О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№…………
Гр. София,
14.07.2021 г.
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-2-ри състав в открито съдебно заседание състояло
се на петнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС МАДЖЕВ
При участието на секретаря
Габриела Владова, като разгледа т.д. № 6525 по описа за 2016 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.692, ал. 3 и следв.
от ТЗ.
В откритото производството по
несъстоятелност от страна на длъжника и кредитора
– „К.“ ЕАД са упражнени две възражения срещу изготвените от синдика, както
следва : Допълнителен списък № 2 на приетите предявени вземания от кредиторите
на „С.Е.Д.М.“ ООД /н./ съставен по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ и списък на
неприетите предявени вземания от кредиторите на „С.Е.Д.М.“ ООД /н./ съставен по
реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ
Съдът пристъпва към
самостоятелното разглеждане на всяко едно от постъпилите по реда на чл. 690 ТЗ
възражения, съобразявайки се с последователността на тяхното подаване по делото
:
1./ По възражение с вх. № 282019/02.11.2020 г., подадено от „К.“ ЕАД и имащо за предмет оспорване на списъка на
неприетите вземания на кредиторите на „С.Е.Д.М.“ ООД /непл./, предявени в срока
по чл. 688, ал. 1 ТЗ, изготвен на 20.10.2020 г. и обявен в Търговския регистър
на 26.10.2020 г., с който не е прието
вземане, предявено от „К.“ ЕАД за сумата от 1 657 680 лв., представляващо
неустойка, дължима съгласно чл. 10 от Предварителен договор за покупко-продажба
от 10.09.2018 г., сключен между „К.“ ЕАД и „С.Е.Д.М.“ ООД. Недоволен кредиторът
възразява по развитите от синдика отрицателни доводи мотивирали го да вземе
това решение за неприемане на предявеното в срока по чл. 688 ТЗ парично
вземане. Поддържа, се че вземането за неустойка е възникнало в правната сфера
на „К.“ ЕАД към момент следващ датата на откриване на производството по
несъстоятелност /12.03.2019 г./, доколкото в клаузата на чл. 10 от договора
сключен на 10.09.2018 г. е предвидено, че правото на продавача да начисли и
получи неустойка от купувача се поражда при прекратяване на договора, заради
обявяване в несъстоятелност на купувача. Последният е бил обявен в
несъстоятелност на 27.12.2019 г., което е предизвикало прекратяване на договора
и пораждане на правото да се плати неустойката в търсения размер. Този момент
на възникване на задължението следва откриване на производството по
несъстоятелност и предхожда момента на утвърждаване на оздравителен план,
респективно изтичане на срока за предлагането на такъв, което означава, че то
попада именно в приложното поле на чл. 688, ал. 3 ТЗ. Изтъква се, че вземането
не е било платено на падежа му от дружеството-длъжник, което означава, че
същото съвсем правомерно било предявено за приемане от синдика. Невярна била
тезата на същия, че преимуществено по този ред се предявявали за приемане
публични вземания, най-малкото защото подобно законово лимитиране липсвало в
коментираната норма. В допълнение нормативната база не предвиждала друг
възможен ред за кредиторите да предявят за приемане техни вземания, които са
възникнали след откриване на производството по несъстоятелност и не са погасени
на падежа им. Допълва се, че „К.“ ЕАД е предявило това си вземане още в срока
по чл. 685, ал. 1 ТЗ, но при разглеждането му в предходно производство по
одобряване на списъците на приетите вземания, то е счетено от съда по
несъстоятелността за непородило се защото не се е реализирала договорената от
страните предпоставка, която би породила право да се получи неустойка по
смисъла на чл. 10 от договора, а именно неговото прекратяване по причина
обявяване на купувача в несъстоятелност. Предвид това, че на 27.12.2019 г.
дружеството-купувач е било обявено в несъстоятелност, то уговорената
предпоставка за възникване на вземането следвало да се смята осъществена,
поради което то било предявено повторно този път при ползване на реда по чл.
688, ал. 3 ТЗ. Подчертава се, че към 24.06.2020 г., когато е извършено
предявяването освен, че е било възникнало вземането за неустойка е било и
изискуемо. Казаното означавало, че решението на синдика да отнесе така
предявеното от „К.“ ЕАД вземане в списъка на неприетите вземания предявени по
реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ било в противоречие с установените факти и
приложимото по отношение на тях право, поради което следвало да се внесе
промяна от съда по несъстоятелността, като вземането се изключи от списъка на
неприетите вземания и включи в този на приетите такива при съответния приложим
за него ред на удовлетворяване.
