МОТИВИ към присъдата по
НОХД № 3113 по описа за 2020
год. на ВРС ІV
състав.
Против подсъдимия Н.А.Н. Варненският районен
прокурор е повдигнал обвинение по чл.206 ал.3 вр. ал.1 от НК за това,
че на неустановена с точност дата през месец октомври
2017г. в с.Приселци, обл.Варна в условията на опасен рецидив противозаконно
присвоил чужда движима вещ - верижен трион „Stihl"
модел „MS250" на стойност 150,80лв. /Сто и петдесет лева и осемдесет
стотинки/,собственост на Е.Х.Я.,която владеел.
В съдебно заседание подс.Н.
признава изцяло фактите изложени в обвинителния акт и изразява съгласие да не
се събират доказателства в тази насока. Съдът с определение е постановил, че
при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да
събира доказателства за фактите, изложени в обвинителния акт.
В
пледоарията си по съществото на
делото представителят на ВРП поддържа обвинението. Моли съда за
осъдителна присъда при условията на чл.58А от НК и налагане на наказание около
минимума.
Защитника на подсъдимия Н. акцентира пред съда на
изразеното съжаление и разкаяние от страна на подсъдимия. Счита, че деянието е
осъществено поради ниския интелект на подсъдимия и недооценяване на действията
му. Акцентира на тежкото семейно положение на подсъдимия – баща на две
малолетни деца за които полага грижи без постоянна работа и доход.
Моли съда да приеме, че случаят е „маловажен“ предвид и
изключително ниската стойност на инкриминираната вещ – по-малко от ¼ от
минималната работна заплата в страната, както и обстоятелството, че щетата е
била възстановена в пълен размер на пострадалата и последната не предявява
никакви претенции спрямо подсъдимия.
Моли за налагане на минимално наказание различно от
„лишаване от свобода“.
В последната си дума подсъдимият се разкайва за грешката
си и изразява съжаление за стореното.
След преценка на събраните
по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Св.Е.Х.Я. притежавала верижен трион марка „Stihl" модел „MS 250", закупен на
04.02.2009г.,който бил собственост на покойният й съпруг.Св.Я. живеела в общо
домакинство със сина си Я.Г.Н..***. Св.Я., св.Н. и подс.Н.
се познавали добре помежду си,тъй като през 2017г. подс.Н.
***.
На неустановена дата през месец октомври 2017г. подс.Н. се срещнал със св.Я.Г.Н. в дома на свои роднини. Подс.Н. се сетил, че покойният баща на св.Н. притежавал
моторна резачка за дърва, и решил да я поиска.
Подс.Н. помолил св.Н. да му услужи с моторната резачка на
баща си, за да отреже едно дърво, след което му обещал,че ще му я върне
веднага. Св.Н. му отговорил, че верижният трион бил на баща му,който е
починал,за това трябва да попитат майка му Е.Х.Я.. Подс.Н.
се съгласил, и двамата заедно се насочили към дома на Н. и Я.. Когато
пристигнали в дома им,подс.Н. поискал от св.Я. да му
услужи с притежаваният от нейна страна верижен трион марка „Stihl",
като я уверил, че същият му е необходим само да отреже едно дърво, след което
веднага ще и го върне. Св.Я. се съгласила и му дала верижен трион „Stihl" модел „MS 250". Същата го предупредила, че
ако не върне моторния трион,веднага след като си свърши работата, ще се обърне
към полицията. Подс.Н. я уверил, че вещта ще й бъде
върната, веднага след като отреже дървото. Тъй като подс.Н.
не върнал вещта, така както обещал на св.Я. в уговореното време, св.Я. отишла в
дома на подс.Н., за да си поиска вещта обратно. Подс.Н. й казал, че триона го няма,и че го дал на друго
лице - св.К.В.С..
Горното обстоятелство не отговаряло на истината, тъй като
подс.Н. бил работник при св.С.,който от своя страна
добре познавал верижния трион „Щил",купуван от
покойния съпруг на св.Я.,и на неустановена дата през 2017г.,същият видял този
трион в багажника на автомобила, управляван от страна на подс.Н.
.Верижният трион „Щил", собственост на Я., св.С.
видял разглобен, без шина, а капаците му били свалени,като обяснение пред св.С.,подс.Н. изтъкнал, че моторният трион имал някакъв проблем.
След този случай св.Я. отново посетила подс.Н. в дома
му,да си поиска вещта обратно,но подс.Н. отново не и
я върнал, като й казал,че не била в него. Св.Н. също поискал неколкократно вещта обратно от подс.Н.,
но не я получил. Въпреки,че подс.Н. бил на няколко
пъти бил поканен от страна на Я. и на Н. да им върне вещта, последният не
сторил това. Горното мотивирало св.Я. да депозира жалба в 04 РУ-ОДМВР
гр.Варна,и по случая било образувано досъдебно производство.
В хода на
разследването била назначена и изготвена съдебно оценителна експертиза
/л.108-л.112/,като видно от заключението на същата,стойността на верижен
моторен трион „Stihl" модел „MS
250",закупен на 04.02.2009г.,към момента на извършването на деянието
възлиза на 150,80лв.
С оглед предходната съдимост на подс.Н.
същият бил привлечен като обвиняем и му било предямунао
абвинение за деяние квалифицирано като такова по
чл.206 ал.3 вр. ал.1 от НК.
Изложената фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от събраният в хода на досъдебното производство доказателствен материал, приобщен по
реда на чл.372 ал.2 вр. чл.283 от НПК.
Съобразно установеното съдът прие, че
подс.Н. е осъществил от обективна
и субективна страна състав на престъпление
по чл. 206, ал.6, т.4, вр. ал.5, вр. ал.1 206 ал.5 вр.ал.1 от НК за това, че през месец октомври 2017 г. в с. Приселци, обл. Варна противозаконно присвоил чужда движима вещ
– верижен трион „Stihl“ модел „MS250“ на стойност
150,80 лева, собственост на Е.Х.Я., която владеел, като случаят
е маловажен и до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд присвоената вещ е била заместена.
На основание чл.304 от НПК съдът
оправда подсъдимия Н. по първоначално възведеното обвинение по ал.3, вр. ал.1 на чл.206 от НК.
За да се произнесе с частично оправдателен диспозитив
относно квалификацията по ал.3 на чл.206 от НК съдът прие, че в конвкретният казус случаят следва да се квалифицира като
„маловажен“ по смисъла на ал.5 от НК.
За да квалифицира деянието като такова по чл.206 ал.6 вр. ал.5 от НК съдът на първо място взе предвид изразеното
съжаление и разкаяние от страна на подсъдимия.
Съдът взе предвид и тежкото семейно положение на
подсъдимия – баща на две малолетни деца за които полага грижи без постоянна
работа и доход.
Не на последно място съдът прие, че случаят е „маловажен“
предвид и изключително ниската стойност на инкриминираната вещ – по-малко от
¼ от минималната работна заплата в страната, както и обстоятелството, че
щетата е била възстановена в пълен размер на пострадалата и последната не
предявява никакви претенции спрямо подсъдимия.
С оглед изложеното съдът прие, че деянието следва да се
квалифицира като такова по чл.206 ал.6 вр. ал.5 от НК
Обект на престъплението: обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване на правото на
собственост върху движими вещи.
От обективна страна: изпълнителното деяние е осъществено чрез действие, което се изразява в противозаконно разпореждане с чужда движима вещ
Субект на престъплението - пълнолетно вменяемо физическо лице.
От субективна страна: деянието е извършено при пряк
умисъл. Подс. Н. е съзнавал, че
вещта, която владее е чужда собственост - на св. Я., съзнавал
е, че така предадената му вещ не е
негова /на подс./ собственост, с която може да
извършва действия на разпореждане, но въпреки всичко
е насочил действията си към разпореждане
с вещта. Волята на подс. Н. е била насочена
към постигане на съставомерния резултат. Той е искал и целял настъпването
му.
Причини за извършване- нисък интелект,
недооценяване на ситуацията. При издирване на мотивите
на подс. Н. да извърши деянието, съдът намери, че мотив
за извършване на престъплението е била възможността подс. Н. да си набави парични
средства, предвид липсата на
постоянна работа и затрудненото му материално и семейно положение.
При определяне на наказанието на подсъдимия съдът прецени, че не може да наложи най-тежките от алтернативно
предвидените в хипотезата на чл. 206 ал.6 от НК наказания, а следва да наложи
такова от вида ”Глоба”.
Същевременно, за
да определи наказанието при условията на горния текст , съдът прецени степента на обществена
опасност на конкретното деяние към минималния размер, предвид на обстоятелствата на извършването му и изключително ниската стойност на
инкриминираната вещ. От друга страна съдът
се съобрази и с обществената опасност на дееца, като
взе предвид :
смекчаващите отговорността
обстоятелства: съдействието
за разкриване на обективната истина и критичното отношение към извършеното,
млада възраст.
Отегчаващите отговорността обстоятелства: предходна съдимост невлияеща на квалификацията на деянието, от която
съдът извежда лоши характеристични данни за дееца.
От изложените обстоятелства съдът формира извод, че следва да определи наказанието в минимално
предвидения размер, доколкото при липса на отегчаващи отговорността
обстоятелства, би следвало да приложи разпоредбата на чл. 9 ал.2 от НК.
С оглед изложеното, на осн. чл.206 ал.6 вр. ал.5 вр.чл.54 от НК съдът наложи
на подс. Н. наказание ГЛОБА В РАЗМЕР НА 100 ЛЕВА.
По този начин и с това наказание съдът счита, че
ще бъдат изпълнени целите на генералната и специална превенция.
С присъдата
съдът възложи на подс.Н. направените разноски по
делото.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :