствата подлежат на принудително изпълнение, по изпълнителното
дело има повече от един взискател и постъпилата при изпълнението сума е
недостатъчна за пълното удовлетворяване на всички взискатели. С
разпределението съдебният изпълнител определя кои вземания подлежат на
удовлетворяване, какъв е редът на удовлетворяването им и каква сума се
полага за пълно или частично плащане на всяко едно от тях. В
разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до деня
на изготвянето му – на първоначалния взискател, на присъединените по право
или по искане взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са
предварително внесени от взискател и които съдебният изпълнител има право
служебно да събере от длъжника съобразно чл.79, ал. 2 ГПК. Редът за
удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите
по чл.136 ЗЗД, а степента на удовлетворяването им – съобразно правилото,
установено в алинея три на същата разпоредба за съразмерно
удовлетворяване на вземания с еднакъв ред. Съдебният изпълнител следва да
установи характера на средствата, обект на принудително изпълнение, след
което да извърши разпределението като подреди взискателите – кредитори и
участници в разпределението по реда на привилегиите и остави на последно
място хирографарните кредитори.
В конкретния случай от събраните по изпълнителното дело
доказателства, по безспорен начин се установява, че сумата от 490,95 лева,
представлява обезщетение за причинени неимуществени вреди от
непозволено увреждане. ДСИ е събрал доказателства за произхода на
средствата – обект на принудително изпълнение. Предвид основанието на
което е получен дохода – обезщетение за непозволено увреждане, за съда е
3
безспорно, че сумата от 490,95 лева присъдена на длъжника подлежи на
принудително изпълнение, т.е. същата е секвестируема. Посочената сума не
попада в никоя от хипотезите на несеквестируем доход, както съгласно
общите правила установени в ГПК (чл.446, касаещи принудително
изпълнение върху трудово възнаграждение или върху каквото и да е било
друго възнаграждение за труд, както и върху получавана от длъжника пенсия;
чл. 446а от ГПК, обхващаща несекверуемостта на помощи и обезщетения,
получавани съгласно друг нормативен акт, ако са постъпили по банкова
сметка на длъжника, по-рано от месец преди налагане на запора, както и
пенсии до размер на една минимална работна заплата, освен за задължения за
издръжка), така и съобразно правилата на друг специален закон. При това
положение, следва категоричният извод, че сумата от 490,95 лева е обект на
принудително изпълнение, като съобразно разпоредбата на чл.442 от ГПК,
взискателят може да насочи изпълнението върху всяко вземане на
длъжника. По отношение начислените от ДСИ такси по т.53 и т.40 от
ТДТССГПК, на основание чл.79, ал.2 от ГПК те се събират от длъжника, а
съгласно т.53 от ТДТССГПК същите се начисляват върху събраната сума.
Жалбоподателят не оспорва посочените привилегии в чл.136, ал.1, т.1 и
т.6 от ЗЗД, с които се ползват указаните в разпределението от 10.03.2022 г.
притезания, както и решението по разпределението, т.е. начина и реда на
неговото извършване между участниците в разпределението, а само
секвестируемостта на вземането.
Предвид изложеното, съдът приема, че жалбата се явява неоснователна,
поради което ще следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.437, ал.4 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 2567/29.09.2022 г. от СТ. Б.
Б., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора
в гр.Варна, против Разпореждане за изготвяне на разпределение по
изпълнително дело № 209/2019 г. по описа на ДСИ Елеонора Нукова –
Папуркова при Районен съд - Ловеч от 10.03.2022 г., като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5