№ 203 / 9.7.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 09.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при участието на секретаря Тодора Владинова и в присъствието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 644 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд - гр.Монтана е сезиран с жалба на М.Д.Н. xxx, ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № М -1 издадено на 21.04.2020г. от Директор на ОДМВР - гр. Монтана, с което на жалбоподателката е наложено наказание глоба в размер на 300.00 лева за административно нарушение по чл.209а, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за здравето във вр. с т.7 от Заповед № 091/20.03.2020г. на Кмета на Община Бойчиновци.
В аргументирана жалба до съда наказаното лице оспорва вмененото административно нарушение с твърдението, че същото не покрива признаците на противоправно деяние, въздигнато в правната норма, която се смата за нарушена от страна на административно наказващия орган. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което уважи жалбата, ведно с произтичащите законови последици.
В съдебно заседание жалбоподателят М.Н., редовно призована, се явява лично. Същата поддържа жалбата и моли тя да бъде уважена.
Административно – наказващият орган Директор на ОДМВР - гр. Монтана, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Районен съд - гр.Монтана, при извършена служебна проверка по допустимостта на жалбата констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в хода на съдебното производство доказателства установяват следната фактическа обстановка:
На 07.04.2020г., около 10:20ч. при условията на обявена от министъра на здравеопазването епидемична обстановка на територията на страната със Заповед № РД - 01 - 143/20.03.2020г., гр.Бойчиновци, Област Монтана, младши полицейски инспектор М.В. и С.М., получили сигнал на телефон 112, че кафе - машината на гарата работела. Със Заповед № 091/20.03.2020г. на Кмета на Община Бойчиновци, издадена въз основа на министерската заповед, било забранено ползването на кафе автомати и вендинг машини, разположени на открити места. На меспоположението на машината пристигнали В. и М., който установили, че там няма никой, но на машината имало надпис, че не работи. Същевременно двамата забелязали, че случайни минувачи ползват машината, като си купуват от нея кафе и се убедили, че вдействителност същата работи. След като установили, че жалбоподателката е именно лицето, което отговаря на експлоатацията на кафе - машината, В. и М. посетили дома й и й съставили АУАН, въз основа на който било издадено и наказателното постановление.
Горната фактическа обстановка принципно не се оспорва от жалбоподателката, поради което и съдът прие същата за безспорно установена и подкрепяща се от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Следва да бъдат кредитирани в тяхната пълнота и достоверност показанията на свидетелите М.В. и С.М.. Същите са непосредствени очевидци на факта, че поставената на ж.п. гарата в гр.Бойчиновци кафе - машина, въпреки надписа върху нея, че не работи, всъщност е функционирала по предназначение. Твърденията им не се оспорват от жалбоподателката, а и се подкрепят от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкциониращия акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
При извършена служебна проверка по законносъобразността на наказателното постановление съдът констатира, че същото действително е било издадено в нарушение на материалния закон.
Видно от текстовото съдържание на вменената за нарушена Заповед № 091/20.03.2020г. на Кмета на Община Бойчиновци е, че в т.7 от същата се регламентира забраната за ползване на кафе автомати и вендинг машини, разположени на открито.
При своите показания нито един от двамата свидетели не заяви, че е възприел жалбоподателката да ползва въпросната кафе машина. Това са сторили онези граждани, които са си закупували кафе от нея, въпреки изричната забрана за това и въпреки надписа, че машината не работи. Още по - малко пък се доказа, че в часа, посочен в АУАН и НП като време на извършване на нарушението, жалбоподателката е ползвали и/или респективно експлоатирала въпросното техническо устройство. По признания на свидетеля С.М. в 10:00ч. му се е бил обадил дежурен при ОДЧ, който го е уведомил, че има подаден сигнал на телефон 112 във връзка с функционирането на кафе машината. Ето защо по делото остава недоказано времето на извършване на вмененото нарушение.
Наведеното от жалбоподателката твърдение, че е оставила кафе машината нарочно включена, за да не замръзне, принципно е ирелевантно и неотносимо към конкретния случай. Все пак по делото са налице данни, че върху нея е имало надпис, че същата не работи, което е следвало да бъде съобразено от гражданите, екплоатиращи същата. В жалбата наказаното лице основателно възразява, че подържането на вендинг автомат, не може да се приравни на ползването на такъв, каквато забрана е била въведена с въпросната заповед. Административно наказващият орган очевидно не е съобразил необходимото разграничение между подържане и ползване. Още повече, че в процесната заповед изрично е отразено, че се въвежда забрана за ползване на кафе автомати и вендинг машини, а в наказателното постановление е написано, че жалбоподателката подържа вендинг автомат. Същевременно в показанията и на двамата свидетели В. и М. се говори за кафе машина. Ето защо в случая е налице въведено разграничение между обектите, които не е следвало да бъдат в работещ режим, но административно наказващият орган ги е смесил като един в издаденото наказателно постановление. Като е приравнил двете правни понятия на подържане и ползване и не е въвел необходимото разграничение между вендинг автомат и кафе машина, същият е издал един незаконосъобразен административен акт, подлежащ на отмяна.
Административното нарушение е недоказано и от субективна страна, тъй като по делото не бяха ангажирани безспорни доказателства, от които да е видно, че въпросната заповед, която е била нарушена, е била сведена до знанието на жалбоподателката. В своите показания пред съда свидетелите В. и М. поясняват, че са уведомявали за въпросната заповед собственика на кафе машината, който не е едно и също лице с жалбоподателката. Дали обаче собственикът е свел до нейното знание въпросанта заповед, не беше доказано по категоричен и несъмнен начин.
В хода на проведеното административно производство е допуснато и процесуално нарушение. В АУАН и обжалваното НП неправилно е било изписано фамилното име на жалбоподателката.
От данните по делото се установява, че същата се казва М.Д.Н. с ЕГН: xxxxxxxxxx, а и в двата акта същата е написана с фамилия М.. Въпреки коректно посочения единен граждански номер констатираното несъответствие не е от категорията на съществените, които да обуславят неяснотата на субекта, подведен под административна отговорност.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление не бяха констатирани съществени и неотстраними процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна на процесуално основание.
С оглед гореизложените мотиви съдът намира, че санкциониращият административен акт е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № М - 1 издадено на 21.04. 2020г. от Директор на ОДМВР - гр. Монтана, с което на М.Д.Н. xxx, ЕГН: xxxxxxxxxx е наложено наказание глоба в размер на 300.00 (триста) лева за извършено административно нарушение по чл.209а, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за здравето във вр. с т.7 от Заповед № 091/20.03.2020г. на Кмета на Община Бойчиновци.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: