№ 308
гр. С*, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20241110130101 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Н. В. Г. е предявил иск по чл.224, ал.1 КТ срещу 121 Средно училище „Георги Измирлиев“
за сумата от 701,50 лева – сбор от обезщетения за неизползван платен годишен отпуск при
прекратяване на трудов договор № 10/24.09.2019г., трудов договор № 9/23.09.2020г. и трудов
договор № 927/14.09.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (27.05.2024г.)
до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 10/24.09.2019г. бил назначен при
ответника на длъжността „учител общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап“ за
определен срок - до 15.06.2020г. Постъпил на работа на 24.09.2019г. Трудовият договор бил сключен
на основание чл.114 КТ и бил за отработване на 101 учебни часа. След това сключил с ответника
трудов договор № 09/23.09.2020г. за същата длъжност за определен срок - до 30.062021г. Постъпил
на работа на 23.09.2020г. Трудовият договор бил сключен на основание чл.114 КТ за отработването
на 138 учебни часа. След това сключил с ответника трудов договор № 927/14.09.2021г. за същата
длъжност за определен срок - до 30.06.2022г. Постъпил на работа на 17.09.2021г. Трудовият договор
бил сключен на основание чл.114 КТ и бил за отработването на 210 учебни часа. Твърди, че
отработените дни по посочените трудови договори му се признават за трудов стаж и за тези
отработени дни има право на платен годишен отпуск, който не е ползвал. При прекратяването на
трудовите договори не било изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
Съгласно представена от ответника справка по повод преписка, образувана пред Дирекция
„Инспекция по труда“, отработените от ищеца часове при действието на описаните трудови
договори са следните : по трудов договор № 10/24.09.2019г. – 95 учебни часа или 12 отработени
дни, трудов договор № 9/23.09.2020г. – 134 учебни часа или 17 отработени дни и трудов договор №
927/14.09.2021г. – 174 учебни часа или 22 отработени дни. За посочените отработени дни по
прекратените трудови договори на ищеца се дължало обезщетение, както следва : по трудов
договор № 10/24.09.2019г. – 161,50 лева, по трудов договор № 9/23.09.2020г. – 234 лева и по трудов
договор № 927/14.09.2021г. – 306 лева. Дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 КТ не било платено
от ответника въпреки отправена към същия покана от 30.04.2024г.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. В първото по
делото заседание се е явил процесуален представител на ответника, който оспорва иска.
1
Сoфийският районен съд, след като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
тях и доказателствата по делото, намира следното:
От приетите по делото писмени доказателства се установява следното:
По трудов договор № 10/24.09.2019г., сключен на основание чл.114 КТ, вр. чл.68, ал.1, т.1,
вр. чл.70, ал.1 КТ, ищецът Н. В. Г. е бил назначен при ответника 121 Средно училище „Георги
Измирлиев“ на длъжността „учител общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап“.
Трудовият договор е сключен за определен срок – до 15.06.2020г. Ищецът е поел задължение за
отработването на 101 учебни часа по учебен предмет по „Испански език“. Ищецът се е задължил да
постъпи на работа на 24.09.2019г. Уговорено е, че възнаграждението на ищецът се дължи за
действително отработените часове, като ищецът следва да попълни сведение за проведените
лекторски часове.
По трудов договор № 9/23.09.2020г., сключен на основание чл.114 КТ, вр. чл.68, ал.1, т.1, вр.
чл.70, ал.1 КТ, ищецът е бил назначен при ответника на същата длъжност. Трудовият договор е
сключен за определен срок – до 30.06.2021г. Ищецът е поел задължение за отработването на 138
учебни часа по учебен предмет по „Испански език“. Ищецът се е задължил да постъпи на работа на
23.09.2020г. Уговорено е, че възнаграждението на ищеца се дължи за действително отработените
часове, като ищецът следва да попълни сведение за проведените лекторски часове.
По трудов договор № 927/14.09.2021г., сключен на основание чл.114 КТ, вр. чл.68, ал.1, т.1
КТ, ищецът е бил назначен при ответника на същата длъжност. Трудовият договор е сключен за
определен срок – до 30.06.2022г. Ищецът е поел задължение за отработването на 210 учебни часа
по учебен предмет по „Испански език“. Ищецът се е задължил да постъпи на работа на 17.09.2021г.
Уговорено е, че възнаграждението на ищеца се дължи за действително отработените часове, като
ищецът следва да попълни сведение за проведените лекторски часове.
В описаните по – горе трудови договори липсва уговорка относно размера на платения
годишен отпуск на работника/служителя съгласно изискването на чл.66, ал.1, т.5 КТ. Невписването
на размера на платения годишен отпуск в трудовия договор не лишава работника/служителя от
правото на платен годишен отпуск. Правото на платен годишен отпуск е субективно право на
работника/служителя по трудовото правоотношение и се предоставя заради участието му трудовия
процес, за да може да си почине и да възстанови изразходваната в процеса на труда работна сила.
Правото на платен годишен отпуск принадлежи на всеки работник/служител (чл.155, ал.1 КТ) и
отказ от него е недопустим. По нормативен път е определен минималният размер на редовния
платен годишен отпуск (основен – чл.155, ал.4 КТ и удължен – чл.155, ал.5 КТ), като в колективен
трудов договор или в индивидуалния трудов договор могат да се уговарят и по – високи размери на
редовния платен годишен отпуск – чл.156а КТ.
В конкретния случай при липса на уговорка (в индивидуалния или колективен трудов
договор) за по – висок размер от нормативно установения размер на платения годишен отпуск, в
отношенията между страните следва да се приложи размер на редовния платен годишен отпуск,
установен по нормативен път. Предвид изпълняваната от ищеца длъжност по трудовото
правоотношение – „учител“, същият има право на удължен редовен платен годишен отпуск, който
се прилага за някои категории работници/служители поради особения характер на работата им и е
определен от Министерски съвет в Наредба за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) –
чл.155, ал.5 КТ. Съгласно чл.24, ал.1 НРВПО размерът на удължения платен годишен отпуск за
учителите, каквато длъжност е изпълнявал и ищецът, е 48 работни дни. Ищецът е бил назначен по
трудов договор на основание чл.114 КТ, а именно за работа през определени дни от месеца, като
това време се признава за трудов стаж. Съгласно чл.23, ал.1 НРВПО работникът/служителят, който
работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на
платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Съгласно
чл.42, ал.3 НРВПО работникът/служителят има право на парично обезщетение за неизползуван
платен годишен отпуск, когато е придобил поне 1 пълен месец трудов стаж. Последният месец при
трудов стаж повече от 1 месец се счита за пълен, ако работникът/служителят е прослужил най-
малко половината от работните дни на месеца. Размерът на обезщетението за неизползван платен
годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ се определя пропорционално на времето, което се признава
за трудов стаж в предприятието към деня на прекратяването на трудовото правоотношение – чл.42,
2
ал.4 НРВПО.
По делото не се установява ищецът да е ползвал платен годишен отпуск при действието на
описаните по – горе трудови договори съобразно реда на чл.173, ал.1 КТ, поради което съдът
приема, че такъв не е ползван. При това при прекратяването на процесните трудови договори (с
изтичане на уговорения в тях срок) ищецът има право на парично обезщетение за неползвания
платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж – чл.224, ал.1
КТ. Не е необходимо такова обезщетение да се уговаря в трудовия договор, защото то е
заместващата парична престация за неизползвания платен годишен отпуск. Както правото на
платен годишен отпуск е част от задължителното съдържание на трудовото правоотношение и се
дължи независимо дали е изрично уговорено, то и правото на обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск се дължи при прекратяване на трудовия договор, без значение дали правото на това
обезщетение е изрично уговорено в трудовия договор, защото неговата дължимост е установена в
закона.
За установяване на размера на дължимото обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск по делото е прието заключение по съдебно – счетоводна експертиза, неоспорено от
страните, което се кредитира от съда. Съгласно заключението по трудов договор № 10/24.09.2019г.
ищецът има право на платен годишен отпуск за 2,28 дни и дължимото обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск се равнява на 155,38 лева. По трудов договор № 09/23.09.2020г.
ищецът има право на платен годишен отпуск от 3,18 дни и дължимото обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск се равнява на 228,60 лева. По трудов договор №
927/14.09.2021г. ищецът има право на платен годишен отпуск от 4,20 дни и дължимото
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск се равнява на 336,20 лева. При това общият
размер на дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 КТ при прекратяване на процесните трудови
договори възлиза на сумата от 720,18 лева. Претендираният размер на обезщетенията по чл.224,
ал.1 КТ е по – нисък от дължимия. В случая не е упражнено правото на увеличение на размера на
иска (чл.214, ал.1 ГПК) и при това съобразно диспозитивното начало (чл.6, ал.2 ГПК) искът следва
да се уважи в предявения размер, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
По разноските :
Страните не претендират разноски и съдът не следва да разпределя отговорност за разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА 121 Средно училище „Георги Измирлиев“, БУЛСТАТ *********, адрес : гр. С*,
ул. „Георги Измирлиев“ № 24, да плати на Н. В. Г., ЕГН **********, адрес : гр. С*, бул. „Ч*“ № 48,
на основание чл.224, ал.1 КТ сумата от 701,50 лева – сбор от обезщетения за неизползван платен
годишен отпуск при прекратяване на трудов договор № 10/24.09.2019г., трудов договор №
9/23.09.2020г. и трудов договор № 927/14.09.2021г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба (27.05.2024г.) до окончателното плащане.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3