РЕШЕНИЕ
№ 675
гр. Бургас, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20242120107657 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М. Н. С. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: гр. Бургас, ***, действаща чрез пълномощника си адвокат
Д. С., против „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София – 1784, район ****, представлявано от ***, с която се претендира осъждането
му за заплащане на сумата от 1 650 лева – - неустойка, с която ответното дружеството
се е обогатило неоснователно за сметка на ищеца, поради получаването на горната
сума, въз основа на нищожна клауза, предвиждаща заплащане на неустойка при
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение (поръчител или банкова
гаранция), по сключен между страните договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ № ***
от *** г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 1 650 лв. от датата на
подаване на исковата молба – 08.11.2024 г., до окончателното й изплащане.
Основанията за дължимост на търсената сума се основават на твърдения за
наличието на договорно правоотношение между страните по горния договор за
потребителски кредит, като се заявява, че заплатената по него неустойка от ищцата в
полза на ответника е в размер на 1 650 лева. Ищцата посочва, че предмет на това
договорно правоотношение е предоставяне на кредит в размер на 2 400 лв. при
годишна лихва 40,05 % и с годишен процент на разходите в размер на 48,02 %.
Неустоечната клауза е уговорена в чл. 6.2. от договора и е във връзка с неизпълнение
1
на задължение, предвидено в чл. 6.1., съгласно който заемателят се задължава в срок от
три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение –
поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените). Размерът на предвидената
в тази клауза неустойка е 4 862. 28 лв. Излагат се подробни доводи за нищожността на
сочената клауза, като се твърди, че същата заобикаля закона, противоречи на закона и
на добрите нрави, както и че се явява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал.
1 от ЗЗП. Ищцата сочи, че така уговорената неустойка не изпълнява присъщите си
обезпечителна и обезщетителна функции, а съставлява възнаградителна лихва, поради
което е нищожна. В исковата молба се обръща внимание и че размерът на
предвидената договорна неустойка значително надвишава главницата по кредита.
Правния си интерес от воденето на иска ищцата обосновава с плащането на част от
дължимата по договора неустойка, с която се сочи, че ответното дружество се е
обогатило неоснователно за нейна сметка.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от страна на ответното
дружество, в който се оспорва исковата молба като неоснователна и предявена в
условия на злоупотреба с права. Навеждат се доводи за действителност на процесния
договор и за съответствието му с нормативните изисквания, добрите нрави и правото
на ЕС. Посочва се, че между страните са установени трайни договорни отношения,
като между същите са сключени 14 договора за кредит при сходни условия.
Ответникът навежда твърдения, че процесуалното поведение на ищцата е в
противоречие с чл. 3 от ГПК и изискванията за добросъвестност. Твърди се, че ищецът
е депозирал пред Районен съд – гр. Бургас напълно идентични искови молби, с които
се оспорва една и съща клауза за заплащане на неустойка, която страните
неколкократно са уговорили в сключените мужду тях общо четиринадесет договора.
Молбите се отнасяли до различен договор за кредит, но във всяко от производствата се
оспорвала една и съща клауза с уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне
на обезпечение по кредита. Ищецът бил злоупотребил с правото си да инициира
отделни производства с една единствена цел, а именно да се генерират разноски по
две отделни производства. Същият целял да увреди другата страна, като в нейна
тежест се възложи заплащането на разноски в прекомерен размер. Моли съдът да
съедини делата в едно производство и да постанови едно общо решение по тях. По
отношение на основателността на иска, претенциите на ищеца за нищожност на
клаузата от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение, както и за връщане на платените суми били
неоснователни. Клаузите в договора за потребителски кредит № *** били съобразени
с всички изисквания на ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние. Противно на твърдението в исковата молба, по отношение на
формирането на ГПР били спазени всички закрепени в ЗПК изисквания. При
нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 59,10 %
2
и ГПР определен в процесния договор на 48,02% било видно, че в случая годишния
процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава,
поради което не било на лице нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК. Уговорената неустойка
не била и не следвала да бъде включвана в ГПР. Същата била проявление на свободата
на договаряне между страните, като в настоящия случай била уговорена като плащане,
в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане. Неверни
били твърденията, че неустойката представлявала възнаградителна лихва.
Обстоятелството, същата да бъде изплащана на части, не водило до превръщането й в
лихва. Към момента на сключване на договора, потребителят е бил уведомен за всички
възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя. Оспорената
неустойка била действителна. Същата била уговорена като санкция, в случай че
кредитополучателят не изпълни поетия ангажимент да предостави обезпечение.
Твърди се, че неустойката не противоречи на добрите нрави, като за това
обстоятелство следвало да са налице допълнителни критерии, които отсъстват, като
например дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи,
като поръчителство, залог или ипотека, както и дали неустойката е в прекомерно
съотношение с очакваните от неизпълнението вреди. Не била налице неравноправност
по ЗЗП, оспорените клаузи не били във вреда на потребителя, отговаряли на
изискването за добросъвестност и не водили до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. Не била на лице нито една от
хипотезите на чл.143 ЗЗП, като едновременно с това клаузите били уговорени
индивидуално с потребителя. Били описани ясно и точно и давали яснота и предвиД.ст
за финансовото му задължение към търговеца. Тази яснота била налице както преди
сключване на договора, така и при подписването му.
На самостоятелно основание всички изложени твърдения за нищожност на
договора и отделните му клаузи се оборвали от факта, че във периода 2022 г. – 2024 г.
ищецът бил сключил общо 14 договора, които съдържали уговорка за плащане на
неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Вместо да упражни някое от
договорно и законоустановените си права още при сключване на първия договор – да
прекрати договора, да поиска удължаване на срока за обезпечаване на задължение или
за замяната му с друт вид, кредитополучателят е сключил още 13 договора с уговорка
за плащане на неустойка, при идентични условия. Очевидно било че при сключването
на всеки следващ договор потребителят е бил наясто с условията за предоставяне на
обезпечение и заплащанети на неустойка, в случай че обезпечение не бъде осигурено,
но въпреки това изтеглил сумите и се ползвал от тях. На лице било индивидуално
договаряне и добросъвестност от страна на кредитора, тъй като в продължение на три
години ищецът бил ползвал многократно един вид кредитен продукт, респективно се е
запознавал с условията му. В заключение се заявява по отношение на осъдителния иск,
че е налице валидно правно основание кредиторът да получи и задържи плащанията по
3
договора.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в
същата факти и обстоятелства, становището на насрещната страна по нея и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото между страните няма спор, че са сключили процесния договор за
паричен заем Кредирект № *** от *** г., както и че кредитополучателят е получил от
ответното дружество сумата от 2 400 лв.
Съобразно уговорките по договора предоставения кредит от 2 400 лв., подлежи
на връщане на 18 месечни вноски, първата платима на 09.03.2023 г., а последната на
09.08.2024 г. - първа вноска в размер на 377 лв. и седемнадесет по 457 лв. т.е. общо
сумата от 3 363. 72 лв., което е изрично отбелязано в договора. Посочен е фиксиран
годишен лихвен процент /ГЛП/ от 40.05 % и годишен процент на разходите /ГПР/ в
размер на 48.02 %. В чл. 6.2 от договора е предвидено, че ако кредитополучателят при
енизъпление на поетите задължение по чл. 6.1 дължи на кредитора неустойка в размер
на 4 862.28 лв. Чл. 6.1 препраща към чл. 33 от ОУ за заеми „кредирект“, който
предвижда следните обезпечения, които следва да бъдат предоставени в тридневен
срок от усвояването на заемната сумата: 1. поръчителство на едно или две физически
лица, които отговарят кумулативно на следните условия: при едни поръчител -
осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната
работна заплата за страната; при двама поръчители - размерът на осигурителния доход
на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата
за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не
са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя;
нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от
„редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните
данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг
съответстващ документ за размера на получавания от тях доход; 2. предоставяне на
безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за
период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след
падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща
задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем,
включваща договорената главница и лихва. Видно от погасителния план към договора
– т. 4 уговорената неустойка е добавена към всяка от дължимите месечни вноски – по
376. 90 лв. за първите четири и по 239.62 лв. за останалите четиринадесет, като по този
начин дължима месечна вноска е в размер на 457 лв., а общата дължима сума за
връщане е в размер на 8 146 лв.
Не се спори по делото, че кредитополучателят вече е заплатил на ищеца част от
4
уговорената неустойка в размер на 1 650 лв.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на спора,
съдът намира:
В случая с оглед правното естество на спора следва да се изследва валидността
на клаузата за неустойка. В тази връзка съдът намира, че предвид съдържанието на
неустоечната клауза и съобразявайки разпоредбата на чл. 43, т. 5 от Закона за защита
на потребителите /ЗЗП/, която гласи, че неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при
неизпълнение на гореописаните задължения да заплати неустойка, независимо дали
изпълнява в срок другите поети по договора задължения, при което така уговорената
клауза за неустойка е нищожна. В случая неустойка е уговорена за неосигуряване на
обезпечение и всъщност като такава излиза извън типичната й функция, като дължима
при неизпълнение на поетите насрещни задължения по договор. Дори при изпълнение
на поетите задължения за връщане на заетата сума ведно със съответната
възнаградителна лихва, както е и в настоящия случай, кредитополучателят отново
съобразно уговорките по договора дължи уговорената неустойка, което противоречи
на същността на неустоечната клауза т.е на закона и на това основание се явява
нищожна. Наред с това същата се явява при това положение уговорена с цел да се
заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 Закона за потребителския кредит,
уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, поради което на
основание чл. 21 ЗПК също е нищожна и плащане по нея не се дължи. Аргумент за
това е и обстоятелството, че още изначално при подписване на договора, без
изчакването на уговорения в чл. 11 тридневен срок същата е включена като част от
месечната погасителна вноска, нито пък самият кредитор е изпълнил някое от
действията по чл. 33, т. 3 от ОУ. Поради това се налага извода, че извършеното
плащане на неустойката, е без основание, тъй като уговорената неустоечна клауза е
нищожна, и иска за връщане на така платената сума, като основателен следва да бъде
уважен.
Не могат да бъдат споделените доводите на ответника в противния смисъл
именно, поради подробно изложените по-горе съображения. Същото се отнася и до
доводите за злоупотребата с право предвид наличието на 14 договора и съответно
толкова дела за връщане на платената без основание неустойка. В крайна сметка
ответникът разполага с възможността сам да предоговори извънсъдебно отношенията
си с ищцата по договорите с цел евентуално избягване на съдебен процес и съответно
заплащането на разноските по него. Предявяването на иск за връщане на недължимо
платена без основание сума не би могло да съставлява злоупотреба с право, като
5
съгласно чл. 2 от ГПК съдът е длъжен да разгледа и разреши всяка подадена молба за
защита и съдействие на лични и имуществени права. В случая оспорването на
ответника само обосновава извода, че не е налице някоя от хипотезите по чл. 78, ал. 2
от ГПК за да бъде освободен от отговорност за разноските.
При този изход на спора основателна се явява претенцията на ищеца за
присъждане на направените по делото разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в
размер на 66 лв. за заплатена държавна такса.
По същите съображения следва също така ответникът да заплати на адвокат Д.
Б. С., вписан в АК - ***, с личен номер ***, адрес: гр. ***, ул. *** ***, на основание
чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 450 лв.,
съобразно материалния интерес и степента фактическата и правна сложност на делото.
Разноските за адвокатско възнаграждение, дори да бяха заплатени от ищцата, без да й
бе оказвана безплатна адвокатска защита, следваше също да се възложат тежест на
ответника, поради което и съдът й приема, че в настоящия случай във връзка с
искането за присъждане на разноските по делото не следва да изследва имуществено
състояние на ищеца.
Съответно неоснователна е претенцията на ответника за присъждане на
разноски по делото.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Осъжда „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София – 1784, район ****, представлявано от ***, да заплати на М. Н. С. с ЕГН
**********, постоянен и настоящ адрес: гр. Бургас, ***, сумата от 1 650 лв. /хиляда
шестстотин и петдесет лева/ - главница, представляваща подлежаща на връщане
неустойка, поради плащането й без основание предвид нищожността на клаузата за
неустойка, на основание чл. 43, т. 5 от ЗЗП, чл. 19 и чл. 21 от ЗПК, уговорена в чл. 6. 2
във вр. с чл. 6.1 от сключения между страните договор за паричен заем Кредирект №
*** от *** г. във вр. с чл. 33 от ОУ към него, ведно със законната лихва за забава
върху главницата от датата на подаване на исковата молба на 08.11.2024 г., до
окончателното й изплащане, както и сумата от 66 лв. /шестдесет и шест лева/ за
направените разноски по делото.
Осъжда „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София – 1784, район ****, представлявано от ***, да заплати на адвокат Д. Б. С.,
вписан в АК- ***, с личен номер ***, адрес: гр. ***, ул. *** ***, на основание чл. 38,
ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 450 лв. /четиристотин и
петдесет лева/.
6
Сумите са платими по следната банкова сметка с титуляр адвокат Д. Б. С. , а
именно: IBAN: ***при „***“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7