Р Е Ш Е Н И Е
569/10.8.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №2107 по описа на ШРС за 2019 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство за делба на недвижим имот във втора фаза.
С Решение №24/13.01.2020 год. по настоящото дело съдът е допуснал
извършването на съдебна делба между страните по делото по отношение на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор
78104.501.555, находящ се в с.***, община Шумен, област Шумен, с
административен адрес: ул.“***“ №2, представляващ дворно место при съседи:
имоти с идентификатор 78104.501.399, 78104.501.398, 78104.501.396, 78104.501.949, 78104.501.930,
ведно с построената в него жилищна двуетажна сграда със застроена площ от 91
кв.метра и идентификатор 78104.501.555.1 и стопанка сграда едноетажна със
застроена площ от 22 кв.метра и идентификатор 78104.501.555.2 ПРИ РАВНИ КВОТИ: по 1/3 ид. част
за А.С.М., с ЕГН**********, Н.М.И., с
ЕГН********** и И.М.И., с ЕГН**********. Решението не е било обжалвано и е влязло в сила, поради което
производството е преминало във фазата по извършване на делбата.
В съдебно заседание ищцата А.С.М. не се явява
лично. За нея се явява упълномощен представител – адв.В.Б.от ШАК. Предявява
претенции по сметки, като претендира обезщетение за времето през което ищцата е била лишена от ползването на
притежаваната от нея 1/3 ид.част от имота в размер на 100 лева месечно, считано
от датата на депозиране на исковата молба – 22.07.2019 год. до датата на
последното съдебно заседание по делото. Заявява, че желае допуснатия до делба
имот да бъде изнесен на публична продан.
В съдебно заседание ответницата Н.М.И. също не се явява
лично. За нея се явява упълномощен представител – адв.Ив.Й. от ШАК. Предявява от
името на И. претенция за възлагане на допуснатия за делба имот, като оспорва
твърдението, че е възпрепятствала достъпа до имота на ищцата и втория ответник.
В съдебно заседание ответникът И.М.И. не се явява лично. За него се явява
упълномощен представител – адв.С.С. от ШАК. Предявява претенция с правно
основание чл.31, ал.2 от ЗС, като претендира заплащане на обезщетение за
времето, през което И. е бил лишен от
ползването на притежаваната от него 1/3 ид.част от имота в размер на 100 лева
месечно, считано от датата на депозиране на отговора на исковата молба –
11.11.2019 год. до приключване на делото. Също заявява, че желае допуснатия до
делба имот да бъде изнесен на публична продан.
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
С Решение №24/13.01.2020 год. по настоящото дело съдът е допуснал
извършването на съдебна делба между страните по делото по отношение на
следния недвижим имот: Поземлен имот с
идентификатор 78104.501.555, находящ се в с.***, община Шумен, област Шумен, с
административен адрес: ул.“***“ №2, представляващ дворно место при съседи:
имоти с идентификатор 78104.501.399, 78104.501.398, 78104.501.396, 78104.501.949, 78104.501.930,
ведно с построената в него жилищна двуетажна сграда със застроена площ от 91
кв.метра и идентификатор 78104.501.555.1 и стопанка сграда едноетажна със
застроена площ от 22 кв.метра и идентификатор 78104.501.555.2 ПРИ РАВНИ КВОТИ: по 1/3 ид. част
за А.С.М., с ЕГН**********, Н.М.И., с
ЕГН********** и И.М.И., с ЕГН**********. Решението не е било обжалвано и е влязло в сила.
Към момента на смъртта си, а и преди това общият
наследодател на страните С. М. И. е живял сам в имота, като след смъртта му
последователно в имота са живели различни семейства, като същите не са
заплащали наем, а са обитавали имота с оглед неговото опазване и поддръжка.
Изложената фактическа обстановка се установява от
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно от разпита
на свидетелите Ш. Х. Т., С. П. Н., Д. М. А. и Р. Ш. Х., както и от следните
писмени доказателства:
За изясняване на фактическата обстановка в хода на
съдебното производство е назначена и изготвена съдебно – техническа експертиза,
по която вещото лице дава заключение, че допуснатия до делба имот е с пазарна
стойност 72 800 лева, че същият е неподеляем, съобразно техническите изисквания
и квотите на страните, както и че стойността на пазарния наем за имота за периода
от 22.07.2019 год. до момента на изготвяне на експертизата е в размер на 50
лева месечно.
По отношение на събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства съдът намира че напълно следва да бъдат
кредитирани показанията на свидетелите С. П. Н., Д. М. А. и Р. Ш. Х., доколкото
същите почиват на техни преки наблюдения на събитията, за които свидетелстват.
В същото време са категорични, еднопосочни и кореспондират, както помежду си,
така също и с останалия събран по делото доказателствен материал.
По отношение показанията на свидетелката Ш. Х. Т.съдът
намира, че същите следва да бъдат кредитирани в частта, в която същата заявява,
че действително в имота, предмет на настоящото производство последователно са
живели различни семейства. В същото време обаче в частта, в която свидетелката
заявява, че е чувала, че същите заплащат наем за имота, показанията й не следва
да бъдат кредитирани, доколкото същите почиват на слухове и предположения. В
тази си част показанията на свидетелката са изолирани и противоречиви и не
кореспондират с останалия, събран по делото доказателствен материал, поради
което и не спомагат за изясняване на обективната истина по делото.
Досежно
претенцията с правно основание чл.349, ал.2 от ГПК за възлагане на допуснатия
до делба имот:
-От страна на ищцата Н.М.И. е направено искане за възлагане на
допуснатия до делба имот. Съгласно разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК Ако неподеляемият имот е жилище,
всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не
притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като
дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато
няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят
претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който
предложи по-висока цена. За да бъде уважена претенцията е необходимо да бъде
установено при условията на пълно доказване от страна на съделителката, че
неподеляемият имот е жилище, че към момента на откриване на наследството е
живяла в него и че не притежава друго жилище. В настоящия случай не се спори между страните
по делото, че допуснатия до делба имот представлява жилище. Това обстоятелство
се установява и от изготвената и приета по делото съдебно-техническа
експертиза.
В същото време от
материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства не се установява наличието на втората,
изискуема от разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК предпоставка, а именно, че съделителката да е живяла в
имота към момента на откриване на наследството. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че от разпита на свидетеля С. П. Н.се установява, че преди
смъртта си общият наследодател на страните е живеел сам в имота, като същият е
бил на легло и неговите близки не са полагали грижи за него. Именно свидетелят Н.е
полагал непосредствени грижи за С. И., тъй като е бил близък с него и е бил
помолен за това от кмета на с.***. В същата насока са и показанията на
свидетеля Д. М. А., който в съдебно заседание на 22.07.2020 год. заявява, че
ответницата Н.М.И. от 1989 год. живее
в Турция, както и че преди това се е оженила в с.Правенци и от там е заминала
за Турция.
От представеното от страна на втория ответник
удостоверение №ГРС-33-004/01.06.2020 год., издадено от Община Шумен се
установява, че ответницата Н.М.И. е
сключила граждански брак на 29.07.1987 год. в с.Правенци, като в периода след
01.01.1999 год. е с настоящ адрес в Турция.
Следователно от изложените доказателства се
установява по безспорен начин, че съделителката не е живяла в наследствения
имот към момента на откриване на наследството.
Липсват доказателства и относно наличието на
третата изискуема предпоставка в разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК, а именно
съделителката да не притежава друго жилище.
С оглед всичко изложено по-горе съдът намира, че не са
налице елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК
за възлагане на имота на съделителката Н.М.И..
А доколкото от заключението на изготвената по делото съдебно-техническа
експертиза се установява, че същият е
неподелям съгласно техническите изисквания и квотите на страните, се налага
извода, че същият следва да бъде изнесен на публична продан. В този
смисъл е и константната съдебна практика и по-конкретно Тълкувателно решение №1 от 19.05.2004 год. на ВКС по гр. д. №1/2004 год.
на ОСГК.
