№ 2744
гр. Варна , 02.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на втори
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско
дело № 20213100501870 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Ти би ай Банк“ ЕАД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ 52-54 срещу
разпореждане № 5249/21.05.2021 год. по гр.д. № 5701/21 год. на ВРС – 17 състав, с което е
отхвърлено подаденото от частния жалбоподател заявление, В ЧАСТТА, с която се иска
издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Н. Н. Г. за сумата от 110.45 лв. –
премии застраховка “живот”, 29.46 лв. Възнаградителна лихва върху премия живот за
периода 15.07.2019-15.03.2021 год., обещетение за забава върху застраховка “сметка” за
периода 15.12.2019-21.01.2021 год. И 33.31 лева. обезщетение за забава върху “застраховка”
живот за периода 15.07.2019 – 15.03.2021 год., ведно със законната лихва върху
финансираните премии от 19.04.2021 год.
Твърди се в сезиралата съда жалба неправилност на обжалваното определение, тъй
като кредитополучателя, съгласно изричната договорна клауза, не е задължен да сключва
застраховка и като е избрал противното следва да бъде зачетена договорната свобода.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за
неоснователна, поради следните съображения:
Производството пред заповедния съд е образувано по заявление подадено от
заявителя Ти би ай Банк“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ 52-54 срещу длъжника Н. Н. Г. за суми по договор
1
за кредит № **********/09.03.2018 год., включително и сумата от 110.45 лв. – премии
застраховка “живот”, 29.46 лв. възнаградителна лихва върху премия живот за периода
15.07.2019-15.03.2021 год., обещетение за забава върху застраховка “сметка” за периода
15.12.2019-21.01.2021 год. И 33.31 лева. обезщетение за забава върху “застраховка” живот за
периода 15.07.2019 – 15.03.2021 год., ведно със законната лихва върху финансираните
премии от 19.04.2021 год.
Като е приел, че клаузите по претендираните от завителя суми противоречи на ЗПК,
респективно са нищожни, заповедният съд е отхвърлил заявлението в тази му част, което е и
предмет на настоящото произнасяне.
Настоящият състав споделя крайния извод на заповедния съд.
С оглед предназначението на заповедното производство да изключи именно исковия
ред за установяване на безспорни вземания съдът приема, че същото може да има за предмет
само съдебно защитими права /арг. от чл. 410 ал.3 и чл. 422 ал.1 ГПК/. Поради горното,
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК предвижда съдът да отказва да издаде заповед за
изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или добрите нрави, като съдът следи
служебно за наличието на тази отрицателна процесуална предпоставка. Съдът още на фаза
заповедно производство следва да осъществи защита на по-слабата страна в договорните
правоотношения – потребителя, а чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, предвиждайки възможността да
се откаже издаване заповед за изпълнение поради противоречие на клаузи на закона и
добрите нрави като по този начин гарантира в пълна степен правата на потребителя като
прехвърля тежестта на кредитора да докаже съществуване на вземането си в осъдително
исково производство.
Видно от данните в първоинстанционно производство, в подаденото заявление е
претендирана сборна сума като главница, формирана от различни вземания, начислени като
задължения, възникнали по договор за предоставен потребителски кредит. След изискване
на допълнителни пояснения, заявителят е посочил, че е предоставил сборна главница,
формирана от два компонента, само един от които е дължима от кредитополучателя цена, а
другият е образуван от дължими на застраховател премии по застраховки, предложени на
кредитополучателя като допълнителна услуга.
Твърденията на заявителя достатъчно индивидуализират тези части от вземанията,
предмет на настоящото производство като част от съществената престация по договора за
потребителски кредит, претендирани като главница и лихви, а не като възнаграждения за
допълнително предоставяни услуги, различно от основното ползвано от кредитополучателя
благо.
При така заявената претенция правилата на чл. 10а ЗПК отнасящи се до уговорките за
допълнителни възнаграждения в полза на доставчик, предоставящ потребителски кредит на
гражданин не могат да намерят директно приложение, поради което и преценката на
2
обосноваността на правата на доставчика на потребителското кредитиране следва да се
извърши само въз основа на съдържанието на сделката, документирана като договор за
потребителски кредит, като в конкретния случай преценката на нормите на представения
договор пораждат съмнение за несъответствие на клаузите на договора с императивните
изисквания и забрани по ЗПК.
На първо място, макар да е предлагал и сключил договор за потребителски кредит, в
пояснението за предмета на основната престация, освен предоставената сума са посочени и
други услуги със самостоятелни цени, чийто произход не е пояснен в съдържанието на
самия договор, но сборът им явно формира именно главница като общ размер на кредита,
обозначен като 7 663.49 лв., от която BANK ЖИВОТ АГЕНТ в размер на 842.40 лв.
Съставът на въззивният съд констатира, че при този начин на обявяване на съществената
престация за потребителя, определяща не само търсеното от него благо като непосредствена
цел на финансовата услуга, но и допълнително завишената финансовата тежест, която
следва да понесе за това придобиване, съществува голяма вероятност потребителя да не е в
състояние да възприеме в цялост последиците от множеството изявления, които е направил
в хода на преговорите, довършени с този документ.
За всяка сделка, при която тече договаряне между естествено неравнопоставени
субекти, добросъвестността изисква от доставчика, специализиран както на пазара на
кредитирането, така и в застрахователната услуга, като посредник на конкретен
застраховател, да разясни и предложи съдържание на клаузи разбираеми за потребител,
встъпващ в договора без предварителна подготовка за сделка, различна от текущата му
нужда от конкретната стока. Затова при „добавяне“ към главница на допълнителни суми,
които не са договорени като цена на допълнителни услуги а именно като част от основна
усвоена по кредита главница, законосъобразното договаряне изисква и промяна на целта на
кредита, отпуснат вече и за покупка на други самостоятелно договорени от потребителя
услуги. Само тогава клиентът ще е в състояние да възприеме, че незадължителните
застраховки, които банката му е предложила без да изисква от него пряко плащане, не са му
предоставени безвъзмездно, а на определена цена, която не само оскъпява включително и
самия потребителски кредит с лихвения процент върху него.
Липсата на яснота по основния предмет на сделката затруднява и преценката за
надлежното оповестяване на ГПР, като основен показател за ориентация на клиента в избора
му на конкурентен пазар на кредитни услуги, като в тази насока също се пораждат съмнения
за съответствие на съдържанието на договора с изискване на чл. 19 ал. 4 ЗПК.
Налага се извод за неоснователност на частната жалба, поради което и обжалваното
разпореждане следва да се потвърди.
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 5249/21.05.2021 год. по гр.д. № 5701/21 год. на
ВРС – 17 състав, с което е отхвърлено подаденото от частния жалбоподател заявление, В
ЧАСТТА, с която се иска издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Н. Н. Г.
за сумата от 110.45 лв. – премии застраховка “живот”, 29.46 лв. Възнаградителна лихва
върху премия живот за периода 15.07.2019-15.03.2021 год., обещетение за забава върху
застраховка “сметка” за периода 15.12.2019-21.01.2021 год. И 33.31 лева. обезщетение за
забава върху “застраховка” живот за периода 15.07.2019 – 15.03.2021 год., ведно със
законната лихва върху финансираните премии от 19.04.2021 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4