МОТИВИ по НОХД №782/2018 година
по описа на РС Ловеч
VІІІ - ми наказателен състав
Срещу
подсъдимият П.П.П. ***, било предявено обвинение по чл.209, ал.1 от НК, за
това, че на 18.11.2016 год. в гр. Ловеч, с цел да набави за себе си имотна
облага възбудил и поддържал у С.Й.Т. *** и Х.А.М. *** заблуждение, че е
собственик и ще продаде на С.Й.Т. недвижим имот в с. С., обл. Ловеч, местността
„М.” ЕКАТЕ 67060, с площ от пет декара и с това им причинил имотна вреда в
размер на 3 600 лева.
В
разпоредително с.з. подсъдимият П.П.П., редовно призован се е явил лично. По
негово искане на основание чл.94, ал.1, т.9 от НПК съдът му е назначил за
служебен защитник определеният от ЛАК адв. Георги П..
Пострадалата
С.Й.Т., редовно призована, не се е явила.
Пострадалият
Х.А.М., редовно призован, се е явил в с.з., като е предявил гр. иск за сумата от 1800,00 /хиляда и осемстотин/ лева,
представляваща причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със
законната лихва начиная от 18.11.2016 г. до окончателното изплащане на сумата,
и е направил искане да бъде конституиран като ГИ и ЧО в процеса. Съдът е приел
за съвместно разглеждане така предявеният гр. иск, и е конституирал като ГИ и
ЧО в процеса Х.А.М.. В съдебно заседание последния моли да се уважи гр. иск.
В
разпоредително с.з. след изслушване на прокурора, подсъдимия и неговия защитник
по въпросите по чл.248 от НПК, и съобразявайки направено от подсъдимият и
неговия защитник искане делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, съдът
съобразявайки становището им е насрочил делото по реда на Глава 27 от НПК, като
е провел предварително изслушване на страните. При предварителното изслушване
на страните след разясняване на подсъдимият от съда правата му по чл. 371 от НПК и след като го е уведомил, че съответните доказателства от досъдебното
производство и евентуално направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползва при постановяване на присъдата, подсъдимият е направил
самопризнание и в с.з. е заявил, че се признава за виновен по повдигнатото му
обвинение, че фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
отговарят на истината, и че отразената в обвинителния акт фактическа обстановка
е вярна, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.
Предвид направеното самопризнание от подсъдимият, съдът, след като е установил,
че самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства с определение по чл.371, ал.4 от НПК е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В
съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК предвид прилагането на
диференцираната процедура по чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК при
провеждане на съдебното следствие, съдът не е извършил разпит на подсъдимият,
на пострадалите, на свидетелите, и на
в.л. за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят
на Районна прокуратура - Ловеч в съдебно заседание поддържа обвинението срещу
подсъдимият така както е предявено с обвинителния акт, като излага, че и в хода
на съкратеното съдебно следствие се били събрали безспорни доказателства, че
подсъдимият е осъществил признаците на
престъплението за което е предаден на съд. Моли при постановяване на присъдата
съдът да наложи на подсъдимия наказание 1 години „лишаване от свобода”, което
на осн. чл.58а, ал.1 от НК да редуцира с 1/3, като изпълнението на наказанието
да отложи за срок от три години от влизане на присъдата в сила.моли да се уважи
гр. иск за имуществени вреди, в размера, в който е приет за съвместно
разглеждане.
В с.з.
подсъдимият П.П.П. е заявил, че се
признава за виновен по повдигнатото му обвинение, че фактите отразени в
обстоятелствената част на обвинителния акт отговарят на истината, и че е
съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът му адв. П. е
изложил, че подсъдимия е признал изцяло описаните в обвинителния акт факти и
обстоятелства. Моли при постановяване на присъдата, при определяне на
наказанието същото да бъде в минимален размер.
От
направеното самопризнание на подсъдимия, както и от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, които го подкрепят, от показанията на
разпитаните на досъдебното производство свидетели, от заключението на в.л. по
назначената и изготвена в хода на ДП експертиза, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
П.П.П. *** бил безработен. Бил осъждан за престъпления от общ характер, като
към датата на извършване на престъплението по отношения на осъжданията му били
настъпили основанията на чл.88 а, ал.1 от НК.
Свидетелят
Х.А.М. ***, но от дълги години живеел и работел във Франция. Там бил заедно със
свидетелката С.Й.Т., с която живеел на семейни начала.
Свидетелят
М. притежавал недвижим имот - къща в с. Горан, обл. Ловеч. Когато се прибирал
от Франция, отсядал във въпросната къща.
През
есента на 2016 год. свидетелят М. и свидетелката Т. ***, където извършвали
ремонт на къщата. Да извърши ремонта свидетелят М. ангажирал подсъдимият П.П.. Двамата
били приятели от дълги години. В разговор с подсъдимият П., свидетелят М. му
споделил, че има желание да закупи земеделска земя, тъй като приятелката му С.Т.
щяла да кандидатства по европейска програма „Млад фермер". Обяснил му, че
за целта вече имал в собственост 17 декара земя, но изискванията били площта да
бъдела над 20 декара.
Подсъдимият
П.П. предложил на свидетеля М. и свидетелката Т. да им продаде необходимите
декари земя. Във връзка с това им обяснил, че е собственик на земя, която се
намирала на разклона за с. С., обл. Ловеч, в близост до пътя гр. Ловеч - гр. Плевен.
За въпросната земя обяснил, че наскоро му е била предписана от баща му, че
нивата се намирала в местността „М.", землище на с. С., обл. Ловеч и била
около 5 декара. Няколко дена по - късно подсъдимият завел свидетелите на
посоченото място, за да им покаже имота. Мястото било тревясало, обрасло с
бурени и необработвано. Документи за имота същият не преставал. Обяснил им, че
имал проблеми, тъй като разделил с жена си и трябвало да плаща издръжка за
децата. За имота поискал общо сумата от 3 600 лева. Подсъдимият поискал част от
сумата предварително, като обяснил, че ще подготви документите и ще прехвърли
собствеността върху земята.
Ноември
месец на 2016 год. свидетелят М. дал
сумата от 700 лева на подсъдимия, като преди даването на
парите отишли в офиса на свидетелят И.И. Н.. Последният помолили да им намери
фирма, която да ги консултира по изготвяне на проект по мярка 6 "Млад
земеделски фермер". За целта подсъдимият П. обяснил на свидетеля Н. че ще
продаде нива в размер на пет декара, в землището на с. С., обл. Ловеч, която
щяла да послужи за стартиране на посоченият проект. Обяснил, че бенефициент по
проекта щяла да бъде свидетелката Т.. На свидетелят И.Н., подсъдимият представил
празен предварителен договор. Поради факта, че страните по договора не знаели
как точно да го попълнят, това направил свидетеля Н.. В договора свидетелят Н.
вписал, че подсъдимият П. продавал недвижим имот - нива, в местността „М."
с площ от пет декара в землището на с. С. с ЕКАТЕ 67060. Като дата на сключване
на предварителния договор била изписана дата 18.11.2017 год. Договорът бил
подписан от подсъдимият П. като продавач и свидетелите С.Т. и Х.М. като
купувачи. След попълването на договора същият го прочел лично на страните по
него.
Седмица
по - късно, през месец ноември на 2016 год. свидетелят М. дал на подсъдимия П.
останалата част от договорената сума, а именно 2 900 лева, които пари били общи
между него и свидетелката С.Т.. През цялото това време подсъдимият П. убеждавал
свидетелката Т. и свидетелят М., че леля му, свидетелката В.С. подготвяла документите и възможно най -скоро
имота щял да бъде прехвърлен на името на свидетелката Т., като за целта бил
запазен и час при нотариус А. Ц..
При
нотариуса тримата отишли месец декември на 2016 год. Там трябвали да изчакат
лелята на подсъдимия да занесе необходимите документи. Докато чакали пред
кабинета на нотариуса им било обяснено от него, че продажбата не може да бъде
извършена, тъй като обвиняемият не е собственик на посочения имот. Пред
кабинета на нотариуса подсъдимият обещал, ако сделката не стане ще върне
парите, но така и не сторил това, като по - късно напуснал и село С., обл. Ловеч.
Свидетелят
М. посетил дома на подсъдимият в с. С., обл. Ловеч, където провел разговор с
баща му, свидетелят П. И.. Същият му обяснил,
че има в наследство земеделска земя, но
същата не била поделена между брат му и сестра му, както и че подсъдимият не
притежавал и не е придобивал земя в местността „М.".
Посоченото
обстоятелство било потвърдено от протокола за разпит на свидетелката В. С., леля
на подсъдимия и чрез направени справки до АГКК от която е видно, че подсъдимият
П. не притежавал земеделски земи в землището на с. С., обл. Ловеч, както и във
всички останали землища на област Ловеч.
Видно от
заключението на вещото лице по назначената графическа експертиза, подписът положен
под „продавач" в предварителен договор за покупко - продажба на недвижим
имот по чл.19 от ЗЗД бил положен от подсъдимия П.П.П..
Горната
фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от
направеното съмопризнание на подсъдимия П. в хода на съдебното производство, че
той е извършител на деянието, което се кредитира от настоящия съдебен състав,
доколкото същото кореспондира изцяло с останалия доказателствен материал. В
тази насока са и показанията на разпитаните в хода на досъдебното съдебното
производство свидетели: Х.М., С.Т., В.С. , И.Н. и П.И.. Тези гласни доказателствени средства в
своята съвкупност създават пълна, точна и ясна картина на събитията от
процесната дата. Същите са логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал, в това число и с направеното
самопризнание от подсъдимия и заключението на в.л. по назначената и реализирана
в хода на ДП графическа експертиза. Всички те приобщават относими факти и
обстоятелства във връзка с гореизложената фактическа обстановка, в зависимост
от това на каква част от протеклите събития съответните лица са станали преки
очевидци, като по този начин пряко установяват обстоятелствата, както във
връзка със съставомерните признаци на процесното престъпление – дата, място,
механизъм, така и с авторството на деянието.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс. П.П.П. е осъществил
от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.209,
ал.1 от НК, за това, че на 18.11.2016 год. в гр. Ловеч, с цел да набави за себе
си имотна облага възбудил и поддържал у С.Й.Т. *** и Х.А.М. *** заблуждение, че
е собственик и ще продаде на С.Й.Т. недвижим имот в с. С., обл. Ловеч,
местността „М.” ЕКАТЕ 67060, с площ от пет декара и с това им причинил имотна
вреда в размер на 3 600 лева.
От обективна
страна престъплението е извършено от подс. П., като на 18.11.2016 год. в гр.
Ловеч възбудил и поддържал заблуждение у С.Й.Т. *** и Х.А.М. *** и с това им
причинил имотна вреда в размер от 3 600,00 лева, която е стойността на
недвижимия имот. Възбуждането на заблуждение се изразява в обстоятелството, че е
собственик на недвижимият имот, предмет на продажбата, и, че ще подготви
документите по продажбата му и ще прехвърли собствеността върху земята. Същият
изначално е знаел, че не е собственик на недвижимият имот и не може да го
продаде, но въпреки всичко е заблудил двамата пострадали, че е собственик. Налице
е и имотната облага, подсъдимият е получил сумата в размер на 3600,00 лева.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия виновно, при форма на
вината - пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
както и неговите последици, настъпването на които пряко е целял и искал.
Категорични са изводите, обезпечени от събраните по делото доказателства, че
той е имал формирана представа в съзнанието си за формираната заблуда у С.Й.Т. ***
и Х.А.М. ***.
Предвид
на така изложените съображения, съдът квалифицира деянието, призна подсъдимият
за виновен и го осъди.
Причини
за извършване на престъплението, се явяват стремежа към облагодетелстване по
лесноосъществим и неправомерен начин.
При
определяне на вида и размера на наказанието на подс. П., настоящата инстанция
на осн. чл.373, ал.2 от НПК като взе предвид обществената опасност на дееца и
деянието, чистото съдебно минало /реабилитиран/, направеното самопризнание,
процесуалното му поведение, както и начина на извършване на деянието, и
съобразявайки останалите обстоятелства, очертаващи спецификата на деянието,
както и данните за личността на подсъдимия, го осъди на основание чл.209, ал.1
от НК на 1 /една/ година лишаване от свобода. На осн. чл.58а, ал.1 от НК съдът намали
така определеното наказание с 1/3 като подсъдимия П. да изтърпи наказание в
размер на 8 /осем/ месеца лишаване от свобода.
Предвид
размера на наложеното наказание и чистото съдебно минало на подсъдимия
/реабилитиран/, настоящият състав намира, че за поправянето и превъзпитанието
му не е необходимо така наложеното наказание от 8 /осем/ месеца лишаване от
свобода да бъде изтърпяно реално. Ето защо, Съдът постанови изтърпяването на
наказанието ,,лишаване от свобода'' за срок от 8 /осем/ месеца да бъде отложено
с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът
наложи наказание “Лишаване от свобода“, в посочения размер, вземайки
предвид всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Съдът
намира, че така наложеното наказание на подс. П. е справедливо, и че
съответства на обществената опасност на деянието и на автора му и чрез него ще
се постигнат целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК.
Съда не намери за необходимо да
приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4 и чл.55 от НК, тъй като не намери нито
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, нито изключително такова.
В
съответствие с разпоредбите на чл. 45 във връзка с чл. 52 от ЗЗД, съдът уважи
предявеният граждански иск за имуществени вреди от Х.А.М. *** против подс. П.П.П.
за сумата от 1800,00 /хиляда и
осемстотин/ лева, представляваща причинени от престъплението имуществени вреди,
ведно със законната лихва начиная от 18.11.2016 г. до окончателното изплащане
на сумата, като основателен и доказан, като прие, че подсъдимият с виновното
си, противоправно поведение е осъществил фактическия състав на непозволеното
увреждане и между виновното и противоправно поведение на подсъдимият и
настъпилия вредоносен резултат е налице пряка причинна връзка. Размера на
причинените имуществени вреди се установява от показанията на разпитаните по
делото свидетели.
При този
изход на процеса, съдът осъди подсъдимия П. да заплати на ЛРС сумата от 72.00
лева, представляваща д.т. върху уважения размер на гражданския иск.
При този
изход на процеса, съдът осъди подсъдимия П. да заплати на ЛРС сумата от 203,14
лв., представляваща разноски за съдебно-графическа експертиза.
Водим от
гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: