Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. София, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на десети май две хиляди двадесет и втора година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2137 по описа за 2020 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са
от “ДЗИ – О.З.” ЕАД,
ЕИК********, против ответника “З.А.Д.“Б.В.И.Г.АД, ЕИК********, искове
с правно основание чл. 411 вр. с чл. 412 от КЗ и чл. 409 от КЗ вр.
с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 36 122,14 лева, представляваща неплатена част от регресна претенция по щета № 51032951700009 на ищцовото дружество за заплатено обезщетение за вреди на
увреденото лице “Б.Т.” АД при превоза на изделия от Великобритания до България, гр. Троян през м.
април-май, 2017 г., осъществен от превозвача “Н.В.” ООД, застраховал при ответника застраховател
отговорността си като превозвач по застрахователна полица № 3440170300000011,
която сума включва застрахователното обезщетение от 36 107,14 лева и
обичайните разходи за неговото определяне от 15 лева, и законната лихва върху главницата от 36 122,14 лева за периода от датата на подаване на исковата
молба (05.11.2020 г.) до окончателното й плащане, и за сумата от 10 957,93 лева,
представляваща лихва за забава върху претендираната,
считано от 10.11.2017 г. до датата на подаване на исковата молба (05.11.2020
г.).
Ищецът “ДЗИ – О.З.” ЕАД твърди, че на 24.04.2017 г. в Лайчестър, Великобритания между Rieke Packaging System Ltd. като изпращач и “Н.В.” ООД като превозвач е сключен договор за автомобилен превоз с местоназначение България, гр. Троян, на товар от 30 броя палета, 4000 кг, на обща стойност от 59 505,70 евро, опакован в картонени кашони и индивидуализиран в придружаващата го документация – фактура № I00000026605/25.04.2017 г., опаковъчен лист от 24.04.2017 г. и сертификат за съответствие, при условие на доставката EXW (франко завода) и получател “Б.Т.” АД. Твърди, че превозът е организиран от спедитор и изпълнен с транспортно средство – композиция от товарен автомобил с рег. № ******* и ремарке с рег. №*******от превозвача, приел товара за превоз без забележки.
Твърди, че на 24.04.2017 г. товарът е застрахован при “ДЗИ – О.З.” ЕАД със застрахователна полица № 510317213000476 съгласно Общите условия за застраховане на товари по време на превоз и Институтски карго клаузи (А) – 1.1.82, за сумата от 59 505,70 евро.
Твърди, че по време на пътуването от Великобритания до България е валял
силен дъжд, като на 04.05.2017 г. след сваляне на първите палета при
разтоварване в местоназначението им в гр. Троян, са установени 18 бр. мокри и с
нарушена опаковка кашони и е вписана забележка в товарителницата, като на
следващия ден при повторен оглед с авариен протокол на аварийния комисар “Б.” АД
са установени увреди по общо 257 бр. кашони, като е установено, че
мокрите и с нарушена опаковка изделията са негодни за влагане по предназначение
в производството на получателя, същите са бракувани и предадени за унищожаване.
Твърди, че при огледа на ремаркето водачът на превозното средство е открил
дупка от цигара на тавана на ремаркето. Твърди, че поради това към ищцовото дружество застраховател е предявена претенция по
щета № 51032951700009,
по която същото е заплатило на “Б.Т.” АД сумата от 47 267,18 лева.
Ищецът твърди, че на превозвача е изпратено уведомление за претенцията за цялата увредена стока, като последният е предоставил обяснения на шофьора и сертификат за застраховка № 3440170300000011 за застраховка “Отговорност на превозвача” съгласно Конвенцията за договора за международен превоз на стоки, сключена с ответното дружество.
Ищецът твърди, че е поискал от ответника З. “Б.В.И.Г.” АД възстановяване на сумата от
47 282,18 лева, включваща платеното застрахователно обезщетение от 47 267,18
лева и направени разноски по ликвидиране на щетата от 15 лева. Твърди, че
ответникът е признал и погасил само сумата от 2 768,13 лева като
обезщетение за увредени 18 бр. кашона от превозвания товар съгласно забележката
в товарителницата, с което вземането на ищеца неоснователно е погасено само
частично.
Ищецът твърди, че съгласно сключената от превозвача застраховка ответникът покрива отговорността му по Конвенцията – 8,33 SDR на килограм бруто тегло за увредени и/или липсващи стоки или до стойността на стоките според търговската фактура, независимо от това коя сума е по-ниска. Твърди, че прилагайки уговореното, неплатеното на ищеца обезщетение възлиза общо на 18 461,29 евро, включваща 18 205,36 евро за 239 бр. кашона от арт. 60225011 (1732,75 увредени кг х 8,33 SDR х 1,2613 EUR) при тегло на един кашон от този артикул 7,25 кг; 107,16 евро – за увредените 360 бр. от арт. № 13420001 (10,20 кг увредени х 8,33 SDR х 1,2613 EUR); 148,77 евро – за увредените 100 бр. от арт. № HVH1L2015 (14,16 увредени кг х 8,33 SDR х 1,2613 EUR).
Твърди, че поради неплащането на дължимата сума в срока по чл. 412, ал. 3 от КЗ – до 30 дни от получаване на регресната покана с доказателствата, то върху обезщетението се дължи и мораторна лихва за периода от 10.11.2017 г. до датата на подаване на исковата молба.
Ищецът претендира направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Ответникът З. “Б.В.И.Г.” АД подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни.
Оспорва твърдението на ищеца, че уврежданията на процесния товар са настъпили по време на превоза. Оспорва механизма и причините на настъпване на събитието, размера на увредената стока, както и стойността й, основаващи се на аварийния протокол, изготвен от аварийния комисар.
Оспорва наличието на валидно сключена застраховка по полица № 510317213000476 между ищеца застраховател и “Б.Т.” АД, тъй като представената била без положени подписи и саморъчно изписани три имена на страните. Оспорва и приемането от застрахованото при ищеца лица на общите условия по застраховката. Оспорва плащането от ищеца на сумата от 47 282,18 лева на годно за това основание. Съдът не е приел за разглеждане възражението на ответника за нищожност на договор за застраховка между ищеца и “Б.Т.” АД, включително неприемането на общите условия, по който ответникът не е страна и застрахованото лице, по който не участва в настоящото дело.
Оспорва настъпването на застрахователно събитие, което да обективира отговорността на ответника, тъй като няма доказателства кога е настъпило увреждането на процесния товар и какво е включвал товарът, както и наличие на увреждания по превозвания от застрахования превозвач товар. Оспорва вида и характера на уврежданията във връзка със събитието, както и причинно-следствената връзка между събитието и претърпените имуществени вреди, и съответно начина на настъпването му.
При условията на евентуалност, ако се приеме настъпването на застрахователно събитие, сочи, че теглото на повредената стока е 15,1 кг.
Оспорва размера на причинените вреди като завишени. Сочи, че отговорността на ответника е ограничена – максималната застрахователна сума от 8,33 разчетни единици за килограм липсващо бруто тегло. Сочи, че заплащането от ищеца на по-голяма застрахователно обезщетение е последица от носенето на застрахователен риск по имуществената застраховка на товари по време на превоз.
Ответникът сочи, че е заплатил на ищеца сумата от 2 768,13 лева
като застрахователно обезщетение по процесната щета, което счита за правилно
определено и достатъчно по размер. Посочва, че същото е изчислено на
2 768,13 лева, което е левовата равностойност на 1 415,32 евро,
включващи 837,95 евро за артикул № 60225011 (7,25 кг х 11 мокри кашона х 8,33 SDR х 1,2613 EUR/24.04.2017 г.) и
577,37 евро за артикул № 1910/40 (7,85 кг х 7 мокри кашона х 8,33 SDR х 1,2613 EUR/24.04.2017 г.).
Оспорва претенцията за законна лихва като неоснователна, поради неоснователността на главния иск. Оспорва претенцията за законна лихва по размер, доколкото соченият от ищеца размер бил произволно определен.