Досежно
претенциите по сметки:
-От страна на ищцата А.С.М. е предявена претенция по сметки с искане да бъде осъдена
ответницата Н.М.И. да й заплаща обезщетение за времето, през което е била лишена от ползването на притежаваната
от нея 1/3 ид.част от имота в размер на 100 лева месечно, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 22.07.2019 год. до датата на последното съдебно
заседание по делото.
От страна на втория ответник И.М.И. също е
предявена претенция с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, като претендира
заплащане на обезщетение за времето, през което
е бил лишен от ползването на притежаваната от него 1/3 ид.част от имота
в размер на 100 лева месечно, считано от датата на депозиране на отговора на
исковата молба – 11.11.2019 год. до приключване на делото.
От материалите по делото и по-конкретно от
събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Ш. Х. Т., С. П. Н., Д. М. А. и Р. Ш. Х. се установява по безспорен
начин, че в процесният имот в периода след смъртта на наследодателя С. М. И. до
настоящия момент са живели различни семейства, като същите са били допуснати в
имота от ответницата Н.М.И.. В същото
време обаче отново от свидетелските показания на свидетелите С. П. Н., Д. М. А. и Р. Ш. Х. се
установява, че нито едно от семействата
не е заплащало наем или друго възнаграждение във връзка с ползването на имота,
а единствена цел на настаняването им е
било опазване и поддържане на
имота.
В същото време от разпита на свидетелите Д. М. А.
и Р. Ш. Х. се установява, че достъпът на ищцата и втория ответник до имота не е
бил възпрепятстван по никакъв начин, като въпреки, че на първия етаж от къщата
са живеели различни семейства, то ключовете за втория етаж са се намирали в
имота и са били предоставяни срещу поискване на всеки от наследниците. В този смисъл
от разпита на свидетеля Д. А.се установява, че до имота има свободен достъп и
че дори преди няколко месеца вторият
ответник И.И. е идвал в селото и е останал да нощува в имота, заедно със
съпругата си.
С оглед на изложеното съдът намира, че в настоящия
случай не са налице изискуемите кумулативни предпоставки за уважаване
претенцията на ищцата и втория ответник. Въпреки, че от материалите по делото
се установява по безспорен начин, че ищцата и ответниците са собственици на
сочените от тях идеални части от имота, а и това не се спори, с оглед влязлото в
сила Решение по допускане на делбата, липсват каквито и да е доказателства ползването на имота да се осъществява лично от
ответницата И. или същата да е предоставила ползването на имота на трето лице
срещу възнаграждение, както и именно И. да е лишила по някакъв начин ищцата и
втория ответник от ползването върху имота, съобразно правата им. А с оглед на
изложеното претенциите на ищцата и втория ответник се явяват неоснователни и
недоказани по отношение и на двамата. В този смисъл е и константната съдебна
практика и по-конкретно Тълкувателно решение №7 от 2.11.2012 год. на ВКС по
тълк. д. №7/2012 год., ОСГК и др. За
прецизност следва да бъде посочено, че последните имат право да претендират
наем за ползване на имота евентуално от третите лица, живеещи в имота, но в
друго производство, доколкото последните не са страна в производството за
съдебна делба.
С оглед на изложеното претенциите с правно основание
чл.31, ал.2 от ЗС се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да
бъдат отхвърлени, както по отношение на ищцата М., така също и по отношение на
ответника И..
По
отношение на направените от страните разноски в производството съдът установи
следното:
Съгласно общото правило формулирано в разпоредбата
на чл.355 от ГПК страните по делбата заплащат разноските, съобразно стойността
на дяловете си, а по присъединените искове в делбеното производство разноските
се определят по чл.78 от ГПК. Имайки предвид пазарната стойност на допуснатия
до делба имот в размер на 72 800 лева и квотите на страните /по 1/3 ид. част за
всеки един от съделителите/ се налага извода, че всяка страна следва да бъде
осъдена да заплати държавна такса в размер на по 970.67 лева, изчислена с оглед
разпоредбата на чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК в размер на 4 на сто върху стойността на всеки дял.
В същото време с оглед на обстоятелството, че
предявените от страните в делбеното производство претенции по сметки следва да
бъдат отхвърлени изцяло, то с оглед изхода на спора всяка от страните следва да
заплати и държавна такса по предявените от нейна страна претенции по сметки. В
тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че облекченият ред за предявяване
на иска за делба - без да се събират предварително държавни такси се отнася и
за производството по сметки, което се разглежда в същото производство.
Хипотезата е аналогична на предявяване на възражение за подобрения в исков процес,
в който случай Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК
изрично предвижда в чл.10 държавната такса върху присъдените суми за
подобренията, предявени с възражение да се събира с решението. По делбата всеки
съделител има двойното качество на ищец и ответник, поради което законът говори
за искания по сметки, а не за възражения. Поради това качество на съделителите
в делбата не може да се предяви възражение за подобрения. То съставлява искане
по сметки за подобрения или други претенции. По тези съображения, константната
съдебна практика приема, че при предявяване на исканията по сметки по реда на чл.346
от ГПК не се внася от предявилия претенцията държавна такса, а тя се възлага с
решението на съда с оглед изхода на спора. В този смисъл са Определение №512 от
19.11.2010 год. на ВКС по ч. гр. д. №411/2010 г., I г.о., ГК, Решение №3571 от 13.X.1983 год. по гр. д.
№2226/83 г., I г.о. и др. Имайки предвид цената по всяка една от заявените и
приети за съвместно разглеждане претенции по сметки, разпоредбата на чл.10
от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК и обстоятелството, че по изложените по-горе
съображения съдът прецени, че и двете претенции по сметки следва да бъдат
отхвърлени, то в тежест страните следва да бъде възложена и съответната
държавна такса, както следва: в размер на 48 лева – за А.С.М. и в размер на 33.47
лева – за И.М.И..
По отношение на останалите разноски на страните,
свързани със заплащане на адвокатско възнаграждение на упълномощения от тяхна
страна адвокат и депозита за вещото лице по изготвените съдебно-техническа
експертиза и допълнителна съдебно-техническа експертиза, доколкото същите се
явяват разноски, направени във връзка със самото делбено производство и
по-конкретно по иска за прекратяване на собствеността, то същите не следва да
се присъждат на никоя от страните по делото. Доколкото в производството по
делба всяка страна е едновременно ищец и ответник, то всяка страна има
задължение да заплати съответната част от депозита за вещо лице, съобразно
стойността на нейния дял. С оглед на изложеното и доколкото депозита за вещото
лице по изготвената съдебно-техническа експертиза е бил разпределен между
страните, заплатен изцяло от всяка една от тях, то направените разходи в този
смисъл остават за страните, така както са направени. Искът се предявява, за да се ликвидира
съсобствеността и обикновено ответникът не е дал повод за това. Именно, защото
в делбеното производство страните имат двойно качество - на ищец и ответник
един спрямо друг, затова законодателят е предвидил разноските, които са били
необходими за установяване и ликвидиране на съсобствеността: възнаграждения за
вещи лица, за призоваване на свидетели, за извършване на оглед и други, да се
понесат от тях съобразно дяловете им. Това изрично е уредено в разпоредбата на
чл.355, изр.първо от ГПК, съгласно която страните заплащат разноските по
делбата, съобразно стойността на дяловете си. Правилата на чл.78 от ГПК се
прилагат само във втората фаза на делбата, и то във връзка с исковите претенции
по сметки между съделителите, в зависимост от уважаването или отхвърлянето на
същите. С оглед на изложеното, при особеното делбено производство, каквото е
настоящото, страните понасят за своя сметка разноските във връзка със
заплащането на адвокатски хонорар, така, както са ги направили.
В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че
във втора фаза всеки един от
съделителите е предявил искания за сметки по реда на чл.346 от ГПК, но в
представените от страните договори за правна защита и съдействие не е посочено
каква част от уговореното и платено адвокатско възнаграждение, е за защита по иска за делба и каква част по
присъединения иск. Договорите са с предмет цялото производство по допускане и
извършване на делбата, в това
производство от страните не е повдигнат спор за способа, с който следва да се
ликвидира съсобствеността между съделителите или квотите на страните, при което
нормата на чл.355 от ГПК не следва да намери приложение и всеки съделител сам следва
да понесе направените от него разноски за адвокат.
По отношение на останалите направени от страните
разноски, свързани единствено със заплащане на възнаграждение на вещо лице,
съдът се произнесе по-горе, поради което не се налага повторно произнасяне в
този смисъл.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
На
основание чл.348 от ГПК ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 78104.501.555,
находящ се в с.***, община Шумен, област Шумен, с административен адрес: ул.“***“
№2, представляващ дворно место при съседи: имоти с идентификатор 78104.501.399,
78104.501.398, 78104.501.396,
78104.501.949, 78104.501.930, ведно с построената в него жилищна двуетажна
сграда със застроена площ от 91 кв.метра и идентификатор 78104.501.555.1 и
стопанка сграда едноетажна със застроена площ от 22 кв.метра и идентификатор
78104.501.555.2.
След извършване на проданта получената сума да се
разпредели между съделителите ПРИ СЛЕДНИТЕ
КВОТИ: по 1/3 ид. част за А.С.М., с
ЕГН**********, Н.М.И., с ЕГН********** и И.М.И., с ЕГН**********.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Н.М.И., с ЕГН**********
за възлагането в нейн дял, на основание чл.349,
ал.2 от ГПК на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор
78104.501.555, находящ се в с.***, община Шумен, област Шумен, с
административен адрес: ул.“***“ №2, представляващ дворно место при съседи:
имоти с идентификатор 78104.501.399, 78104.501.398, 78104.501.396, 78104.501.949, 78104.501.930,
ведно с построената в него жилищна двуетажна сграда със застроена площ от 91
кв.метра и идентификатор 78104.501.555.1 и стопанка сграда едноетажна със застроена
площ от 22 кв.метра и идентификатор 78104.501.555.2.
ОТХВЪРЛЯ предявената от А.С.М., с ЕГН********** срещу Н.М.И., с ЕГН********** претенция по сметки с правно основание чл.346 от ГПК, във вр. с чл.31, ал.2 от ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползването на нейната идеална част от
делбения имот на стойност 1200 лева /по 100 лева месечно за периода от
22.07.2019 год. до 22.07.2020 год./, като неоснователна и недоказана.
ОТХВЪРЛЯ предявената от И.М.И., с ЕГН********** срещу Н.М.И., с ЕГН********** претенция по сметки с правно основание чл.346 от ГПК, във вр. с чл.31, ал.2 от ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползването на неговата идеална част от
делбения имот на стойност 836.63 лева /по 100 лева месечно за периода от
11.11.2019 год. до 22.07.2020 год.-последното съдебно заседание по делото/,
като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА А.С.М., с ЕГН********** да заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от 1018.67 лева /хиляда и
осемнадесет лева и шестдесет и седем стотинки/, от която 970.67 лева /деветстотин
и седемдесет лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща държавна такса
върху стойността на дела и 48.00 лева /четиридесет и осем лева и нула стотинки/, представляваща
държавна такса върху стойността на предявената и отхвърлена в производството
претенция по чл.31, ал.2 от ЗС с цена 1200 лева, както и 5 лева /пет
лева/ държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лиС.
ОСЪЖДА Н.М.И., с ЕГН********** да заплати в полза на държавата
и по сметка на ШРС сумата от 970.67 лева
/деветстотин и седемдесет лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща държавна такса върху
стойността на дела, както и 5 лева
/пет лева/ държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лиС.
ОСЪЖДА И.М.И., с ЕГН********** да заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от 1004.14 лева /хиляда и четири
лева и четиринадесет стотинки/, от която
970.67 лева /деветстотин и
седемдесет лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща държавна такса
върху стойността на дела и 33.47 лева /тридесет и три лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща държавна
такса върху стойността на предявената и отхвърлена в производството претенция
по чл.31, ал.2 от ЗС с цена 836.63 лева, както
и 5 лева /пет лева/ държавна
такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лиС.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: