№ 14951
гр. ,,,,,,ия, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
,,,,,,ИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110163411 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Предявен е от Г. Е. Д. против „За,,,,,,,,,с“ АД осъдителен иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 50 лева – частична претенция от сумата от 862,39
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, формирано като разлика между
общо дължимата и изплатената сума, по лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № СВ ,,,,,,
ТВ, вследствие на пътно-транспортно произшествие от 28.09.2022 г., предизвикано от водача
на лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № СВ ,,,,,9 НВ, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба - 20.11.2023 г. до окончателното й изплащане.
Ищцата твърди, че по силата на договор за финансов лизинг, сключен между нея, в
качеството й на лизингополучател и третото за процеса лице „Амиго Финанс“ ЕООД, в
качеството му на лизингодател и собственик на лизинговата вещ, е сключен договор за
финансов лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост № AG0011803 от
15.02.2022 г., по силата на който на Г. Д. е предоставен за ползване срещу заплащане на
лизингови вноски лек автомобил с марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. № СВ ,,,,,, ТВ.
Посочва, че на 28.09.2022 г. около 13:00 часа в гр. ,,,,,,ия, при движение по ул. „Луи Айер“
срещу супермаркет „Лидл“, управлявайки този автомобил водачът му - Рум,,,,,,,ров спрял, за
да изчака зелен сигнал на светофарната уредба за извършване на маневра завой надясно.
Поддържа се, че в този момент лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № СВ ,,,,,, ТВ бил
блъснат в задната си част от лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № СВ ,,,,,9 НВ, като
вследствие от силния удар, управляваният от Димитров лек автомобил се преместил напред
и се блъснал в спрелия пред него друг автомобил. Ищцата изяснява, че на място
пристигнали контролни органи, които съставили протокол за пътно-транспортно
1
произшествие № 1826602, в който като виновен за настъпването му бил посочен водачът на
лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № СВ ,,,,,9 НВ поради неупражнен от негова страна
достатъчен контрол върху автомобила. Ищцата твърди, че към датата на процесното ПТП
гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № СВ ,,,,,9 НВ е
била застрахована при ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД по силата на
застрахователен договор със срок на действие от 18.12.2021 г. до 17.12.2022 г.
Посочва, че на 30.09.2022 г. уведомила ответното дружество за настъпилото ПТП, за
което била образувана преписка по щета № 2000-5000-22-000341. Извършен бил оглед на
увреденото моторно превозно средство и изготвен опис с посочени увредени детайли:
облицовка задна броня, заден капак, дръжка заден капак, предпазна лайсна, задна броня,
облицовка предна броня грунд и дясна предпазна лайсна предна броня. На ищцата било
изплатено застрахователно обезщетение в размер от 338,41 лева. Излага също, че по силата
на спогодба от 22.12.2022 г., сключена с лизингодателя, в полза на Г. Д., като
лизингополучател, са прехвърлени правата във връзка с обезщетението за вреди от
процесното ПТП от 28.09.2022 г., настъпило с участието на процесния автомобил - лизингов
актив. Ищцата посочва, че заплатената от ответника сума не е достатъчна да покрие
нанесените щети по автомобила. Счита, че за възстановяването им е необходима сума в
размер от 1 200,80 лева. Ето защо, отправя искане ответникът да бъде осъден да й заплати
сумата от 50 лева - частична претенция от общото дължимата сума от 862,39 лева,
представляваща разлика между необходимата сума за покриване на щетите и вече
изплатената от ответника, ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 20.11.2023 г. до окончателното й изплащане. Претендира
присъждане и на сторените по делото разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът оспорва
исковата претенция. Не оспорва реализирането на пътнотранспортно произшествие от
28.09.2022 г., настъпило в гр. ,,,,,,ия на ул. „Луи Айер“ срещу супермаркет „Лидл“ между лек
автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № СВ ,,,,,, ТВ и лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. №
СВ ,,,,,9 НВ. Не оспорва, че вследствие от последното са настъпили увреждания по лек
автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № СВ ,,,,,, ТВ, както и че към този момент между
водача на лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № СВ ,,,,,9 НВ и ответника е бил сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
обективиран в застрахователна полица № BG/22/121003526796 със срок на действие от
18.12.2021 г. до 17.12.2022 г. Не оспорва, че по претенция на ищцата за изплащане на
застрахователно обезщетение пред ответника е била образувана щета № 2000-5000-22-
000341, по която е изплатено обезщетение в размер на 338,41 лева, на 17.11.2022 г. Излага и
доводи, че между страните е водено вече предходно дело - гр. д. № 4071/2023 г. по описа на
СРС, 51 състав, с което на ищцата е присъдено допълнително обезщетение в размер на 50
лева, в който смисъл счита, че вредите са установени по размер. Моли за присъждане на
разноски.
В открито съдебно заседание на 10.07.2024 г. процесуален представител на ответника
2
заявява, че не оспорва иска по основание и размер, предвид влязлото в сила решение между
страните, но счита, че разноските не следва да се възлагат в негова тежест, тъй като ищцата
е злоупотребила с правото си на иск.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
За основателността на предявения иск, в тежест на ищцата е да установи, при
условията на пълно и главно доказване, следните обстоятелства: че ответникът е
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на
гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № СВ ,,,,,9 НВ,
като в срока на действие на договора вследствие на виновното и противоправно поведение
на този водач е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка
с което са причинени вреди на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № СВ ,,,,,, ТВ,
предоставен за ползване на ищцата по силата на договор за финансов лизинг, правото на
последната да получи застрахователното обезщетение, както и размера на вредите.
На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага и не подлежи на доказване.
При доказване на горните факти в тежест на ответника е да установи положителния
факт на плащане на претендираната сума в случай, че твърди това, както и основания за
изключване или намаляване на отговорността му.
С оглед съвпадащите твърдения на двете страни, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
като безспорни по делото и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че на
посочените в исковата молба дата и място е настъпило ПТП с участието на лек автомобил
„Фолксваген Поло“ с рег. № СВ ,,,,,, ТВ и лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № СВ ,,,,,9
НВ, вследствие от поведението на водача на последния, в резултат от което ПТП по лек
автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № СВ ,,,,,, ТВ са настъпили твърдените от ищцата
имуществени вреди; че при настъпване на процесното ПТП гражданската отговорност на
водача на лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № СВ ,,,,,9 НВ е била застрахована при
ответника по силата на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; че във
връзка с процесното ПТП пред ответното дружество е била образувана щета, в хода на която
е определено и изплатено на ищцата застрахователно обезщетение в размер на сумата от
338,41 лева; че с влязло в сила решение по гр. д. № 4071/2023 г. по описа на СРС, 51 състав,
водено между страните, е уважен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 50
лева, частичен от 862,39 лева, във връзка с процесното ПТП.
По делото е прието за послужване и гр. д. № 4071/2023 г. по описа на СРС, 51 състав,
проведено между същите страни, със същия предмет, по което е постановено решение №
18352 от 08.11.2023 г., с което ответникът „За,,,,,,,,,с“ АД е осъден да заплати на ищцата Г. Е.
Д. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 50 лева, заявена като частична претенция от
общо претендираната сума от 862,39 лева, представляваща обезщетение за щети по лек
3
автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № СВ ,,,,,, ТВ, вследствие на пътно-транспортно
произшествие от 28.09.2022 г., предизвикано от водача на лек автомобил „Форд Фиеста“ с
рег. № СВ ,,,,,9 НВ, чиято гражданска отговорност е застрахована при „За,,,,,,,,,с“ АД, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
26.01.2023 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 780 лева, представляваща сторени разноски по делото.
Решението е влязло в сила на 29.11.2023 г., видно от отбелязването в същото, като на
20.12.2023 г. е издаден и изпълнителен лист за присъдените в полза на Г. Е. Д. суми.
Решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на
пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално
право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния
размер на паричното вземане, произтичащо от същото право (т. 2 от ТР № 3/22.04.2019 г. по
тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС). Ето защо в хипотеза като тази - когато предмет на
последващия иск за съдебна защита е разликата от вземането (или част от нея), се касае до
същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с
предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също
вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото и
преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо е недопустимо в последващия исков
процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната
му квалификация.
Както е посочено и в определение № 533/27.06.2019 г. по гр. д. № 2874/2018 г. по
описа на ВКС, ІІІ г. о., формираната сила на пресъдено нещо на решението по частичния иск
относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения
на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към
възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича
спорното право.
За преценка на обхвата на силата на пресъдено нещо на посоченото решение на СРС
следва да се вземат предвид и разясненията, дадени в ТР № 2/18.03.2022 г. по тълк. д. №
2/2020 г. на ОСГТК на ВКС, според т. 3 на което силата на пресъдено нещо има
правоустановяващо действие, като обхваща основанието и размера на признатото с
решението по иска субективно право. След формирането й никоя от страните не може да
претендира повече или по-малко, а нов иск за същото вземане е недопустим. С решението, с
което е уважен изцяло частичният иск, размерът на признатото субективно право остава
извън обективните предели на формираната сила на пресъдено нещо. Това позволява на
титуляра да предяви с нов иск частта от своето право, останала извън процеса.
Доколкото в случая между страните е постановено съдебно решение, с което е уважен
частичен иск на ищцата срещу застрахователя, с оглед разясненията, дадени в посочените
тълкувателни решения, следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени
правопораждащите факти на вземането на ищцата и неговото основание.
В обхвата на доказване е единствено размерът на исковата претенция, тъй като
4
силата на пресъдено нещо по предявения частичен иск обхваща основанието, но не и пълния
размер на застрахователното обезщетение.
В открито съдебно заседание обаче ответникът, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, изрично е заявил, че не оспорва вземането, предмет на
настоящото дело, по основание и размер, поради което и не са събирани допълнителни
доказателства за установяване на размера на предявения иск, като съдът приема, че искът е
основателен в пълен размер от 50 лева - частичен от 862,39 лева и следва да бъде уважен
изцяло (която сума представлява горницата над уважения размер от 50 лева, частичен от
862,39 лева, с влязлото в сила решение № 18352 от 08.11.2023 г. по гр. д. № 4071/2023 г. по
описа на СРС, 51 състав).
В разглежданата хипотеза не са налице предпоставки за произнасяне с решение по чл.
237, ал. 1 ГПК, тъй като макар да е направено изрично изявление от ответника за признание
на предявения иск, липсва искане от ищцата за постановяване на решение при признание на
иска, поради което съдът не постановява решение по този процесуален ред.
По разноските:
Отговорността на страните за разноски в исковия процес е обусловена от изхода на
спора и се разпределя по правилата на чл. 78 ГПК. По правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК,
заплатените от ищеца държавни такси, разноски и адвокатско възнаграждение следва да се
заплатят от ответника съразмерно с уважените искове. В случая не са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като с поведението си ответникът е дал повод за
завеждане на делото (доколкото към датата на подаване на исковата молба
застрахователното обезщетение не е било изплатено в цялост), а в срока по чл. 131 ГПК е
оспорил иска по основание и размер. Относно възражението за недобросъвестност на
ищцата: установи се, че с решение от 08.11.2023 г. по гр. д. № 4071/2023 г. по описа на СРС,
51 състав, влязло в сила на 29.11.2023 г., е уважен частичен иска за сумата от 50 лева, като
ответникът е осъден да заплати сумата от 780 лева - разноски по делото, а на 20.12.2023 г. е
издаден и изпълнителен лист. На 20.11.2023 г. е депозирана исковата молба, по която е
образувано настоящото производство за друга част от вземането. Настоящият съдебен
състав приема, че само предявяването на последващ частичен иск не води до извод за
недобросъвестност на ищцата, респективно за злоупотреба с процесуални права в
нарушение на чл. 3 ГПК, поради което на същата се следват разноски. Неупражняването на
всички права в рамките на едно производство е изцяло по волята на ищеца, а и негово
право, с упражняването на което обаче не следва да се утежнява положението на ответника,
като му се вмени в тежест задължение за разноски в прекомерен размер. От ищцата се
претендират разноски в размер на 50 лева за държавна такса и 480 лева - адвокатско
възнаграждение (за което са представени своевременно доказателства - с молба от
08.07.2024 г., която макар и да не е докладвана на съдията - докладчик преди съдебното
заседание, е постъпила своевременно преди датата на същото). От страна на ответника
своевременно е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. За определяне размера на
адвокатското възнаграждение за безплатна правна помощ съдът съобразява разрешенията,
5
дадени с Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 и с Решение от 23.11.2017 г. по
съединени дела C-427/16 и C-428/16, задължителни за прилагане от националните съдилища,
като приема, че в случая липсва фактическа и правна сложност на делото, същото е
протекло в рамките на едно открито съдебно заседание, в което процесуален представител
на ищцата не се е явил, без да са събирани допълнителни доказателства. При отчитане на
посочените обстоятелства, цената на иска, наличието на вече уважен частичен иск и
релевантната съдебна практика, че разписаното в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения не е задължително за прилагане от съда при
произнасянето по отговорността за разноските, настоящият съдебен състав приема, че в
полза на ищцата следва да се присъди сумата от 50 лева - държавна такса и сумата от 60 лева
с ДДС - адвокатско възнаграждение. Присъждането на възнаграждение в по-висок размер не
би преследвало легитимни цели съгласно разясненията на посочената по-горе практика на
СЕС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „За,,,,,,,,,с“ АД, ЕИК 12,,,,,,,, със седалище и адрес на управление: гр.
,,,,,,ия, бул. „Си,,,,,,осе“ № 67А да заплати на ищцата Г. Е. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
,,,,,,ия, ж. к. ,,,,,, № 11, вх. А, ет. 5, ап. 13, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 50 лева,
заявена като частична претенция от общо 862,39 лева (горницата над уважения размер от 50
лева, частичен от 862,39 лева, с влязлото в сила решение № 18352 от 08.11.2023 г. по гр. д. №
4071/2023 г. по описа на СРС, 51 състав), представляваща обезщетение за щети по лек
автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № СВ ,,,,,, ТВ, вследствие на пътно-транспортно
произшествие от 28.09.2022 г., предизвикано от водача на лек автомобил „Форд Фиеста“ с
рег. № СВ ,,,,,9 НВ, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника „За,,,,,,,,,с“
АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 20.11.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „За,,,,,,,,,с“ АД, ЕИК 12,,,,,,,, със седалище и адрес на управление: гр.
,,,,,,ия, бул. „Си,,,,,,осе“ № 67А да заплати на ищцата Г. Е. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
,,,,,,ия, ж. к. ,,,,,, № 11, вх. А, ет. 5, ап. 13, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от общо 110
лева - разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, направени в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред ,,,,,,ийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при ,,,,,,ийски районен съд: _______________________
6