Ответникът претендира направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В дадения срок ищецът подава допълнителна искова молба, в която поддържа предявените искове и оспорва всички направени от ответника възражения. Не оспорва извършеното от ответника плащане на сумата от 2 768,13 лева. Сочи, че частичното плащане по извънсъдебно предявената претенция, представлява извънсъдебно признание на основанието на процесната претенция относно наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховката, настъпването на застрахователно събитие по повод процесния товар и превоз. Сочи, че направените от ответника възражения в отговора на исковата молба, различни от направените извънсъдебно – за степента на увреждане на товара и размера на дължимото обезщетение по CMR-застраховката, са неоснователни и са с оглед процеса. Пояснява механизма на настъпване на увреждането и констатираното от аварийнния комисар.
В дадения срок ответникът подава допълнителен отговор, в който поддържа направените оспорвания и възражения срещу предявените искове.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства – международна
товарителница ICMR от
24.04.2017 г., фактура № I00000026605/25.04.2017 г. за
стоките и опаковачен лист по поръчка за продажба
номер: S7245, се
установява, че на 24.04.2017 г. в Лайчестър,
Великобритания между “Р.П.С.” ООД като изпращач и “Н.В.” ООД като превозвач
е сключен договор за автомобилен превоз с местоназначение България, гр. Троян, с
получател “Б.Т.” АД на товар от 30 броя палета (пластмасови) PVC, 4000 кг, на обща стойност от 59 505,70 евро, опаковани в палета
с картонени кутии. В товарителницата е удостоверено при предаването от С. Ц. и
приемането от Р. Л. на 04.05.2017 г., че 18 броя кашони са мокри и с нарушена
опаковка.
Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че при ищеца “ДЗИ – О.З.” ЕАД като застраховател е сключена в полза на “Б.Т.” АД имуществена застраховка със застрахователна полица № 510317213000476 съгласно Общите условия за застраховане на товари по време на превоз и Институтски карго клаузи (А) – 1.1.82, за пластмасови спринцовки, 30 палета, 3 500 кг, за застрахована сума от 59 505,70 евро, който товар ще се превозва с автомобилен транспорт от Англия, Лайчестър, до България, Троян, с начало на застраховката – 25.04.2017 г. Представени са общите условия на ищцовото дружество за застраховане на товари по време на превоз, както и предложение-въпросник за издаване на застрахователна карго полица.
Представено е обяснение от Н. Д. – шофьор на товарния автомобил, че при товаренето ремаркето е било чисто и сухо, но през целия път до България е валял проливен дъжд, както и че при разтоварването в Троян се установили 18 бр. намокрени кашони и че при обстоен преглед на тавана установил, че имало дупка от цигара на тавана.
Представени са от ищеца авариен протокол и документи за насочване на материали с отклонения от изискванията за качество, с указания съответнике материали да не се влагат в производството и да се уведоми производителя.
Представен е от ищеца ликвидационен акт по щета № 51032951700009 по описа на “ДЗИ – О.З.” ЕАД, съгласно който е определено застрахователно обезщетение от 47 267,18 лева, което да се изплати на “Б.Т.” АД. Представено е и платежно нареждане за плащането на тази сума от застрахователя ищец на “Б.Т.” АД, както и суброгационно писмо от това дружество към застрахователя ищец.
Не
се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства,
че между ответника З. “Б.В.И.Г.” АД като застраховател и “Н.В.” ООД като
застрахован е сключена застраховка за отговорност на превозвача по застрахователна
полица № 3440170300000011
от 07.04.2017 г., с покритие за посочени превозни средства, включително товарен
автомобил с рег. № ******* и ремарке с рег. № *******, в съответствие с
Конвенцията за договора за международен превоз на стоки (CMR). Представени са от ответника Общите условия за “Отговорност на превозвача” съгласно Конвенция за договора за международен автомобилен транспорт
на товари (CMR).
Представена е по делото и регресна покана с изх. № 92-11955/21.09.2017 г. по описа на ищеца и с вх. № 04969/09.10.2017 г. по описа на ответника З. “Б.В.И.Г.” АД, с която е поискано в 15-дневен срок от получаване на писмото да бъде възстановена от ответника на ищеца сумата от 47 282,18 лева, от които 47 267,18 лева – стойност на щетата и 15 лева – ликвидационни разходи.
Не
се спори между страните по делото, че ответникът З. “Б.В.И.Г.” АД е заплатил на ищеца “ДЗИ – О.З.” ЕАД сумата от 2 768,13 лева като
застрахователно обезщетение по процесната щета.
По делото е представена и
кореспонденция между страните.
По делото е изслушано, оспорено от ответника и прието заключение на съдебна експертиза на вещо лице Д. П.-Н.. Вещото лице дава заключение, че механизмът на настъпване на вредите по товара е намокряне на кратонените кашони.
Вещото лице дава заключение, че всички увредени артикули са бракувани и предадени на фирма “СИС” ЕООД за рециклиране.
Вещото лице дава заключение, че може да се приеме, че има причинна връзка между механизма на увреждане и вредите по товара в резултат на проникнала вода и влага в ремаркето на превозното средство, което е довело до вредите.
Вещото лице дава заключение, че предназначението на процесните изделия и изискванията за тяхната годност за влагането им във фармацевтичното производство са следните: транспортираните материали 60225011, 1910-40, 13420001 и HVH1L2015 са първични опаковъчни материали за произвежданите от “Б.Т.” АД медицински, фармацевтични (лекарствени и козметични) продукти. Посочва, че те са в пряк контакт с продукта и трябва да гарантират неговото качество през целия му срок на годност. По спецификация материалите трябва да бъдат гладки, без вдлъбнатини, пукнатини, петна, не се допускат механични замърсявания, не се допуска наличие на микробиологично замърсяване.
Вещото лице дава заключение, че действителната стойност на щетите в левова равностойност по превозвания товар (увредените артикули) според търговската фактура № 100000026605/25.04.2017 г., Ликвидационен акт по щета № 51032951700009 по застрахователна полица № 510317213000476 и Акт за бракуване на стоково-материални ценности възлиза на 24 167,33 евро или 47 267,18 лева.
Вещото
лице дава заключение, че действителната
стойност на щетите по превозвания товар (увредените артикули) според лимита на
отговорност по чл. 23, ал. 3 от Конвенцията CMR (обезщетението
да не надвишава 8,33 специални права на тираж на килограм бруто тегло) в левова
равностойност като се съобрази брутното тегло на увредените артикули и
коефициент 8,33 на специални права на тираж (СПТ, SDR) и 1,2613 EUR към
24.04.2017 г. възлиза на 18 461,30 евро или 36 107,16 лева.
Вещото
лице дава заключение, че размерът на
обичайните (ликвидационните) разноски за определяне на обезщетението за
застрахователя е 15 лева.
Вещото лице дава заключение, че вероятно увреждането на товара е станало по време на превоза.
При разпита на допуснатите на ищеца свидетели Р.Х. и Д.Л. се установява, че са служители на “Б.Т.” АД, като свидетелката Х. е присъствала при приемането на процесния товар, а свидетелят Л. – при огледа на експерт “Б.” АД. Казват, че мокрите кашони се намирали в първите палета, от външната страна на палето.
От разпита на допуснатия по искане на ищеца свидетел П. В.-Л., която
също е служител на “Б.Т.” АД, се
установява, че въз основа на документите целият товар бил отхвърлен за влагане
в производството, тъй като материалите не били годни да се влагат в козметични
продукти.
От разпита на допуснатия по искане на ищеца свидетел Н.Д. се установява, че той работи в “Н.В.” ООД, но няма спомен за процесния превоз, тъй като било отдавна. Казва, че не е негов подписът на обяснението на лист 33 от делото.
