Решение по дело №1099/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 574
Дата: 16 август 2022 г. (в сила от 16 август 2022 г.)
Съдия: Теодора Кръстева
Дело: 20211001001099
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 10 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 574
гр. София, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов

Светлин Михайлов
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело №
20211001001099 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Българска телеграфна агенция,
Булстат ********* против решение № 261 289/ 07.09.2021 г. по т. д. № 764/
2019 г. по описа на СГС, ТО, 5 състав, с което въззивникът е осъден да
заплати по предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр.
чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на "А – три архитектура и изпълнение“
ООД, ЕИК *********, сумата от 87 227. 75 лева с ДДС, представляваща
незаплатено възнаграждение за извършени от ищеца доставки и СМР по
договор № РД-14-Фсо-19/07.08.2018 г., което вземане е обективирано в:
Рекапитулация и протоколи от 01.10.2018 г. за стойността на действително
изпълнените видове и количества СМР на обекта, Рекапитулация на видовете
и количества СМР от заменителните таблици; Приемателно-предавателен
протокол от 09.10.2018 г. и проформа фактура № 29/05.10.10. 2018 г. на
стойност 87 227, 75 лв.; 5 892. 94 лв. с ДДС - извършени доставки и СМР на
обекта заради настъпилото наводнение на 18.06.2018 г. и 4434. 07 лв.
мораторна лихва върху главницата от 87 227. 75 лв. за периода от 20.10.2018
г. до завеждане на исковата молба и са отхвърлени предявените от
1
въззивника против "А – три архитектура и изпълнение“ ООД, насрещни
искове с правно основание чл. 92 ЗЗД, чл. 55, ал. 1, предл. 3 във вр. с чл. 87
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на отретника по тях да заплати сумата от 78
816 лв. - неустойка за разваляне на договора (30% от общата стойност на
договора); сумата от 14 299. 14 лв., представляваща недължимо платено
възнаграждение в резултат от неизпълнение на договорни задължения, довело
до неоснователно обогатяване на ищеца, както и сумата от 2 556. 60 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху горепосочените суми в размер
на законната лихва от 08.02.2019 г. до 23.05.2019 г. - датата на подаване на
насрещната исковата молба.
Въззивникът твърди, че решението е неправилно, необосновано и
постановено в противоречие на процесуалните и материалноправни
разпоредби, поради което моли да бъде отменено.
Поддържа нарушение на процесуалните правила, защото съдът не бил
обсъдил всички възражения на страната в хода на производството за
некачествено или пълно неизпълнение, каквито били и тези за напукване на
латексовата боя, отлепени первази по колоните в залата, както и че первазите
на вратите на помещенията сървърно, телевизионните апарати били на около
2 см. от пода, при предаването на обекта имало проблеми с
електрозахранването, възраженията за вложени негодни материали и липсата
на ангажирани от ищеца доказателства за произхода и качеството им. Съдът
не бил обсъдил взаимоизключващите се заключенията на вещите лица К. и Т.,
включително и по отношение на обстоятелството, дали обекта е „строеж“ по
смисъла на ЗУТ. Твърди, че съда е приел многобройни писмени доказателства
на ищеца, представени след настъпила вече преклузия за това.
Като нарушение на материалния закон, сочи мотивите на съда, с които е
прието, че със сключените от БТА договор за възлагане на авторския надзор с
арх. К. и договор за извършване на инвеститорски контрол от 30.08.2017 г. с
инж. И. Б. се учредявали мандатни правоотношения, които замествали волята
на възложителя. Заявява, че доказателствената сила на протокола от
09.10.2018 г., подписан от визираните лица, била оспорена, тъй като полетата
в него, изискващи подписа на представители на БТА били празни – т.е
възложителя никога не бил приемал извършеното от ищеца изпълнение в
количествено и качествено отношение. С нито една от разпоредбите в
2
договора за инвеститорски контрол, инж. Б. не бил упълномощаван да приема
изпълнението на обекта или да замества възложителя в оценката на
различните етапи от изпълнението. В договора било посочено, че
инвеститорския контрол подписва различни видове документи, което не
означавало по никакъв начин заместване на подписа на възложителя или
оправомощаване за извършване на действия от негово име. Начина на
приемане на работите, бил регламентиран в сключения между страните
договор за възлагане на строително – монтажните работи от 07.08.2017 г. и в
него никъде не било посочено, че възложителя може да оправомощава трети
лица да извършват действия от негово име.
По същите съображения, предвид липсата на изрични писмени
доказателства, носещи подписа от възложителя, твърди, че същият никога не
е одобрявал извършваните от изпълнителя самоволно замени на едни СМР с
други, както и допълнително изпълнените такива, без да са възложени по
съответния ред.
По отношение на вида настилка твърди, че съобразно показанията на
всички разпитани по делото свидетели, тя трябвало да имитира жълтите
павета в София и изборът на конкретния вид настилка бил по мостра,
предложена от проектанта и избрана от тогавашния генерален директор на
БТА. Съобразно приложените към особеното мнение на вещото лице П.,
снимки на залата, на практика положената настилка не била нищо повече от
един обикновен дървен паркет в правоъгълна форма. Тази настилка на
стойност по КСС над 20 000 лв. без ДДС, била от основните визуални акценти
в помещението, които да му придадат и завършената творческа визия
съгласно техническия проект. Разочарованието от очаквания паркетен паваж
и завършения при предаването най-обикновен дървен паркет било едно от
основанията да не бъде подписан приемателно – предавателния протокол от
БТА за приемането на обекта, доколкото тази разлика била видна и за
непрофесионалисти, като представителите на управленския състав на БТА.
Акцентира, че по делото не било установено, вложените в обекта
материали да съответстват на уговореното в договора качество. Оспорва
застъпваното от ищеца становище, че не бил длъжен да установява качеството
на вложените материали, защото в договора не били заложени конкретни
критерии, с доводите, че в свободно достъпния на страницата на БТА, като
3
част от документацията за проведената обществена поръчка технически
проект, били посочени изрични материалите, които следва да бъдат вложени.
Излага съображения, с които оспорва всеки един от представените по делото
от ищеца сертификати и декларации за съответствие.
Застъпва тезата, че в случая, за процесния обект, с оглед изключително
сложното задание и изпълнението на обекта, възложените СМР съставлявали
строеж, защото покривали белезите на основен ремонт, реконструкция и
преустройство, изрично регламентирани в ЗУТ, като строежи, поради което и
приложение следвало да намерят разпоредбите на Наредба № РД-02-20-
1/05.02.2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в
строежите на РБ, изискваща всички влагани материали да са съпътствани от
валидно издадени сертификати и декларации за качество, за експлоатационни
показатели и направени изпитания.
В обобщение на поддържаните възражения твърди, че ищеца
неоснователно претендирал заплащане на остатъчна стойност до пълната
сума от договореното възнаграждение в размер на 87 227, 75 лв. с ДДС, тъй
като от съвкупния анализ на доказателствата се установявало, че не е доказал
извършването на точно изпълнение на възложените му работи в качествено и
количествено отношение.
По отношение на иска за сумата от 5 892, 94 лв., за извършени от ищеца
доставки на СМР вследствие на настъпилото на 18.06.2018 г. наводнение,
твърди че той е недоказан и неоснователен, тъй като съгласно чл. 12, ал. 14 и
чл. 20 от договора, от датата на започване на СМР до момента на окончателно
приемане на обекта от възложителя, рискът от нараняване, погиване, загуба
или повреждане на извършените СМР, имущество, оборудване и материалите
се носи от изпълнителя.
Противопоставя се на мотивите с които са отхвърлени предявените от
БТА насрещни искове. Установено било по делото, че неизпълнените по
договора СМР са на стойност 87 071, 06 лв., а тази сума била близо една трета
от общата договорена цена и това давало основание да се твърди, че
неизпълнението е съществено. Предвид поведението на изпълнителя, да не
признае каквото и да било неизпълнение, както и предвид наближаващите
организирани международни събития, за които обекта бил предвиден, то за
възложителя не бил налице какъвто и да е друг икономически полезен и
4
ефективен способ за действие, освен развалянето на договора.
Настоява да бъде уважен иска за сумата от 14 299, 14 лв.,
представляваща недължимо платено възнаграждение в резултат на
неизпълнение на договорните задължения.
На мнение е, че предявените като евентуални искове не са разгледани
от съда, а само декларативно било посочено, че са неоснователни.
Въззиваемата страна „А-три архитектура и изпълнение“ ООД оспорва
жалбата и моли решението да бъде потвърдено.
Оспорва възраженията за некачествена паркетна настилка, като се
позовава на заключението на тройната ССЕ, според която доколкото вещите
лица са констатирали образуването на отделни места на по – големи фуги,
които допълнително са запълвани, то това било след като веднъж е имало
голямо наводнение в помещението и цялостната настилка е преработвана,
като в крайна сметка установените дефекти, можело да бъдат в резултат на
експлоатацията – при неправилно почистване и поддържане, и не можело да
се твърди със сигурност, че такова е било състоянието към момента на
монтажа и предаването на обекта.
Излага разбирането, че всички направени с отговора на исковата молба
оспорвания на изпълнените СМР са преклудирани. След като голяма част от
работата на стойност 157 925, 55 лв. без ДДС е била актувана още през м.
08.2017 г. и заплатена, останалата част от работата била завършена на
27.09.2018 г. и цялостно резултата от работата бил приет от възложителя с
приемателно – предавателния протокол от 09.10.2018 г. Едва след като били
изминали повече от три месеца от завършване на изпълнението, БТА с
уведомително писмо с изх. № РД-26-89/21.12.2018 г. за първи път посочил
свои „видими забележки“ по изпълнението, а това не съответствало на
презумпцията на чл. 264, ал. 3 ЗЗД. БТА е следвало да прегледа работата при
предаването й – процесната зала се намирала в административната сграда в
която функционирал и жалбоподателя.
Отхвърля възраженията, че последиците от настъпилото на 18.06.2018 г.
наводнение, следва да бъдат в тежест на изпълнителя, защото така както е
изложил и първоинстанционния съд, наводнението било резултат от
неизпълнението на задълженията на БТА да положи грижата на добрия
стопанин, като поддържа канализационната и отводнителната система и
5
предприема действия за предотвратяване на наводнения, с оглед
местоположението на обекта, а именно в сутеренната част. В тази насока,
трябвало да се кредитира съставения на 19.06.2018 г. констативен протокол,
подписан от представителите на авторския и инвеститорския контрол, в който
били констатирани причините за наводнението.
Твърди, че възражението насочено срещу качеството на вложените
материали е преклудирано, тъй като такова не било релевирано нито при
приемане на работата, нито на по – късен етап, а едва в настоящото
производство, при това за първи път в съдебното заседание по приемането на
допълнителната СТЕ. Обръща внимание на казаното при разпита от вещото
лице Т., че по договора подробно никъде не е уточнено, какви материали са
договорени. Те трябвало да се договорят по вид, за да се изискват
сертификати точно по същия вид
Претендира, че са преклудирани и възраженията относно начина на
формиране на цените и количествата СМР, относно напукване на латексната
мазилка и отлепване на перваз по колоните, както и проблеми с
електрозахранването и осветлението, защото подобни забележки няма при
приемането на работата.
По възраженията за липсата на представителна власт на инж. Б. да
представлява възложителя, сочи представения по делото договор за възлагане
на инвеститорски контрол, сключен с БТА, в който всички извършвани от
инженера действия, в т. ч. и подписването на приемателно – предавателните
протоколи, били описани изрично като делегирани от възложителя
правомощия.
По отношение на извършваните замени на СМР, твърди, че всички те са
извършвани със заповеди на проектанта и са били съгласувани с
инвеститорския и авторския контрол.
Оспорва разбирането на въззивника, че процесните СМР
представлявали „строеж“. Легална дефиниция на строеж се съдържала в § 5,
т. 38 от ДР на ЗУТ, а изпълненото на обекта представлявало текущ ремонт и
нямало характера на сграда, пристройка, укрепителни или възстановителни
работи.
Отрича твърдението, че ищецът не е изпълнил СМР в общ размер на
87 071, 06 лв.. Налице били заменени СМР, като на мястото на отпадналите
6
СМР били извършени нови, които съобразно СТЕ на в.л. К., са били
необходими. След като договорените СМР били завършени и се ползвали по
предназначение от страна на БТА, то тезата, че въззивникът е изгубил
интерес от изпълнението, не съответствала на доказателствата по делото и на
закона.
Съдът, като взе предвид материалите делото, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен
акт, в установения от закона срок и от лице с право на жалба, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Решението е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд е
установил правилно фактите по делото и на основание чл. 279 ГПК, САС
препраща към тази част от решението.
Съдът, въз основа на поддържаните с жалбата възражения и след
съвкупен анализ на доказателства по делото, достигна до следните правни
изводи:
По правилото на чл. 264 ЗЗД, при приемането на работата, възложителят
е длъжен да я прегледа и да направи всички възражения за некачествено
изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се
открият при обикновения начин на приемане или се появят по – късно. Ако не
направи такива възражения, работата се счита за приета и правото му на
възражения за некачество изпълнение е преклудирано. От този момент
нататък, възложителят може да релевира възражения за неточно изпълнение,
само в количествено отношение.
Несъответна на доказателствата по делото е поддържаната от въззивника
теза, че възложителят не е приел нито едно от извършените СМР в обекта,
тъй като протоколите не били подписани от представляващия БТА. Всички
съставени на 01.10.2018 г. протоколи за действително изпълнени СМР по
отделните части, са подписани не само от изпълнителя, но и от авторския
надзор и от инвеститорския контрол. В заглавната част и в края на
протоколите, като част от съставителите фигурира поле за името на
представителя на възложителя, но няма данни по тях, такъв да е участвал при
приемането на обектите, но да е отказал да подпише протоколите.
Същевременно, този факт е без правно значение, тъй като съобразно
7
представения по делото и неоспорен договор от 30.08.2017 г., БТА възлага на
инж. И. Б., инвеститорския контрол. Според описаните в чл. 1, ал. 2, т. 3 и т. 7
услуги, те включват подписването на протоколите за действително
извършени СМР, с които се документират количествено, обемът и стойността
на изпълнените СМР на обекта по договорени цени със строителя,
подписването на актовете /протоколите/ съгласно Наредба № 3 от 23.07.2003
г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, за които се
изисква подписа на възложителя. Договорът не е за технически контрол по
ЗУТ, при който физическото лице осъществяващо контрола е отделен
участник в процеса на строителството и който се прилага за „строежите“,
какъвто процесния обекта не е. Всяко лице може да представлява друго по
разпоредба на закона или по волята на представлявания, противно на
поддържаното от въззивника, че това право трябвало да е уредено изрично в
процесния договор за СМР. Предвид необходимостта от специални
технически знания, възложителят е делегирал правомощията си по оценка и
приемане на СМР на лице с инженерно образование в тази област, какъвто е
инж. Б.. С договор от 06.07.2017 г. е възложен на АА“Братя Кадинови“,
представлявано от арх. Б. К., упражняването на авторския надзор, част от
който /т. 2.1.8 и 5.2.7/ е участието в комисии по етапното приемане на
извършените строителни работи и подписването на строителни книжа в
рамките на своята компетентност. Ето защо, протоколите от 01.10.2018 г. и
от 09.10.2018 г. дават израз на съгласието на възложителя за безрезервно
приемане на описаните в тях СМР, тъй подписите на инж. Б. и арх. К.,
обективират позицията, че видовете работи са извършени и подлежат на
заплащане. Доколко възложителят не одобрява действията на поверениците
си, то това са вътрешни отношения между страните, които не рефлектират
върху правата на изпълнителя, да получи възнаграждение за описаните с
протоколите СМР. Идентична е и хипотезата за извършените в хода на
изпълнението на договора, замени на едни СМР с други. По делото е
безспорно, както от представените писмени доказателства, така и от
показанията на разпитаните свидетели, че всички замени са извършвани със
съгласието на инж. Б. и арх. К., а съгласуването на предложения за
заменителни таблици и на допустими от закона промени в проекта, е също
част от посочените по – горе договори на възложителя с тези лица. Според
констатациите на приетите по делото СТЕ, всички замени са извършени по
8
надлежен ред, със заповеди на проектантите, цените по заменителните
таблици изготвени от ищеца били в рамките на обичайните пазарни цени,
като надвишените количества и новите СМР, били необходими за
завършването на обекта.
Възраженията, с които се твърди, че положената настилка в обекта не
отговаря на техническото задание, както и че вложените материали не
съответстват на уговореното в договора качество са недопустими. Протокола
от 09.10.2018 г. свидетелства, че всичко изпълнено на обекта, съответства на
договореното и няма забележки за видими недостатъци, както относно вида
на положената настилка, така и за качеството на вложените материали.
Доколкото, според изложените в особеното мнение на вещото лице П.
твърдения и приложените от него снимки, на отделни места са налице
образувани по – големи фуги, които допълнително са запълвани и паркетната
настилка е разместена, то това е възражение за недостатъци, което, съобразно
изложените в предходното изречение мотиви, след като не е отразено в
протоколите от 01.10.2018 г. е за такива, които не е могло да се открият при
обикновения начин на приемане или това са възражения за недостатъци,
относими към гаранционната отговорност на изпълнителя. За тях съобразно
чл. 264, ал. 1 ЗЗД възложителят трябва да уведоми изпълнителя веднага след
откриването им и има правата по чл. 265 ЗЗД, а именно, да иска поправяне на
работата в даден от него подходящ срок без заплащане, заплащане на
разходите, необходими за поправката или съответно отбив от цената.
Видно от изложените в писмото от 21.12.2018 г. до изпълнителя
възражения, установени са отклонения в хоризонтала на паркета при монтажа
над допустимите по ПИП-СМР и влажност към момента на замерването в
размер на 13.5 % при допустима норма 8-11 %.
Според изпълнителя, влажността в помещението е резултат от
наводнението на обекта на 18.06.2018 г., което компрометирало настилката и
наложило близо една четвърт от вече готово наредения паркет да бъде
демонтиран. Извършили се серия от мероприятия за изсушаване на основата,
преди отново да бъде монтиран паркета, но микроклимата в залата – с
повишена влажност, несъмнено въздействал върху състоянието на дървената
настилка, тъй като паркетът можел да акумулира влага, но не и да я генерира.
Според вещото лице К., възможно е да е компрометирана
9
хидроизолацията на стената, която е от към вътрешния двор, тъй като залата е
на кота 1.50 спрямо терена и това да е фактор за повишаване на влажността в
помещението. Според вещото лице Т., не може да се каже по категоричен
начин на какво се дължат образуваните по – големи фуги, които
допълнително са запълвани и кога са се образували. Тези фуги можело да се
получат и при неправилно поддържане и почистване на паркета. Тези две
вещи лица заявяват, че не са измервали точно влагата в помещението, но
влага имало със сигурност по – голяма, отколкото в останалите етажи на
сградата, защото било сутерен и като се имало предвид, че това е стара
сграда, най – вероятно там нямало положена хидроизолация и нямало данни
допълнително да е полагана в годините, което означавало, че влагата в
помещението е много голяма. Според особеното мнение на в.л. П., вероятно
настилката е компроментирана поради използване на некачествен материал
/материал, който с времето е продължил да съхне/, лоша основа /циментова
замазка/, лош монтаж. Твърденията му обаче, за използването на некачествен
материал са голословни, тъй като според съставения на 09.10.2018 г. протокол
от извършения преглед на документацията свързана с изпълнение на СМР на
обекта, подписан от инж. Б. и арх. К., представени са всички необходими
декларации за експлоатационни показатели и/ или декларации за
съответствие, въз основа на които комисията приема, че всички СМР са
изпълнени съгласно условията на договора, качествено и се приемат без
забележки.
Обстоятелството, че на 18.06.2018 г., помещението в което са били
извършвани строително – монтажните работи е било наводнено от дъждовни
води е безспорно. Шест месеца по – късно, самия възложител е установил, че
в помещението, влажността е над нормата, което еднозначно се потвърждава
от мнението на вещите лица К. и Т.. Очевидно, тази влажност, няма как да не
въздейства върху качеството на дървената настилка и възможността, да се
появят фуги. Така както е отговорил в писмото от 11.01.2019 г. и изпълнителя,
дървото може да акумулира влажност, но не и да генерира. Дали тази
влажност е остатъчна от наводнението на 18.06.2018 г. или е факт, предвид
мястото където е ситуирано помещението – в сутерена, и в двата случая,
налице е причина, резултат от външни влияния, а не по вина на изпълнителя.
Хипотетично, дори и да се допусне, че е възможна тезата на в. л. П. /която
съобразно посоченото по – горе, не съответства на фактите при приемането на
10
работата/, за причината за образуването на фугите, като следствие от
използването на лош материал или на скрити недостатъци в циментовата
замазка, съответно при монтажа, то доказването на тези факти, са изцяло в
тежест на заинтересованата страна - възложителя, а такива доказателства по
делото не са ангажирани и твърденията на в.л. П. не са доказани.
Съобразно заключението на тройната СТЕ, констатацията за наличието
на напукване на латексовата боя на площ около 1 кв. м. /преди главната врата
на залата, в ляво под парапета на малката стена/ се поддържа само в
особеното мнение на в.л. П.. Този недостатък е относим към гаранционната
отговорност на изпълнителя, но доколкото обезщетение за отстраняване на
скрити недостатъци се претендира от ответника с насрещния иск, то в
описанието на СМР съобразно приложената към иска таблица изготвена от
независимия експерт инж. Р., такова СМР не е посочено.
По отношение на възражението, дали изпълнените на обекта СМР,
съставляват строеж, САС намира, че то няма място по делото. С въвеждането
му, ответникът цели да установи, че приложение за изпълнението на
процесните СМР, намират разпоредбите на Наредба № РД-02-20-1/05.02.2015
г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на РБ,
изискваща всички влагани материали да са съпътствани от валидно издадени
сертификати и декларации за качество, каквито обаче, ищецът след като не
бил представил по делото /по мнение на ответника/, то въпросните СМР са
некачествени.
Съобразно дефиницията на § 5, т. 38 за „строеж“ и чл. 137, ал. 1, т. 5
б.“г“ ЗУТ, извършваните СМР представляват строеж пета категория, тъй като
включват реконструкция, преустройство и основен ремонт. Като такъв е
посочен предмета на възлагане и в обявата за обществената поръчка, във
връзка с изискванията на които трябва да отговарят участниците. Поначало,
задължението да проверява, дали при изпълнението на строежа се спазват
изискванията на Наредба № РД-02-20-1/05.02.2015 г. за качеството на
материалите е на техническия контрол /строителен надзор/, но към датата на
сключване на процесния договор 07.08.2017 г. за строежите от пета
категория, не се е изисквало да имат строителен надзор. Ето защо, по общото
правило, че обезпечаването на СМР с документи за качеството на
материалите е неразделна част от задълженията на изпълнителя по договора,
11
то възложителят е този, който следва да ревизира работата му, дали влаганите
материалите отговарят на тези изисквания. С приемането на резултата от нея,
с протокола от 09.10.2018 г. за действително изпълнени СМР, и предвид
факта, че наличието на въпросните декларации и сертификати е свързано с
качеството на СМР, то възраженията на възложителя, след тази дата са
преклудирани. Но дори и в обратната хипотеза, възражението, че СМР на
обекта са изпълнявани без необходимите доказателства за качеството на
материалите е неоснователно, тъй като изложените в протокола от 09.10.2018
г. за извършения преглед на документацията факти свидетелстват, че
възложителя е приел за установено и съответно на условията на договора и
инвестиционния проект, качеството на всички СМР, което включва и
качеството на използваните материали, съобразно приложените към
протоколите протоколи от изпитвания, декларации за експлоатационни
показатели, декларации за съответствие.
Неоснователно е и възражението, че иска за сумата от 5 892, 94 лв. е
недоказан и неоснователен. Процесното помещение е част от сграда,
собственост на ответника. Задължението, да предприеме всички необходими
мерки, за да опази сградата от наводнения е на собственика. От изложените и
неоспорени от ответника възражения на изпълнителя направени с писмото от
11.01.2019 г., става ясно, че още при първоначалното нареждане на дървената
настилка в залата, вследствие на появили се през външните стени на сградата
течове от компрометирана дъждовна канализация и проникване на вода през
сутерена, паркетът се е издул. Направени са били необходимите корекции с
подмяна и пренареждане на компрометираните участъци, но след това при
обилния дъжд на 18.06.2018 г., отново следствие на недобре работещата
площадкова канализация, водата навлязла през входната врата на фоайето към
двора, преминала през фоайето, през залата и наводнила почти една четвърт
от залата и готовия нареден паркет. Това наложило и изпълнителя да монтира
по своя инициатива и за своя сметка, 3 см по височина гранитен праг. От
изнесеното става ясно, че погиването на вложените материали от изпълнителя
не е резултат на форсмажорно обстоятелство, за да намерят приложение чл.
12, ал. 14 и чл. 20 от договора, а на небрежността на възложителя, да положи
необходимата грижа на добрия стопанин за собствения си имота, като вземе
всички необходими мерки, така, че да не допуска наводнение на сутеренното
помещение в сградата.
12
Неоснователно е и възражението с което се оспорва уважения по чл. 86
ЗЗД иск за сумата от 4 434, 07 лв. мораторна лихва върху главницата от
87 227, 75 лв. за периода от 20.10.2018 г. до датата на завеждане на исковата
молба 23.04.2019 г. Съобразно чл. 266 ЗД, възложителят трябва да заплати
възнаграждение за приетата работа. По делото се установи, че
претендираните за заплащане СМР са приети от възложителя с протокола от
09.10.2018 г. и от тази дата, възложителят е в забава за заплащане на
дължимото възнаграждение. Началната дата на периода за който се
претендира мораторна лихва следва датата на приемане на работата, поради
което и иска следва да бъде уважен.
В обобщение, решението в частта, в която са уважени предявените от
ищеца главни искове е правилно и следва да бъде потвърдено.
Неоснователни са възраженията срещу отхвърлянето на насрещните
искове.
По делото се установи, че всички възложени СМР са изпълнени и
възложителят следва да заплати, договореното за тях възнаграждение. Този
факт изключва да е налице, поддържаното от ответника съществено
неизпълнение на договора, обуславящо правото на възложителя да го
развали, поради което иска за претендирата неустойка за развалянето му по
чл. 21, е неоснователен.
Неоснователен е и предявения като евентуален иск за сумата от
14 299,14 лв., представляваща разликата без ДДС между сбора от стойността
на неизпълнените според възложителя СМР в размер на 55 311, 21 лв. и
стойността на разходите, които следва да извърши за отстраняване на
некачествено изпълнените СМР в размер на 32 343, 50 лв. или общо за сумата
от 87 654, 80 лв. и сумата от 73 355, 66 лв. без ДДС, представляваща
претендираното от изпълнителя по главния иск, незаплатено възнаграждение
за изпълнени СМР. Така както е формулиран иска, той представлява
изявление за извършено от БТА извънсъдебно прихващане. За първата част от
иска, ищеца по него трябва да е заплатил сумата от 55 311, 21 лв.
предварително или да е направил разноски за заплащането й на трето лице,
което да е изпълнило вместо „А-три архитектура и изпълнение“ ООД тези
СМР, с оглед насрещния компонент – неизпълнението им от „А-три
архитектура и изпълнение“ ООД. По делото няма ангажирани доказателства
13
за този факт, поради което и иска в тази част е неоснователен. В останалата
част, вземането за сумата от 32 343, 50 лв., е една от алтернативите на
възложителя по чл. 265 ЗЗД, а именно, да иска отбив от цената или така както
е в случая, да претендира обезщетение за разходите, необходими за
отстраняването на некачествено изпълнените СМР. По делото обаче, не се
установиха некачествено изпълнени СМР. Съобразно изложените по – горе
мотиви, ответникът не доказа, а изцяло в негова тежест е да установи
поддържаното възражение, че сочените недостатъци са налице и са резултат
от виновното поведение на изпълнителя, а само в този случай, възложителят
има право да иска обезщетение за отстраняване на недостатъците.
Неоснователността на главните искове обуславя и неоснователността на
акцесорния по чл. 86 ЗЗД, за мораторни лихви.
По изложените съображения, решение на първоинстанционния съд, в
частта, в която насрещните искове са отхвърлени е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По направените разноски:
При този изход на спора, въззивника дължи на въззиваемия сторените
пред САС разноски в размер на 8 228, 15 лв. с ДДС, което съдът намира, че с
оглед обема на поддържаните от въззивника възражения, обуславящи
фактическата сложност на делото, не е прекомерно.

Водим от горното, съдът,










14



РЕШИ:


ПОТВЪРЖДАВА решение № 261 289/ 07.09.2021 г. по т. д. № 764/
2019 г. по описа на СГС, ТО, 5 състав.
ОСЪЖДА Българска телеграфна агенция, Булстат ********* да
заплати на "А – три архитектура и изпълнение“ ООД , ЕИК *********
сумата в размер на 8 228, 15 лв. с ДДС разноски пред САС.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните, пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 и сл. ГПК.



Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15