№ 10745
гр. София, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ТАНЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело №
20231110151390 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба от ,ез юрк. Надя Гераскова, срещу И. А.
Б..
Ищецът твърди, че иска е предявен на основание чл. 422 ГПК, след
подадено възражение от страна на длъжника в проведеното заповедно
производство.
В исковата молба е изложено, че на 10.01.2017 г., в 18:30 ч., в гр. София,
на кръстовище между ул. ,одачът И. А. Б., при управление на лек автомобил
марка „Ауди“, модел „А8“, рег. № ,БН, е реализирал ПТП, заради неясни
причини с автомобил „Шкода“, модел „Октавия“, рег. № ,99РХ, като е
причинил на посления материални щети и е напуснал мястото на ПТП, без да
уведоми или изчака контролните органи. Твърди, че на И. А. Б. бил съставен
АУАН. Водачът на л.а. „Шкода“, модел „Октавия“, рег. № ,99РХ подал
уведомление до застрахователя си – ищеца, който образувал щета №
0300/17/465/500028 по полица № 16-0300/412/5000290, като му заплатил
застрахователно обезщетение в размер на 2 086.07 лв. Била образувана
ликвидационна преписка по щета № 0000-5101-20-5-03682. Моли съдът да
приеме за установено, че ответникът му дължи главница от 2 121,07 лв., от
които 2 086.07 лв. – платено застрахователно обезщетение по щета №
0300/17/465/500028 по полица № 16-0300/412/5000290; 15,00 лв. –
ликвидационни разходи; ведно със законна лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно плащане на
вземането, както и деловодни разноски.
С отговора на искова молба ответникът оспорва иска. Твърди, че не е
управлявал сочения от ищеца автомобил на 10.01.2017 г., както и че никога не
1
му бил връчван АУАН №568240/09.01.2018 г. и НП № 18-4332-
008329/18.05.2018 г.
Съдът намира следното от правна и фактическа страна:
1. Предявен е положителен установителен иск по реда на чл.422 ГПК с
правно основание чл.500, ал.1, т.3 КЗ.
По иска с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ в тежест на ищеца е да
докаже при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: 1)
наличие на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор
за застраховка "Гражданска отговорност" между ищеца застраховател и
застраховано при него лице към датата на настъпване на застрахователното
събитие; 2) възникнало в полза на увреденото лице вземане на
извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – т. е. вредите да са
причинени от делинквента чрез негово виновно и противоправно поведение;
3) заплащане от страна на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на застрахователно обезщетение на увреденото лице; 4) че
делинквентът - ответникът е причинил виновно ПТП, след което е напуснал
местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата и посещаването на местопроизшествието от тях е било
задължително по закон.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да
установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват
вземането, а при установяване на горните факти от ищеца – да докаже, че е
платил търсената сума.
2. От приложения към исковата молба Протокол за ПТП и от
автотехническата експертиза (която съдът кредитира като обективно,
компетентно изготвено и необходимо) по делото се установява, механизма на
пътното произшествие, а именно на 10.01.2017 г., в 18:30 ч., в гр. София, на
кръстовище между ул. ,одачът на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А8“,
рег. № ,БН, е реализирал ПТП, с автомобил „Шкода“, модел „Октавия“, рег.
№ ,99РХ, като е причинил на посления материални щети, като е напуснал
мястото на ПТП, без да уведоми или изчака контролните органи. Горното се
подкрепя от показанията на разпитания свидетел – Д. Д..
3. Стойността необходима за възстановяване на л.а. „Шкода“, начислена
на база средни пазарни цени към датата на ПТП-то, е в размер на 2 176,30 лв.
4. Основавайки извода си на заключението на вещото лице, съда счита,
че щетите на л.а. „Шкода Окатавия“ са в пряка-причинна връзка с
настъпилото ПТП.
5. С оглед приетото по-горе ответникът не успя да обори при условията
на пълно и главно (обратно) доказване презумпцията за виновност по чл. 45
ЗЗД на водача на л.а. „Ауди“.
В хода на делото се установи, че след инцидента ответникът е напуснал
мястото на произшествието преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата.
От събраните по делото доказателства, както и от представената
2
автотехническа ескпертиза по делото, безспорно се установи, че щетите са
само с имуществен характер, приложение намира и разпоредбата на чл. 123,
ал. 1, т. 3 ЗДвП, според която когато при произшествието са причинени само
имуществени вреди, водачът е длъжен: да окаже съдействие за установяване
на вредите от произшествието; ако между участниците в произшествието има
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните
средства, така че да не възпрепятстват движението, и попълват своите данни
в двустранен констативен протокол за ПТП; ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те,
без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за
контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието, и
изпълняват дадените им указания.
Като писмено доказателство по делото е приобщен препис от влязло в
сила наказателно постановление № 18-4332-008329/18.05.2018 г. СДВР, отдел
Пътна полиция, издадено въз основа на съставен акт за установяване на
административно нарушение, от съдържанието на което се установява, че във
връзка с ПТП от 10.07.2017 г. водача на л.а. „Ауди“ – И. А. Б. нарушава чл.
23, ал. 1 от ЗДвП, както и на чл. 123, ал.1, т. 3 от ЗДвП, като на основание чл.
179, ал.2, пр. 2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лв., и на основание
чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лв. и лишаване
на право да управлява МПС за 1 месец.
Макар влязлото в сила наказателно постановление да няма
задължителна сила за гражданския съд относно извършването на
противоправно деяние и вината на дееца /за разлика от влязлата в сила
присъда – по аргумент от чл. 300 ГПК/, влязлото в сила наказателно
постановление представлява косвено доказателство за настъпилото ПТП по
вина на ответника, както и за напускането на местопроизшествието.
Следва да се посочи, че твърдението на ответника, че Б. Р. Д., за който
имаше доказателствено искане да бъде допуснат до разпит, е действителния
извършител на ПТП-то и той е управлявал л.а. „Ауди“, е направено едва след
приключване на последното съдебно заседание и обявяване на делото за
решаване.
6. Ответника не доказа своите правоизключващи възражения.
7. По делото се установи, че на 25.08.2020 г. ищеца е заплатил на ЗАД
АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ сумата от 26 458,03 лв., в която сума е включено и
плащане по застрахователно обезщетение във връзка с процесното ПТП – а
именно 2 101.07 лв., с включени 15,00 лв. ликвидационни разноски.
8. Съдът намира размера на претенцията за основателен за
претендираната сума в общ размер от 2 121,07 лв. от която 2 101,07 лв. и 20
лв. ликвидационни разноски по щета № 0000-5101-20-5-03682.
9. С оглед изхода на делото, разноски следва да се присъдят на ищеца, а
именно за исковото производство: 300 лв. депозит за вещо лице, 50,00 лв.
депозит за свидетел, 42, 50 лв. държавна такса; и определено от съда
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв.; за заповедното
производство: 42,50 лв. държавна такса и 50 лв. юрк. възнаграждение.
3
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, че И. А. Б., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „,88 и
адрес: гр. София,БУЛ. "СИМЕО,А, общ. Столична, обл. София, сумата 2
121,07 лева (двe хиляди сто двадесет и един лева и 07 стотинки),
представляваща главница за регресно вземане по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за
изплатено застрахователно обезщетение по ликвидационна преписка по щета
№ 0000-5101-20-5-03682 и ликвидационни разходи, ведно със законна лихва
за период от 10.07.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 20951/19.07.2023 г. по ч.гр.д.№ 38418/2023
г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК И. А. Б., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „,88, сумата от 492,5 лева – разноски за исковото производство
и сумата от 92,5 лева – разноски за заповедното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4