Разпореждане по дело №339/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е с правно основание по чл. 258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от А.Ел.П., в качеството й на процесуален представител на „. Т.О., със седалище и адрес на управление с.С. община С. ЕИК *********, против решение № 2916/12.11.2010 год. постановено по гр.дело № 721/2010 год. на РСС.

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон, както и за необоснованост. Основните са за неправилна преценка на събраните доказателства, в резултат на което не са приети за установени релевантни за спора факти, а от там – неправилно е приложен и материалния закон. Ето защо се иска отмяна на атакуваното решение и по същество отхвърляне на заявените искови претенции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор по въззивната жалба. В същият се навеждат доводи за неоснователност на наведените оплаквания и законосъобразност на обжалваното решение.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна в процеса, имаща интерес от обжалване на решението, срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледани по същество оплакванията са неоснователни. Окръжният съд изцяло споделя изложените от районният съд мотиви, към които препраща съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК.

С обжалваното решение е признато за устансовено по отношение на „. Т. О.с ЕИК ********* от с.С., общ.С., ул.”К. О.” № 6, преобразувано в „. Т. Е., представлявано от управителя М.В.М., че дължи на “Б.” Е. с ЕИК * от гр. К., ул.”И.” № 47, представлявано от управителя Б.М.А.,следните суми по издадената срещу него заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 452/2010 год. по описа на РСС: сумата от 5 638, 75 (пет хиляди шестстотин тридесет и осем лева и 75 ст.), представляваща главница за ушити на ишлеме през м. август 2009 година артикули модел “Уисмаш”, сумата от 406 (четиристотин и шест) лева, представляваща лихва за забава, считано от 18.08.2009 г. до 16.04.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от 19.04.2010г. до окончателното й изплащане, както и 320 (тристаи двадесет лева) за разноские по делото. Със същото решение „. Т. О.е осъден ода заплати на “Б.” Е.сумата от 321,00/триста двадесет и един/лева разноски по делото, както и пет лева за издаване на изпълнителен лист.

Безспорно е установено по делото, че между страните е съществувало търговско правоотношение по договор за изработка, по силата на който по поръчка на ответното дружество ищцовото дружество изработвало дрехи на ишлеме.

В началото на месец август 2009 година ищцовото дружество ушило по поръчка на ответното дружество 5 202 броя артикули модел “Райтер” 39431 на стойност от 1,20 лева всеки, 1 503 броя артикули модел 41932 на стойност от 0,12 лева, 3 410 броя артикули модел 41927 на стойност от 2, 65 лева за всеки, 546 броя артикули модел 41927-опакован на стойност 0,25 лева за всеки, 528 броя артикули модел 19672 на стойност от 0,90 лева всеки и 5 804 броя артикули модел 41972 на стойност от 1, 19 лева за всеки. От фактура № */11.08.2009 година, издадена от ищеца е видно, че стойността на всички изработени артикули е в размер на 27 573, 26 лева с ДДС. От фактурата се установява, че стойността на ушитите 5 202 броя артикули модел “Райтер” 39431 е 6 242, 40 лева. Стойността на изработените артикули по посочената фактура трябвало да се плати от ответника по банков път. За получателя на изработените артикули фактурата била подписана от Г.М. На 12.08.2009 година с преводно нареждане ответното дружество заплатило на ищеца сумата от 27 573, 26 лева.

През месец август 2009 година, ищцовото дружество ушило по поръчка на ответника и 2 797 броя дрехи на ишлеме, артикули модел “Уисмаш” на стойност от 1,68 лева всеки. От шест броя складови разписки се установява, че съответно на 06.08.2009г. ищецът предал на лицето Пл. Ив., представител на „. Т. О. 390 броя артикули модел “Уисмаш”. На 08.08.2009 година ищецът предал на Пл. Ив., представител на ответника 400 броя от същия артикул. На 10.08.2009 година предали на Пл.Ив. 400 броя, на 11.08.2009 година предали на Г. М., представител на ответното дружество 500 броя артикули модел “Уисмаш”. На 12.08.2009 година предали 505 броя на Г.М. и на 13.08.2009 година предали на същото лице от ответното дружество 602 броя артикули модел “Уисмаш”. Същото се установява и от свидетелските показанията на Г.М. На 17.08.2009 година от ищцовото дружество била издадена проформа фактура № * за ушитите 2 797 броя артикули от посочения модел на стойност от 5 638, 75 лева с ДДС. Според фактурата плащането на сумата трябвало стане по банков път.

По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетеля М., който работел през процесния период като шофьор в ответното дружество, се установява, че през лятото на 2009 година често пътувал до гр. К., до ищцовото дружество и вземал опакована готова продукция с дрехи, натоварвал я в микробус и я превозвал до гр. С, Р.Г. или в друга работилница, ако дрехите се нуждаели от опаковка. Свидетелят Маджиров и свид. Р. сочат, че през лятото на 2009 година превозили от гр.К. до гр.Солун кашони с готова продукция и при предаването й на представители на гръцката фирма, при проверка на случаен избор се установило, че част от ушитите артикули са с различни цветове. Свид. Цв., технолог в ищцовото дружество сочи, че управителката на ответното дружество М. М. най-малко веднъж на две седмици идвала в гр.К. и наблюдавала шиенето на моделите, предоставени за изработка от тях. Свид. М. сочи, че управителката – сестра му М.М. не е била с него при получаването на готовите изделия от ищцовото дружество.

По повод плащане на сумата и изработката на моделите “Райтер” и “Уисмаш” между управителите на двете дружества по електронната поща била осъществена кореспонденция. На 07.09.2010 год. до управителя на “Б.” Е. било изпратено писмо на английски език, представено в превод на български език, с което управителят на ответното дружество Кикис, уведомил ищеца, че при пристигане на изработената продукция с артикули “Райтер” № 39431 в Г. се установило разместване на размерите и при 700 броя смесване на цветовете. На 16.12.2009 година между двамата управители били разменени нови писма по електронната поща относно плащането на сумата по последната проформа фактура. На 27.01.2010 година до управителя на ответното дружество било изпратено ново писмо с искане за заплащане на стойността по проформа фактурата.

На 19.04.2010 година ищецът предявил пред РСС заявление за издаване на основание чл. 410 от ГПК на заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 5 638, 75 лева, стойността по издадената проформа фактура за изработените артикули модел “Уисмаш”, за сумата от 406 лева за начислена лихва за забава за периода от 18.08.2009 год. до датата на подаване на заявлението, за законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане и за разноските по образуваното дело. На 20.04.2010 год. в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за исканите със заявлението суми, както и за 320, 92 лева за разноски. На 26.04.2010 год. заповедта за изпълнение била връчена на представител на ответното дружество и на 27.04.2010 год. от страна на длъжника постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение. На 10.05.2010 г. на ищцовото дружество било връчено съобщение от РСС за подаденото от страна на длъжника възражение. На 28.05.2010 година ищецът предявил настоящия иск.

От справка за изчисляване на законната лихва е видно, че за периода от 18.08.2009 год. до 16.04.2010 год. върху сумата от 5 638, 75 лева е натрупана законна лихва в размер на 407,09 лева. Законосъобразно съдът е приел и обсъдил посочената справка като доказателство по делото, тъй като електронното изчисиляване на сумата не било оспорено от ответника.

С оглед на така събраните доказателства се налага извода, че ответникът, като възложител, е приел изработеното, поради което дължи на ищеца уговореното възнаграждение за извършената работа. С оглед договореното между страните ответникът дължи на ищеца сумата от 5 638, 75 лева за изработените 2 797 броя артикули модел “Уисмаш”. Това вземане на ищеца срщу ответника е ликвидно и изискуемо.

Във връзка с направеното възражение за прихващане законосъобразно районният съд е приел същото за неоснователно. За да се извърши съдебна компенсация е необходимо наличие на два дълга, две насрещни задължения, идентичност на субектите, еднородност и заместимост на насрещните задължения. Съдебната компенсация е допустима и основателна и когато насрещните вземания или едното от тях са неликвидни, т.е. ликвидността на двете вземания не е предпоставка за извършването й, но вземанията трябва да са изискуеми. В настоящия казус от страна на ищцовото дружество, като изпълнител по договор за изработка, няма задължение към ответника, т.е. няма насрещно вземане. Ответното дружество не може да иска връщане на недължимо платеното възнаграждение за изработката на дрехите модел “Райтер”. Установено е по делото, на първо място, че тази сума е платена на основание сключения между страните договор за изработка, и на второ място, че ответникът- възложител е приел извършената по договора работа и не е направил възражения за неправилтото й изпълнение, поради което правилно е платил възнаграждението за извършването й. Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, поръчващият е длъжен да приеме работата и при приемането трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен акто се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по- късно. Ако не направи такива възражения, работата се счита за приета – чл. 264, ал. 3 от ЗЗД. В казуса, на 11.08.2009 г. ответникът е приел изработените дрехи модел “Райтер” без да прегледа продукцията и без възражения и на 12.08.2009 г. заплатил на ищеца уговорената сума. По делото е установено,че в част от бройките на изработените модели е имало разминаване в цветовете и в размерите, т.е. имало е недостатъци в работата, но възраженията срещу тях не са направени навреме при приемане на работата.Тези недостатъци са могли да бъдат открити при обикновения начин на приемане на работата, така както са били открити при предаването от ответното дружество на чуждестранното дружество, негов възложител, т.е. тези недостатъци не са скрити и за възражения срещу тях не е приложим шестмесечният срок по чл. 265, ал. 3 от ЗЗД. След като възраженията на ответника за недостатъците в работата на ищеца по поръчката за моделите “Райтер” се явяват неоснователни, то и ответникът няма вземане към ищеца по повод на тази изработка. В този смисъл възражението за прихващане се явява неоснователно. Изложените в обратната насока оплаквания се явяват неоснователни.

След като процесното вземане на ищеца към ответника не е погасено с насрещно такова, то ответникът дължи исковата сума, както и сумата от 406 лева- лихва за забава за периода от 18.08.2009 год., деня след падежа до датата на предявяването на заявлението пред съда – 19.04.2010 год., както и направените по делото разноски.

С оглед на изложеното обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде потвърдено. Жалбоподателят „. Т.О. следва да заплати на "Б." Е. направените във въззивното производство разноски по делото в размер на 300,00/триста/лева.

Водим от горното и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК съдът,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2916/12.11.2010 год. постановено по гр.дело № 721/2010 год. на РСС.

ОСЪЖДА “М. Т. О., ЕИК *********, седалище и адрес на управление с.С., общ.С., ул.”К. О.” № 6, преобразувано в „. Т. Е., да заплати на “Б.” Е., ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. К., ул.”И.” № 47, представлявано от управителя Б.М.А., сумата от 300,00/триста/лева разноски по делото, направени във въззивното производство.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.