В открито съдебно заседание за
разглеждане на възражението длъжникът, чрез процесуалния му представител –
адвокат Ш. е изказала позиция, че поставеното на разглеждане възражение изхождащо
от „К.“ ЕАД е основателно, доколкото нямало поставени нормативни ограничения по
отношение вида на вземанията, които се пораждат в периода след откриване на
производството по несъстоятелност до утвърждаване на оздравителен план, като те
могат да имат всякакъв възможен източник, вкл. договорен, предвид което
свеждането им само до публични вземания като мотив от синдика било
погрешно.
На свои ред синдикът-А. е
депозирала подробно писмено становище по реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ, в което
излага съображения за неоснователност на упражненото възражение. Счита, че
предаването на фактическата власт върху съвкупността от вещи предмет на
предварителния договор от продавача на купувача е факт, чието установяване
изисквало изготвянето на нарочен протокол за предаване, какъвто в случая не бил
налице. Синдикът и в това си становище продължава да поддържа доводите за
нищожност на клаузата за неустойка установена в текста на чл. 10 от договора,
като обръща внимание, че договорът е сключен след като вече е било инициирано
производството за откриване на несъстоятелност спрямо купувача по него, а освен
това страните по него имали качеството на свързани лица. Застъпва се и
виждането, че факта на обявяването на купувача в несъстоятелност изначално не
могъл да се ползва, като предпоставка пораждаща права за продавача по договор,
в т.ч. и неустойка, защото сбъдването на това договорно условие означавало, че
дейността на купувача се прекратява, което осуетява възможността за него да
възникват задължения от категорията на поддържаното. Синдикът е очертал и
предпоставките необходими за да може даден кредитор да извърши предявяване за
приемане на свое вземане по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ. Акцентира се, че
вземането подлежащо на удовлетворяване трябвало да е възникнало в резултат от
продължаващата търговска дейност на длъжника в периода от момента на
постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност до
утвърждаването на оздравителния план. Съпоставяйки това правило към визираните
от кредитора предпоставки за възникване на неговото вземане за неустойка било
очевидно, че същото не отговаря на необходимите изисквания за вземане подлежащо
на удовлетворяване по чл. 688, ал. 3 ТЗ, което според синдика правело
подаденото възражение неоснователно, а списъкът на приетите вземания по чл.
688, ал. 3 ТЗ трябвало да бъде приет без да се внасят редакции, чрез включване
на вземането предявено от „К.“ ЕАД.
В състоялото се съдебно заседание
новоназначеният синдик – Т. изцяло подкрепя формулираното от предходни синдик
становище по подаденото възражение. Смята, че заявеното от „К.“ ЕАД вземане за
неустойка не трябвало да бъде включвано в списъка с приети вземания по чл. 688,
ал. 3 ТЗ, защото самият договор страдал от пороци, който изключват приложението
на клаузата за начисляване на неустойка, като за това се водело и нарочно
исково производство.
Съдът по несъстоятелността, като
взе предвид направеното възражение, съдържанието на списъка на неприетите
вземания, предявени по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ, изготвен от синдика,
извършените в съдебното заседание по чл. 692, ал. 2 от ТЗ процесуални действия
от засегнатите участници в производството, както и представените доказателства,
приема следното :
„К.“ ЕАД основава качеството си на кредитор
спрямо длъжника – „С.Е.Д.М.“ ООД /н./ при твърдение, че на 10.09.2018 г. между
двете дружества е сключен предварителен договор за продажба, по силата на който
„К.“ ЕАД и „С.Е.Д.М.“ ООД /непл./ са постигнали съгласие за сключване на
окончателен договор за продажба на дълготрайни материални активи на цена в
размер на сумата от 17 063 600 лв. Предвидено е, че ако купувачът по тази сделка бъде обявен в
несъстоятелност към момент преди сключване на окончателния договор, то
предварителното съглашение се прекратява по право, а в тежест на купувача
възниква задължение за заплащане на неустойка, възлизаща в размер на 276 280
лв. за всеки месец, считано от момента на подписване на предварителния договор,
въз основа на който договаряните за прехвърляне активи са били предадени за
ползване от продавача на купувача.
От ангажираните с молбата за предявяване
на вземането по чл. 688 ТЗ писмени
доказателства действително се разкрива факта, че договор с посочените страни и
съдържание е бил сключен. Отсъстват обаче доказателства, които да обосноват
формиране у съда на заключение за привидност на съглашението за сключване на
предварителния договор, което прави аргументите на синдика за подобен порок
напълно произволни и хипотетични. Това, че сделката е реализирана към момент,
когато е било вече висящо производство по подадена молба с правно основание чл.
625, ал. 1 ТЗ не може да се разглежда, като обстоятелство, което да рефлектира
върху нейната валидност. За търговецът адресат на искане по чл. 625 ТЗ няма
установени ограничения в търговската правоспособност, като същия може да
встъпва във всякакви сделки, за които счита, че ще му донесат печалба, или ще
подпомогнат стопанската му дейност. В този контекст не може да се правят
предположения, че сключвайки предварителен договор за придобиването на дадени
активи и уговарянето на неустойка за неговото неизпълнение, страните не са
целели постигането на типичните правни последици на подобна сделка, а напротив
преследвали са различен резултат.
Въпросът за евентуална недействителността на сделката, от която
възразилия кредитор черпи правата си не може да бъде повлиян и от това, дали
страните участващи по нея имат качеството на свързани лица, защото подобна
принципна забрана в позитивното гражданско и търговско право не съществува.
Това, че в чл. 645-649 ТЗ са предвидени специални искове за защита правата на
кредиторите на масата на несъстоятелността, чрез които по отношение на тях може
да се обяви относителна недействителност на сключена сделка, вкл. и ако по нея
страни са свързани лица, съвсем не означава, че тези правила се прилагат по
принцип и при преценка общата валидност на правната сделка. Ако синдикът смята
сделката да е такава увреждаща масата, то същия разполага с възможността да
упражни такава защита, по която да постигне като резултат освобождаване на
кредиторите на масата на несъстоятелността от обвързващото й действие,
доколкото при позитивно разрешение тя ще се счита относително недействителна
спрямо тях. В контекста на предприета защита от споменатото естество е и
изявлението на синдика в съдебно заседание провело се във връзка с разглеждане
на подаденото възражение.
При положение, че е налице
валиден договор с поети от страните по него права и задължения, в т.ч. и да се
дължи неустойка от купувача на продавача при прекратяването му, поради
настъпване на определени условия, а именно – обявяване на купувача в
несъстоятелност, то следва да е направи преценка, дали това условие се е
сбъднало, и ако е така то изискуемо ли е вземането за заплащане на неустойка
уговорено в тежест на купувача по предварителния договор. Преди всичко трябва
да се посочи, че съгласно волята изразена от страните в съдържанието на самия
договор ясно се разкрива факта, че обектите които са предмет на обещаното прехвърляне
с окончателен договор са били предадени от продавача в държане на купувача,
като в тази посока е декларираното от страните признание в чл. 3, ал. 1 от
договора – моментът на предаването следва да се счита момента на сключването на
договора, което е 10.09.2018 г. Тук трябва да се отбележи, че не е необходимо
за установяване факта на предаването да бъде изготвян протокол, каквато теза е
развита от синдика в становището му, тъй като автономната воля на страните им
позволява да инкорпорират признание за осъществяването на този факт в самия
договор, което е съвсем естествено при положение, че обектите се предават в
деня на сключването му. Съгласно
клаузата на чл. 10 от договора между страните е предвидено, че ако купувачът
бъде обявен в несъстоятелност, то това води до автоматично прекратяване на
договора, като за купувачът се поражда задължение за заплащане на неустойка в
размер определян, вземайки се предвид, всеки месец през който купувачът е държал и
ползвал ДМА по силата на този договор, като за месечна база е определена сумата
от 276 280 лв. Следователно за да се породи правото на неустойка според
визираната договорна обвързаност най-напред е необходимо да е настъпило
прекратяване на договора поради обявяване на купувача „С.Е.Д.М.“ ООД в несъстоятелност.
Тази предпоставка следва да се приеме за осъществена, доколкото с решение на
СГС от 27.12.2019 г. „С.Е.Д.М.“ ООД е обявено в несъстоятелност, като доколкото
решението има незабавно действие по смисъла на чл. 714 ТЗ, то следва да се заключи,
че постановяването му е напълно достатъчно за да покрие волята на страните
вложена при установяване клаузата на чл. 10 от договора. Освен да е налице
прекратяване на договора на посоченото основание, то за да се породи за
продавача по него правото да получи неустойка е необходимо да е осъществено
ползване през периода от м.09.2018 г. до м.03.2020 г. от страна на купувача на вещите обект на уговорено прехвърляне с
предварителния договор. Предаването на вещите в държане на купувача му
осигурява възможност да се ползва от тяхното предназначение, като последния не
оспорва този факт. Разбира се ползване не може да се приеме, че е имало за
периода от 01.09.2018 г. до 09.09.2018 г., тъй като
предаването на ДМА предмет на предварителния договор за продажба в държане на
купувача се доказва да е осъществено на 10.09.2018 г., когато е и моментът на
сключване на самия договор. Така за периода от 10.09.2018 г. до 31.03.2019 г. е
налице основание за начисляване на предвидената в чл. 10 от предварителния
договор неустойка, която с оглед възприетия начин за определяне на размера й
възлиза на сумата от 1 574 796 лв. Правото за получаване на тази
неустойка се е породило, считано от 27.12.2019 г. – моментът на обявяване на
купувача по договора – „С.Е.Д.М.“ ООД в несъстоятелност, като от този момент е
настъпила и изискуемостта й. Следователно се касае до вземане, което е
възникнало в тежест на длъжника след датата на откриване на производството по
несъстоятелност спрямо същия, и доколкото няма данни то да е било платено на
падежа подлежи на предявяване за приемане в развиващото се производство по
несъстоятелност именно по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ. Приемайки обратното
синдикът е допуснал погрешно приложение разпоредбата на чл. 688, ал. 3 ТЗ.
Предвид установеността на вземането за неустойка в размер на сумата от 1 574
796 лв.за периода от 10.09.2018 г. до 31.03.2019 г., то същото подлежи на
приемане за удовлетворяване в производството по несъстоятелност при порденост по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ. В този смисъл
списъкът на приетите вземания по чл. 688, ал. 3 ТЗ изготвен от синдика на
20.10.2020 г. подлежи на промяна с включването и на това вземане в него. Що се
касае до другата част от неустойката заявяван за дължима по реда на чл. 10 от
предварителния договор сключен на 10.09.2018 г.
за периода от 01.09.2018 г. до 09.09.2018 г. в
размер на сумата от 82 884,00 лв., съдът намира, че подобно вземане изобщо
не е възниквало в правната сфера на продавача по договора и не му се следва,
което означава, че в тази му част възражението на „К.“ ЕАД следва да се остави
без уважение.
2./ По възражение с вх. № 283070/04.11.2020 г.
/подадено по пощата на 02.11.2020 г./ : То изхожда от длъжника –
„С.Е.Д.М.“ ООД /н./ и има за предмет изготвения списък на приетите вземания на
кредиторите на „С.Е.Д.М.“ ООД, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ от дата -
20.10.2020 г. и обявен в търговския регистър на 26.10.2020 г., в частта му, с
която под № 3 е прието предявеното от кредитора – „Б.“ ЕАД вземане за сумата в
размер от общо 21 535,82 лв., от която главница в размер на 19 665,88
лв. и 1869,94 лв. – договорна неустойка, както и законна лихва, считано от
датата на подаване на молбата за предявяване на вземането до окончателното му
погасяване. За да включи тези вземания в списъка по чл. 688, ал. 3 ТЗ синдикът
зачел, като годно основание за тяхното възникване приложения от кредитора
договор за доставка на природен Г. от 30.08.2018 г. сключен между „Б.“ ЕАД в
качеството му на доставчик и „С.Е.Д.М.“ ООД като клиент. Длъжникът обаче се
позовава на това, че считано от 18.03.219 г. доставчикът е преустановил
подаването на природен Г. към него, което било писмено декларирано от „Б.“ ЕАД
в изпратено от дружеството писмо с датата – 15.03.2019 г. Наред с това, считано
от 26.06.2019 г. договорът за доставка на природен Г. бил прекратен едностранно
от доставчика, считано от 26.06.2019 г. Поддържа се, че неправомерно доставчика
е начислил и изискал за плащане от клиента -
„С.Е.Д.М.“ ООД суми по главници фактурирани с фактури от 02.05.2019 г.,
03.06.2019 г. и 30.07.2019 г., защото доставката на Г. е била преустановена,
като услуга още през м. март 2019 г., съответно договорът бил прекратен през
м.юни 2019 г. Последните факти се явявали осуетяващи пораждането на задължения
за клиента да заплаща фактурираните му от доставчика суми по трите фактури. При
тези съображения се иска промяна на списъка на приетите вземания по чл. 688,
ал. 3 ТЗ, като от него бъдат изключени тези, чиито носител е „Б.“ ЕАД.
Синдикът е депозирал писмено становище във връзка с
коментираното възражение, където излага подробни аргументи по правото на
вземане с титуляр „Б.“ ЕАД. Пояснява се, че изявленията на „Б.“ ЕАД с предмет преустановяване доставките
на Г. до клиента и едностранното разваляне на договора за доставка не са били
адресирани до синдика, като същият не ги е имал предвид при преценка приемане
на предявените от „Б.“ ЕАД по чл. 688, ал. 3 ТЗ, защото не са му били известни.
Посочва се, че решението на синдика да приеме тези вземания се базирало
единствено на ангажираните от кредитора - „Б.“ ЕАД доказателства към молбата му
за предявяване на вземания, като според тях вземанията се установявало да са
ликвидни и изискуеми. Синдикът определя възражението на длъжника за
неоснователно и настоява за отхвърлянето му от съда по несъстоятелността.
В съдебно заседание процесуалния представител на
кредитора с оспорено вземане - „Б.“ ЕАД, юрисконсулт С. посочва, че са й
известни писмените доказателства придружаващи възражението, но фактите, че
услугата по доставка на природен Г. е била преустановена, съответно, че
договорът е бил едностранно развален по инициатива на доставчика не съставлявали
обстоятелства рефлектиращи върху предявеното и прието вземане на дружеството.
Прави се пояснение, че в случая не се касае до претенция за цена на доставени
количества природен Г., а за цена на резервиран капацитет, който не е бил
използван от клиента, а е бил заявен за съответните периоди. Допълва се, че
този капацитет е бил предварително заплатен от „Б.“ ЕАД на оператора на Г.опреносната
мрежа.
Според синдикът на „С.Е.Д.М.“ ООД преустановяването на
доставките на природен Г. до длъжника, както и прекратяването на договора с
такъв предмет не обуславят отпадане задължението по договорното правоотношение,
което се състои в заплащане цена за резервиран, но непотребен капацитет от природен
Г..
Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка
на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, изготвен от
синдика, извършените в съдебното заседание по чл. 692 ал. 2 от ТЗ процесуални
действия, както и представените доказателства, приема следното:
По партидата на несъстоятелния длъжник в търговския
регистър на 26.10.2020 г. е обявен списък на приетите вземания, предявени от
кредитори в производството по несъстоятелност на „С.Е.Д.М.“ ООД изготвен по
реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ, като в пункт 3 от същия е прието предявено от „Б.“
ЕАД с молба от 02.07.2020 г. вземане за сумата от общо 21 535,82 лв., от която
главница в размер на 19 665,88 лв. и 1869,94 лв. – договорна неустойка, като е
пояснено, че тези вземания произтичат от договор от 30.08.2018 г. за доставка
на Г. на изходен пункт на Г.опреносна мрежа и три
броя фактури издадени, както следва : на 02.05.2019 г.; на 03.06.2019 г. и на
30.07.2019 г.
Съдът намира, че възражението, упражнено от длъжника – „С.Е.Д.М.“
ООД е подадено в срок – на 02.11.2020 г. по пощата, от легитимиран участник в
производството, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по
същество.
Разгледано по същество възражението е неоснователно.
Съвкупното изследване на ангажираните от кредитора „Б.“
ЕАД писмени доказателства разкрива, че между това дружество, като доставчик и „С.Е.Д.М.“
ООД е било учредено търговско правоотношение, чиито предмет е доставка от
доставчика на клиента на природен Г. на изходен пункт на ГМТП срещу задължение
на клиента да приема и заплаща количествата доставен му природен Г. съгласно
реда и условията на договора. В чл. 5.1. от договора е уреден начина а
изчисляване на минималните годишни количества, които клиентът е длъжен да
приеме през годината за доставка, съответно цената, която се дължи при
неприемане на тези минимални количества Г.. Съгласно чл. 15.6. при прекратяване
на договора клиентът, може : да заяви писмено, прехвърляне в пълен размер на
резервираните от него капацитетни продукти на друг ползвател на мрежата или на
себе си, в случай че е ползвател на мрежата; или пък да заплати на доставчика в
пълен размер стойността на резервираните капацитетни продукти по т.10.1. от
договора в срок до 15 работни дни, считано от датата на изпращане на фактурата
за дължимата сума. Неразделна част от договора е изготвената годишна програма за
доставка на природен Г. през 2019 г. Видни са и показателите на заявките за
осигурен годишен, тримесечен и месечен капацитет за пренос на природен Г.. Установява
се, че считано от 18.03.2019 г. доставчикът на услугата – „Б.“ ЕАД е
преустановил преноса на природен Г. до изходен пункт – С125Р01, ГИС Граф
Игнатиево – „С.Е.Д.М.“ ООД, поради допуснато неизпълнение на задължения по
дружеството-клиент по сключения с него договор за доставка на природен Г.. Впоследствие
с едностранно изявление от 25.06.2019 г. „Б.“ ЕАД е развалил договора си
сключен на 30.08.2018 г. с клиента „С.Е.Д.М.“
ООД, като това разваляне е произвело ефект от 26.06.2019 г., като по последния
факт – длъжникът „С.Е.Д.М.“ ООД /н./ не спори. С три броя фактури от 02.05.2019
г.; 03.06.2019 г. и 30.07.2019 г. „Б.“ ЕАД е начислило за плащане от клиента - „С.Е.Д.М.“
ООД /н./, както следва : стойност на осигурени месечен, тримесечен и годишен
капацитет за м. 05.2019 г. – 7 892,75 лв.; стойност на осигурени месечен,
тримесечен и годишен капацитет за м. 06.2019 г. – 2 967,19 лв., както и за
осигурен годишен капацитет за месеците юли, август и септември 2019 г. –
8 805,94 лв. Макар договорната връзка да е преустановена, считано от
26.06.2019 г., когато е настъпил ефекта на едностранното разваляне, то вече
създадените между страните права и задължения по нея подлежат на изпълнение.
Сред тези задължения е това за заплащането на пълния размер на резервираните
капацитетни продукти, тъй като доставчикът на услугата е осигурил пред
оператора на Г.пореносната система – „Б..“ ЕАД резервирането на заявения от „С.Е.Д.М.“ ООД
годишен капацитет. Обстоятелството, че доставката на природен Г. се прекратява,
считано от определен момент, респективно договорът за доставка също
преустановява своето действие от определен момент не оказва влияние върху
формирането на задължението за заплащане на осигурения капацитет, тогава когато
се касае до прекратяване на облигационната връзка поради неизправност на
клиента. Ако прекратяването на облигационната връзка се явява последица от
неизправност на доставчика, или пък е вследствие на обстоятелства от обективен
характер, то тогава действително клиентът не би следвало да отговаря за
покриване стойността на резервираните от него капацитети за доставка на
природен Г.. В случаят обаче не е така, предвид което на основание чл. 15.6. от
договора в тежест на клиента възниква задължение да заплати на доставчика в
пълен размер стойността на резервираните капацитетни продукти, и това е
договорна последица от прекратяване на договора за доставка на природен Г..
Тази отговорност на клиента - „С.Е.Д.М.“ ООД не би могла да се изключи, заради извършеното
изявление за прехвърляне в пълен размер на резервираните капацитетни продукти
от този клиент в полза на друг ползвател – в случая „Г.Т.2.“ ЕООД, тъй като
последното дружество няма качеството на ползвател на Г.опреносната
мрежа на „Б..“ ЕАД към момента на получаването на потвърждението за прехвърляне
на капацитетните продукти. Следователно единствената възможност за уреждане
изпълнението на задължението свързано с резервираните количества капацитетни
продукти от клиента - „С.Е.Д.М.“ ООД се свежда до това тяхната стойност да бъде
заплатена от него. В този контекст съвсем правомерно и съответно на уговореното
по договора от 30.08.2018 г. „Б.“ ЕАД е начислило тези стойности и е издало
съответните фактури с получател - „С.Е.Д.М.“
ООД. Тъй като се касае до вземания с отнапред определен падеж и предвид това,
че няма данни те да са изпълнени в пределите на този падеж в полза на носителя
им „Б.“ ЕАД е начислена договорна неустойка за забава уговорена в чл. 12.14 от
договора, която е дължима считано от датата следваща падежа на съответното
главно вземане до 01.07.2020 г., или сумите в размер от 863,83 лв.; 299,19 лв.
и 706,92 лв. По изложените съображения възражението на длъжника за приемане на
предявените от „Б.“ ЕАД вземания с
негова молба от 02.07.2020 г. се явяват неоснователни, като решението за
включването им от синдика в изготвения по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ списък на
приетите вземания обявен в ТРРЮЛНЦ на 26.10.2020 г. е правилно и не следва да
се променя в пределите на настоящото производство.
Воден от
горните съображения, Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ Допълнителен списък № 2 на приетите от синдика вземания на кредиторите на „С.Е.Д.М.“
ООД - в несъстоятелност, предявени в
срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ изготвен на 20.10.2020 г. и обявен в ТР при АВ на 26.10.2020
г., по подадено на основание чл. 690, ал. 1 ТЗ възражение с вх. №
282019/02.11.2020 г. от кредитора – „К.“ ЕАД, с ЕИК ********, като ВКЛЮЧВА предявеното от този кредитор с
негова молба вх. № 58774/24.06.2020 г. парично вземане, за частта му в размер
до сумата от 1 574 796 лв., съставляващо начислена договорна неустойка по
смисъла на чл. 10 от предварителен договор за продажба от 10.09.2018 г., поради
прекратяването на същия, считано от 27.12.2019 г., която неустойка е начислена
за периода от 10.09.2018 г. до 31.03.2019 г., като определя ред за
удовлетворяване на това вземане по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадено на
основание чл. 690, ал. 1 ТЗ възражение с вх. № 282019/02.11.2020 г. от
кредитора – „К.“ ЕАД, с ЕИК ********, в частта му, с която е поискано изменение
на Допълнителен списък № 2 на приетите
от синдика вземания на кредиторите на „С.Е.Д.М.“ ООД - в несъстоятелност, предявени в срока по чл.
688, ал. 3 ТЗ изготвен на 20.10.2020 г. и обявен в ТР при АВ на 26.10.2020 г.,
чрез приемане на предявено с молба вх. № 58774/24.06.2020 г. парично вземане,
за частта му в размер на сумата от 82 884,00 лв. /разликата над сумата от 1 574
796 лв. до сумата от 1 657680 лв./ , съставляващо начислена договорна неустойка
по смисъла на чл. 10 от предварителен договор за продажба от 10.09.2018 г.,
поради прекратяването на същия, считано от 27.12.2019 г., която неустойка е
начислена за периода от 10.09.2018 г. до 31.03.2019 г., като определя ред за
удовлетворяване на това вземане по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадено на основание чл. 690,
ал. 1 ТЗ възражение с вх. № 283070/02.11.2020 г. от длъжника – „С.Е.Д.М.“ ООД –
в несъстоятелност, с ЕИК *******, с което е поискано изменение на Допълнителен списък № 2 на приетите от
синдика вземания на кредиторите на „С.Е.Д.М.“ ООД - в несъстоятелност, предявени в срока по чл.
688, ал. 3 ТЗ изготвен на 20.10.2020 г. и обявен в ТР при АВ на 26.10.2020 г.,
чрез изключване от същия на предявените и приети вземания на кредитора – „Б.“
ЕАД, с ЕИК ******** индивидуализирани по вид, основание и размер в пункт 3 от
списъка.
ОДОБРЯВА с гореописаната промяна на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ Допълнителен списък № 2
на приетите от синдика вземания на кредиторите на „С.Е.Д.М.“ ООД - в несъстоятелност, предявени в срока по чл.
688, ал. 3 ТЗ изготвен на 20.10.2020 г. и обявен в ТР при АВ на 26.10.2020 г.
Определението да се обяви на
основание чл. 692, ал. 5 ТЗ в Търговския регистър по партидата на „С.Е.Д.М.“
ООД /в неплатежоспособност/, с ЕИК *******, а така също да се впише във
водената при Софийски градски съд книга по чл. 634в ТЗ
Препис от
определението да се връчи на синдика.
Определението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: