Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
11.05.2020г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на четвърти март две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 13746 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 116291 от 16.05.2019г. по гр.д. № 72091/2017г. Софийски районен
съд, 72 състав: Признал за установено по предявения иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД, че Н.А.К., ЕГН **********, дължи на А.С.Н.,
ЛНЧ **********, сумата 621.06 лв., получена на отпаднало основание - развален
договор за ремонт на мотоциклет марка „BMW“, модел „R1100RT“, ведно със законната
лихва от 13.07.2017г. до изплащането й, за която е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.07.2017г. по ч.гр.д. № 47546/2017г. на
СРС, като отхвърлил този иск за разликата до пълния предявен размер от 1 000
лв.; Отхвърлил иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 88, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Н.А.К.,
ЕГН **********, дължи на А.С.Н., ЛНЧ **********, сумата 3 000 лв. - вреди от
неизпълнение на договора за ремонт на мотоциклет марка „BMW“, модел „R1100RT“,
за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 24.07.2017 г. по ч.гр. д. № 47546/2017 г.
на СРС; Отхвърлил предявения насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за осъждане на А.С.Н., ЛНЧ **********, да
заплати на Н.А.К., ЕГН **********, сумата 1 500 лв. - възнаграждение по
договора за ремонт на мотоциклет марка „BMW“, модел „R1100RT“. Съобразно изхода
на спора са разпределени разноските за исковото
за заповедното производство.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника по първоначалните и
ищец по насрещния иск - Н.А.К., който го обжалва в частта, с които първоначалният
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е
уважен, както и в частта, с която насрещният иск е отхвърлен, с оплаквания за
неправилност – неправилно приложение на материалния закон. От доказателствата
по делото се установило, че въззивникът е извършил ремонтни дейности по
процесния мотоциклет в изпълнение на сключения между страните неформален
договор за изработка. След като било доказано поръчването на части и тяхното
монтиране върху мотоциклета, то следвало да се заплати труда по монтажа
им. Дори да се приеме, че изпълнението е
било частично, за действително извършената работа на изпълнителя се дължало възнаграждение.
Разпоредбите на ЗЗД не изисквали работата да е приета изрично от възложителя,
за да се дължи възнаграждение по договора. Това не било съобразено от СРС,
което обуславяло неправилност на атакуваното решение в частта му по насрещния
иск. По отношение приетото от съда, че въззивникът дължи сумата 621.06 лв. на А.Н.
във връзка с развалянето на договора за изработка, отново поддържал, че
възложителят не му е платил стойността на положения труд. Дори да се приеме, че
въззивникът е поръчал и монтирал само част от необходимите за ремонта части, то
остатъкът до сумата от 1 000 лв., заплатена от А.Н. за поръчката на
частите, не му се дължала обратно, тъй като въззивникът имал право да задържи
същата във връзка с дължимото му се възнаграждение. Поради това моли съда да отмени
решението в атакуваните части и вместо това постанови друго, с което да
отхвърли изцяло предявения първоначален иск и да уважи предявения насрещен иск,
като му присъди и направените по делото разноски, като за тези във въззивното
производство с молба от 02.03.2020г. представя списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна А.С.Н. с
отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваните части
като правилно. Претенидира разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
С първоначалната искова молба първоинстанционният съд е бил сезиран с
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове - с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 1 000
лв., получена от ответника на отпаднало основание – развален поради виновно
неизпълнение на ответника неформален договор за изработка от 13.08.2015г. за
ремонт на мотоциклет марка „BMW“, модел „R1100RT“, рег. № ******, и с правно основание чл. 88, ал. 1,
изр. 2 ЗЗД за сумата 3 000 лв., представляваща стойността, с която дадения
за ремонт мотоциклет се обезценил вследствие изминалия период от две години и
състоянието на мотоциклета понастоящем. За сумите е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 47546/2017г. на СРС,
72 състав. Претендирана е и законната лихва върху главниците от подаване на
заявлението на 13.07.2017г. до плащането.
По реда на чл. 211 ГПК приет за съвместно разглеждане е насрещен осъдителен
иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 500 лв., представляваща
възнаграждение по неформалния договор за изработка с предмет ремонт на мотоциклет
марка „BMW“, модел „R1100RT“, рег. № ******.
Предмет на въззивна проверка (освен за валидност) е първоинстанционното
решение в частите, с които първоначалният иск с правно основание чл. 422, ал. 1
вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е уважен до размер от 621.06 лв., както и в
частта, с която насрещният иск е отхвърлен.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части. При
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в
жалбата въззивният съд го намира за правилно по следните съображения:
От фактическа страна: Не е било спорно и
по делото се установява, че през м. 08.2015г. между страните е бил сключен
неформален договор за изработка, по силата на който А.Н. (възложител) възложил
на Н.К. (изпълнител) ремонт на собствения му мотоциклет марка „BMW“,
модел „R1100RT“, рег. № ******. Към датата на предаване на мотоциклета на
изпълнителя същият бил в движение, но имало шум в мотора, за отстраняването на
който според изпълнителя следвало да се отвори двигателя и да се сменят някои
части. Не се спори също и се установява, че за закупуване на необходимите
според изпълнителя части (описани в проформа фактура от 13.08.2015г.),
възложителят е заплатил на изпълнителя сумата 1 000 лв.
От показанията на разпитаните свидетели Д.П.и Д.А., които след преценка по
реда на чл. 172 ГПК съдът кредитира като достоверни, преки и кореспондиращи с
останалите събрани доказателства се установява, че в продължение на една година
К. не ремонтирал мотора, разглобил същия на части и не работел по него. Въпреки
отправяните покани и обещанията на изпълнителя, че скоро ще завърши ремонта,
такъв не бил извършен. Впоследствие репатрирал мотоциклета в кв. Кремиковци при
друг автомонтьор, заедно с когото трябвало да извършат ремонта на мотоциклета. К.
обаче така и не се появил там.
От приетото и неоспорено заключение на СТЕ се установява: След извършен
оглед на мотоциклета в с. Кремиковци вещото лице констатирало, че същият е
технически неизправен и не е в движение, много от частите (вкл. такива, които
следва да са монтирани преди двигателя) се намират в 4 бр. кашони. От частите
по процесната проформа фактура няколко месеца по-късно са закупени 8 бр.
(четири двойки) лагерни черупки, които при огледа на процесния мотоциклет и
частите в кашоните са намерени от вещото лице. Стойността на тези части е
378.94 лв. с ДДС. Извършените до момента работи по мотоциклета (сваляне и
поставяне на двигателя, сваляне и поставяне глава на цилиндър, сваляне и
поставяне на цилиндър, сваляне и поставяне на скоростна кутия и смяна на
мотовилковите лагери) са на стойност 280 лв. За привеждане на мотоциклета в
движение е необходимо отново сваляне и поставяне на двигателя, цялостно
разглобяване и сглобяване на двигателя, дефектация, смяна на негодните части,
като само за труда в сервиза – официален представител на БМВ в България,
стойността е 1 909.44 лв.
От правна страна: При исковете по чл.
55, ал. 1 ЗЗД хипотезите на „получаване без основание”
обикновено са обусловени от едно преюдициално договорно правоотношение. Съответно
фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД изисква съществуване на основанието при
получаване на престацията, но след това същото да е отпаднало с обратна сила,
например при унищожаване на договора, разваляне поради неизпълнение, при
настъпване на предвидено прекратително условие. Фактите,
подлежащи на установяване, са: даване на нещо от страна на ищеца, получаване на
същото от страна на ответника, отпадане с обратна сила на основанието, което е
обусловило имущественото разместване. Съобразно чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца
е да докаже първите две предпоставки, след доказването на които в тежест на
ответника е да докаже наличие на основание за задържане на сумата, а при
липсата на такова – че е върнал полученото.
В случая се установи, че между същите е съществувало валидно облигационно
правоотношение по договор за изработка, по който възложителят заплатил на
изпълнителя авансово сумата 1 000 лв. за закупуване на части за ремонта на
мотоциклета. От тази сума закупени съгласно заключението на СТЕ са само 8 бр.
лагерни черупки на стойност 378.94 лв. При доказателствена тежест за ответника
по първоначалния и ищец по насрещния иск съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, същият не е доказал при условията на пълно и главно доказване да е
изпълнил задълженията си по договора. Това не се установява от показанията на
св. И.П., които съдът не кредитира като недостоверни и противоречащи както на
установеното от СТЕ, така и на кредитираните свидетелски показания. Обратно – по делото се установява по безспорен
начин неизпълнението на задълженията на изпълнителя по процесния договор, и то
в продължение на близо две години, поради което за ищеца – възложител е
възникнало потестативното право да развали договора. С достигане на изявлението
за разваляне до изпълнителя, с обратна сила е отпаднало основанието за
получаване на авансово платената от възложителя сума в размер на 1 000
лв., а доколкото се установи, че закупени и налични са части на стойност 378.78
лв., на връщане подлежи сумата 621.06 лв. Предявеният иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е основателен до този размер.
За основателността на насрещния иск в тежест на ищеца е било да установи
наличието на сключен неформален договор за изработка, изпълнение на
задълженията му по договора съобразно уговореното, както и че ответникът е приел
изработеното и в тежест на последния е възникнало задължение за плащане на
възнаграждение.
По делото се установи от заключението на СТЕ, че извършената от ответника
работа по процесния договор е на стойност 280 лв. Съгласно трайната практика на
ВКС, право на частично възнаграждение изпълнителят има дори когато впоследствие
договорът е развален поради негово неизпълнение, но само ако възложителят е
приел една част от изработеното и тази част отговаря на условието да му бъде
полезна. В случая не само че възложителят не е приел частично изработеното от
изпълнителя, но и същото не е полезно за него предвид установеното от заключението
на СТЕ, че за привеждане на мотоциклета в годно за обичайното му предназначение
състояние ще следва да се извършат отново и извършените от изпълнителя
дейности. Поради това несъстоятелни са доводите в жалбата, че на изпълнителя се
дължало възнаграждение за частично извършена работа по договора. Предявеният
насрещен иск е изцяло неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в атакуваните части. Това
обосновава и извод за присъждане на разноски за исковото и за заповедното
производство в посочените от СРС размери, определени съобразно чл. 78, ал. 1 и
ал. 3 ГПК.
По разноските за въззивното производство: При този изход
и изричната претенция, разноски за настоящата инстанция се следват на
въззиваемия. Доказано направените такива са в размер на 600 лв. – адвокатско възнаграждение,
което е заплатено в брой съгласно удостовереното в представения договор за
правна защита и съдействие.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 116291 от 16.05.2019г., постановено по гр.д. № 72091/2017г. на
Софийски районен съд, 72 състав в
обжалваните части, с които по предявения иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е признато за установено, че Н.А.К., ЕГН
**********, дължи на А.С.Н., ЛНЧ **********, сумата 621.06 лв., получена на
отпаднало основание - развален договор за ремонт на мотоциклет марка „BMW“,
модел „R1100RT“, рег. № ******, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК - 13.07.2017г., до плащането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.07.2017г. по гр.д. № 47546/2017г. на
СРС, както и е отхвърлен предявеният насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за осъждане на А.С.Н., ЛНЧ **********, да
заплати на Н.А.К., ЕГН **********, сумата 1 500 лв. - възнаграждение по
договора за ремонт на мотоциклет марка „BMW“, модел „R1100RT“, рег. № ******.
ОСЪЖДА Н.А.К., ЕГН **********,***, да
заплати на А.С.Н., ЛНЧ **********, на основание чл. 78 ГПК сумата 600.00 лв. (шестстотин лева),
представляваща разноски за въззивното производство.
В необжалваните части решението по гр.д. № 72091/2017г. на Софийски районен
съд, 72 състав е влязло в сила.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.