От разпита на
допуснатия по искане на ищеца свидетел С.Ц. се установява, че през 2017 г. бил
поел превоза от Ботевград до Троян по молба на управителя на “Н.В.” ООД, в което дружество свидетелят работел. Казва, че по време на смяната на шофьорите на камиона,
дошъл от Англия, товарът не е разтоварван или претоварван, или да е било
отваряно ремаркето. Казва, че по време на пътя от Ботевград до Троян не е
валяло. Казва, че разтоварването е извършвано на закрито, като при него
свидетелят видял, че по последните две палета в ремаркето имало следи от мокро,
от тавана, където е било намокрено. Казва, че явно по тавана е имало някакъв
проблем, но тогава не валяло и нямало как той да се забележи това.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 411 вр. с чл. 412 от КЗ и чл. 409 от КЗ вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В случая се претендира застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Отговорност на превозвача на товари”, сключен между ответника като застраховател и превозвача на увредения товар – “Н.В.” ООД.
Договор за застраховка, сключен между превозвача и застраховател, с
предмет на застраховката “Отговорност
на превозвача на товари” за вреди от липса или повреда на стоката, нанесени от
превозвача на трети лица при осъществяване на търговската му дейност по превоз
на стоки по занятие, притежава характеристиките на договор за застраховка “Гражданска отговорност”. Предмет на такъв договор е
рискът от възникване на отговорност на превозвача на основания, произтичащи от
неизпълнение на договора за превоз, за вреди, които не могат да бъдат
предварително определени. По силата на такъв договор отговорността на застрахователя ответник възниква към третите увредени лица - лицата, които са претърпели
действителни вреди от липсата или повредата на превозвания товар, респ. удовлетворилото ги лице.
Съгласно чл. 411 и чл. 412 от КЗ, касаещи имущественото застраховане, с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение
и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
В случаите, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка “Гражданска
отговорност”, какъвто характер има
застраховката “Отговорност на превозвача на
товари”, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя на превозвача.
За да бъде уважен предявеният иск, следва да са налице следните кумулативни предпоставки на сложния фактически състав: наличие на валидно възникнало застрахователно правоотношение по имуществена застраховка за съответното имущество с покритие към датата на настъпване на събитието; настъпването на застрахователното събитие; размера на имуществените вреди, претърпени от твърдяното застрахователно събитие; изплащане от страна на застрахователя по имуществената застраховка на застрахователното обезщетение на увреденото лице и встъпване в правата на увреденото лице; размера на претендираното обезщетение от застрахователя на превозвача. От друга страна, не следва да са налице обстоятелства, които изключват отговорността на застрахователя да заплати търсеното обезщетение за настъпилото застрахователно събитие.
В случая не се спори между страните по делото, че е сключен между ответника като застраховател и горепосочения превозвач договор за застраховка “Отговорност на превозвача на товари” по застрахователна полица № 3440170300000011 от 07.04.2017 г., с покритие за посочени превозни средства, включително товарен автомобил с рег. № ******* и ремарке с рег. № *******, в съответствие с Конвенцията за договора за международен превоз на стоки (CMR). Налице е валидно възникнало застрахователно правоотношение между страните по застраховка за отговорност на превозвача на товари с покритие към датата на настъпване на събитието – по време на превоза в периода от 24.04.2017 г. до 04.05.2017 г.
В случая при ответника е образуване преписка по щета за настъпилата увреда на товара, превозван от застрахования превозвач “Н.В.” ООД от Англия до
България, гр. Троян. Не се спори между страните, че за така настъпилото
застрахователно събитие ответникът З. “Б.В.И.Г.”
АД е заплатил на ищеца “ДЗИ
– О.З.” ЕАД сумата от
2 768,13 лева като застрахователно обезщетение по процесната
щета. Това представлява извънсъдебно признание на ответника относно механизма и
причините за настъпването на събитието, наличието на увреждане на процесния товар, причинно-следствената връзка между
събитието и настъпилите имуществени вреди, както и обезщетяването от страна на “ДЗИ – О.З.” ЕАД на третото увредено лице “Б.Т.” АД. Поради това
съдът намира, че направените възражения на ответника в настоящото производство,
с които се оспорват горните обстоятелства, са неоснователни.
Дори
хипотетично да се приеме, че с плащането не се признават гореописаните обстоятелства,
съдът намира, че същите са установени от ищеца по настоящото дело при плно и главно доказване.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че при
натоварването на товара в Лайчестър, Великобритания
при Rieke Packaging System Ltd. като
изпращач същият е приет без забележки и надлежно опакован по опаковачния лист. От събраните писмени доказателства,
приетото заключение на съдебната експертиза на вещото лице Н. и от показанията
на свидетелите Х., Л. и Ц., присъствали при приемането на товара, се
установява, че част от процесния товар е увреден. Установени са 18 броя кашони са мокри и с
нарушена опаковка.
От обяснението пред застрахователя на Н. Д. – шофьор на товарния автомобил, което съдът кредитира, доколкото подписът на същото, макар и непотвърден от свидетеля Д. при разпита му, не е опроверган по надлежния ред, се установява, че при товаренето ремаркето е било чисто и сухо, но през целия път до България е валял проливен дъжд, както и че при обстоен преглед се установило, че имало дупка от цигара на тавана. От заключението на съдебната експертиза се установява, че механизмът на настъпване на вредите по товара е намокряне на кратонените кашони по време на превоза, както и че е налице причинна връзка между механизма на увреждане и вредите по товара в резултат на проникнала вода и влага в ремаркето на превозното средство, което е довело до вредите – на посочения от вещото лице брой кашони и артикули.
От събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото
лице се установява, че с оглед предназначението на превозваните изделия – първични опаковъчни материали за произвежданите от “Б.Т.” АД медицински, фармацевтични
(лекарствени и козметични) продукти, същите не са могли да бъдат използвани във
фармацевтичното производство и са бракувани.
Не се
спори по делото и се установява от събраните писмени доказателства, че ищецът е
заплатил на увреденото лице - “Б.Т.” АД обезщетение по имуществената застраховка в
размер на 47 267,18 лева. Предвид плащането на
увреденото лице по имуществената застраховка, за ищеца като застраховател
възниква правото да се суброгира в правата на
увредения срещу застрахователя на превозвача съгласно чл. 411 от КЗ.
С оглед на горното съдът намира, че са налице предпоставките от фактическия състав на иска.
По отношение на размера следва да се съобрази, че лимитът на
отговорност на застрахователя при международни превози, както е уговорено в
договора, е до действителната стойност на липсващия или увреден товар, но не
повече от размера на обезщетение, определен в чл. 23, ал. 2 от Конвенцията CMR и измененията в Протокол
от 05.07.1978 г. към нея в размер на 8,33 SDR на кг бруто товар и не повече от 200 000 евро. Следователно
застрахователят не може да отговаря за по-висок размер на вредите от тези на
застрахованото лице – превозвача, дължащ обезщетение по Конвенцията CMR. Съобразявайки горното,
съдът кредитира изчислената от вещото лице в заключението действителна стойност
на щетите по превозвания товар (увредените артикули) според лимита на
отговорност по чл. 23 от Конвенцията CMR, съобразно
брутното тегло на увредените артикули и коефициент 8,33 на специални права на
тираж (СПТ, SDR) и 1,2613 EUR към 24.04.2017 г., която възлиза на 18
461,30 евро или 36 107,16 лева. Поради гореизложените съображения неоснователно
е възражението на ответника, че заплатеното от ищеца на увреденото лице
обезщетение е последица от носения застрахователен риск по имуществената
застраховка на товари по време на превоз.
Дължимото застрахователно обезщетение от ответника по застраховката “Отговорност на превозвача на товари” следва да бъде определено на 36 107,16 лева. От него следва да бъде приспадната платената от ответника сума по щетата в размер на 2 768,13 лева и остава дължима сумата от 33 339,03 лева.
На ищеца се дължат и обичайните разноски от 15 лева.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният главен иск е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 33 354,03 лева, а за горницата над 33 354,03 лева до предявения размер от 36 122,14 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид уважаване на главния иск, следва
да бъде уважена и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за законната
лихва върху присъдената главница от 33 354,03 лева, считано
от датата на подаване на исковата
молба (05.11.2020 г.) до окончателното й плащане.
Ищецът претендира и сумата от 10 957,93 лева, представляваща лихва за забава, считано от 10.11.2017 г. до датата на подаване на исковата молба (05.11.2020 г.). След изтичане на 30-дневния срок от получаването на необходимите документи по регресната претенция, ответникът е изпаднал в забава на 10.11.2017 г. и от тази дата дължи законната лихва за забава. Съдът на основание чл. 162 от ГПК изчислява с калкулатор, достъпен в интернет, размера на законната лихва върху присъдената главница от 33 354,03 лева за периода от 10.11.2017 г. до 05.11.2020 г., като същата възлиза на 10 118,20 лева. В този размер акцесорната претенция е основателна и следва да бъде уважена, а за горницата над 10 118,20 лева до предявения размер от 10 957,93 лева същата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът
претендира разноски в общ размер на 5 709,40 лева, от които 1 883,20
лева – държавна такса, 700 лева – депозит на вещо лице, 160 лева – депозити за
свидетели и 2 966,40 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, за плащането
на което са представени доказателства съгласно
задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г.
по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на изхода на спора и
съобразявайки горното, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по делото в
общ размер от 5 273,20 лева, съразмерно с уважената част от иска.
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ответникът претендира разноски по делото за депозит за вещо лице – 100 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Предвид направеното искане и доколкото ответникът е представляван в настоящото производство от юрисконсулт, както и при съобразяване на правната и фактическа сложност и материалния интерес по делото, съдът определя на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, което се взема предвид при изчисляване на разноските на ответника.
В списъка по чл. 80 от ГПК ищецът е направил възражение за прекомерност на разноските на ответника, което съдът намира, че е такова по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Такова възражение е недопустимо предвид липсата на претенция за адвокатско възнаграждение от ответника и определянето от съда на юрисконсултско възнаграждение на същия по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
С оглед изхода на спора и съобразявайки горното, на ответника следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 30,56 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК с молба от 08.03.2021 г. ищецът “ДЗИ – О.З.” ЕАД е посочил начин на плащане по банкова сметка ***: *** “ОББ” АД, по която да се преведат присъдените суми и която е посочена в настоящото решение на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА З. “Б.В.И.Г.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, пл. “*********, да заплати на “ДЗИ – О.З.” ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 411 вр. с чл. 412 от КЗ и чл. 409 от КЗ вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сума в размер на 33 354,03 лева (тридесет и три хиляди триста петдесет и четири лева и три стотинки), представляваща неплатена част от регресна претенция по щета № 51032951700009 на “ДЗИ – О.З.” ЕАД за заплатено обезщетение за вреди на увреденото лице “Б.Т.” АД при превоза на изделия от Великобритания до България, гр. Троян през м. април-май, 2017 г., осъществен от превозвача “Н.В.” ООД, застраховал при З. “Б.В.И.Г.” АД отговорността си като превозвач по застрахователна полица № 3440170300000011, ведно със законната лихва върху присъдената главница от 33 354,03 лева за периода от 05.11.2020 г. до окончателното й плащане, и сума в размер на 10 118,20 лева (десет хиляди сто и осемнадесет лева и двадесет стотинки), представляваща законната лихва върху присъдената главница от 33 354,03 лева за периода от 10.11.2017 г. до 05.11.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 411 вр. с чл. 412 от КЗ за горницата над 33 354,03 лева до предявения размер от 36 122,14 лева и иска по чл. 409 от КЗ вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за горницата над 10 118,20 лева до предявения размер от 10 957,93 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК З. “Б.В.И.Г.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, пл. “*********, да заплати на “ДЗИ– О.З.” ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, сума в размер на 5 273,20 лева (пет хиляди двеста седемдесет и три лева и двадесет стотинки), представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “ДЗИ – О.З.” ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на З. “Б.В.И.Г.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, пл. “*********, сума в размер на 30,56 лева (тридесет лева и петдесет и шест стотинки), представляваща разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :