№ 266
гр. Варна, 19.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20213110204511 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на „КРЕПЕС 2017“ ЕООД,
представлявано от Х.С.М., против НП№ 03-013937/07.07.2021 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на основание чл. 414 ал.1 от КТ на
юридическото лице е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ” в размер на 1 600 /хиляда и шестстотин/ лева, за нарушение на чл. 264,
вр. с чл. 128 т.2, вр. с чл. 154 от КТ.
В подаденото до съда възражение срещу НП се твърди, че нарушението е
допуснато вследствие на техническа грешка, която е отстранена непосредствено след
получаване на протокол № ПР2118786/30.06.2021 г., издаден от инспектор М.Ж.. Към
възражението е приложено копие от коригиран фиш за работна заплата на В.М. за
мес.04.2021 г.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от адв.
Василева, която в съдебно заседание заявява, че с подаденото възражение, депозирано
до АНО е изразена воля за обжалване пред съда на НП с посочените в същото
аргументи. Излага се становище, че са налице предпоставките за квалифициране на
нарушението като маловажно и прилагане на нормата на чл. 415в ал.1 от КТ,
доколкото още пред АНО е представено доказателство за заплащане на процесното
възнаграждение. Иска се НП да бъде изменено като се приложи разпоредбата на чл.
415в ал.1 от КТ и да се присъдят в полза на въззивника сторените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от
1
юк Николов, който оспорва жалбата. В заседание по същество пледира, че с оглед
приложените към преписката писмени доказателства, нарушението е доказано от
фактическа и правна страна. Излага становище, че при преценка на приложимостта на
нормата на чл. 415в ал.1 от КТ следва да се съобрази, че проверката, въз основа на
която е установено процесното нарушение, е приключена към момента на издаване на
протокола, в който резултатите от същата са обективирани. Формира се извод, че
размерът на наложената административна санкция, който е определен над минимума,
но близо до него, е справедлив такъв, предвид констатираните при проверката
нарушения от същия вид по отношение на други работещи в дружеството лица. Иска
се съдът да потвърди издаденото НП, а при условията на евентуалност, в случай, че
констатира наличие на предпоставките за прилагане на нормата на чл. 415в ал.1 от КТ,
да се преквалифицира деянието и да се приложи визираната санкционна норма с
решението. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на
въззиваемата страна.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят – М.О.-Ж., както и свидетелят по акта – Е.Н.. Приобщени са като
писмени доказателства по делото материалите по АНП.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следната фактическа обстановка:
В периода от 07.06.2021 г. до 30.06.2021 г. служители на ДИТ-Варна – св. М.М.-
Ж. и св. Е.Н. – инспектори в посоченото учреждение, извършили проверка по спазване
на трудовото законодателство в „КРЕПЕС 2017“ЕООД, гр.Варна. В хода на
проверката, въз основа на представен трудов договор № 120/08.04.2021 г. с В.И.В. с
ЕГН: **********, назначен на длъжност „обслужващ бюфет/лавка“ , присъствена
форма за мес.април 2021 г. и ведомост за заплата за мес.април 2021 г., е установено, че
дружеството, в качеството на работодател не е заплатило на работника В. не по-малко
от удвоения размер на трудовото възнаграждение за отработено време на официален
празник – 30.04.2021 г. – Велики петък, на която дата същият е осъществявал
трудовите си функции в рамките на 7 часа, на щанд за палачинки /понички, находящ с
на Морска гара, пред „Клуб на докера“ в гр. Варна. Установено е, че нарушението е
извършено на 01.06.2021 г., до която дата е следвало на лицето да бъде изплатено
трудовото възнаграждение за мес.април 2021 г.
При така установените факти, на 30.06.2021 г. св. М.Ж. съставила на
дружеството-жалбоподател АУАН за нарушение на чл. 264, във вр.с чл. 128 т.2 от КТ,
вр. с чл. 154 ал.1 от КТ. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на
основание чл. 414 ал.1 от КТ е ангажирана административно-наказателната
отговорност на „КРЕПЕС 2017“ЕООД, като му е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1600/хиляда и шестстотин/ лева.
2
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателното постановление № 03-013937/07.07.2021 г. е издадено от
компетентен орган – Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, с оглед
разпоредбата на чл. 416 ал.5 от КТ и видно от приложеното към АНП заверено копие
на заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ от 12.01.2010 г.
В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.Посочени са нарушените материално-правни норми, като
наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна
следното:
С НП на въззивника е наложена санкция за нарушаване нормата на чл. 264 от
КТ във връзка с чл. 128, т. 2 и чл. 154, ал. 1 от КТ.
Съгласно нормата на чл. 264 от КТ за работа през дните на официалните
празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или
служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на
трудовото му възнаграждение.
В разпоредбата на чл. 154 от КТ id изчерпателно изброени официалните
празници, вкл. Велики петък, който празник през 2021 година е на 30 април.
Нормата на чл. 128, т. 2 от КТ вменява в задължение на работодателя да изплаща
трудовото възнаграждение за извършената работа в установените срокове.
В случая по делото няма спор, че дружеството-жалбоподател има качеството на
работодател по отношение на лицето В.И.В.. В горната насока са и приложените към
АНП писмени доказателства – ТД, присъствена форма за месец април 2021 год.,
платежна ведомост за същия месец, платежен фиш за заплата за месец април 2021 г. и
трудов договор с Вe.rufl.
3
По категоричен начин въз основа на приобщената присъствена форма за мес.
април 2021 г. , се установява и фактът, че В. е полагал труд на 30.04.21 г. – Велики
петък като видно от гласните доказателства по делото и приобщеното копие от
ведомост за заплати за мес.април 2021 г. към момента на проверката не е бил заплатен
на В. удвоения размер на трудовото възнаграждение за работа по време на посочения
официален празник. Видно от платежната ведомост за заплата за месец април 2021 г. в
нея начисляване на удвоен размер на допълнително възнаграждение изобщо липсва.
Съгласно сключения между дружеството-жалбоподател и работника В. трудов
договор, работодателят се задължава да изплаща уговореното с последния трудово
възнаграждение в размер на 800 /осемстотин/ лева до 30-то число на следващия месец.
С оглед на посочената клауза, въззивникът е дължал изплащане на възнаграждението
на В. за мес.април до 30-то число на мес. май 2021 г., поради което бездействието се
явява незаконосъобразно считано от 31.05.2021 г. /която дата е работен ден/.
Действително АНО е посочил като дата на извършване на нарушението
01.06.2021 г., но доколкото се касае за продължено деяние, при което с бездействието в
съответния период до реализиране на дължимото плащане във всеки момент се засягат
съответните обществени отношения, деянието се явява осъществено и на посоченото в
НП време.
Съдът намира, че в случая е неприложима нормата на чл. 415в от КТ, която
регламентира изрично въпроса за отговорността за маловажно нарушение в трудовото
законодателство. За прилагане нормата на чл. 415в от КТ е необходимо да са налице
две предпоставки – нарушението да е отстранено веднага след установяването му и от
него да не са произтекли вредни последици за работници и служители. Липсата на
която и да е от тях обуславя извод за неприложимост на специалната разпоредба на чл.
415в от КТ. От приложеното по делото копие на поправен фиш е установено
действително, че нарушението е отстранено след неговото установяване, но
въззивникът не е ангажирал доказателства, установяващи датата, на която е сторено
това. Същевременно видно от събраните по делото гласни доказателства е видно, че до
приключване на проверката и съставяне на процесния акт, нарушението не е било
отстранено. От друга страна, несвоевременното плащане на възнаграждението за
положен труд винаги е свързано с неблагоприятни последици за работника или за
служителя. Нарушението, по отношение на което е издадено процесното НП, е
резултатно, а не формално, и по презумпция от него произтичат последици, доколкото
неплащането на дължими суми по трудовото правоотношение поражда за работника
/служителя/ имуществени вреди, които се изразяват в лишаване на същия от
възможността да се ползва от дължимите му се суми своевременно. Неизплащането на
трудови възнаграждения за положена през съответния месец работна сила е винаги
неоправдано, тъй като трудовите правоотношения са възмездни. С оглед на
4
изложеното и като взе предвид, че към момента на приключване на проверката
въззивникът е бил в забава по отношение на дължимото възнаграждение, надхвърляща
период от месец и съобразявайки разпоредбата на чл. 415в КТ, съдът намери, че с
деянието са настъпили вреди за конкретния работник, поради което е неприложима
нормата на чл. 415в ал.1 от КТ.
Като взе предвид, периода на забавата, както и обстоятелството, че с протокола
за проверка са установени и други нарушения от същия вид по отношение на други
работещи в дружеството лица, съдът намери, че наложената административна санкция
на основание чл. 414 ал.1 от КТ над минималния размер, но към него, е справедлива и
ще изпълни целите, визирани в нормата на чл. 12 от ЗАНН.
Поради изложените съображения, съдът намери, че НП следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
В случая безспорно нарушението е осъществено в предхождащ проверката
момент, с оглед на което са засегнати интересите на конкретния работник, поради
което случаят не следва да са квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН.
Предвид направеното искане от процесуалния представител на
въззивниваемата страна и въззивника за присъждане на юрисконсултско съотв.
адвокатско възнаграждение, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата на чл. 63 ал.4
от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в едно съдебно заседание, в което юрисконсулта е взел участие, съотв.
същото не представлява фактическа и правна сложност намира, че следва да му бъде
присъдено възнаграждение към минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от
Наредбата, а именно за сумата от 100 /сто/ лева.
С оглед изхода на делото, съдът намира, че следва да остави без уважение
искането на въззивника за присъждане в негова полза на сторените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение.
5
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 03-013937/07.07.2021 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на основание чл. 414
ал.1 от КТ на „КРЕПЕС 2017“ ЕООД е наложено административно наказание
"ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1 600 /хиляда и шестстотин/ лева, за
нарушение на чл. 264, вр. с чл. 128 т.2, вр. с чл. 154 от КТ.
ОСЪЖДА „КРЕПЕС 2017“ ЕООД АД ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Главна
инспекция по труда – София сумата от 100 /сто/лева за юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за присъждане в негова
полза на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6