Р Е Ш Е Н И Е
№ 468
Гр.Велико Търново, 26.06.2017г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Великотърновски районен съд, първи състав, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов
при секретаря Анита Бижева и в присъствието на прокурора . . .
. . . , като разгледа докладваното от
съдията Данаилов гр.дело № 2356 по описа за 2016г., за да се
произнесе, съдът взе предвид следното:
Делбено производство във фаза по
допускане на делбата
Ищецът
И.П.Т. чрез пълномощника си адвокат Й.М. твърди в исковата си молба, че с
ответницата Е.Ц.Г. били бивши съпрузи, като бракът им бил прекратен с влязло в
сила решение по гр.д. № 1472/2007г. на ВТРС. Ответникът М.И.Г. бил техен син.
Ищецът твръди, че през време на брака си с ответницата той бил признат за
собственик по реда на ЗЖСК, с нотариален акт за собственост № 72, том ІІ,
нот.д. № 807/1988г. на ВТРС, на следния недвижим имот: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 10447.515.182.4.12 - жилище, апартамент в сграда № 4,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 10447.515.182, на ул. Генерал
Сава Муткуров № 3, ет. 4, ап.12 с площ 70.09 кв.м. и прилежащи часки изба № 14
с площ 8.61 кв.м., изба № 5 с площ 18.51 кв.м., таван № 4 с площ 5.86 кв.м.,
заедно с 5.93% ид.ч. от общите части на сградата, при посочени съседи по схема
№ 15-260078/01.06.2016г. на СГКК гр.В.Търново. След отстъпено безвъзмездно
право на строеж, бившите съпрузи застроили и придобили правото на собственост
върху гараж с идентификатор № 10447.515.180.2 по КККР за гр.В.Търново, със
засроена площ 20 кв.м., построен в поземлен имот с идентификатор №
10447.515.180. След развода първата ответница дарила на втория ответник 1/4
ид.ч. от горните два имота с нотариален акт № 171, том VІ, рег. № 7876, нот.д.
№ 774/2015г. на нотариус Дочка Тютюнджиева. Ищецът моли съда да допусне делбата
на имотите при права 1/2 ид.ч. за него и по 1/4 ид.ч. за ответниците.
Ответниците Е.Ц.Г. и М.И.Г. не оспорват съсобствеността
си и иска за делбата на гаража при посочените от ищеца права. Ответницата Е.Ц.Г.
оспорва иска за делбата на апартамента, като твърди, че и придобит през време
на брака й с ищеца – вече прекратен, но същия бил придобит и изграден предимно
със средства, собствени на Е.Г.. Твърди, че е получила от баща си Ц Х и майка си Т В
две суми общо в размер на 8000 лв., които били вложени в закупуването и
изграждането на апартамента. Ответницата прави възражение на основание чл.23,
ал.2 от СК за установяване на частична трансформация на лични средства в
придобития по време на брака им с ищеца недвижим имот - апартамент в
гр.В.Търново. Ответницата твърди, че след прекратяване на брака е придобила
13/18 ид.ч., като с прехвърлянето на част от имота на
ответника М.Г. правата за ответниците били 8.5/18 ид.ч.
за Е.Г. и 4.5/18 ид. ч. за М.Г.. Така според
ответниците ищецът притежавал 5/18 ид.ч. от
апартамента в гр.В.Търново. Твърденията на ответницата Г. са, че правото на
строеж върху земята за жилищния имот е придобито от нея през време на брака
безвъзмездно, а стойността на придобития апартамент е 18064 лв.
Ответниците Е.Г. и М.Г. отправят и искане по реда на
чл.344, ал.2 от ГПК за ползване на недвижимите имоти от тях.
Съдът прецени събраните доказателства и доводите на
страните и по вътрешно убеждение приема за установено следното:
Ищецът
и ответницата са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с влязло в сила
решение по гр.д. № 1472/2007г. на ВТРС. Ответникът М.И.Г. е техен син.
През
време на брака си ищецът и ответницата са придобили апартамента и гаража,
описани в исковата молба. С нотариален актза собственост върху жилище, сторено
върху държавно място от ЖСК № 172, том 2, дело № 807/88г. на ВТРС ищецът И П.
е придобил собствеността върху апартамента. Пазарната стойност на апартамента и
прилежащите му части възлиза на 18064 лв. След отстъпено право на строеж върху
общинска земя с договор от 14.01.1997г., ищецът и ответницата през време на
брака си са построили и описания в исковата молба гараж. Ответницата Е.Г. е
дарила на втория ответник М.Г. 1/4 ид.ч. от двата имота с нотариален акт № 171,
том VІ, рег. № 7876, нот.д. № 774/2015г. на нотариус Дочка Тютюнджиева.
Като доказателства за възражението на ответницата за частичната
трансформация на нейно лично имущество, дарено от родителите й и вложено в
придобива на апартамента в гр.В.Търново, са приложени като писмен доказателства
разписка от 09.11.1984г., съставена в гр.Долни Дъбник и подписан от Ц В
Х и Т Д В - родители на ответницата, и присъствалия
сивдетел И. Ц Н, както и разписка от 1982г., съставена в гр.Долни
Дъбник, подписана от Ц В Х - баща на ответницата и присъставлия
свидетел И. Ц Н. Според първата разписка родителите на ответницата декларират,
че й даряват сумата 6000 лв. "като дерание за новоизграждащият се
апартамент в гр.В.Търново - квартал "Бузлуджа", ЖСК
"Трапезица". Според втората разписка бащата на ответницата й дарява
сумата 2000 лв. "като дарение за новоизграждащият се Апартамент в
гр.Велико търново кв."Бузлуджа" - ЖСК "Трапезица".
С оглед оспорената от ищеца истинност на двата
документа и в частност тяхната автентичност, по делото беше открито
производство по чл.194 от ГПК. С оглед напредналата възраст и влошеното
здравословно състояние на допуснатия до разпит като свидетел И. Ц Н
и въпреки възложената съдебната поръчка за разпита му, същия не може да се яви в
съдебно заседание и да даде показания. Поради това и по искане на ответника
беше изслушана съдебна графическа експертиза, според заключението на която в
представената разписка от 09.11.1982г. подписите за дарител са положени от
Ц В Х и от Т Д В, а подписа за
"присъстващ" е положен от И. Ц Н. В представената
разписка от 1982г. подписа за дарител е на Ц В Х, а за
"присъстващ" - от И. Ц Н. Поради това и съдът следва да
постанови с решението си, че заявеното оспорване на документите от ищеца не е
доказано.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Безспорно
се установи по делото, че страните са съсобственици на описания в исковата
молба гараж - ищецът и ответницата са собственици на основание прекратената с
бракоразводното решене СИО, а ответинкът е собственик на основание правната сделка.
Поради това и съдът следва да допусне делбата на гаража межди страните при
права 1/2 ид.ч. за него и по 1/4 ид.ч. за ответниците.
За да бъде уважено възражението на ответницата на
основание чл.23, ал.2 от СК за установяване на частична трансформация на лични
средства в придобития по време на брака им с ищеца недвижим имот - апартамент в
гр.В.Търново, трябва да бъдат доказани следните факти: първо, нейно лично
имущество трябва да бъде вложено в купения имот; второ - то трябва да бъде
употребено за покупката на имота; и трето - вложеното имущество трябва да
представлява значителна част от цената платена за имота.
Исковете по чл.23, ал.1 и ал.2 от СК не са ограничени с давностен срок. Ако, обаче, е налице процес между бивши съпрузи за делба на имущество - прекратена поради развод или унищожаване на брака СИО, в който страните следва да включат всички имоти в делбената маса, и една от тях има правен интерес да докаже наличието на трансформация на лично имущество в някоя от вещите - СИО, предмет на делбата, това тя трябва да стори именно в този делбен процес или в отделен исков процес, като същевременно се спира на съдебната делба. След приключване на делбата имуществото, неин предмет, в това число веща, спрямо която се претендира трансформация, ще бъде поделено при спазване презумпцията за равни квоти на страните. Поради това и съдът намира за неоснователни възраженията на ищеца, че възражението на ответницата е погасено по давност.
Според т.4 от Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 5/2013 г., ОСГТК, в случаите на придобИ.е на недвижим имот през време на брака с договор за
покупко - продажба на името на двамата съпрузи може
да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество, на осн. чл. 23, ал. 1
и 2 СК
/ чл. 21, ал. 1
и 2 СК, отм./.
През време на брака при законов режим на общност по СК, съпрузите могат
да придобиват вещи и права върху вещи като лични -
чл. 22 от СК
и в съпружеска имуществена общност - чл. 21 от СК.
СК е нов и специален закон по отношение на ЗС и ЗЗД. Искът по чл. 23 от СК
е коректив на съпружеската общност, като режим на имуществени отношения по СК и
на съвместният принос, като нейно основание и обяснение. Съпружеска имуществена
общност възниква върху вещите и вещните права, придобити от съпрузите по време
на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са
придобити - чл. 21, ал. 1
от СК. И пак независимо от това на чие име е придобита вещта
/имотът/, може да се установява трансформация на лично за всеки от съпрузите
имущество.
По въпроса дали дареното от
родителя на единия съпруг е дарение само за него, а не за двамата съпрузи
практиката на ВКС е непротиворечива и трайно установена. В представеното с
изложението решение №
222/24.06.2011 г. по гр. д. № 982/2010 г. на Първо ГО на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК,
е прието, че при решаване на въпроса на кого е дарена определена парична сума
следва да бъде отчетено между кои лица е бил сключен договорът за дарение: ако
е сключен между единия съпруг и неговите родители, тоест изразено е съгласие
само този съпруг да бъде надарен, респ. само той е изразил воля за приеме
дарението, не може да се приеме, че по силата на този договор подареното
придобива и другия съпруг, който не е страна по договора за дарение по смисъла
на чл. 20 СК
от
За да се приеме, че установената в чл.21, ал.3 СК презумпция за съвместен принос е оборена, е необходимо да се
установи пълно или частично преобразуване на лично имущество на някой от
съпрузите при придобиването по смисъла на чл.23, ал.1 и
2 СК, като се установи, че
средствата са дарени на един от съпрузите, както и че именно дарената сума е
действително вложена при покупката на делбения имот, т.е. че е необходимо
доказване на произхода на средствата, с които е платена цената на имота при
неговото придобиване. С оглед установените по делото факти - намерение на родителите на ответницата да
надарят своята дъщеря със сумата 8000 лв. техни лични спестявания и изразена
само от дъщеря им воля да приеме дарението следва да се приеме, че сумата е
дарена само на нея и представлява нейно лично имущество.
Представените по делото
декларации-разписки, макар и автентични документи - подписани от лицата, посочени
в тях, като частен документ не следва да се кредитират в частта, според която
дарението се прави с цел и при условие сумата да бъде използвана от ответницата
за изграждане на апартамент в гр.В.Търново, доколкото частният документ,
изходящ от страната и нейни близки, трети на спора лица, по смисъла на чл.180 ГПК съдържа
изгодни за издателя факти и не се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила, а удостоверените в него и оспорени факти подлежат на пълно доказване с
преки доказателствени средства, каквото доказване съдът приема, че не е успешно
проведено. Липсват каквито и да било други доказателства по делото както за
произхода на средствата, така и за това, че същата сума е вложена в придобива
на апартамента. Поради това се налага извода, че установената в чл.21, ал.3 от СК презумпция не е опровергана и делбата на апартамента в гр. В.Търново
следва да бъде допусната при квоти: 1/2 ид.ч. за ищеца и по 1/4 ид.ч. за
ответниците.
Съгласно чл. 344, ал.
2 ГПК, в случай че всички наследници не използват наследствените
имоти съобразно правата си, съдът по искане на някои от тях постановява кой от
наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата
или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. С
посочената разпоредба се урежда привременна мярка, с постановяването на която
се цели уреждане на отношенията между съделителите по повод ползването на
имотите, допуснати до делба, през време на висящността на делбеното
производство. Фактическото основание за допускане на мярката в една от двете й
форми е някой от съделителите да ползва имота в обем, надхвърлящ квотата му в
съсобствеността. В конкретния случай не се установява такова ползване на имота.
Липсват и твърдения от ответниците, другата страна да им пречи да ползват
имота. При това положение липсва основание за постановяване на привременната
мярка по чл. 344, ал.
2 ГПК, като молбата на ответниците за това следва да бъде отхвърлена.
Воден от изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ по реда на чл.194, ал.3 от ГПК, като неоснователен и недоказан,
предявеният от И.П.Т. с ЕГН **********
със съдебен адрес ***, адвокат Й.М., против Е.Ц.Г. с ЕГН ********** ***, инцидентен установителен иск, че разписка
от 09.11.1984г., съставена в гр.Долни Дъбник и подписана от Ц В
Х и Т Д В, и присъствалия сивдетел И.Цанков Найденов,
както и разписка от 1982г., съставена в гр.Долни Дъбник, подписана от Ц
В Х и присъставлия свидетел И.Ц Н са НЕИСТИНСКИ
/НЕАВТЕНТИЧНИ/ документи, тъй като подписите не са положени от лицата, които се
сочат за техни автори.
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между И П.Т. с ЕГН ********** със съдебен адрес ***, адвокат Й.М., Е.Ц.Г. с ЕГН ********** *** и М.И.Г. с ЕГН ********** ***, на следните недвижими имоти: 1. Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 10447.515.182.4.12 - жилище, апартамент в сграда № 4,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 10447.515.182, на ул. Генерал
Сава Муткуров № 3, ет. 4, ап.12 с площ 70.09 кв.м. и прилежащи части изба № 14
с площ 8.61 кв.м., изба № 5 с площ 18.51 кв.м., таван № 4 с площ 5.86 кв.м.,
заедно с 5.93% ид.ч. от общите части на сградата, при посочени съседи по схема
№ 15-260078/01.06.2016г. на СГКК гр.В.Търново; и 2. Гараж с идентификатор №
10447.515.180.2 по КККР за гр.В.Търново, със засроена площ 20 кв.м., построен в
поземлен имот с идентификатор № 10447.515.180, съгласно скица №
15-260072/01.06.2016г. на СГКК гр. В.Търново, при права за страните: 1/2 ид.ч. за И П.Т., 1/4 ид.ч. за Е.Ц.Г. и 1/4 ид.ч. за М.И.Г..
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователно и недоказано, искането по 344, ал.2 от ГПК на Е.Ц.Г. с ЕГН ********** *** и М.И.Г.
с ЕГН ********** ***, за предоставяне ползването на допуснатите до делба
недвижими имоти до окончателното извършване на делбата.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: